Мнения Daily - Русия няма ресурси да спаси Турция
© Handout Путин и Ердоган постоянно са подготвени да си забият нож в гърба. Още по тематиката
Мнения Daily - Няма да спънете Македония за Европейски Съюз и НАТО
И още: Обвинението за укривателство на Очите и за анекдот не става; Бутафория през август
14 авг 2018
Мнения Daily - Пенсионното обезпечаване отървава младите от моралния дълг
И още: България е неатрактивна за квалифицирани служители; Произвол, мощ и дивотия трансформират нашата ера
13 авг 2018 Цар и Султан
Русия няма запаси да избави Турция
От коментар на Райнхард Везер за " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Преводът е на " Дойче Веле "
Сергей Лавров, съветският външен министър, който беше на посещаване в Турция, произнесе доста красиви слова за сякаш огромното взаимно доверие сред Москва и Анкара и остро осъди глобите на Съединени американски щати против Турция. Но с това си и остана. Някакъв нов съюз, най-малко към този момент, не се обрисува на хоризонта. Турция, която сега се намира в рецесия, не може да чака икономическа поддръжка от Русия, просто тъй като Кремъл не разполага с нужните запаси.
А политическите връзки сред президентите Путин и Ердоган през последните години са непрекъснати и устойчиви колкото мартенското време. Тези двама властници постоянно са подготвени да забият нож в гърба на своя съдружник, стига това да им донесе някаква изгода, така че посред им надали скоро нещо се промени.
Ако сегашната рецесия докара до раздор сред Турция и Запада, Кремъл радостно ще потрие ръце. Само че това няма да бъде заслуга на Русия и резултат от нейните прелъстителски умения. Виновни ще бъдат Ердоган и неговият политически курс, както и Доналд Тръмп със своите възгледи за политиката.
---------
Три съществени трудности провалят обединяване на Изтока и Запада.
Еднополюсен свят
Москва бе " изтървана " да се завърне към имперскоти си завещание
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Pawel Kopczynski
Това беше гранд дизайн-а на 90-те години - плануваната демократична империя на северното полукълбо. Свят на световен капитализъм, народна власт и демократична просвета, сплотяващ Северна Америка, Европа и Русия. Три съществени трудности израстнаха на пътя на тази тактика за обединяване на Изтока и Запада. Първо, непремерено бързите темпове, с които световните корпоративни елити желаеха да преобразят международното стопанство и нападателната пазарнистка идеология на " свободния пазар ". Русия не бе подготвена да извади своите естествени благосъстояния на " пазара " и да ги концесионира в интерес на главните световни корпорации. Русия носи мощно съзнание на империя, която има право на лични правила на устройство и държание. И въпреки в интернационалните връзки да са невъзможни правила за империи и правила за дребни народи, планът за обединяване на северното полукълбо трябваше да заложи в себе си разбирането за сдържаност на темповете на интеграция - на източна Европа в Европа, на Русия в Запада. Ако източна Европа не бе подложена на мъчително бързата пазарна модернизация на " шоковия пазарнизъм ", през днешния ден източноевропейската политика щеше да бъде по-умерена и поливалентна. А Русия можеше малко по малко да осъзнава това, което Белковски ясно формулира - кардиналната и преди всичко западна принадлежност на Русия, която може да се прояви по-ясно след десетилетия умерени промени.
Второто затруднение бе непоследователната, спорна и в последна сметка несполучлива тактика на Съединени американски щати - водач на Запада - по отношение на интеграцията на Русия в евроатлантическия свят. През 90-те години Русия нямаше никаква опция на своята - въпреки и неохотна - принадлежност към западния свят. Русия бе третирана като сътрудник и в редица връзки (Афганистан) - като съдружник на Запада. След 11 септември и затъването на Вашингтон в Ирак се отвори стратегически вакуум - кулоар за геополитическа равноправност на Москва от Запада, от който Путин пълномащабно се възползва от 2007 година (Мюнхенската реч) и до през днешния ден. Москва бе " изтървана " да се завърне към най-ретроградните и арогантни практики на своето имперско завещание - " тъмница на народите ". Днес еманципацията на Кремъл от Запада доближи до в действителност статут на Русия като съществена опасност за демократичния порядък на Европа и Запада като цяло.
