Килими, пропити с история
© Капитал Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Северозапад ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 17-23 август. Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Между моста и автомагистралата
Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се пробват да съберат вложители и хора с хрумвания, с цел да излязат най-сетне от клеймото на западналост и беднотия
17 авг 2018
Забравеният европейски век на българите
Откритият ръкопис на Петър Богдан от Чипровци дава обещание да промени най-малко частично разбирането за българите в Османската империя
8 дек 2017
Този див, див Северозапад
Веломаршрути в Северозападна България
29 апр 2017
Наръчник за съсипване на читалище
След фалшив ремонт, финансиран от селската стратегия, читалището в с. Горна Ковачица тъне в съсипия
5 авг 2016
Delight: Империята отвръща на удара
1 апр 2016
Проблемът на Балканите, споделят, е, че са събрали прекалено много история на прекомерно малко място. Ако това е правилно, то Чипровци е характерен балкански град. Скрит в скатовете на Западна Стара планина, за множеството българи той е единствено едно име, обвързвано с килими. Което е тъпо, тъй като предишното на Чипровци е толкоз забавна и значимо, че би трябвало да запълни обособена глава в учебниците по история.
Миналата година едно изобретение разкри част от това минало. Откриването на целия исторически етюд на Петър Богдан Бакшич (наричан още Бакшев) от проф. Лилия Илиева в Италия напомни, че в миналото Чипровци е било център на интелектуален живот и дом на българи, които умерено са се наричали европейци.
Анклавът в Стара планина
В региона на днешния град още от времето на траки и римляни се създават богати залежи на скъпи метали – злато, сребро, мед. Има догатки, че името Чипровци произлиза от римското cuprum поради богатата медна руда. Други го свързват с прилагателното кипро, обещано му поради хубостта в близост.
През Средновековието създаването на мините траяло и за внедряване на съвременни технологии в региона са поканени саксонски рудари. Няма точни исторически сведения дали това са били същински саксонци-германци, или с това общо име са наричани рудари и от други региони с високи знания за добива на метали. Благодарение на изолираността си и основното си значение за стопанската система Чипровци (Кипровец) по-леко съумява да понесе завладяването и първите години на Османската империя на Балканите. Районът е даден като персонално притежание на валиде-султан, купа на майката на султана – дамата с най-голяма власт в империята. В целия регион няма заселено турско население, а българите получават обилни привилегии, назад на останалата част от страната.
Това дава доста благоприятни условия католическите свещеници и мисионерите да развиват дейна активност и близки връзки с Рим. Все още е противоречив въпросът за произхода на католицизма в Чипровци. Сигурно е, че към XVII век за българските католици, освен в този регион, е имало " Златен век ".
Привилегированото състояние и връзките с Рим дават опция на чипровчани и околните до тях католически и павликянски книжовници и търговци да учат и пътуват в Западна Европа и е естествено те да носят новите хрумвания на Ренесанса.
Книги и оръжие
При изследването на архивите в разнообразни европейски библиотеки проф. Лилия Илиева попада на ръкописи и печатни книги, писани или превеждани от чипровски книжовници. Те са дребна част от това, което българските католици са основали през XVI-XVII век, само че ни дават визия какъв брой богат нравствен живот е имало в техните среди. Благодарение на тези връзки е отпечатана и първата книга на новобългарски – " Абагар " на Филип Станиславов. Самият Станиславов е от българите павликяни, покатоличени през XVI-XVII век. Родом е от с. Ореш, Свищовско, живял в Чипровци, след това Никополски свещеник и през целия си живот поддържат дейни връзки със сънародниците си там. Книгата е отпечатана през 1651 година
Само 27 години по-късно Петър Богдан приключва своя исторически етюд " За древността на бащината земя и на българските неща ", отпечатана през 1674 година във Венеция. Проф. Илиева откри истинския ръкопис, а дубликат на част от него беше открит още през 70-те години от починалия към този момент проф. Божидар Димитров. Печатно издание на " Историята " към този момент не е открито, само че изследванията не престават. В момента се работи по превод на истинския ръкопис (написана е на латински) и той ще бъде отпечатан на български, евентуално до края на тази година.
