Мнения Daily - Как "помохамеданчиха" Берлин
© Johannes Eisele В България сходна агитация има още по-голяма поразяваща мощ.
Фалшиви вести
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как " помохамеданчиха " Берлин
От коментар на Емилия Милчева за " Дойче Веле "
След като български медии тиражираха " новината ", че " Мохамед е най-популярното име за новородени момчета в Берлин ", предизборният слоган на Вътрешна македонска революционна организация " Браним България " най-сетне се изпълни със наличие. Ще ни бранят от берлинските Мохамедовци. Така както ни бранят от Мохамедовците на границата.
А в този момент ето данните от статистиката, предизвикала новината за името Мохамед: през 2018 година 1,26% от новородените в Берлин общо 22 177 момчета са били кръстени на името на пророка Мохамед (във всичките му разновидности на изписване). Иначе името е на 24-о място в листата на най-популярните момчешки имена в Германия. На първо място при момчетата е Паул, а при девойките - Мари.
Какво ви идва на първо време мислено, когато чуете, че Мохамед е най-популярното име измежду новородените в Берлин деца от мъжки пол? Че мюсюлманите са " завладяли " немската столица? Или че раждат най-вече? И двете съждения не дават отговор на истината, само че новината, излязла на медийното пазарище през медии като английския " Дейли Мейл " и ултрадесния американски уебсайт " Брайтбарт ", постоянно уличаван в разпространяването на тайни теории и подправени вести, към този момент е поразила задачата. А я е поразила, тъй като онлайн платформите разрешават нещо, което положителните остарели печатни медии не могат - таргетират аудиторията.
Оттук нататък е елементарно: изумената цел - евентуални гласоподаватели на евровота, изригва във конгреси и обществени мрежи за заплахите от " безконтролната миграция ", за " застрашената християнска Европа ", за нуждата " да браним идентичността си ". Така осколките от " новината ", сходно на противопехотна мина, поразяват и хора, които даже не са я прочели.
А в действителност можеше да вкараме малко здрав смисъл в цялата тази полемика. Или най-малко обикновен разбор. Особено в случай че множеството български медии, разтръбили " новината ", бяха цитирали първоизточника ѝ или бяха показали най-малко малко сдържаност при съобщаването ѝ. Но с изключение на функционална просветеност на публицистите, а не всеядност поради брой прочитания, належащо е и това: сериозно мислене у потребителите на информация, одобрени и спазвани от медиите етични стандарти, бистрота на финансирането - въобще всичко това, което подсигурява по-предни места в класациите за медийна независимост.
Българските ръководещи очевидно имат други разбирания - те позволяват монополизация както на медийния пазар, по този начин и на разпространяването на издания, а подпомогането на медии не е в името на плурализма. В такава среда подправените вести имат още по-голяма поразяваща мощ. А новините, които не са сложени в подтекст, кънтят пропагандно.
Няма да ни навреди и малко хигиена на осведомителните източници. Защото явно се постанова да браним здравия си разсъдък.
-------
Ще счупим проектите за предаване на властта на идната генерация на БКП-та.
Мимикрия
ГЕРБ и Българска социалистическа партия са БКП-та близнаци
От коментар на ръководителя на придвижване " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук-профил
Прав е Борисов, че има две партии в България, които работят дружно:
Заедно отхвърлят да реформират правораздаването и да отстранен най-важната спънка пред приемането ни в Шенген и Банковия съюз.
Заедно назначават Филип Златановци във всички регулатори.
Заедно обслужват Сараите във всичко допустимо.
Фотограф: Анелия Николова
Заедно поддържат АЕЦ Белене и продължаването на съветската енергийна колонизация на страната ни.
Заедно се надпреварват да се подмазват на Путин.
Зедно не екстрадираха нито един съветски посланик.
Заедно харесват Орбан.
Заедно са червиви от някогашни ДС-ари.
Заедно са в схемите с крадене на еврофондове с къщи за посетители и пране на пари през първокласни парцели.
