Какво означават промените в трудовото законодателство във връзка с извънредното положение
© Георги Кожухаров Цвета Попова е лекар по право, помощник по трудово право и публично обезпечаване в Катедрата по трудово и осигурително право в " Юридическия факултет " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Обнародваният на във вторник Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ЗМДИП), вкарва значими промени в уредбата на трудовите връзки. Две са главните цели, които се преследват. На първо място - да се съоръжат всички работодатели с повече принадлежности за справяне с икономическите усложнения, които предизвикват въведените противоепидемични ограничения за прекъсване и ограничение на активността им, както и с наложените ограничавания в придвижването на жителите с оглед превъзмогване разпространяването на COVID-19. Втората цел е да се даде по-голяма еластичност в уредбата на труда на някои категории служащи и чиновници, оказващи здравна помощ и съпътстващите я действия, на учителите, осъществяващи отдалечено образование на учениците, както и да се даде спомагателна протекция за някои уязвими групи служащи и чиновници. Затова плануваните ограничения могат да се обособят в две групи - общи, които засягат всички служащи и чиновници и специфични, които се отнасят до съответни категории служащи и чиновници. Промените имат лимитирано времево приложение. Според закона те се ползват за интервала от оповестяването на изключителното състояние до анулацията му.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Общи ограничения, от които могат да се възползват всички работодатели: Разпоредбата на член 7, алинея 1 ЗМДИП урежда нова опция за работодателя да промени едностранно мястото на работа на служащия или служителя. Тя е отразена в Кодекса на труда (КТ) с новоприетия член 120б, чиято алинея 1 открива право на работодателя при оповестено изключително състояние да разпорежда на служащия или служителя без негово единодушие да прави краткотрайно надомна работа и/или работа от разстояние. Тази мярка работодателят може да приложи единствено за интервала на оповестено изключително състояние, като се позволява да се промени едностранно мястото на работа, без да се трансформират другите условия по трудовия контракт - да се разпореди друга трудова функционалност, да се понижи трудовото заплащане. Тази мярка може да се съчетае само с едностранна смяна в работното време като се откри ненапълно такова. Това води до надлежно понижаване на трудовото заплащане, натрупвания застрахователен стаж и прочие Според новата алинея 2 на член 138а КТ работодателят може да откри в цялото дружество или в настрана негово звено за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от него ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време. След анулацията на изключителното състояние следва всеки изменен детайл от наличието на трудовото правно отношение на засегнатия служащ или чиновник по силата на закона да се възвърне в първичния си тип, а служащият или служителят да продължи осъществяването на трудовите си отговорности в уговореното в трудовия контракт място на работа и работно време. За въвеждането на смяната не изискват в член 120б или в член 138а, алинея 2 КТ специфични претекстове от страна на работодателя, стига за смяната на мястото на работа, съгласно член 7, ал.1 ЗМДИП, трудовите отговорности на служащия или служителя да могат да бъдат изпълнявани отвън пространствата на работодателя. Т.е. с тези принадлежности не разполага шеф, чието дружество е затворено със Заповед на министъра на опазването на здравето - да вземем за пример ресторант, бар, дискотека, търговски обект в мол, спортно оборудване, културна институция и прочие, нито шеф, чиято активност не може да се извършва отвън пространствата на работодателя (работа на поточна линия в цехове, работилници, в приемни и др.), нито с определяне на отдалечена работа или с ненапълно работно време ще му разреши да реализира активността си. За тези работодатели е допустимо само да стимулират с разгласен престой по член 120 КТ едностранно изменение на мястото на работа и/или на длъжността за времето, до момента в който той продължи, в случай че има друго индустриално звено, което работи. Това право остава използвано и в изискванията на изключително състояние, поради което активността на предприятието или в настрана негово звено не може да се реализира. Ако работодателят има по-голяма потребност от работна ръка в останалите незатворени звена от предприятието, може да промени едностранно длъжността на сервитьорите в готвачи или в разносвачи на храна, стига това да подхожда на здравословното им положение (считам, че при изключителното състояние може да се обоснове съществуване на непреодолима причина по член 120, алинея 3 КТ). Съгласно член 267, алинея 3 КТ за времето, през което извършват друга трудова функционалност, те получават полагаемото се заплащане за тази работа, само че не по-малко от брутното им трудово заплащане за главната им работа.
Ред за определяне: със заповед от работодателя за възлагане на надомен труд или на работа от разстояние, в която съгласно член 120б, алинея 2 КТ се дефинират изискванията по член 107в, алинея 2 и/или член 107и, алинея 2 КТ. След като се изисква в заповедта да съдържа изброените условия, смятам, че тя не може да се издаде устно (т.е. просто да се уведоми служащия или служителя), още повече, че самото трудово правно отношение може да се сътвори и приключи само документално, от което следва, че изменението му не може да се извърши в джука форма. В изискванията на ограничавания в напредването е допустимо писмената заповед да бъде завършена и подписана от работодателя, като копие от нея се докара до знанието на засегнатите служащи и чиновници по електронен път.