Третото затруднение пред основаването на демократична империя в северното полукълбо бе радикалното и непремерено левичарско упражняване на самия демократизъм от световните културно-политически елити на Европа и Америка. Целият набор на идеологическия мултикултурализъм, джендър идеологията, огромните опити с миграцията като инструмент за намаляване и дезинтеграция на националните общности, глобално-корпоративният удар върху националната страна и разрухата на институциите на Изток и на Юг - това са единствено част от арогантните измерения на демократичните проекти за стремително превръщане на световния свят по модела на демократичната химера за обединен свят - стопански интегриран, културно многолик и егалитарен и безмилостно рушащ всяка традиция, всяка заварена еднаквост. На тази основа не е допустимо Русия да бъде интегрирана в единна стратегическа общественост със Запада. И източна Европа е невероятно да бъде интегрирана - най-малко като просвета. Русия отговори на западния хипер-либерализъм с ретроградните фашизоидни теории на неоевразийството (Дугин), а режимът на Путин се самопровъзгласи за водач на културната контрареволюция против декадентския демократичен план на Запада.
Малцина мислещи хора отхвърлят неизбежния развой на обединяване на света - на неговите нации, култури и икономически системи - в една все по-интегрирана с времето общественост на световното човечество. Има доста огромно значение КАК се случва това - с какви темпове, с какви способи и с какви цели. Днешният световен план на либерално-корпоративните елити е напълно материален - той неглижира всяко духовно завещание и еднаквост. Този план неглижира обстоятелството, че индивидът е не материално създание, което може да води нравствен живот, а духовно създание, което се осъществя и в материалния свят. Този план е пределно нахален в устрема си бързо да лиши от еднаквост и завещание милиарди хора посредством форсирана миграция и натрапен лекомислен мултикултурализъм. Той разрушава институциите, стопанските обичаи и одобрените способи на живот на голям брой общности в актуалния свят. Затова и среща толкоз мощна и също арогантна, нелицеприятна опозиция от страна на десния радикализъм. Русия може да бъде част от един доста по-умерен, по-разумен Запад, който носи съзнанието за своята християнска еднаквост и е подготвен да я показа. Само тогава ще бъдат отслабени бруталните ретроградни утопии на днешна Русия, ориентирани към опустошение на всичко, реализирано от Просвещението, демокрацията и полезностите на човешката независимост. Белковски не приказва за сегашното. Той приказва за едно допустимо бъдеще, за което би трябвало да се потрудим всички за дълъг интервал от време.
-----------
Става дума за тежък срив на националната киберсигурност, който издава пагубна некомпетентност.
Е-управление
Катастрофата с Търговския указател е алармен сигнал
От коментар на водача на " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
Ситуацията с Търговския указател е невиждана рецесия на националната сигурност.
Първо, би трябвало незабавен и явен отговор на въпроса ще бъдат ли възобновени данните в Търговския указател и с какво тъкмо равнище на сигурност.
Ако зад тази рецесия стои предумисъл, той е бил ориентиран към манипулиране на едни или други данни. Сега въпросът е дали е имало такава операция и до каква степен отсега нататък тя ще бъде предотвратена. Мотив има - става дума за големи пари и ползи, изключително в навечерието на инспекциите от ЕЦБ и Европейска комисия във връзка с нашите банки, застрахователи, пенсинонни сдружения и държавни компании поради засиленото съдействие по пътя към Еврозоната. Очевидно и опция е имало.
Този отговор би трябвало да бъде даден на най-високо равнище. Премиерът следва незабавно да свика Съвета по сигурността при Министерски съвет и да даде цялостна оценка на обстановката и да поеме персонална отговорност за оправянето с нея, преди всичко във връзка с възобновяване и сигурността на данните.
Второ, би трябвало явен отговор на въпроса кой дава отговор за тази злополука. Тук, несъмнено става дума за компанията, която е поддържала ТР и за адекватността на настоящия надзор от страна на Агенцията по вписванията. Оставките са най-малката част. Трябва цялостна бистрота на договорите и съпътстващата документи, в това число одитни отчети и други Отново на равнище министър председател би трябвало оценка на материалните вреди и ограниченията за тяхното компенсиране.
