![© Капитал [Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Увеличаване Преглед](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3180065.jpg)
Следобедът на българската икономика
© Капитал [Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
- Българската стопанска система резервира темпа си на напредък от 3.5% през първото тримесечие макар всеобщото закъснение в Европа.
- Потреблението и износът обаче забавят оборотите, а вложенията порастват, само че резултатът им е по-скоро кратковременен.
- Сега въпросът е, в случай че главният влекач на българската стопанска система - Европа, потегля надолу, по кое време ще я последваме. Още по тематиката
Какви ще са резултатите от повишаването на петрола върху международната стопанска система
Големите вносители на нефт ще изпитат отрицателните последствия
16 май 2018
Българската стопанска система резервира темпа си на напредък от 3.5%
Потреблението се забавя, до момента в който вложенията се форсират поради строителство и еврофондове
15 май 2018
Европейската стопанска система се забавя през първото тримесечие
Рязък спад има на растежа в Румъния, до момента в който Латвия е рекордьор с 5.2%
15 май 2018
Слабата търговия с горива и оръжия забавя износа и през март
Продажбите в трети страни падат с 10.4%, за пръв път от две години понижава и вносът
13 май 2018
Когато празненството завърши
Икономиката на еврозоната доближи най-високия си напредък от десетилетие през 2017 година, само че темпът оттук насетне ще се забавя
27 апр 2018
Всеобщата еуфория, обхванала Европа през миналата година поради положителните стопански индикатори, не продължи дълго. Предположенията от последния месец, че стартира закъснение, се материализираха и в данните за Брутният вътрешен продукт на Стария континент през първото тримесечие на тази година - резултатите на съвсем всички страни са по-слаби. В допълнение - цените на петрола на интернационалните тържища потеглиха нагоре, което пък провокира опасения и за по-висока от предстоящата инфлация.
Изключения от общия тренд има и те са най-вече източноевропейски. Сред тях, оказа се тази седмица, е и България. Експресните данни на националната статистика регистрираха годишен напредък от 3.5% - без смяна по отношение на четвъртото тримесечие на 2017 година, само че и без закъснение.
Сега въпросът е, в случай че главният влекач на българската стопанска система - Европа, потегля надолу, дали ние няма да я последваме, както се е случвало до момента. Вече 11 тримесечия Брутният вътрешен продукт на България пораства над 3.5%, а прогнозите на множеството анализатори са 2018 година да е по-добра от предходната, когато стопанската система означи 3.6%. Потреблението, което е главният мотор на растежа, към този момент стартира да се забавя, само че го компенсират някои вътрешни фактори като растежа в строителния бранш. Ако моторите забавят обаче, еуфорията и там едва ли ще продължи дълго.
Плахите зимни покупки
И през първите три месеца на годината потреблението на семействата продължава да е най-силният мотор на стопанската система. То нараства с 2.4% на годишна база, съгласно експресните оценки на Национален статистически институт, като тук главните фактори са растящите приходи на популацията и продължаващото възобновяване на пазара на труда. Така да вземем за пример заплатите се покачват със 7% по отношение на същия интервал на 2017 година, а трудовият пазар прибавя още 62.6 хиляди работещи към редиците си, до момента в който безработните понижават с нови 35.7 хиляди души до 5.7%.
В същото време темпът на напредък на потреблението продължава да спада. През последното тримесечие на предходната година той беше 3.8%, а преди този момент – 4.3%. Макар че последните данни евентуално ще бъдат ревизирани с публикуването на подробните оценки идващия месец, лек поврат в посока надолу се вижда и в знаците за търговията на дребно. Така да вземем за пример оценката на мениджърите в бранша за продажбите през последните три месеца пада до най-ниското си равнище от година, а актуалното бизнес положение на компаниите потегли надолу през април.
Това, което ще помогне, е приближаването на летния туристически сезон. Очакванията на компаниите в ритейла и услугите за идващите месеци са оптимистични, а потребителското доверие се повишава. Оценките на семействата за икономическото и финансовото им положение през идната година също са нагоре.