Изборът на работодателя да разпореди по член 120б КТ работа от разстояние или надомна работа зависи от естеството й - дали може да се прави от разстояние посредством потреблението на осведомителни технологии по член 107з и сл. КТ или осъществяването на трудовите отговорности е по отношение на направа на продукция и/или даване на услуга и е подобаваща уредбата по член 107б и сл. КТ. Смятам, че за осъществяване на работа от разстояние не е належащо всяко обвързване от трудовата функционалност да може да се реализира единствено посредством потреблението на осведомителни технологии. Налага се адаптиране на отговорностите по длъжностната характерност, стига преобладаващата част от тях да могат да се правят краткотрайно отвън пространствата на работодателя. Става дума за осъществяване на оперативки, срещи, предложение на артикули на клиенти, обработка на документи, поръчки, надзор върху осъществяването на работата на подчинените и прочие Надомната работа е подобаваща за действия, които поначало могат да се извършват и отвън пространствата на работодателя и се лимитират само до култивиране на избран брой поръчки, позвънявания или поръчки от клиенти или разработване на избран брой артикули дневно и други
На процедура заповедта дефинира главните параметри на смяната, изискванията, при които се поставя труда и прочие, което другояче предстои на експлицитна спогодба сред страните като без изключително състояние служащият или служителят не е задължен да ги одобри. При едностранната смяна по член 120б КТ до момента в който трае изключителното състояние те се показват в заповедта, в това число работното, техническо и различен тип съоръжение, което ще се употребява, какви са отговорностите и разноските по поддръжката му, изискванията за доставка, замяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на обособени детайли от оборудването от служащия или служителя, който прави работа от разстояние (107и, алинея 2 КТ). При надомна работа - работодателят следва да дефинира в заповедта местонахождението на работното място; трудовото заплащане в сходство с прилаганите системи на заплащане; редът за възлагане и отчитане на работата; методът за доставяне с материали и предаване на готовата продукция; консумативните разноски за работното място и заплащането им; други условия, свързани със характерните условия за осъществяване на надомната работа (107в, алинея 2 КТ). Считам, че не следва в заповедта безусловно да се открият безусловно всички изискуеми от член 107и, алинея 2 и член 107в, алинея 2 КТ условия. Например не подлежат на съответна оценка разноските за вода, отопление, електричество и други, изразходвани само за осъществяване на работата от разстояние за толкоз къс интервал от време. Работодателите се стремят да обезпечат всичко належащо - служебни компютри, телефони с включен интернет, а съвсем всеки дом е екипиран с интернет. Особено в случай че тези разноски са пренебрежими, смятам за прекалено условието да се откриват и компенсират от работодателя. Извънредното състояние икономисва доста други разноски на служащите и чиновниците, свързани са работата в пространствата на работодателя, както и време, належащо преди за напредването им. От друга страна не е допустимо у дома служащият или служителят да обезпечи работа през цялото си открито работно време поради децата, съвместяването с домакинските отговорности и прочие Ако обаче разноските за осъществяване на работата са обилни, изключително при надомния труд, следва работодателят да откри реда за компенсирането им в своята заповед. Така по време на изключителното състояние член 120б КТ открива две отклонения от общата протекция на трудовото законодателство - работодателят едностранно може да открива неговият служащ или чиновник да работи отвън пространствата му и едностранно да дефинира изискванията за тази работа.
Така въведената смяна от работодателя изисква обхванатите служащи и чиновници да бъдат разполагаем да правят своята работа съгласно откритото за тях работно време. Това значи да работят на обезпечения от работодателя (или от тях самите) компютър и телефон; да са в положение, което им разрешава да съсредоточат изцяло вниманието си, с цел да извършват трудовите си функционалности и така нататък При осъществяването на работа от у дома служащият или служителят самичък провежда по този начин своето работно време, че да е разполагаем и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски сътрудници са в информационна връзка. Нито една от ограниченията, наложени от изключителното състояние, не освобождава служащите и чиновниците от осъществяване на отговорностите по трудовото им правно отношение. Единствено, работодателят при прецизно съблюдаване на изискванията на изключителното състояние може да реши каква част от отговорностите може да се извършват и кои следва да се преустановят. На служащите и чиновниците, които не са пълноценно разполагаем да работят, без да са в отпуск (включително не им е публикуван и болничен лист), може да бъде търсена дисциплинарна отговорност. Отделен въпрос е, че това несъблюдение би трябвало да може да се откри и потвърди, както и да не е обвързвано с невиновна неспособност от страна на служащия или служителя. Ако служащият или служителят успее да обезпечи съответно осъществяване на трудовите си отговорности, въпреки и не в цялостния размер, който дава в офиса, смятам за безпричинно по отношение на него работодателят да ползва каквато и да било мярка - да му се предлага използването на отпуск, понижение на възнаграждението и други сходни.
