© Капитал Никой не обича кризите, но те почти винаги

© Капитал Никой не обича рецесиите, само че те съвсем постоянно имат и хубава страна. Докато са във вихъра си, несъмнено, е неприятно, само че от тях постоянно стартира поредност от случки, която след време води до нещо положително. Българската рецесия от 1996-1997 година да вземем за пример срина стопанската система, само че това провокира смяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз надали щеше да се е случило. България в този момент щеше да бъде по-скоро Молдова на Балканите, в сравнение с това, което е сега.

В момента е пикът на здравната част от рецесията, която коронавирусът провокира, и доминират негативите. Това е изцяло обикновено. Една история от последните дни обаче подсказва, че не всичко от протичащото се сега е в тъмната гама. Изненадващо за съвсем всички тематиката за влизането на България в преддверието на еврозоната още веднъж стана настояща. Това се случи след изказване на премиера, само че то не беше направено самоцелно. Зад него стои тиха дипломация и евентуално уверението на Европейската централна банка, че в случай че през идващите седмици се изпълнят всички сложени условия, България ще влезе в механизма ЕRM II, a дружно с това и в банковия съюз. Това единствено за себе си е историческо събитие, а фактът, че може да стане в този миг - в навечерието на най-сериозната икономическа рецесия в Западна Европа след Втората международна война, го прави да наподобява още по-ценно. Обратното - в случай че България пропусне (и) този късмет, ще е неуспех с исторически размери. Вратата към еврозоната в този момент е отворена напълно за малко и по-късно ще остане затворена за дълго. Рестартирането на европейските стопански системи и напъните за възобновяване им през идващите години ще изместят тази тематика на доста назад във времето. (Вижте всичко по въпроса тук.)

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-бърза писта към еврозоната не е единственото нещо, което България може да завоюва от тази рецесия. От самото начало на пандемията - когато главният проблем беше в Китай, беше ясно, че ще има промяна на местата, където са изнесени избрани производства. Големите компании мъчно ще могат да си разрешат риска да зависят единствено от азиатския колос. България и другите страни от района могат да предложат комфортна опция за европейските компании, които сега имат индустриални мощности в Китай. Това не е единствено доктрина, а действителна опция, която към този момент се разисква. Два немски вестника тази седмица - " Ханделсблат " и " Зюддойче цайтунг ", писаха, че затова източноевропейските стопански системи може да имат доста бурно възобновяване след рецесията. Преди това обаче те ще имат и повече проблеми, в сравнение с в западната част от континента.

Големият въпрос, който продължава да няма толкоз явен отговор, колкото се желае на всички, е по кое време ще стартира възобновяване. Краят на икономическата част от рецесията е значително обвързван с развиването на пандемията. Премахването на карантинните ограничавания ще стартира да се случва последователно след още няколко седмици. Но това, което ще постави точка на цялата история, е основаването на работеща ваксина против коронавирусa. През последните месеци се смяташе, че до момента в който се стигне до нея, ще мине минимум една година. Сега обаче има обещаващи разработки, за които се счита, че с дребна доза шанс може да обезпечат ваксина при започване на есента (вижте повече тук). Дотогава - когато и да се случи това, ще би трябвало да се научим да живеем и работим дружно с вируса.