Но, в действителност, картината е доста по-голяма и по-страшна. Става дума за тежък срив на националната киберсигурност, който издава пагубната некомпетентност на цялостната политика по отбрана на осведомителния суверенитет на страната. В момента имаме една извънредно слаба Агенция за електронно ръководство, която не разполага нито с инструментите, нито с потенциала, нито с политическата поддръжка да извършва номиналния си мандат. Имаме и незнаен потенциал в ДАНС и другите служби. (Да не кажем, че имаме ноторно неявяване на потенциал в службите....)
На процедура методът към построяването на цялата система на електронно ръководство е децентрализиран. Всяко ведомство е оставено да разпорежда и управлява построяването на съответната инфраструктура и нейната употреба както скимне на съответното управление и заседналите в администрацията " експерти ". Това е все едно да нямаме единна войска, а общински и отраслови опълчения, на които да разчитаме да се договарят между тях, с цел да обезпечат националната политика за сигурност.
Към тази картина, би трябвало да прибавим компаниите, които главно извършват тези контракти при цялостна неяснота, липса на съответни национални стандарти за потенциал, сигурност и отговорност. Често става дума за безконечните остарели ченгета, които въртят следващите мътни номера с печелене публични поръчки и нахално влачене, мазане и кърпене при осъществяването им.
И тук въобще не е единствено до парите. Колкото и да са астрономически сумите. Става дума за власт. Контрол върху данни, управнически процеси и държавността като цяло, какъвто в никакъв случай до в този момент в историята на човечеството не е могъл да бъде упражняван. Контрол, който в мътната вода на децентрализираната ни политика по киберсигурност, може да се окаже в ръцете на нашата мафия или на непознати служби.
Катастрофата с Търговския указател е алармен сигнал. Трябва ни народен консенсус за изцяло преосмисляне на политиката по създаване на електронно ръководство и гарантиране на киберсигурността. Тя би трябвало да почива на повсеместен модел с ясно водачество, подчиненост, отговорности и дарба за налагане на политики и стандарти.
Става дума за самата българска държавност и нищо по-малко!
Мнения Daily - Няма да спънете Македония за Европейски Съюз и НАТО
И още: Обвинението за укривателство на Очите и за анекдот не става; Бутафория през август
14 авг 2018
Мнения Daily - Пенсионното обезпечаване отървава младите от моралния дълг
И още: България е неатрактивна за квалифицирани служители; Произвол, мощ и дивотия трансформират нашата ера
13 авг 2018 Цар и Султан
Русия няма запаси да избави Турция
От коментар на Райнхард Везер за " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Преводът е на " Дойче Веле "
Сергей Лавров, съветският външен министър, който беше на посещаване в Турция, произнесе доста красиви слова за сякаш огромното взаимно доверие сред Москва и Анкара и остро осъди глобите на Съединени американски щати против Турция. Но с това си и остана. Някакъв нов съюз, най-малко към този момент, не се обрисува на хоризонта. Турция, която сега се намира в рецесия, не може да чака икономическа поддръжка от Русия, просто тъй като Кремъл не разполага с нужните запаси.
А политическите връзки сред президентите Путин и Ердоган през последните години са непрекъснати и устойчиви колкото мартенското време. Тези двама властници постоянно са подготвени да забият нож в гърба на своя съдружник, стига това да им донесе някаква изгода, така че посред им надали скоро нещо се промени.
Ако сегашната рецесия докара до раздор сред Турция и Запада, Кремъл радостно ще потрие ръце. Само че това няма да бъде заслуга на Русия и резултат от нейните прелъстителски умения. Виновни ще бъдат Ердоган и неговият политически курс, както и Доналд Тръмп със своите възгледи за политиката.
---------
Три съществени трудности провалят обединяване на Изтока и Запада.