Чипровското е най-старото учебно заведение в България – намерено е през 1624 година и още тогава е проведено по актуален пример – с образование по разнообразни предмети, изцяло гратис, с учители, нормално приключили в Италия. Дейността му прекъсва единствено за няколко години поради Чипровското въстание от 1688 година
Поражението на турската войска пред стените на Виена е сигнал за чипровчани и през 1688 година Северозападна България се подвига на протест. Организирани военни отряди стартират сраженията, като доста от тях приключват с триумф и наподобява, че за пръв път от епохи границите на Османската империя доста ще се свият на изток. Силите обаче се трансформират и въстанието е потушено. Това е краят на златния век на Чипровци. Унищожени са всички бунтовни селища, богатото книжовно завещание е изгубено.
Оцелелите българи се изселват към Влашко, а по-късно отиват в региона Банат на Австро-Унгария (днес главната й част е в Румъния). Днес директните потомци на избягалите чипровчани живеят към момента в Банат и в никополското с. Асеново.
Исторически туризъм
В музея на града е единственото място, на което могат да се видят събрани гербовете и дребното оживели артефакти на последните български аристократи. За 330-ата годишнина от Чипровското въстание експозициите са актуализирани и продължава набирането на предмети от историята на региона. В актуализирана зала е представянето на в миналото фамозната Чипровска златарска школа. За страдание музеят разполага с малко мостри от многочислените създадени произведения, които в миналото се продавали на пазарите по цялата Османска империя и стигали до борсата във Венеция. Залата за XIX век е допълнена и с нови открития от разкопки до с. Буковец и в католическата катедрала " Санта Мария ", която се намира директно до музея.
Със сигурност тук не е място, на което ще се развие всеобщ туризъм, а и няма потребност. Опитът и наблюденията на доста икономисти демонстрират, че развиването на един регион е стабилно, когато единствено част от приходите и работните места се дължат на туризъм. От предишното на Чипровци няма непокътнати никакви грандиозни здания, доста малко въобще са материалните артефакти. До 1688 година тук се развива същински Ренесанс, с богата книжовна школа, учебно заведение със статут " семинариум ", а златните и сребърните произведения на фамозните локални златари способстват за икономическото замогване. В близкия манастир католически монаси и свещеници пазят една от най-богатите библиотеки, в която евентуално е имало и доста документи и ръкописи, съхранени от Второто Българско царство. Всичко това е унищожено и разграбено при жестокото потушаване на Чипровското въстание. Отделни ръкописи, книги и произведения на златарската школа са непокътнати в разнообразни елементи на Европа и Балканите и през днешния ден по тях историците възвръщат историята на Чипровци.
Традициите на чипровските златари до през днешния ден са непокътнати от бижутери от Берковица, които създават филигранни произведения – главно бижута, само че също по този начин сувенири от сребро и злато. Каналите им за продажба са магазинчета в Берковица, панаирите в района и няколко щанда за български сувенири край туристическите обекти в София.
Градът на килимите
Най-старите чипровски килими са от XVII-XVIII век, като първите налични сведения за тях са от времето след въстанието. Проучванията демонстрират косвени доказателства, че са по-стари и най-вероятно са тъкани от локалните дами доста по-рано. Отхвърлени са догатките, че са пристигнали от Пиротско, защото най-старите детайли липсват в пиротските килими. По техника и модели те мощно припомнят западнобългарското тъкачество, което се среща в просторен район от Самоков чак до Чипровско.
Преди няколко години ЮНЕСКО разгласи килимите за част от международното културно завещание и това към този момент оказва помощ да си намерят повече клиенти, описват от " Елиса арт ". Малката компания е наела едно помещение в тогавашното огромно ТПК " Кипра " и с няколко чиновници създават обичайни килими, главно по поръчка. Работата им е мъчно да се назова бизнес – от нея едвам се печели за покриване на разноските, продуктивността е доста по-ниска от тази преди години и търсенето надалеч надминава опцията на предлагането.