Инфлацията - натрапен посетител
Засега огромната незнайна в прогнозите е инфлацията. Към април годишното покачване на цените се движи в удобните граници от 1.8% до 2.2%. Едно по-сериозно ускоряване, комбинирано с по-слаб напредък на заплатите обаче, би изяло част от покупателната дарба на семействата.
Десислава Николова, старши икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предизвестява, че тази година може да настъпи потрес при цените на горивата. " Цените на суровините мъчно се предвиждат, само че в случай че напрежението сред Иран и Съединени американски щати ескалира, петролът може мощно да нарастне ", споделя и Красен Йотов от Industry Watch. Както е ясно, резултатът би се усетил и от семействата, и от бизнеса.
Повече вложения
Ако има добра вест, то тя е в растежа на вложенията. През първите три месеца на годината индикаторът брутокапиталообразуване в главен капитал отбелязва нарастване от цели 7.2% по отношение на същия интервал на 2017 година За съпоставяне, през последните месеци на предходната година изменението е 4.5%.
Според Красен Йотов обаче няма забележими огромни промени в капиталовата интензивност на частния бранш, което значи, че растежът в този момент идва от страната. " В доста общини предходната година започнаха ремонтни действия, които не престават и през тази ", разяснява той. " Тези планове се вършат един път на всеки 15 години, тъй че, когато стартират, имат огромно отражение върху стопанската система ", добавя Йотов.
Според Николова раздвижването е очевидно и в частното строителство, като меките климатични условия тази зима разрешиха компаниите да продължат да работят и през обичайно слабите студени месеци. Данните на Национален статистически институт за строителната продукция демонстрират, че нарастването идва най-вече от сградното строителство. Тук фактор е растящото търсене на парцели. Издадените разрешителни за градеж на нови жилищни здания през първото тримесечие нарастват с над 6% на годишна база, а броят жилища – с цели 33%. Въведените в употреба новопостроени жилищни здания се покачват с 22% за година, а почналото строителство на нови – с 13%. Цените пък се подвигат с сред 8% и 10% на годишна база, което основава предпоставки за покупка за препродажба и отдаване на жилище чартърен. Според данните на Българска народна банка годишният растеж на жилищните заеми се приближава до двуцифрен през март, което евентуално е една причина да насочи предизвестие към банките да внимават с натрупването на риск.
" Една огромна част от вложенията в парцели, които се вършат от семействата, са със лични спестявания, които просто бяха извадени от банките ", разяснява Николова. " Инвестициите в жилищни парцели пък водят до пренасищане на пазара на наеми и евентуално оттук насетне цените ще вървят надолу ", добавя тя. Под въпрос е обаче до каква степен това раздвижване на имотния пазар ще продължи и дали ще успее да компенсира възможен спад в еврозоната. Още повече че то е в резултат на ниските лихви по депозити и заеми поради политиката на Европейската централна банка и в Европа от дълго време се приказва за заплахата от надуване на имотни балони.
На този декор преди дни Международният валутен фонд за следващ път прикани европейските страни да се възползват от удобните данни сега, с цел да вършат промени и да покачват капацитета на стопанската система си. В България такива не се задават, липсват и вложения, които дълготрайно да покачат продуктивността. Това ще се окаже много значимо, в случай че един лежерен интервал върви към своя край.
Минусите при износа
Зимата беше тежка и за външната търговия със артикули. През февруари и март експортът доста се забавя към Европейски Съюз, а към трети страни пада към този момент пети следващ месец. Като причина промишлеността да забави темпа си на напредък в главния ни външнотърговски сътрудник - Германия, се акцентират тежките зимни условия. Натам са ориентирани една пета от българските машини и елементи.
Същевременно вносът означи първо годишно намаляване през март от 19 месеца насам. Продажбите на непознати артикули и услуги в страната към момента нарастват с ритъм, превишаващ този на износа, само че той се забавя от 8.3% през четвъртото тримесечие на 2017 година до 6.8%. Фактор тук обаче са горивата, където продажбите падат.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
- Българската стопанска система резервира темпа си на напредък от 3.5% през първото тримесечие макар всеобщото закъснение в Европа.