Негативният резултат от наложените ограничавания работодателите ще открият още в края на м. март. В подобен случай, може да се употребяват използваните учредения за уволняване по Кодекса на труда - редуциране в щата, понижаване размера на работата, престой (чл. 328, алинея 1, т. 2, 3 и 4 КТ). Нито новоприетия закон, нито изключителното състояние лимитира приложението на всяко от основанията за уволняване. Напротив, прави обективно обосновано потреблението им, когато работодателят изпитва стопански усложнения, защото активността му е намаляла или спряла. Поради това и в § 6 Преходните и заключителни разпореждания (ПЗР) на ЗМДИП се вкарва мярка, която за периода на изключителното състояние, само че не повече от три месеца, постановява Националният застрахователен институт (НОИ) да превежда 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година за лица, обезпечени за всички опасности по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), а това са всички служащи и чиновници с изключение на извършващите краткотрайна сезонна селскостопанска работа по член 114а КТ. Сумите се превеждат за сметка на фонд " Безработица " на Национален осигурителен институт на работодатели, които следва да дават отговор на критерии, избрани с акт на Министерския съвет въз основа на писмена информация, предоставена от Агенцията по заетостта. Преди обнародването на критериите може да се допусне, че плануваните ограничения следва да се ползват по отношение на работодателите от засегнатите от изключителното състояние предприятия (барове, заведения за хранене, спортни и културни уреди и пр.), за да се насърчат да не уволняват засегнатите служащи и чиновници най-малко в интервала на въведеното изключително състояние. Надявам се работодателите да видят в тази мярка демонстрация на взаимност и да не подхващат уволнения! Това зависи и от приложимостта и адекватността на предстоящите критерии.
В този смисъл е от изключителна значимост служащите и чиновниците, които ще се наложи да работят отдалечено от у дома да бъдат задоволително съзнателни и да вършат вероятното, с цел да не се стига до толкоз доста ограничение на приходите на работодателите, че да ги принуди да понижат числеността на личния състав. Не всички работодатели ще могат да се възползват от мярката за вдишване на част от трудовото заплащане от фонд " Безработица ", планувана в § 6 Преходни и заключителни разпоредби ЗМДИП и ще би трябвало в края на месеца да платят сами заплатите на служащите и чиновниците си. С прелюдия в Кодекса на труда нов член 120в. се открива право на работодателя при оповестено изключително състояние със заповед да прекрати работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници за целия интервал или за част от него до анулацията на изключителното състояние. До прекратяване на активността на предприятието може да се стигне и освен по волята на работодателя, а да бъде резултат от мярка, постановена със заповед на държавен орган. Тогава работодателят е задължен да не позволява по време на прекратената активност служащите или чиновниците до работните им места за интервала, избран в заповедта. Според нововъведения член 267а КТ за времето на прекратяване на работата в случаите по член 120в КТ служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане. Сравнението на тази мярка със завареното законодателство демонстрира, че се открива нова форма на престой или прекъсване на работата на работодателя, планувани в завареното законодателство в член 120, член 176, алинея 4, 267 и 328, алинея 1, т. 4 КТ. Особеното в нововъведената мярка, е че може да обхване освен цялото дружество или част от него (цех, звено, отдел, обиден от ограниченията, открити при изключителното положение), само че и обособен служащ или чиновник. Освен това може да настъпи освен по решение на работодателя поради обективно съществуващи аргументи (например осъществяване на планов ремонт, проверки и др.), само че и да е породено от постановена от държавен орган мярка, която изисква недопускане на служащите и чиновниците до работните им места. Работодателят може да разгласи прекратяване на работата, когато не може да обезпечи опция за работа от у дома, самото естество на работата им не разрешава или е преценено, че продължаването на работата би било неефективно, което дефинира и затварянето им (например в фабрики, цехове, сервизи и др.). До този миг в теорията и в правосъдната процедура се считаше неприемливо оповестяването на престой или прекъсване на работата единствено за обособен служащ или чиновник. Само при изключително състояние и по силата на член 120в КТ работодателят може да прекрати активността и на обособен служащ или чиновник, без да има цялостно прекратяване на работата на неговото дружество или на звеното, където работи. През интервала на прекратяване на работата по член 120в КТ, работодателят дължи погашение на трудовото заплащане на засегнатите служащи или чиновници по член 267а КТ. Въпреки терминологичното разминаване сред член 328, алинея 1, т. 4 КТ, който изисква " прекъсване на работата " и член 120в КТ, който постановява " прекратяване на работата " на работодателя, смятам двете правни фигури за идентични и в случай че преустановяването на работата продължи повече от 15 работни дни, работодателят ще може да уволни засегнатите служащи и чиновници. Както и нагоре беше посочено, смятам и че той може да се възползва в интервала на изключителното състояние от опциите да промени мястото или характера на работата на служащите или чиновниците обособени звена или от цялото дружество по член 120 КТ, като се съобрази единствено със здравословното им положение. От тази догадка не може да се възползва, когато се касае до обособен служащ и чиновник. Приложението на промените в наличието на трудовото правно отношение по член 120 КТ може да продължи до момента в който продължава престоят, даже и изключителното състояние да е анулирано. Въведено е ново право на работодателя едностранно да откри за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от него ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време. Според новата алинея втора на член 138а КТ, която нагоре беше коментирана, работодателят по своя преценка може да промени едностранно уговорената дълготрайност на работното време по трудовото правно отношение като вкара за служащите и чиновниците в част или в цялото дружество ненапълно работно време. Съгласно член 138а, алинея 3 КТ продължителността на по този начин откритото работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане на работното време. Ако служащите и чиновниците от звеното работят на повърхностен, да вземем за пример на 6-часов работен ден при нормативна дълготрайност от не повече от 8 часа (чл. 136, алинея 1 КТ) при подневно пресмятане, то за тях може да се вкара