Цената на квадратен метър чипровски килим стартира от към 590 лева, само че според от моделите и размера тя варира – най-вече нагоре. Тъй като се продават от компания, в цената влизат 20% Данък добавена стойност, заплатите и осигуровките на чиновниците, а " Елиса арт " поддържа и магазин в София. По-голяма част от клиентите са българи, живеещи в чужбина, фамилии от смесени бракове на чужденци и българи, както и млади фамилии в България, които купуват нов дом или след ремонт вземат решение да се обзаведат с килим. Според Светлана Илиева, шеф и основател на " Елиса арт ", към този момент отминава визията за чипровския килим като за нещо " от раклите на баба ". Фирмата работи с дизайнери и архитекти и към този момент не е необичайност да видите техен килим в някой план за интериорно обзавеждане.
Основният проблем пред компаниите за килими не е неналичието на търсене, а на тъкачки. Днес една приблизително опитна тъкачка съумява да направи 1 до 2 кв.м на месец, според от бързината и сложността на модела. Преди години месечните правила в ТПК " Кипра " са били 2.61 кв.м за най-сложните до 3.08 кв.м за опростените модели. И до момента има възрастни дами, които ги реализират, само че тогавашните правила са изчислявани за 5 дни по 8 часа работа и 6-часов работен ден в събота. Според Илиева огромният проблем през днешния ден е неналичието на упоритост и предпочитание. Обезлюдяването играе доста неприятна роля – от стотици заети в тъкането в миналото през днешния ден евентуално са останали по-малко от 10%.
Килимите са продавани централизирано, от държавно дружество, което е осигурявало поръчки от целия свят – Съюз на съветските социалистически републики, Близкия изток, работело се е даже за Япония и Нова Зеландия, описват от Историческия музей в Чипровци. Сега моделът може да е единствено децентрализиран - да вземем за пример онлайн търговията, само че тя изисква хора и умения, които към този момент няма тук. Което пък, въпреки това, е добре - някои неща на този свят са неповторими, тъй като могат да се намерят единствено на място. Капитал Градове: Северозапад
Ето и част от тематиките в изданието:
➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в цифри
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра концепция към този момент е събрала инвестиции за 15 млн. лева
➤ " Враца програмен продукт общество " продължава да се разраства
➤ Интересът към района пораства главно поради круизни туристи и оперните фестивали
Изданието е подарък за всички закупили вестник " Капитал " в интервала 17-23 август.
Между моста и автомагистралата
Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се пробват да съберат вложители и хора с хрумвания, с цел да излязат най-сетне от клеймото на западналост и беднотия
17 авг 2018
Забравеният европейски век на българите
Откритият ръкопис на Петър Богдан от Чипровци дава обещание да промени най-малко частично разбирането за българите в Османската империя
8 дек 2017
Този див, див Северозапад
Веломаршрути в Северозападна България
29 апр 2017
Наръчник за съсипване на читалище
След фалшив ремонт, финансиран от селската стратегия, читалището в с. Горна Ковачица тъне в съсипия
5 авг 2016
Delight: Империята отвръща на удара
1 апр 2016
Проблемът на Балканите, споделят, е, че са събрали прекалено много история на прекомерно малко място. Ако това е правилно, то Чипровци е характерен балкански град. Скрит в скатовете на Западна Стара планина, за множеството българи той е единствено едно име, обвързвано с килими. Което е тъпо, тъй като предишното на Чипровци е толкоз забавна и значимо, че би трябвало да запълни обособена глава в учебниците по история.
Миналата година едно изобретение разкри част от това минало. Откриването на целия исторически етюд на Петър Богдан Бакшич (наричан още Бакшев) от проф. Лилия Илиева в Италия напомни, че в миналото Чипровци е било център на интелектуален живот и дом на българи, които умерено са се наричали европейци.
Анклавът в Стара планина
В региона на днешния град още от времето на траки и римляни се създават богати залежи на скъпи метали – злато, сребро, мед. Има догатки, че името Чипровци произлиза от римското cuprum поради богатата медна руда. Други го свързват с прилагателното кипро, обещано му поради хубостта в близост.
През Средновековието създаването на мините траяло и за внедряване на съвременни технологии в региона са поканени саксонски рудари. Няма точни исторически сведения дали това са били същински саксонци-германци, или с това общо име са наричани рудари и от други региони с високи знания за добива на метали. Благодарение на изолираността си и основното си значение за стопанската система Чипровци (Кипровец) по-леко съумява да понесе завладяването и първите години на Османската империя на Балканите. Районът е даден като персонално притежание на валиде-султан, купа на майката на султана – дамата с най-голяма власт в империята. В целия регион няма заселено турско население, а българите получават обилни привилегии, назад на останалата част от страната.
