България ще трябва да удвои производството на зелена енергия до 2030 г
© Jean-Paul Pelissier Още по тематиката
Инсталираните ВЕИ мощности в света са достигнали връх през 2017 година
Въпреки това излъчванията въглероден диоксид набъбнаха за пръв път от четири години
7 юни 2018
EDF уголемява бизнеса си с вятърна сила във Англия
Френската компания купува офшорен вятърен парк в Шотландия за 500 млн. евро
10 май 2018
Allianz стопира да продава застраховки на въглищни компании
Компанията ще изгуби 50 млн. евро доходи годишно поради решението, само че ще удвои постъпленията от застраховки на планове за въозбновяема сила
7 май 2018
Гъста зелена каша
Как се забъркаха проблемите в бранша на зелената сила и какъв е изходът от тях
2 ное 2012 След 14 часов маратон, договарящите от името на Европейския парламент и българското председателсто на Съвета на Европейски Съюз (което съставлява страните членки) се договориха, че Европейски Съюз като цяло би трябвало да доближи 32% дял на възобновимата сила в крайното си енергийно ползване към 2030 година Досега задачата беше 20% дял на зелената сила към 2020 година За България бяха заложени 16%, които бяха реализирани през 2015 година
Компромисът следва да бъде официално утвърден от Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз.
За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са наложителни за страните членки, които нямат да има самостоятелна цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те употребяват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде занапред договаряно. През 2023 година ще има обзор на достижението и в случай че страните членки вървят по-бързо от предстоящото, задачата ще може да бъде нараснала.
Първоначално страните членки се бяха договорили още през 2014 година, че новите цели за възобновима сила ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, защото съгласно евродепутатите цените на зелените технологии падат стремглаво, а с по-ниски упоритости Европейски Съюз не може да извърши поетите по Парижкото съглашение за климата задължения за понижаване на излъчванията на въглероден двуокис с най-малко 40% към 2030 година (спрямо равнищата им от 1990 г).
В понеделник обаче, немският министър на стопанската система Петер Алтмайер съобщи по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да одобри нови цели, надвишаващи 32%. " Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече гласоподавателите от политиците ", сподели тогава Алтмайер. Германия, която годишно заплаща над 25 милиарда евро (без спомагателните съпътстващите разходи) за възобновима сила от дълго време охладня към зеления енергиен възторг.
За разлика от предходните цели, признати през 2007 година, които изискваха реализиране на 20% дял на зелената сила към 2020 година, в този момент дялът от 32% се отнася за целия Европейски Съюз и страните членки нямат да имат самостоятелни цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните употребяват цялостния си капацитет, като механизмът за този надзор занапред следва да бъде признат. През 2023 година ще се организира и обзор на осъществяването, и в случай че страните членки се движат по-бързо, задачите могат да бъдат повишени (но не и занижени)
Какво значи това за България?
През 2007 година делът на възобновимата сила в крайното енергийно ползване (т.е. освен в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 година (оттогава са последните публични данни за целия ЕС) този дял е повишен на 18.8%.
Голяма част от този растеж обаче се дължи на така наречен възобновима сила за отопление и изстудяване. Под това енигматично име в българския случай главно се крият дървата за огрев (и доста малко част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 година техният дял е бил 13.9%, то през 2016 година той доближава 30%. България е невиждан рекордьор по този индикатор в Европейски Съюз, което кара доста зелени организации да подозират държавното управление в операция на данните, с цел да може страната да извърши заложените й цели с по-малко вложения.
Ако се изолира възобновима сила за отопление и изстудяване, то, с цел да реализира България през 2030 година дял от 32%, растежът на потреблението на зелена сила би трябвало да е двойно по-висок, в сравнение с е маркиран за интервала 2007-2018 година
За ценовия интервала 2017/2018 година Комисията по енергийно и водно контролиране е планувала 393.3 млн. евро като дотации за производителите на възобновима сила. По-голяма част от конфигурираните вятърни мощности ще спрат да получават дотации през 2021-2022 година Приблизително 70% от фотоволтаичните съоръжения пък ще се лишат от дотациите си през 2032 г.
