Театър: "За едно явление от електричеството"
© Георги Златарев За своята последна премиера, озаглавена " За едно събитие от електричеството ", по творби на А. П. Чехов, спектакъл " Възраждане " е трансформирал до неразбираемост своето камерно пространство. Гледната точка е заменена и там, където преди е била сцената, в този момент са местата за сядане и назад (сценографията е на Венелин Шурелов).
Погледът на фена се плъзга по красиво аранжирани части природа – скали и камъни, трева и мъх, дънери, дръвчета, клони и растения, поточе. Прословутият идиличен недодялан пейзаж, с който сме привикнали автоматизирано да свързваме пиесите на Чехов, се явява стилизиран като дзен градина. Всичко в него наподобява изкуствено и естествено, мъртво и живо по едно и също време. И всичко е доста близко, все едно сме пред терариум с невидими стъкла. Материите и цветовете изпъкват още по-отчетливо, тъй като дъното на театралното пространство е черно и стои като панорамен декор. Нужно е малко време, с цел да може окото да свикне и да стартира да вижда, че това черно е релефно и вътре гъмжи от форми и силуети. Оттам изплува тъмна картина, в която цветният, изящен пейзаж от декора продължава в непрогледна, нощна гора. Представлението стартира с трагичната поява на гъста мъгла, която за малко скрива съвсем всичко и от нея излизат двама от героите – мъж и жена, увлечени в диалог.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всъщност героите са общо шестима и също като декора те са като че ли аранжирани части Чехови хора. Драматургичният роман на режисьора Стилиян Петров компилира и наслагва облици и претекстове от разнообразни Чехови повести и разкази, които будят асоциации за неговите пиеси с техните интелигентни, обаятелно-емоционални персонажи и метафизични тематики. Героят на Свежен Младенов охранява своята градина все едно е жива част от душата му също като Любов Раневская и нейната наказана на изсичане вишнева градина от едноименната пиеса. Живеещата в съседство героиня на Марияна Жикич е с тежката орис на копнеещата да бъде актриса и съмняваща се в своя гений Нина Заречная от " Чайка ".
Вечно навъсеният художник на Анатоли Лазаров припомня за стаената експанзия и самоомраза на Сольоний, който убива Тузенбах в " Три сестри ". Момичето на Донка Аврамова-Бочева е по едно и също време като мечтателната Ирина от " Три сестри " и самоуверената, само че нещастна хубавица Елена Андреевна от " Вуйчо Ваньо " – една femme fatale непредпазливо, която като гръмоотвод притегля и води самоунищожителните и деструктивни мъжки сили. И най-после двойката на меланхоличния и самовглъбен млад мъж на Йордан Ръсин и мистериозната черна фигура-халюцинация на Георги Златарев е непосредствено заета от повестта " Черния духовник ". Издържани с интуитивна елементарност и суровост като Рицаря и Смъртта от " Седмия щемпел " на Бергман, сцените с диалозите сред двамата внасят в мелодрамата на действието романтическо въображение и философска замечтаност.
Емоционалният въртоп на неосъществени фантазии и отхвърлени усеща се почиства в медитация и опит да се прогледне оттатък видимостта също като в емблематичната символистична пиеса на Треплев от " Чайка ", когато на сцената приказва " всеобщата вселенска душа " и изрича тревожни пророчества.
Тук е мястото да отбележа, че още веднъж като пиесата на Треплев, представлението в спектакъл " Възраждане " е нежно и връзката му с публиката може и да не протече безпрепятствено, в случай че тя реши да го огледа с очите на Аркадина и се присмее на театралната му възвишеност и чудноватост. Объркването може да пристигна от това, че тук персонажите не се построяват последователно и не се изясняват от действието, както в пиесите. Те се появяват съвсем завършени и щрихирани на едро като в сюжет за картина, а не за драма. Представлението разчита, че фенът познава към този момент света на Чехов, което може да се пояснява като липса, само че и като дълбочина.
Погледът на фена се плъзга по красиво аранжирани части природа – скали и камъни, трева и мъх, дънери, дръвчета, клони и растения, поточе. Прословутият идиличен недодялан пейзаж, с който сме привикнали автоматизирано да свързваме пиесите на Чехов, се явява стилизиран като дзен градина. Всичко в него наподобява изкуствено и естествено, мъртво и живо по едно и също време. И всичко е доста близко, все едно сме пред терариум с невидими стъкла. Материите и цветовете изпъкват още по-отчетливо, тъй като дъното на театралното пространство е черно и стои като панорамен декор. Нужно е малко време, с цел да може окото да свикне и да стартира да вижда, че това черно е релефно и вътре гъмжи от форми и силуети. Оттам изплува тъмна картина, в която цветният, изящен пейзаж от декора продължава в непрогледна, нощна гора. Представлението стартира с трагичната поява на гъста мъгла, която за малко скрива съвсем всичко и от нея излизат двама от героите – мъж и жена, увлечени в диалог.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всъщност героите са общо шестима и също като декора те са като че ли аранжирани части Чехови хора. Драматургичният роман на режисьора Стилиян Петров компилира и наслагва облици и претекстове от разнообразни Чехови повести и разкази, които будят асоциации за неговите пиеси с техните интелигентни, обаятелно-емоционални персонажи и метафизични тематики. Героят на Свежен Младенов охранява своята градина все едно е жива част от душата му също като Любов Раневская и нейната наказана на изсичане вишнева градина от едноименната пиеса. Живеещата в съседство героиня на Марияна Жикич е с тежката орис на копнеещата да бъде актриса и съмняваща се в своя гений Нина Заречная от " Чайка ".
Вечно навъсеният художник на Анатоли Лазаров припомня за стаената експанзия и самоомраза на Сольоний, който убива Тузенбах в " Три сестри ". Момичето на Донка Аврамова-Бочева е по едно и също време като мечтателната Ирина от " Три сестри " и самоуверената, само че нещастна хубавица Елена Андреевна от " Вуйчо Ваньо " – една femme fatale непредпазливо, която като гръмоотвод притегля и води самоунищожителните и деструктивни мъжки сили. И най-после двойката на меланхоличния и самовглъбен млад мъж на Йордан Ръсин и мистериозната черна фигура-халюцинация на Георги Златарев е непосредствено заета от повестта " Черния духовник ". Издържани с интуитивна елементарност и суровост като Рицаря и Смъртта от " Седмия щемпел " на Бергман, сцените с диалозите сред двамата внасят в мелодрамата на действието романтическо въображение и философска замечтаност.
Емоционалният въртоп на неосъществени фантазии и отхвърлени усеща се почиства в медитация и опит да се прогледне оттатък видимостта също като в емблематичната символистична пиеса на Треплев от " Чайка ", когато на сцената приказва " всеобщата вселенска душа " и изрича тревожни пророчества.
Тук е мястото да отбележа, че още веднъж като пиесата на Треплев, представлението в спектакъл " Възраждане " е нежно и връзката му с публиката може и да не протече безпрепятствено, в случай че тя реши да го огледа с очите на Аркадина и се присмее на театралната му възвишеност и чудноватост. Объркването може да пристигна от това, че тук персонажите не се построяват последователно и не се изясняват от действието, както в пиесите. Те се появяват съвсем завършени и щрихирани на едро като в сюжет за картина, а не за драма. Представлението разчита, че фенът познава към този момент света на Чехов, което може да се пояснява като липса, само че и като дълбочина.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