Това дава доста благоприятни условия католическите свещеници и мисионерите да развиват дейна активност и близки връзки с Рим. Все още е противоречив въпросът за произхода на католицизма в Чипровци. Сигурно е, че към XVII век за българските католици, освен в този регион, е имало " Златен век ".
Привилегированото състояние и връзките с Рим дават опция на чипровчани и околните до тях католически и павликянски книжовници и търговци да учат и пътуват в Западна Европа и е естествено те да носят новите хрумвания на Ренесанса.
Книги и оръжие
При изследването на архивите в разнообразни европейски библиотеки проф. Лилия Илиева попада на ръкописи и печатни книги, писани или превеждани от чипровски книжовници. Те са дребна част от това, което българските католици са основали през XVI-XVII век, само че ни дават визия какъв брой богат нравствен живот е имало в техните среди. Благодарение на тези връзки е отпечатана и първата книга на новобългарски – " Абагар " на Филип Станиславов. Самият Станиславов е от българите павликяни, покатоличени през XVI-XVII век. Родом е от с. Ореш, Свищовско, живял в Чипровци, след това Никополски свещеник и през целия си живот поддържат дейни връзки със сънародниците си там. Книгата е отпечатана през 1651 година
Само 27 години по-късно Петър Богдан приключва своя исторически етюд " За древността на бащината земя и на българските неща ", отпечатана през 1674 година във Венеция. Проф. Илиева откри истинския ръкопис, а дубликат на част от него беше открит още през 70-те години от починалия към този момент проф. Божидар Димитров. Печатно издание на " Историята " към този момент не е открито, само че изследванията не престават. В момента се работи по превод на истинския ръкопис (написана е на латински) и той ще бъде отпечатан на български, евентуално до края на тази година.
Чипровското е най-старото учебно заведение в България – намерено е през 1624 година и още тогава е проведено по актуален пример – с образование по разнообразни предмети, изцяло гратис, с учители, нормално приключили в Италия. Дейността му прекъсва единствено за няколко години поради Чипровското въстание от 1688 година
Поражението на турската войска пред стените на Виена е сигнал за чипровчани и през 1688 година Северозападна България се подвига на протест. Организирани военни отряди стартират сраженията, като доста от тях приключват с триумф и наподобява, че за пръв път от епохи границите на Османската империя доста ще се свият на изток. Силите обаче се трансформират и въстанието е потушено. Това е краят на златния век на Чипровци. Унищожени са всички бунтовни селища, богатото книжовно завещание е изгубено.
Оцелелите българи се изселват към Влашко, а по-късно отиват в региона Банат на Австро-Унгария (днес главната й част е в Румъния). Днес директните потомци на избягалите чипровчани живеят към момента в Банат и в никополското с. Асеново.
Исторически туризъм
В музея на града е единственото място, на което могат да се видят събрани гербовете и дребното оживели артефакти на последните български аристократи. За 330-ата годишнина от Чипровското въстание експозициите са актуализирани и продължава набирането на предмети от историята на региона. В актуализирана зала е представянето на в миналото фамозната Чипровска златарска школа. За страдание музеят разполага с малко мостри от многочислените създадени произведения, които в миналото се продавали на пазарите по цялата Османска империя и стигали до борсата във Венеция. Залата за XIX век е допълнена и с нови открития от разкопки до с. Буковец и в католическата катедрала " Санта Мария ", която се намира директно до музея.
Със сигурност тук не е място, на което ще се развие всеобщ туризъм, а и няма потребност. Опитът и наблюденията на доста икономисти демонстрират, че развиването на един регион е стабилно, когато единствено част от приходите и работните места се дължат на туризъм. От предишното на Чипровци няма непокътнати никакви грандиозни здания, доста малко въобще са материалните артефакти. До 1688 година тук се развива същински Ренесанс, с богата книжовна школа, учебно заведение със статут " семинариум ", а златните и сребърните произведения на фамозните локални златари способстват за икономическото замогване. В близкия манастир католически монаси и свещеници пазят една от най-богатите библиотеки, в която евентуално е имало и доста документи и ръкописи, съхранени от Второто Българско царство. Всичко това е унищожено и разграбено при жестокото потушаване на Чипровското въстание. Отделни ръкописи, книги и произведения на златарската школа са непокътнати в разнообразни елементи на Европа и Балканите и през днешния ден по тях историците възвръщат историята на Чипровци.