не по-малко от 4-часов работен ден. При сумарно изчисляваното работно време, в случай че промените се сумират на месечна или друга основа, в края на интервала на отчитането, откритото от работодателя ненапълно работно време не може да бъде по-малко от половината от законоустановеното за същия интервал. Заповедта не нужно да бъде стимулирана с друго с изключение на с изключителното състояние и не може да обгръща единствено обособен служащ или чиновник, защото това не е планувано в член 138а, алинея 2 КТ, за разлика от член 120в КТ и член 173в КТ. Тя би трябвало да показва началото и края на работното време, защото те се трансформират с въведената нова дълготрайност. Разпределението на работното време се дефинира общо от работодателя в Правилника за вътрешния ред в предприятието, само че за този къс интервал на смяна, то може да бъде открито и в самата заповед на работодателя. Както и нагоре беше посочено тази смяна в работното време дефинира и пропорционалното понижаване на дължимото се трудово заплащане, на натрупвания застрахователен стаж, на дължимия размер на платения годишен отпуск, на минималните размери на осигурителните приходи, върху които се дължат осигурителни вноски и прочие Установеното ненапълно работно време не се ползва от анулацията на изключителното състояние или съгласно плануваното категорично от работодателя, в случай че последното настъпи преди края на изключителното състояние. Нарушение на трудовото и осигурителното законодателство би било всяко полагане на труд отвън новоустановените граници на работното време, без то да е регистрирано по надлежния ред като ексклузивен труд. Според нововъведения член 173а, алинея 1 КТ при прекратяване работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници заради оповестено изключително състояние със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган, т.е. по член 120в КТ, работодателят има право и да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя без негово единодушие, в това число на служащ или чиновник, който не е придобил 8 месеца трудов стаж, без да изчаква приключването на изискуемия от завареното законодателство по член 173, алинея 4 КТ интервал от най-малко 5 работни дни престой на служащите и чиновниците, нито да би трябвало всички служащи и чиновници да употребяват отпуска по едно и също време (т.нар. ваканционно ползване). Ако не е употребена нито една от горните ограничения в продължение на най-малко 15 работни дни, работодателят може да уволни служащите и чиновниците, чиято работа е прекратена по член 328, алинея 1, т. 4 КТ. Но въпреки всичко би трябвало да се има поради, че преустановяването на активността би трябвало да се разгласи официално (обикновено със заповед на работодателя), активността следва да е действително прекратена и не може да касае единствено обособени служащи и чиновници, а най-малко звено, отдел, дирекция съгласно щатното разписание на работодателя. Трябва да се има поради, че при уволняване заради прекъсване на работата за повече от 15 работни дни не се ползва рестриктивните мерки на предварителната протекция при уволняване и заради престой може да се уволни, без да се желаят съответните позволения и отзиви по член 333 КТ, майка на дете до 3 годишна възраст, трудоустроен, синдикален началник и прочие Единствено за бременна жена, служителка, която е в напреднал етап на лекуване ин-витро или лице, почнало използването на отпуск за бременност и раждане се ползва предварителната протекция по член 333 КТ при прекъсване на работата за повече от 15 работни дни. Чл. 7, алинея 2 ЗМДИП урежда нова опция на всички работодатели да дават до една втора от платения годишен отпуск на служащ или чиновник и без негово единодушие. Тук не става дума предходната догадка, когато работата на предприятието е прекратена поради изключителното състояние или поради заповед на държавен орган. Възможно е предприятието да продължава да прави активността си, само че работодателят да реши, че работата на обособен служащ или чиновник е неефективна или по друга причина смята, че част от работната мощ не му е нужна. За даването на отпуска не е належащо заповедта да е стимулирана. Приложението на тази мярка е лимитирано до времето на изключителното състояние, като отпада закрилата, която дава трудовото законодателство - служащият или служителят да съобщи използването на платения си отпуск, с цел да му бъде той позволен. Лаконичният текст на член 7, алинея 2 ЗМДИП изисква пояснение. След като не е планувано друго, става дума за половината от целия разполагаемия заплатен годишен отпуск на служащия или служителя - (включително спомагателен заплатен годишен отпуск по член 156 КТ) т.е. целият насъбран досега на издаване на заповедта отпуск, а освен половината от насъбрания за настоящата или от отсрочен отпуск от минали години. Тази мярка следва да се употребява от работодатели, които не са заели служащите и чиновниците си с осъществяване на работа в склада или с отдалечена работа - от разстояние или надомна работа. Считам, че без значение от позволеното назад деяние на ограниченията, планувани със закона, а точно - от оповестяването на изключителното състояние (13 март 2020 г.) не е правилно работодателят, възползвайки се от член 7, алинея 2 ЗМДИП, със задна дата да даде без единодушието на своите служащи или чиновници отпуск считано от 13.03.2020 година Същото се отнася и за установяването на ненапълно работно време по член 138а, алинея 2 КТ. Възможно е те да са работили до обнародването на закона на 24.03.2020 година, да са употребили различен тип отпуск - да вземем за пример за краткотрайна нетрудоспособност, за карантина и прочие Считам, че единствено отсега нататък - от 24.03.2020 година работодателят може до края на изключителното състояние да се възползва от опцията едностранно да даде половината от платения годишен отпуск на своите служащи и чиновници или да откри за тях ненапълно работно време. Работодателят разполага с още две благоприятни условия, които завареното законодателство му дава, с цел да се оправи с изключителните условия. При липса на средства работодателят може да се възползва от правото, което му дава член 245 КТ и да заплати 60% от брутното трудово заплащане , а останалата част да остане дължима, дружно със законната рента за веселба до окончателното му възнаграждение. Изплатеното заплащане не може да бъде по-малко от размера на минималната работна заплата, открит за страната. В такива случаи на веселба в изплащането на част от трудовото заплащане, служащият или служителят като демонстрация на взаимност следва да не приключва едностранно трудовото заплащане по член 327, алинея 1, т. 2 КТ, защото, макар засегнатата активност на работодателя, последният е подхванал погашение на най-малко част от трудовото заплащане в откритите периоди.
