Криза или катастрофа
© Капитал " Забелязал съм, че при експлоадирането на всяка зараза медиите, държавните управления и здравните системи (...) минават през четири стадия: отричане, суматоха, боязън и в случай че всичко върви добре - рационална реакция. " Думите са на журналиста Карл Грийнфелд, отразявал първата зараза от ковид - SARS, през 2002 година
В момента България излиза бързо от етапа на отричане, медиите минават в режим на суматоха, а държавното управление върви крачка напред и към този момент стартира да схваща какво може да се случи и какви са рисковете. Само допреди две седмици множеството български лекари обясняваха, че това ще бъде просто още една грипна зараза и че заболяването в действителност не протича изключително тежко. Правителството, тогава във фаза на отричане, избра да слуша тези гласове, вместо да се приготвя за сериозна обстановка. После епидемията избухна с цялостна мощ в Италия и заплахите станаха незабавно ясни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България (а също и Европа, и светът) сега са на прага на най-сериозното си тестване освен за последните десетилетия, само че и за което и да е от сегашните генерации. Коронавирусът стартира с зараза, която бързо предизвиква здравна рецесия. Комбинацията от висока инфекциозност и относително висока смъртност не може да се поеме от нито една здравна система по света. В момента има единствено един метод да се ограничи разпространяването - извънредно ефикасни ограничаващи ограничения. Те не е наложително да са насилствени - както са да вземем за пример в Китай. Южна Корея, Сингапур и Япония дават извънредно добър образец по какъв начин епидемията може да се управлява и в изцяло демократична страна. Това е азиатският отговор.
Европа - като цяло и като обособени страни, досега не демонстрира да е способна на рационални дейности, които да спрат болестта. Северна Италия е на ръба на здравна злополука, а в останалата част от континента (включително България) случаите се усилват извънредно бързо.
Това основава чувство за неизбежност и беззащитност, само че и двете са неправилни. Китай, а сега и Южна Корея, демонстрират, че енергичните дейности, единствено в границите на два месеца могат да върнат контрола над заболяването. Да, това ще има цена - най-много за стопанската система, и тя няма да бъде дребна. Но в действителност цената на ограниченията за преодоляване на епидемията би трябвало да се съпоставя с цената от злополуката, която ще бъде избегната, в случай че вирусът се популяризира свободно. В този случай загубите от единия месец закъснение на оборотите ще наподобяват незначителни.
Основания за суматоха и прекомерно терзание няма. Сега е доста значимо бързо да се премине към стадия на рационалните реакции.
Китай, където въпреки всичко е фиктивен йероглифът (и клишето), който демонстрира по едно и също време рецесия и опция, има всички шансове да излезе от епидемията освен с хиляди човешки жертви и съществени загуби за стопанската система, само че и с непредвидена облага. През последните към този момент два месеца азиатската страна направи нагледна проява за извънредно високата си успеваемост да се оправи с непредвидена и голяма рецесия. Нещо повече - Китай освен измисли и приложи решение на казуса, само че го направи с ултрамодерни технологии.
България също може да извлече изгоди от задаващата се рецесия. Ако страната смени тактиката си и стартира тя ръководи епидемията, а не епидемията - нея, може да избави стотици човешки животи, а около това и да излезе от клишето за " най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз ". Нужно е обаче ясно водачество и самоуверено държавно ръководство, което да наложи съществени ограничавания с допустимо минимум вреди. Това ще дефинира дали коронавирусът ще премине през България като рецесия, или ще аргументи неприятна злополука. Решенията би трябвало да се взимат в този момент - безусловно през идващите дни. После ще бъде по-трудно.
В момента България излиза бързо от етапа на отричане, медиите минават в режим на суматоха, а държавното управление върви крачка напред и към този момент стартира да схваща какво може да се случи и какви са рисковете. Само допреди две седмици множеството български лекари обясняваха, че това ще бъде просто още една грипна зараза и че заболяването в действителност не протича изключително тежко. Правителството, тогава във фаза на отричане, избра да слуша тези гласове, вместо да се приготвя за сериозна обстановка. После епидемията избухна с цялостна мощ в Италия и заплахите станаха незабавно ясни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България (а също и Европа, и светът) сега са на прага на най-сериозното си тестване освен за последните десетилетия, само че и за което и да е от сегашните генерации. Коронавирусът стартира с зараза, която бързо предизвиква здравна рецесия. Комбинацията от висока инфекциозност и относително висока смъртност не може да се поеме от нито една здравна система по света. В момента има единствено един метод да се ограничи разпространяването - извънредно ефикасни ограничаващи ограничения. Те не е наложително да са насилствени - както са да вземем за пример в Китай. Южна Корея, Сингапур и Япония дават извънредно добър образец по какъв начин епидемията може да се управлява и в изцяло демократична страна. Това е азиатският отговор.
Европа - като цяло и като обособени страни, досега не демонстрира да е способна на рационални дейности, които да спрат болестта. Северна Италия е на ръба на здравна злополука, а в останалата част от континента (включително България) случаите се усилват извънредно бързо.
Това основава чувство за неизбежност и беззащитност, само че и двете са неправилни. Китай, а сега и Южна Корея, демонстрират, че енергичните дейности, единствено в границите на два месеца могат да върнат контрола над заболяването. Да, това ще има цена - най-много за стопанската система, и тя няма да бъде дребна. Но в действителност цената на ограниченията за преодоляване на епидемията би трябвало да се съпоставя с цената от злополуката, която ще бъде избегната, в случай че вирусът се популяризира свободно. В този случай загубите от единия месец закъснение на оборотите ще наподобяват незначителни.
Основания за суматоха и прекомерно терзание няма. Сега е доста значимо бързо да се премине към стадия на рационалните реакции.
Китай, където въпреки всичко е фиктивен йероглифът (и клишето), който демонстрира по едно и също време рецесия и опция, има всички шансове да излезе от епидемията освен с хиляди човешки жертви и съществени загуби за стопанската система, само че и с непредвидена облага. През последните към този момент два месеца азиатската страна направи нагледна проява за извънредно високата си успеваемост да се оправи с непредвидена и голяма рецесия. Нещо повече - Китай освен измисли и приложи решение на казуса, само че го направи с ултрамодерни технологии.
България също може да извлече изгоди от задаващата се рецесия. Ако страната смени тактиката си и стартира тя ръководи епидемията, а не епидемията - нея, може да избави стотици човешки животи, а около това и да излезе от клишето за " най-бедната и корумпирана страна в Европейски Съюз ". Нужно е обаче ясно водачество и самоуверено държавно ръководство, което да наложи съществени ограничавания с допустимо минимум вреди. Това ще дефинира дали коронавирусът ще премине през България като рецесия, или ще аргументи неприятна злополука. Решенията би трябвало да се взимат в този момент - безусловно през идващите дни. После ще бъде по-трудно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