Заедно душат предприемачеството и частната благосъстоятелност.
Само сбърка малко имената: това са ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Проблемът му е, че този път опитът да се изяснява на хората, че изборът е сред тези две БКП-та близнаци не работи. Няма да сработи и мимикрията с обезвереното криене зад " десни " партийки. Няма да помогне и отводът даже да се произнесе името " Демократична България ".
Полека хората схващат, че имат действителна опция и на идващите парламентарни избори дружно ще счупим проектите за предаване на властта на " младите " от идната генерация на БКП-тата.
----------
Гражданите на Европейски Съюз всеобщо имат вяра, че светът през вчерашния ден е бил по-добър.
Евровот
Епидемия от носталгия заплашва Европа
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура ".
След по-малко от месец европейците ще изберат идващия Европейски парламент. Ако четете огромните вестници и слушате политическите водачи, ще останете с убеждението, че европейските гласоподаватели са коренно поляризирани и изправени пред съдбоносен избор. Че сме изправени пред племенна война сред популисти националисти и ревностни проевропейци.
Фотограф: Dylan Martinez
Само че нищо от това не наподобява правилно.
Едно дълбинно социологическо изследване за изборите, извършено измежду 50 000 души в 14-те най-многобройните страни от Европейския съюз, осъществено от организация YouGov от името на Европейския съвет за външна политика, откри, че съществува същинска бездна сред изгражданите от медиите показа за настройките в Европа в навечерието на изборите и действителността.
Това не значи безусловно, че ситуацията е по-обнадеждаващо, а единствено, че е друго. Представата за надълбоко поляризирани гласоподаватели е вярна единствено за Полша, където прекосяването на границата, разделяща популисткото националистическо държавно управление и опозицията, е също толкоз евентуално, колкото промяната на лагерите във време на война. За останалите страни казусът не е, че гласоподавателите не могат да бъдат уверени да трансформират мнението си, казусът е, че те не могат да вземат решение.
Тези избори се характеризират с цялостна неустановеност. Според нашето изследване половината от гласоподавателите обмислят да си останат по домовете. Поне 15% не са взели даже това решение. А измежду решилите да гласоподават 70% се двоумят за кого да гласоподават. Следователно 97 милиона гласоподаватели не престават да се двоумят.
Ала има и нещо, което сплотява гласоподавателите от цяла Европа.
Днес Европа е застрашена от зараза на носталгия. Европейските гласоподаватели са ядосани, комплицирани и носталгични. Мнозина имат вяра, че светът през вчерашния ден е бил по-добро място от през днешния ден, само че не са уверени по кое време тъкмо е било това славно през вчерашния ден. Опасяват се, че децата им ще живеят по-зле от тях самите, само че не знаят по какъв начин да предотвратят това.
Парадоксът на Европа се състои в това, че европейците са единомислещи в мнението си, че светът през вчерашния ден е бил по-добър, само че са разграничени по въпроса по кое време е бил този златен интервал. Антиемигрантските партии мечтаят за връщане към времето на етнически хомогенните страни – като че ли те в миналото са съществували – до момента в който доста от левите са носталгични към прогресивността, трансформирала се в определяща линия на европейската интеграция.
Европейските гласоподаватели са разкъсвани сред желанието си за смяна и носталгията си към предишното. Европа не е разграничена сред тези, които имат вяра в Брюксел, и тези, които имат вяра в своите национални страни. Най-голяма група измежду европейците са тези, които са скептични по едно и също време към Европейския съюз, и към националната страна. Ала те значително са обединени от страха, че вчерашният ден е бил по-добър от днешния, както и че днешният ден ще бъде по-добър от утрешния.
Не е ясно дали изборите за Европейски парламент ще изострят заболяването, ще задълбочат обърнатото обратно страдалчество или ще бъдат началото на възобновяване, обърнато към бъдещето. Сигурно е единствено едно: границата сред обичайните проевропейски партии и радикалните евроскептични партии е най-слабо охраняваната през днешния ден граница в Европа.