Работодателят може да предложи и краткотрайно понижение на трудовите хонорари на своя личен състав или потребление на неплатен отпуск. Трябва да се има поради, че тази смяна в наличието на трудовото правно отношение може да се реализира единствено по взаимно единодушие на съображение член 119 КТ. Писменото съглашение следва да е с избран период, който да зависи от продължителността на изключителното състояние в страната. През интервала на оповестеното изключително състояние са открити и специфични правила по отношение на периодите . Те засягат и трудовите правни отношения доколкото според член 3 ЗМДИП за времето от 13.03.2020 година до анулацията на изключителното състояние стопират да текат давностните и други периоди, планувани в нормативни актове, с приключването на които се погасяват или приключват някои трудови права на служащите и чиновниците - да вземем за пример за отговор на предложение за преустановяване на трудово правно отношение по взаимно единодушие по член 325, алинея 1, т. 1 или член 331 КТ, за обжалване на нелегално уволняване, за предявяване на взимане за неизплатено трудово заплащане и други Съгласно член 4 ЗМДИП се удължават с един месец от анулацията на изключителното състояние периодите, избрани в закон, отвън нормативно откритите периоди по член 3 ЗМДИП, които изтичат по време на изключителното състояние и са свързани с практикуване на права или осъществяване на отговорности на частноправни субекти. Законодателят цели да откри всеобхватно предписание, което пази частноправните субекти, в това число служащите и чиновниците и работодателите от неспособност да упражнят правата си заради рестриктивните мерки на изключителното състояние. Специални ограничения, използвани единствено за някои категории служащи и чиновници: С нововъведения член 173а, алинея 2 КТ се дава опция на изброените в наредбата служащи и чиновници да изискат използването на заплатен годишен отпуск или на неплатен отпуск , който работодателят е задължен да им позволи. Необходимо е настояването да бъде в писмена форма, без да е належащо обосноваване. То следва да дефинира типа на отпуска - заплатен или неплатен, както и да показва от кой миг и с каква дълготрайност се желае. Периодът не би трябвало да надвишава времето на изключителното състояние. Работодателят е задължен да позволи по този начин поискания отпуск. Ако служащият или служителят не разполага с претенции от него заплатен отпуск и не е позволил да му се даде неплатен отпуск за посочения от него интервал, то работодателят не може да му даде неплатен отпуск. Следва да бъде сезиран с ново искане, което да почете. Правото да им се позволи заплатен или неплатен отпуск по тяхно искане се дава на следните категории служащи и чиновниците: бременна; в напреднал етап на лекуване ин-витр;, майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който е уединен татко или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който не е навършил 18-годишна възраст; служащ или чиновник с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на сто; служащ или чиновник с право на протекция при уволняване по член 333, алинея 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроени, боледуващи от заболявания като диабет, исхемична болест на сърцето и др.). Времето, през което се употребява отпуск по алинея 1 и 2, се признава за трудов стаж, съгласно член 173а, алинея 3 КТ, а съгласно член 9, алинея 2, т. 3 от Кодекса за обществено обезпечаване неплатеният отпуск до 30 работни дни в календарната година се признава и за застрахователен стаж. Отпадат рестриктивните мерки за полагане на ексклузивен труд за времето на изключителното състояние отпадат откритите от трудовото законодателство ограничавания за полагане на ексклузивен труд и за неговата дълготрайност за служащите и чиновниците с понижено работно време, които оказват или подкрепят оказването на здравна помощ. Намаленото работно време се регламентира в член 137 КТ като работно време с по-малка дълготрайност от естественото работно време до 8 часа. При него заради характерните условия и опасности за живота и здравето на служащите и чиновниците се открива по-малка дълготрайност на работното време като мярка за ограничение на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които може да се откри понижено работно време се дефинират в нормативен акт (в Наредбата за установяване на типовете работи, за които се открива понижено работно време (НВРНРВ) или в Кодекса на труда - за малолетните и за незрящите) и не може да се открива по взаимно единодушие на страните или едностранно от работодателя. Новата мярка на член 8, алинея 1 ЗМДИП планува, че не се ползва ограничаването за полагане на ексклузивен труд, планувано в член 147, алинея 2 КТ. Така се позволява и полагането на ексклузивен труд за случаите, изброени по член 144, алинея 1, т. 5-7 КТ. Разпоредбата на член 8, алинея 1 ЗМДИП е прекомерно неразбираема и се нуждае от изправително пояснение. Става дума само за служащи и чиновници, които оказват или подкрепят оказването на здравна помощ - лекари, медицински сестри, лаборанти, в това число рентгенови