Традициите на чипровските златари до през днешния ден са непокътнати от бижутери от Берковица, които създават филигранни произведения – главно бижута, само че също по този начин сувенири от сребро и злато. Каналите им за продажба са магазинчета в Берковица, панаирите в района и няколко щанда за български сувенири край туристическите обекти в София.
Градът на килимите
Най-старите чипровски килими са от XVII-XVIII век, като първите налични сведения за тях са от времето след въстанието. Проучванията демонстрират косвени доказателства, че са по-стари и най-вероятно са тъкани от локалните дами доста по-рано. Отхвърлени са догатките, че са пристигнали от Пиротско, защото най-старите детайли липсват в пиротските килими. По техника и модели те мощно припомнят западнобългарското тъкачество, което се среща в просторен район от Самоков чак до Чипровско.
Преди няколко години ЮНЕСКО разгласи килимите за част от международното културно завещание и това към този момент оказва помощ да си намерят повече клиенти, описват от " Елиса арт ". Малката компания е наела едно помещение в тогавашното огромно ТПК " Кипра " и с няколко чиновници създават обичайни килими, главно по поръчка. Работата им е мъчно да се назова бизнес – от нея едвам се печели за покриване на разноските, продуктивността е доста по-ниска от тази преди години и търсенето надалеч надминава опцията на предлагането.
Цената на квадратен метър чипровски килим стартира от към 590 лева, само че според от моделите и размера тя варира – най-вече нагоре. Тъй като се продават от компания, в цената влизат 20% Данък добавена стойност, заплатите и осигуровките на чиновниците, а " Елиса арт " поддържа и магазин в София. По-голяма част от клиентите са българи, живеещи в чужбина, фамилии от смесени бракове на чужденци и българи, както и млади фамилии в България, които купуват нов дом или след ремонт вземат решение да се обзаведат с килим. Според Светлана Илиева, шеф и основател на " Елиса арт ", към този момент отминава визията за чипровския килим като за нещо " от раклите на баба ". Фирмата работи с дизайнери и архитекти и към този момент не е необичайност да видите техен килим в някой план за интериорно обзавеждане.
Основният проблем пред компаниите за килими не е неналичието на търсене, а на тъкачки. Днес една приблизително опитна тъкачка съумява да направи 1 до 2 кв.м на месец, според от бързината и сложността на модела. Преди години месечните правила в ТПК " Кипра " са били 2.61 кв.м за най-сложните до 3.08 кв.м за опростените модели. И до момента има възрастни дами, които ги реализират, само че тогавашните правила са изчислявани за 5 дни по 8 часа работа и 6-часов работен ден в събота. Според Илиева огромният проблем през днешния ден е неналичието на упоритост и предпочитание. Обезлюдяването играе доста неприятна роля – от стотици заети в тъкането в миналото през днешния ден евентуално са останали по-малко от 10%.
Килимите са продавани централизирано, от държавно дружество, което е осигурявало поръчки от целия свят – Съюз на съветските социалистически републики, Близкия изток, работело се е даже за Япония и Нова Зеландия, описват от Историческия музей в Чипровци. Сега моделът може да е единствено децентрализиран - да вземем за пример онлайн търговията, само че тя изисква хора и умения, които към този момент няма тук. Което пък, въпреки това, е добре - някои неща на този свят са неповторими, тъй като могат да се намерят единствено на място. Капитал Градове: Северозапад
Ето и част от тематиките в изданието:
➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в цифри
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра концепция към този момент е събрала инвестиции за 15 млн. лева
➤ " Враца програмен продукт общество " продължава да се разраства
➤ Интересът към района пораства главно поради круизни туристи и оперните фестивали
Изданието е подарък за всички закупили вестник " Капитал " в интервала 17-23 август.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