Фалшиви вести
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как " помохамеданчиха " Берлин
От коментар на Емилия Милчева за " Дойче Веле "
След като български медии тиражираха " новината ", че " Мохамед е най-популярното име за новородени момчета в Берлин ", предизборният слоган на Вътрешна македонска революционна организация " Браним България " най-сетне се изпълни със наличие. Ще ни бранят от берлинските Мохамедовци. Така както ни бранят от Мохамедовците на границата.
А в този момент ето данните от статистиката, предизвикала новината за името Мохамед: през 2018 година 1,26% от новородените в Берлин общо 22 177 момчета са били кръстени на името на пророка Мохамед (във всичките му разновидности на изписване). Иначе името е на 24-о място в листата на най-популярните момчешки имена в Германия. На първо място при момчетата е Паул, а при девойките - Мари.
Какво ви идва на първо време мислено, когато чуете, че Мохамед е най-популярното име измежду новородените в Берлин деца от мъжки пол? Че мюсюлманите са " завладяли " немската столица? Или че раждат най-вече? И двете съждения не дават отговор на истината, само че новината, излязла на медийното пазарище през медии като английския " Дейли Мейл " и ултрадесния американски уебсайт " Брайтбарт ", постоянно уличаван в разпространяването на тайни теории и подправени вести, към този момент е поразила задачата. А я е поразила, тъй като онлайн платформите разрешават нещо, което положителните остарели печатни медии не могат - таргетират аудиторията.
Оттук нататък е елементарно: изумената цел - евентуални гласоподаватели на евровота, изригва във конгреси и обществени мрежи за заплахите от " безконтролната миграция ", за " застрашената християнска Европа ", за нуждата " да браним идентичността си ". Така осколките от " новината ", сходно на противопехотна мина, поразяват и хора, които даже не са я прочели.
А в действителност можеше да вкараме малко здрав смисъл в цялата тази полемика. Или най-малко обикновен разбор. Особено в случай че множеството български медии, разтръбили " новината ", бяха цитирали първоизточника ѝ или бяха показали най-малко малко сдържаност при съобщаването ѝ. Но с изключение на функционална просветеност на публицистите, а не всеядност поради брой прочитания, належащо е и това: сериозно мислене у потребителите на информация, одобрени и спазвани от медиите етични стандарти, бистрота на финансирането - въобще всичко това, което подсигурява по-предни места в класациите за медийна независимост.
Българските ръководещи очевидно имат други разбирания - те позволяват монополизация както на медийния пазар, по този начин и на разпространяването на издания, а подпомогането на медии не е в името на плурализма. В такава среда подправените вести имат още по-голяма поразяваща мощ. А новините, които не са сложени в подтекст, кънтят пропагандно.
Няма да ни навреди и малко хигиена на осведомителните източници. Защото явно се постанова да браним здравия си разсъдък.
-------
Ще счупим проектите за предаване на властта на идната генерация на БКП-та.
Мимикрия
ГЕРБ и Българска социалистическа партия са БКП-та близнаци
От коментар на ръководителя на придвижване " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук-профил
Прав е Борисов, че има две партии в България, които работят дружно:
Заедно отхвърлят да реформират правораздаването и да отстранен най-важната спънка пред приемането ни в Шенген и Банковия съюз.
Заедно назначават Филип Златановци във всички регулатори.
Заедно обслужват Сараите във всичко допустимо.
Фотограф: Анелия Николова
Заедно поддържат АЕЦ Белене и продължаването на съветската енергийна колонизация на страната ни.
Заедно се надпреварват да се подмазват на Путин.
Зедно не екстрадираха нито един съветски посланик.
Заедно харесват Орбан.
Заедно са червиви от някогашни ДС-ари.
Заедно са в схемите с крадене на еврофондове с къщи за посетители и пране на пари през първокласни парцели.
Заедно душат предприемачеството и частната благосъстоятелност.