лаборанти, санитари, хигиенисти, защита на лечебни заведения, водачи на коли за спешна помощ и прочие От тях на понижено работно време са изброените в член 2 и 3 НВРНРВ - патоанатоми, работещите с пациенти, страдащи от онкологични болести, ментални увреждания, които са на 6 ч. работен ден, и останалите, изброени в наредбата, които са на 7-часов работен ден (работещите в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват заболели от заразни и паразитни болести; които работят в лечебни заведения като лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри, санитарите в операционни зали; работещите в центрове за незабавна здравна помощ и звената на лечебни заведения, които правят незабавна здравна помощ и др.). За тях се вкарва с член 8, алинея 1 ЗМДИП обвързване да поставят ексклузивен труд в единствената позволена от хипотезите по член 144, алинея 1, т. 5-7 КТ, когато се постанова да довършат стартирана работа, която не може да бъде осъществена през постоянното работно време, тъй като активността им няма аварийновъзстановителен или сезонен темперамент. Разпоредбата на член 8, алинея 1 ЗМДИП разрешава да отпадне ограничаването за продължителността на полагания ексклузивен труд на лицата на понижено работно време по член 146 КТ. Те по този начин или другояче не се ползват, според член 146, алинея 3 КТ, при за оказване на здравна помощ. В този смисъл въведените промени в режима на изключителния труд на лицата, оказващи здравна помощ не се трансформира и наредбата на член 8, алинея 1 ЗМДИП по-скоро удостоверява, че за всички служащи и чиновници, които оказват здравна помощ няма да се ползват рестриктивните мерки за продължителността на изключителния труд. Те няма да могат да се възползват и от правото по член 148 КТ при надвишаване на откритите оптимални часове ексклузивен труд да откажат законно полагането му. Ако изключителният законодател е желал да вкара отпадане на рестриктивните мерки за полагане на ексклузивен труд от служащите и чиновниците, които подкрепят оказването на здравна помощ, то тази задача с наредбата не е реализирана. Чл. 8, алинея 1 ЗМДИП постановява унищожаване на рестриктивните мерки само за тези, които поставят труд на понижено работно време. От тях подпомагащите оказването на здравна помощ чиновници са малко - санитари в операционни, водачи и други, само че не и другите лица, които в изискванията на изключителното състояние са сигурно са доста повече от изброените в наредбата. В член 20, алинея 2 и 3 ЗВДИП се вкарва особена догадка на нормативна смяна в наличието на трудовото правно отношение на учителите, педагогическите експерти и шефовете на учебни заведения. Определям наредбата като установяваща нови детайли от нормативното наличие на трудовото им правно отношение, защото се дефинира със закон, без да е належащо подписването на в допълнение съглашение по член 119 КТ (по арг. от член 20, алинея 2 и 3 ЗМДИП), смяна в мястото им на работа, уговорено в трудов контракт . От учебното заведение, където съгласно трудовия си контракт те следва да поставят труд, мястото им на работа се трансформира в дома им или в определено от тях друго помещение отвън учебното заведение (като се трансформира не работното място, а мястото на работа, тъй като се открива ново място, което не е част от учебното заведение, в което се е полагал трудът). За разлика от останалите служащи и чиновници, за които работодателят едностранно открива да работят надомно или от разстояние в дома си, само че със заповед следва да дефинират какво съоръжение, по какъв начин да употребяват, кой ще го поддържа и кой ще поема разноските, то при учителите, педагогическите експерти и шефовете, министърът на образованието и науката може със заповед да вкарва краткотрайни правила по отношение на образованието и поддръжката за личностно развиване, в това число и по отношение на работното място, работното време на шефовете и педагогическите експерти, техническите средства за образуване и осъществяване на образованието и поддръжката за личностно развиване. Тъй като такава все още не е публикуван а и не се загатва по какъв начин се реализира обезпечаване на нужното софтуерно съоръжение, разноските по поддръжката и потреблението му, този въпрос остава без решение. Като че ли законодателят приема, че учителите са най-богатите служащи и чиновници, снабдени с задоволително софтуерно съоръжение, та не е належащо такова да им бъде обезпечавано. В умозаключение може да се заключи, че законодателството, въведено да бъде в помощ на работодателите, които търпят загуби поради откритите с изключителното състояние ограничения, не дава кой знае какви принадлежности за справяне с неподходящите последствия. В същото време, се открива значително отклоняване в съществени детайли от общата протекция на трудовото законодателство в региона на работното време, отпуска и изключителния труд. Остава вярата, че тези ограничения няма да се ползват дълго. В същото време въведените специфични разпореждания за категориите служащи и чиновници, които сега имат потребност от оптималната поддръжка, страдат от съществени пороци, което прави използването им противоречиво.