Еднополюсен свят
Москва бе " изтървана " да се завърне към имперскоти си завещание
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Pawel Kopczynski
Това беше гранд дизайн-а на 90-те години - плануваната демократична империя на северното полукълбо. Свят на световен капитализъм, народна власт и демократична просвета, сплотяващ Северна Америка, Европа и Русия. Три съществени трудности израстнаха на пътя на тази тактика за обединяване на Изтока и Запада. Първо, непремерено бързите темпове, с които световните корпоративни елити желаеха да преобразят международното стопанство и нападателната пазарнистка идеология на " свободния пазар ". Русия не бе подготвена да извади своите естествени благосъстояния на " пазара " и да ги концесионира в интерес на главните световни корпорации. Русия носи мощно съзнание на империя, която има право на лични правила на устройство и държание. И въпреки в интернационалните връзки да са невъзможни правила за империи и правила за дребни народи, планът за обединяване на северното полукълбо трябваше да заложи в себе си разбирането за сдържаност на темповете на интеграция - на източна Европа в Европа, на Русия в Запада. Ако източна Европа не бе подложена на мъчително бързата пазарна модернизация на " шоковия пазарнизъм ", през днешния ден източноевропейската политика щеше да бъде по-умерена и поливалентна. А Русия можеше малко по малко да осъзнава това, което Белковски ясно формулира - кардиналната и преди всичко западна принадлежност на Русия, която може да се прояви по-ясно след десетилетия умерени промени.
Второто затруднение бе непоследователната, спорна и в последна сметка несполучлива тактика на Съединени американски щати - водач на Запада - по отношение на интеграцията на Русия в евроатлантическия свят. През 90-те години Русия нямаше никаква опция на своята - въпреки и неохотна - принадлежност към западния свят. Русия бе третирана като сътрудник и в редица връзки (Афганистан) - като съдружник на Запада. След 11 септември и затъването на Вашингтон в Ирак се отвори стратегически вакуум - кулоар за геополитическа равноправност на Москва от Запада, от който Путин пълномащабно се възползва от 2007 година (Мюнхенската реч) и до през днешния ден. Москва бе " изтървана " да се завърне към най-ретроградните и арогантни практики на своето имперско завещание - " тъмница на народите ". Днес еманципацията на Кремъл от Запада доближи до в действителност статут на Русия като съществена опасност за демократичния порядък на Европа и Запада като цяло.
Третото затруднение пред основаването на демократична империя в северното полукълбо бе радикалното и непремерено левичарско упражняване на самия демократизъм от световните културно-политически елити на Европа и Америка. Целият набор на идеологическия мултикултурализъм, джендър идеологията, огромните опити с миграцията като инструмент за намаляване и дезинтеграция на националните общности, глобално-корпоративният удар върху националната страна и разрухата на институциите на Изток и на Юг - това са единствено част от арогантните измерения на демократичните проекти за стремително превръщане на световния свят по модела на демократичната химера за обединен свят - стопански интегриран, културно многолик и егалитарен и безмилостно рушащ всяка традиция, всяка заварена еднаквост. На тази основа не е допустимо Русия да бъде интегрирана в единна стратегическа общественост със Запада. И източна Европа е невероятно да бъде интегрирана - най-малко като просвета. Русия отговори на западния хипер-либерализъм с ретроградните фашизоидни теории на неоевразийството (Дугин), а режимът на Путин се самопровъзгласи за водач на културната контрареволюция против декадентския демократичен план на Запада.
Малцина мислещи хора отхвърлят неизбежния развой на обединяване на света - на неговите нации, култури и икономически системи - в една все по-интегрирана с времето общественост на световното човечество. Има доста огромно значение КАК се случва това - с какви темпове, с какви способи и с какви цели. Днешният световен план на либерално-корпоративните елити е напълно материален - той неглижира всяко духовно завещание и еднаквост. Този план неглижира обстоятелството, че индивидът е не материално създание, което може да води нравствен живот, а духовно създание, което се осъществя и в материалния свят. Този план е пределно нахален в устрема си бързо да лиши от еднаквост и завещание милиарди хора посредством форсирана миграция и натрапен лекомислен мултикултурализъм. Той разрушава институциите, стопанските обичаи и одобрените способи на живот на голям брой общности в актуалния свят. Затова и среща толкоз мощна и също арогантна, нелицеприятна опозиция от страна на десния радикализъм. Русия може да бъде част от един доста по-умерен, по-разумен Запад, който носи съзнанието за своята християнска еднаквост и е подготвен да я показа. Само тогава ще бъдат отслабени бруталните ретроградни утопии на днешна Русия, ориентирани към опустошение на всичко, реализирано от Просвещението, демокрацията и полезностите на човешката независимост. Белковски не приказва за сегашното. Той приказва за едно допустимо бъдеще, за което би трябвало да се потрудим всички за дълъг интервал от време.