Само сбърка малко имената: това са ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Проблемът му е, че този път опитът да се изяснява на хората, че изборът е сред тези две БКП-та близнаци не работи. Няма да сработи и мимикрията с обезвереното криене зад " десни " партийки. Няма да помогне и отводът даже да се произнесе името " Демократична България ".
Полека хората схващат, че имат действителна опция и на идващите парламентарни избори дружно ще счупим проектите за предаване на властта на " младите " от идната генерация на БКП-тата.
----------
Гражданите на Европейски Съюз всеобщо имат вяра, че светът през вчерашния ден е бил по-добър.
Евровот
Епидемия от носталгия заплашва Европа
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура ".
След по-малко от месец европейците ще изберат идващия Европейски парламент. Ако четете огромните вестници и слушате политическите водачи, ще останете с убеждението, че европейските гласоподаватели са коренно поляризирани и изправени пред съдбоносен избор. Че сме изправени пред племенна война сред популисти националисти и ревностни проевропейци.
Фотограф: Dylan Martinez
Само че нищо от това не наподобява правилно.
Едно дълбинно социологическо изследване за изборите, извършено измежду 50 000 души в 14-те най-многобройните страни от Европейския съюз, осъществено от организация YouGov от името на Европейския съвет за външна политика, откри, че съществува същинска бездна сред изгражданите от медиите показа за настройките в Европа в навечерието на изборите и действителността.
Това не значи безусловно, че ситуацията е по-обнадеждаващо, а единствено, че е друго. Представата за надълбоко поляризирани гласоподаватели е вярна единствено за Полша, където прекосяването на границата, разделяща популисткото националистическо държавно управление и опозицията, е също толкоз евентуално, колкото промяната на лагерите във време на война. За останалите страни казусът не е, че гласоподавателите не могат да бъдат уверени да трансформират мнението си, казусът е, че те не могат да вземат решение.
Тези избори се характеризират с цялостна неустановеност. Според нашето изследване половината от гласоподавателите обмислят да си останат по домовете. Поне 15% не са взели даже това решение. А измежду решилите да гласоподават 70% се двоумят за кого да гласоподават. Следователно 97 милиона гласоподаватели не престават да се двоумят.
Ала има и нещо, което сплотява гласоподавателите от цяла Европа.
Днес Европа е застрашена от зараза на носталгия. Европейските гласоподаватели са ядосани, комплицирани и носталгични. Мнозина имат вяра, че светът през вчерашния ден е бил по-добро място от през днешния ден, само че не са уверени по кое време тъкмо е било това славно през вчерашния ден. Опасяват се, че децата им ще живеят по-зле от тях самите, само че не знаят по какъв начин да предотвратят това.
Парадоксът на Европа се състои в това, че европейците са единомислещи в мнението си, че светът през вчерашния ден е бил по-добър, само че са разграничени по въпроса по кое време е бил този златен интервал. Антиемигрантските партии мечтаят за връщане към времето на етнически хомогенните страни – като че ли те в миналото са съществували – до момента в който доста от левите са носталгични към прогресивността, трансформирала се в определяща линия на европейската интеграция.
Европейските гласоподаватели са разкъсвани сред желанието си за смяна и носталгията си към предишното. Европа не е разграничена сред тези, които имат вяра в Брюксел, и тези, които имат вяра в своите национални страни. Най-голяма група измежду европейците са тези, които са скептични по едно и също време към Европейския съюз, и към националната страна. Ала те значително са обединени от страха, че вчерашният ден е бил по-добър от днешния, както и че днешният ден ще бъде по-добър от утрешния.
Не е ясно дали изборите за Европейски парламент ще изострят заболяването, ще задълбочат обърнатото обратно страдалчество или ще бъдат началото на възобновяване, обърнато към бъдещето. Сигурно е единствено едно: границата сред обичайните проевропейски партии и радикалните евроскептични партии е най-слабо охраняваната през днешния ден граница в Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