Обнародваният на във вторник Закон за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година (ЗМДИП), вкарва значими промени в уредбата на трудовите връзки. Две са главните цели, които се преследват. На първо място - да се съоръжат всички работодатели с повече принадлежности за справяне с икономическите усложнения, които предизвикват въведените противоепидемични ограничения за прекъсване и ограничение на активността им, както и с наложените ограничавания в придвижването на жителите с оглед превъзмогване разпространяването на COVID-19. Втората цел е да се даде по-голяма еластичност в уредбата на труда на някои категории служащи и чиновници, оказващи здравна помощ и съпътстващите я действия, на учителите, осъществяващи отдалечено образование на учениците, както и да се даде спомагателна протекция за някои уязвими групи служащи и чиновници. Затова плануваните ограничения могат да се обособят в две групи - общи, които засягат всички служащи и чиновници и специфични, които се отнасят до съответни категории служащи и чиновници. Промените имат лимитирано времево приложение. Според закона те се ползват за интервала от оповестяването на изключителното състояние до анулацията му.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Общи ограничения, от които могат да се възползват всички работодатели: Разпоредбата на член 7, алинея 1 ЗМДИП урежда нова опция за работодателя да промени едностранно мястото на работа на служащия или служителя. Тя е отразена в Кодекса на труда (КТ) с новоприетия член 120б, чиято алинея 1 открива право на работодателя при оповестено изключително състояние да разпорежда на служащия или служителя без негово единодушие да прави краткотрайно надомна работа и/или работа от разстояние. Тази мярка работодателят може да приложи единствено за интервала на оповестено изключително състояние, като се позволява да се промени едностранно мястото на работа, без да се трансформират другите условия по трудовия контракт - да се разпореди друга трудова функционалност, да се понижи трудовото заплащане. Тази мярка може да се съчетае само с едностранна смяна в работното време като се откри ненапълно такова. Това води до надлежно понижаване на трудовото заплащане, натрупвания застрахователен стаж и прочие Според новата алинея 2 на член 138а КТ работодателят може да откри в цялото дружество или в настрана негово звено за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от него ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време. След анулацията на изключителното състояние следва всеки изменен детайл от наличието на трудовото правно отношение на засегнатия служащ или чиновник по силата на закона да се възвърне в първичния си тип, а служащият или служителят да продължи осъществяването на трудовите си отговорности в уговореното в трудовия контракт място на работа и работно време. За въвеждането на смяната не изискват в член 120б или в член 138а, алинея 2 КТ специфични претекстове от страна на работодателя, стига за смяната на мястото на работа, съгласно член 7, ал.1 ЗМДИП, трудовите отговорности на служащия или служителя да могат да бъдат изпълнявани отвън пространствата на работодателя. Т.е. с тези принадлежности не разполага шеф, чието дружество е затворено със Заповед на министъра на опазването на здравето - да вземем за пример ресторант, бар, дискотека, търговски обект в мол, спортно оборудване, културна институция и прочие, нито шеф, чиято активност не може да се извършва отвън пространствата на работодателя (работа на поточна линия в цехове, работилници, в приемни и др.), нито с определяне на отдалечена работа или с ненапълно работно време ще му разреши да реализира активността си. За тези работодатели е допустимо само да стимулират с разгласен престой по член 120 КТ едностранно изменение на мястото на работа и/или на длъжността за времето, до момента в който той продължи, в случай че има друго индустриално звено, което работи. Това право остава използвано и в изискванията на изключително състояние, поради което активността на предприятието или в настрана негово звено не може да се реализира. Ако работодателят има по-голяма потребност от работна ръка в останалите незатворени звена от предприятието, може да промени едностранно длъжността на сервитьорите в готвачи или в разносвачи на храна, стига това да подхожда на здравословното им положение (считам, че при изключителното състояние може да се обоснове съществуване на непреодолима причина по член 120, алинея 3 КТ). Съгласно член 267, алинея 3 КТ за времето, през което извършват друга трудова функционалност, те получават полагаемото се заплащане за тази работа, само че не по-малко от брутното им трудово заплащане за главната им работа.
Ред за определяне: със заповед от работодателя за възлагане на надомен труд или на работа от разстояние, в която съгласно член 120б, алинея 2 КТ се дефинират изискванията по член 107в, алинея 2 и/или член 107и, алинея 2 КТ. След като се изисква в заповедта да съдържа изброените условия, смятам, че тя не може да се издаде устно (т.е. просто да се уведоми служащия или служителя), още повече, че самото трудово правно отношение може да се сътвори и приключи само документално, от което следва, че изменението му не може да се извърши в джука форма. В изискванията на ограничавания в напредването е допустимо писмената заповед да бъде завършена и подписана от работодателя, като копие от нея се докара до знанието на засегнатите служащи и чиновници по електронен път.