- Потреблението и износът обаче забавят оборотите, а вложенията порастват, само че резултатът им е по-скоро кратковременен.
- Сега въпросът е, в случай че главният влекач на българската стопанска система - Европа, потегля надолу, по кое време ще я последваме. Още по тематиката
Какви ще са резултатите от повишаването на петрола върху международната стопанска система
Големите вносители на нефт ще изпитат отрицателните последствия
16 май 2018
Българската стопанска система резервира темпа си на напредък от 3.5%
Потреблението се забавя, до момента в който вложенията се форсират поради строителство и еврофондове
15 май 2018
Европейската стопанска система се забавя през първото тримесечие
Рязък спад има на растежа в Румъния, до момента в който Латвия е рекордьор с 5.2%
15 май 2018
Слабата търговия с горива и оръжия забавя износа и през март
Продажбите в трети страни падат с 10.4%, за пръв път от две години понижава и вносът
13 май 2018
Когато празненството завърши
Икономиката на еврозоната доближи най-високия си напредък от десетилетие през 2017 година, само че темпът оттук насетне ще се забавя
27 апр 2018
Всеобщата еуфория, обхванала Европа през миналата година поради положителните стопански индикатори, не продължи дълго. Предположенията от последния месец, че стартира закъснение, се материализираха и в данните за Брутният вътрешен продукт на Стария континент през първото тримесечие на тази година - резултатите на съвсем всички страни са по-слаби. В допълнение - цените на петрола на интернационалните тържища потеглиха нагоре, което пък провокира опасения и за по-висока от предстоящата инфлация.
Изключения от общия тренд има и те са най-вече източноевропейски. Сред тях, оказа се тази седмица, е и България. Експресните данни на националната статистика регистрираха годишен напредък от 3.5% - без смяна по отношение на четвъртото тримесечие на 2017 година, само че и без закъснение.
Сега въпросът е, в случай че главният влекач на българската стопанска система - Европа, потегля надолу, дали ние няма да я последваме, както се е случвало до момента. Вече 11 тримесечия Брутният вътрешен продукт на България пораства над 3.5%, а прогнозите на множеството анализатори са 2018 година да е по-добра от предходната, когато стопанската система означи 3.6%. Потреблението, което е главният мотор на растежа, към този момент стартира да се забавя, само че го компенсират някои вътрешни фактори като растежа в строителния бранш. Ако моторите забавят обаче, еуфорията и там едва ли ще продължи дълго.
Плахите зимни покупки
И през първите три месеца на годината потреблението на семействата продължава да е най-силният мотор на стопанската система. То нараства с 2.4% на годишна база, съгласно експресните оценки на Национален статистически институт, като тук главните фактори са растящите приходи на популацията и продължаващото възобновяване на пазара на труда. Така да вземем за пример заплатите се покачват със 7% по отношение на същия интервал на 2017 година, а трудовият пазар прибавя още 62.6 хиляди работещи към редиците си, до момента в който безработните понижават с нови 35.7 хиляди души до 5.7%.
В същото време темпът на напредък на потреблението продължава да спада. През последното тримесечие на предходната година той беше 3.8%, а преди този момент – 4.3%. Макар че последните данни евентуално ще бъдат ревизирани с публикуването на подробните оценки идващия месец, лек поврат в посока надолу се вижда и в знаците за търговията на дребно. Така да вземем за пример оценката на мениджърите в бранша за продажбите през последните три месеца пада до най-ниското си равнище от година, а актуалното бизнес положение на компаниите потегли надолу през април.
Това, което ще помогне, е приближаването на летния туристически сезон. Очакванията на компаниите в ритейла и услугите за идващите месеци са оптимистични, а потребителското доверие се повишава. Оценките на семействата за икономическото и финансовото им положение през идната година също са нагоре.