-----------
Става дума за тежък срив на националната киберсигурност, който издава пагубна некомпетентност.
Е-управление
Катастрофата с Търговския указател е алармен сигнал
От коментар на водача на " Да, България " Христо Иванов в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
Ситуацията с Търговския указател е невиждана рецесия на националната сигурност.
Първо, би трябвало незабавен и явен отговор на въпроса ще бъдат ли възобновени данните в Търговския указател и с какво тъкмо равнище на сигурност.
Ако зад тази рецесия стои предумисъл, той е бил ориентиран към манипулиране на едни или други данни. Сега въпросът е дали е имало такава операция и до каква степен отсега нататък тя ще бъде предотвратена. Мотив има - става дума за големи пари и ползи, изключително в навечерието на инспекциите от ЕЦБ и Европейска комисия във връзка с нашите банки, застрахователи, пенсинонни сдружения и държавни компании поради засиленото съдействие по пътя към Еврозоната. Очевидно и опция е имало.
Този отговор би трябвало да бъде даден на най-високо равнище. Премиерът следва незабавно да свика Съвета по сигурността при Министерски съвет и да даде цялостна оценка на обстановката и да поеме персонална отговорност за оправянето с нея, преди всичко във връзка с възобновяване и сигурността на данните.
Второ, би трябвало явен отговор на въпроса кой дава отговор за тази злополука. Тук, несъмнено става дума за компанията, която е поддържала ТР и за адекватността на настоящия надзор от страна на Агенцията по вписванията. Оставките са най-малката част. Трябва цялостна бистрота на договорите и съпътстващата документи, в това число одитни отчети и други Отново на равнище министър председател би трябвало оценка на материалните вреди и ограниченията за тяхното компенсиране.
Но, в действителност, картината е доста по-голяма и по-страшна. Става дума за тежък срив на националната киберсигурност, който издава пагубната некомпетентност на цялостната политика по отбрана на осведомителния суверенитет на страната. В момента имаме една извънредно слаба Агенция за електронно ръководство, която не разполага нито с инструментите, нито с потенциала, нито с политическата поддръжка да извършва номиналния си мандат. Имаме и незнаен потенциал в ДАНС и другите служби. (Да не кажем, че имаме ноторно неявяване на потенциал в службите....)
На процедура методът към построяването на цялата система на електронно ръководство е децентрализиран. Всяко ведомство е оставено да разпорежда и управлява построяването на съответната инфраструктура и нейната употреба както скимне на съответното управление и заседналите в администрацията " експерти ". Това е все едно да нямаме единна войска, а общински и отраслови опълчения, на които да разчитаме да се договарят между тях, с цел да обезпечат националната политика за сигурност.
Към тази картина, би трябвало да прибавим компаниите, които главно извършват тези контракти при цялостна неяснота, липса на съответни национални стандарти за потенциал, сигурност и отговорност. Често става дума за безконечните остарели ченгета, които въртят следващите мътни номера с печелене публични поръчки и нахално влачене, мазане и кърпене при осъществяването им.
И тук въобще не е единствено до парите. Колкото и да са астрономически сумите. Става дума за власт. Контрол върху данни, управнически процеси и държавността като цяло, какъвто в никакъв случай до в този момент в историята на човечеството не е могъл да бъде упражняван. Контрол, който в мътната вода на децентрализираната ни политика по киберсигурност, може да се окаже в ръцете на нашата мафия или на непознати служби.
Катастрофата с Търговския указател е алармен сигнал. Трябва ни народен консенсус за изцяло преосмисляне на политиката по създаване на електронно ръководство и гарантиране на киберсигурността. Тя би трябвало да почива на повсеместен модел с ясно водачество, подчиненост, отговорности и дарба за налагане на политики и стандарти.
Става дума за самата българска държавност и нищо по-малко!
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