Инсталираните ВЕИ мощности в света са достигнали връх през 2017 година
Въпреки това излъчванията въглероден диоксид набъбнаха за пръв път от четири години
7 юни 2018
EDF уголемява бизнеса си с вятърна сила във Англия
Френската компания купува офшорен вятърен парк в Шотландия за 500 млн. евро
10 май 2018
Allianz стопира да продава застраховки на въглищни компании
Компанията ще изгуби 50 млн. евро доходи годишно поради решението, само че ще удвои постъпленията от застраховки на планове за въозбновяема сила
7 май 2018
Гъста зелена каша
Как се забъркаха проблемите в бранша на зелената сила и какъв е изходът от тях
2 ное 2012 След 14 часов маратон, договарящите от името на Европейския парламент и българското председателсто на Съвета на Европейски Съюз (което съставлява страните членки) се договориха, че Европейски Съюз като цяло би трябвало да доближи 32% дял на възобновимата сила в крайното си енергийно ползване към 2030 година Досега задачата беше 20% дял на зелената сила към 2020 година За България бяха заложени 16%, които бяха реализирани през 2015 година
Компромисът следва да бъде официално утвърден от Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз.
За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са наложителни за страните членки, които нямат да има самостоятелна цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те употребяват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде занапред договаряно. През 2023 година ще има обзор на достижението и в случай че страните членки вървят по-бързо от предстоящото, задачата ще може да бъде нараснала.
Първоначално страните членки се бяха договорили още през 2014 година, че новите цели за възобновима сила ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, защото съгласно евродепутатите цените на зелените технологии падат стремглаво, а с по-ниски упоритости Европейски Съюз не може да извърши поетите по Парижкото съглашение за климата задължения за понижаване на излъчванията на въглероден двуокис с най-малко 40% към 2030 година (спрямо равнищата им от 1990 г).
В понеделник обаче, немският министър на стопанската система Петер Алтмайер съобщи по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да одобри нови цели, надвишаващи 32%. " Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече гласоподавателите от политиците ", сподели тогава Алтмайер. Германия, която годишно заплаща над 25 милиарда евро (без спомагателните съпътстващите разходи) за възобновима сила от дълго време охладня към зеления енергиен възторг.
За разлика от предходните цели, признати през 2007 година, които изискваха реализиране на 20% дял на зелената сила към 2020 година, в този момент дялът от 32% се отнася за целия Европейски Съюз и страните членки нямат да имат самостоятелни цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните употребяват цялостния си капацитет, като механизмът за този надзор занапред следва да бъде признат. През 2023 година ще се организира и обзор на осъществяването, и в случай че страните членки се движат по-бързо, задачите могат да бъдат повишени (но не и занижени)
Какво значи това за България?
През 2007 година делът на възобновимата сила в крайното енергийно ползване (т.е. освен в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 година (оттогава са последните публични данни за целия ЕС) този дял е повишен на 18.8%.
Голяма част от този растеж обаче се дължи на така наречен възобновима сила за отопление и изстудяване. Под това енигматично име в българския случай главно се крият дървата за огрев (и доста малко част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 година техният дял е бил 13.9%, то през 2016 година той доближава 30%. България е невиждан рекордьор по този индикатор в Европейски Съюз, което кара доста зелени организации да подозират държавното управление в операция на данните, с цел да може страната да извърши заложените й цели с по-малко вложения.
Ако се изолира възобновима сила за отопление и изстудяване, то, с цел да реализира България през 2030 година дял от 32%, растежът на потреблението на зелена сила би трябвало да е двойно по-висок, в сравнение с е маркиран за интервала 2007-2018 година
За ценовия интервала 2017/2018 година Комисията по енергийно и водно контролиране е планувала 393.3 млн. евро като дотации за производителите на възобновима сила. По-голяма част от конфигурираните вятърни мощности ще спрат да получават дотации през 2021-2022 година Приблизително 70% от фотоволтаичните съоръжения пък ще се лишат от дотациите си през 2032 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