И не забравяйте да пуснете водата
© Капитал Ситуацията с водата из страната сега доста наподобява на историята с чашата, в която има до половината вода. Властта - държавно управление и политиците от ръководещите партии, заемат позата на оптимисти и споделят, че язовирите към огромните градове са на половина цялостни. Хората от тези места обаче са песимисти и споделят, че водоемите са (в най-хубавия случай) на половина празни. Истината е, че в Перник ситуацията е оттатък сериозното и там има действителен риск водата в " Студена " да свърши изобщо - не да има режим, а от крановете да не тече нищо. Това обаче не е всичко. Няколко други града са на два до четири месеца от същия миг и дали там също ще има режим зависи най-много от това какъв брой ще вали през идващите месеци.
От тази история има последици оттатък вредите, които засегнатите хора понасят всеки ден. Тяхното неодобрение от битово напълно елементарно може да прерасне в политическо. Това евентуално се схваща от ГЕРБ. Демонстративният арест на Нено Димов наподобява като опит да има отговор на гъргорещото неодобрение. Правителството - министър председателят, районното министерство, и евентуално доста други ведомства се пробват да покажат изключителна интензивност, с цел да се реши рецесията в Перник. До момента обаче от дейностите им няма резултат и това е елементарно обяснимо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблемите с водата нямат бързи решения. Това е необикновен бранш, в който планирането се случва за години напред - направеното в този момент води до резултат след месеци и години. Ако да вземем за пример свършат въглищата, може да се внесат. Ако не се създава задоволително ток, може да се купи от друга страна. Водата обаче не може да пътува. Тя е локален запас, който би трябвало да се ръководи мъдро и умело. Точно това не се е случвало на разнообразни равнища през последните години.
Местните ВиК бяха феодализирани от районните структури на ГЕРБ и останалите партии във властта. Те имат относително дребен, само че пък сигурен корупционен потенциал - ръководят разноските за вложения по поддържане на мрежите. За последните три години това са към 400 млн. лева И тъй като локалните структури и депутати би трябвало да имат достъп до някакъв " запас ", ръководството на водната инфраструктура попадна в тях. На някои места са назначени хора, които с изключение на всичко друго могат и да ръководят вода и канали, само че на множеството главният фокус е другаде. И това е единствено дъното на управническата пирамида във водния бранш.
Към мощно компрометираните локални ВиК оператори се прибавя и неналичието на съответна политика на по-високо равнище - ясна цел, рационални вложения и проект за осъществяването им. Един от парадоксите е, че водният бранш има създадена смислена тактика за ръководството му, само че по нея не се прави на практика нищо. Отговорността е размита сред няколко министерства и други държавни ведомства и при положение на рецесия всички търсят не решения, а по какъв начин да се оневинят. (Всичко по тематиката - тук, тук и тук.)
Случващото се в Перник (и опасността за други градове) в този момент е типичен образец за минусите в ръководството през последните години. Един значим бранш се ръководи единствено незадълбочено, без да се поддържа и развива, всяко равнище е разядено в друга степен от корупция. Затова е и мъчно да има бързо решение - проблемите в този момент се основават постепенно в продължение на години.
Че на политиците към този момент им е мъчно да решат рецесията се схваща и от избора за правоприемник на задържания Нено Димов. Депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Емил Димитров-Ревизоро няма подготвеност по нито една от тематиките в Министерството на околната среда и водите. Когато преди 20 години беше назначен за началник на митниците, той най-малко познаваше тази институция, тъй като беше правил проверки там. Не че това му оказа помощ изключително, само че в този момент е единствено едно партийно предопределение, което надали ще реши проблемите в бранша. (Вижте повече за него тук.)
Спасението от водната рецесия в този момент е в назначението на способени хора на основните позиции в ръководството на бранша. Без това единствената вяра дъната на язовирите да се скрият ще е да вали повече.
От тази история има последици оттатък вредите, които засегнатите хора понасят всеки ден. Тяхното неодобрение от битово напълно елементарно може да прерасне в политическо. Това евентуално се схваща от ГЕРБ. Демонстративният арест на Нено Димов наподобява като опит да има отговор на гъргорещото неодобрение. Правителството - министър председателят, районното министерство, и евентуално доста други ведомства се пробват да покажат изключителна интензивност, с цел да се реши рецесията в Перник. До момента обаче от дейностите им няма резултат и това е елементарно обяснимо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проблемите с водата нямат бързи решения. Това е необикновен бранш, в който планирането се случва за години напред - направеното в този момент води до резултат след месеци и години. Ако да вземем за пример свършат въглищата, може да се внесат. Ако не се създава задоволително ток, може да се купи от друга страна. Водата обаче не може да пътува. Тя е локален запас, който би трябвало да се ръководи мъдро и умело. Точно това не се е случвало на разнообразни равнища през последните години.
Местните ВиК бяха феодализирани от районните структури на ГЕРБ и останалите партии във властта. Те имат относително дребен, само че пък сигурен корупционен потенциал - ръководят разноските за вложения по поддържане на мрежите. За последните три години това са към 400 млн. лева И тъй като локалните структури и депутати би трябвало да имат достъп до някакъв " запас ", ръководството на водната инфраструктура попадна в тях. На някои места са назначени хора, които с изключение на всичко друго могат и да ръководят вода и канали, само че на множеството главният фокус е другаде. И това е единствено дъното на управническата пирамида във водния бранш.
Към мощно компрометираните локални ВиК оператори се прибавя и неналичието на съответна политика на по-високо равнище - ясна цел, рационални вложения и проект за осъществяването им. Един от парадоксите е, че водният бранш има създадена смислена тактика за ръководството му, само че по нея не се прави на практика нищо. Отговорността е размита сред няколко министерства и други държавни ведомства и при положение на рецесия всички търсят не решения, а по какъв начин да се оневинят. (Всичко по тематиката - тук, тук и тук.)
Случващото се в Перник (и опасността за други градове) в този момент е типичен образец за минусите в ръководството през последните години. Един значим бранш се ръководи единствено незадълбочено, без да се поддържа и развива, всяко равнище е разядено в друга степен от корупция. Затова е и мъчно да има бързо решение - проблемите в този момент се основават постепенно в продължение на години.
Че на политиците към този момент им е мъчно да решат рецесията се схваща и от избора за правоприемник на задържания Нено Димов. Депутатът от Вътрешна македонска революционна организация Емил Димитров-Ревизоро няма подготвеност по нито една от тематиките в Министерството на околната среда и водите. Когато преди 20 години беше назначен за началник на митниците, той най-малко познаваше тази институция, тъй като беше правил проверки там. Не че това му оказа помощ изключително, само че в този момент е единствено едно партийно предопределение, което надали ще реши проблемите в бранша. (Вижте повече за него тук.)
Спасението от водната рецесия в този момент е в назначението на способени хора на основните позиции в ръководството на бранша. Без това единствената вяра дъната на язовирите да се скрият ще е да вали повече.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