Инфлацията - натрапен посетител
Засега огромната незнайна в прогнозите е инфлацията. Към април годишното покачване на цените се движи в удобните граници от 1.8% до 2.2%. Едно по-сериозно ускоряване, комбинирано с по-слаб напредък на заплатите обаче, би изяло част от покупателната дарба на семействата.
Десислава Николова, старши икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), предизвестява, че тази година може да настъпи потрес при цените на горивата. " Цените на суровините мъчно се предвиждат, само че в случай че напрежението сред Иран и Съединени американски щати ескалира, петролът може мощно да нарастне ", споделя и Красен Йотов от Industry Watch. Както е ясно, резултатът би се усетил и от семействата, и от бизнеса.
Повече вложения
Ако има добра вест, то тя е в растежа на вложенията. През първите три месеца на годината индикаторът брутокапиталообразуване в главен капитал отбелязва нарастване от цели 7.2% по отношение на същия интервал на 2017 година За съпоставяне, през последните месеци на предходната година изменението е 4.5%.
Според Красен Йотов обаче няма забележими огромни промени в капиталовата интензивност на частния бранш, което значи, че растежът в този момент идва от страната. " В доста общини предходната година започнаха ремонтни действия, които не престават и през тази ", разяснява той. " Тези планове се вършат един път на всеки 15 години, тъй че, когато стартират, имат огромно отражение върху стопанската система ", добавя Йотов.
Според Николова раздвижването е очевидно и в частното строителство, като меките климатични условия тази зима разрешиха компаниите да продължат да работят и през обичайно слабите студени месеци. Данните на Национален статистически институт за строителната продукция демонстрират, че нарастването идва най-вече от сградното строителство. Тук фактор е растящото търсене на парцели. Издадените разрешителни за градеж на нови жилищни здания през първото тримесечие нарастват с над 6% на годишна база, а броят жилища – с цели 33%. Въведените в употреба новопостроени жилищни здания се покачват с 22% за година, а почналото строителство на нови – с 13%. Цените пък се подвигат с сред 8% и 10% на годишна база, което основава предпоставки за покупка за препродажба и отдаване на жилище чартърен. Според данните на Българска народна банка годишният растеж на жилищните заеми се приближава до двуцифрен през март, което евентуално е една причина да насочи предизвестие към банките да внимават с натрупването на риск.
" Една огромна част от вложенията в парцели, които се вършат от семействата, са със лични спестявания, които просто бяха извадени от банките ", разяснява Николова. " Инвестициите в жилищни парцели пък водят до пренасищане на пазара на наеми и евентуално оттук насетне цените ще вървят надолу ", добавя тя. Под въпрос е обаче до каква степен това раздвижване на имотния пазар ще продължи и дали ще успее да компенсира възможен спад в еврозоната. Още повече че то е в резултат на ниските лихви по депозити и заеми поради политиката на Европейската централна банка и в Европа от дълго време се приказва за заплахата от надуване на имотни балони.
На този декор преди дни Международният валутен фонд за следващ път прикани европейските страни да се възползват от удобните данни сега, с цел да вършат промени и да покачват капацитета на стопанската система си. В България такива не се задават, липсват и вложения, които дълготрайно да покачат продуктивността. Това ще се окаже много значимо, в случай че един лежерен интервал върви към своя край.
Минусите при износа
Зимата беше тежка и за външната търговия със артикули. През февруари и март експортът доста се забавя към Европейски Съюз, а към трети страни пада към този момент пети следващ месец. Като причина промишлеността да забави темпа си на напредък в главния ни външнотърговски сътрудник - Германия, се акцентират тежките зимни условия. Натам са ориентирани една пета от българските машини и елементи.
Същевременно вносът означи първо годишно намаляване през март от 19 месеца насам. Продажбите на непознати артикули и услуги в страната към момента нарастват с ритъм, превишаващ този на износа, само че той се забавя от 8.3% през четвъртото тримесечие на 2017 година до 6.8%. Фактор тук обаче са горивата, където продажбите падат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