Изборът на работодателя да разпореди по член 120б КТ работа от разстояние или надомна работа зависи от естеството й - дали може да се прави от разстояние посредством потреблението на осведомителни технологии по член 107з и сл. КТ или осъществяването на трудовите отговорности е по отношение на направа на продукция и/или даване на услуга и е подобаваща уредбата по член 107б и сл. КТ. Смятам, че за осъществяване на работа от разстояние не е належащо всяко обвързване от трудовата функционалност да може да се реализира единствено посредством потреблението на осведомителни технологии. Налага се адаптиране на отговорностите по длъжностната характерност, стига преобладаващата част от тях да могат да се правят краткотрайно отвън пространствата на работодателя. Става дума за осъществяване на оперативки, срещи, предложение на артикули на клиенти, обработка на документи, поръчки, надзор върху осъществяването на работата на подчинените и прочие Надомната работа е подобаваща за действия, които поначало могат да се извършват и отвън пространствата на работодателя и се лимитират само до култивиране на избран брой поръчки, позвънявания или поръчки от клиенти или разработване на избран брой артикули дневно и други
На процедура заповедта дефинира главните параметри на смяната, изискванията, при които се поставя труда и прочие, което другояче предстои на експлицитна спогодба сред страните като без изключително състояние служащият или служителят не е задължен да ги одобри. При едностранната смяна по член 120б КТ до момента в който трае изключителното състояние те се показват в заповедта, в това число работното, техническо и различен тип съоръжение, което ще се употребява, какви са отговорностите и разноските по поддръжката му, изискванията за доставка, замяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на обособени детайли от оборудването от служащия или служителя, който прави работа от разстояние (107и, алинея 2 КТ). При надомна работа - работодателят следва да дефинира в заповедта местонахождението на работното място; трудовото заплащане в сходство с прилаганите системи на заплащане; редът за възлагане и отчитане на работата; методът за доставяне с материали и предаване на готовата продукция; консумативните разноски за работното място и заплащането им; други условия, свързани със характерните условия за осъществяване на надомната работа (107в, алинея 2 КТ). Считам, че не следва в заповедта безусловно да се открият безусловно всички изискуеми от член 107и, алинея 2 и член 107в, алинея 2 КТ условия. Например не подлежат на съответна оценка разноските за вода, отопление, електричество и други, изразходвани само за осъществяване на работата от разстояние за толкоз къс интервал от време. Работодателите се стремят да обезпечат всичко належащо - служебни компютри, телефони с включен интернет, а съвсем всеки дом е екипиран с интернет. Особено в случай че тези разноски са пренебрежими, смятам за прекалено условието да се откриват и компенсират от работодателя. Извънредното състояние икономисва доста други разноски на служащите и чиновниците, свързани са работата в пространствата на работодателя, както и време, належащо преди за напредването им. От друга страна не е допустимо у дома служащият или служителят да обезпечи работа през цялото си открито работно време поради децата, съвместяването с домакинските отговорности и прочие Ако обаче разноските за осъществяване на работата са обилни, изключително при надомния труд, следва работодателят да откри реда за компенсирането им в своята заповед. Така по време на изключителното състояние член 120б КТ открива две отклонения от общата протекция на трудовото законодателство - работодателят едностранно може да открива неговият служащ или чиновник да работи отвън пространствата му и едностранно да дефинира изискванията за тази работа.
Така въведената смяна от работодателя изисква обхванатите служащи и чиновници да бъдат разполагаем да правят своята работа съгласно откритото за тях работно време. Това значи да работят на обезпечения от работодателя (или от тях самите) компютър и телефон; да са в положение, което им разрешава да съсредоточат изцяло вниманието си, с цел да извършват трудовите си функционалности и така нататък При осъществяването на работа от у дома служащият или служителят самичък провежда по този начин своето работно време, че да е разполагаем и да работи във времето, в което работодателят и неговите търговски сътрудници са в информационна връзка. Нито една от ограниченията, наложени от изключителното състояние, не освобождава служащите и чиновниците от осъществяване на отговорностите по трудовото им правно отношение. Единствено, работодателят при прецизно съблюдаване на изискванията на изключителното състояние може да реши каква част от отговорностите може да се извършват и кои следва да се преустановят. На служащите и чиновниците, които не са пълноценно разполагаем да работят, без да са в отпуск (включително не им е публикуван и болничен лист), може да бъде търсена дисциплинарна отговорност. Отделен въпрос е, че това несъблюдение би трябвало да може да се откри и потвърди, както и да не е обвързвано с невиновна неспособност от страна на служащия или служителя. Ако служащият или служителят успее да обезпечи съответно осъществяване на трудовите си отговорности, въпреки и не в цялостния размер, който дава в офиса, смятам за безпричинно по отношение на него работодателят да ползва каквато и да било мярка - да му се предлага използването на отпуск, понижение на възнаграждението и други сходни.
Негативният резултат от наложените ограничавания работодателите ще открият още в края на м. март. В подобен случай, може да се употребяват използваните учредения за уволняване по Кодекса на труда - редуциране в щата, понижаване размера на работата, престой (чл. 328, алинея 1, т. 2, 3 и 4 КТ). Нито новоприетия закон, нито изключителното състояние лимитира приложението на всяко от основанията за уволняване. Напротив, прави обективно обосновано потреблението им, когато работодателят изпитва стопански усложнения, защото активността му е намаляла или спряла. Поради това и в § 6 Преходните и заключителни разпореждания (ПЗР) на ЗМДИП се вкарва мярка, която за периода на изключителното състояние, само че не повече от три месеца, постановява Националният застрахователен институт (НОИ) да превежда 60 на 100 от размера на осигурителния приход за месец януари 2020 година за лица, обезпечени за всички опасности по член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), а това са всички служащи и чиновници с изключение на извършващите краткотрайна сезонна селскостопанска работа по член 114а КТ. Сумите се превеждат за сметка на фонд " Безработица " на Национален осигурителен институт на работодатели, които следва да дават отговор на критерии, избрани с акт на Министерския съвет въз основа на писмена информация, предоставена от Агенцията по заетостта. Преди обнародването на критериите може да се допусне, че плануваните ограничения следва да се ползват по отношение на работодателите от засегнатите от изключителното състояние предприятия (барове, заведения за хранене, спортни и културни уреди и пр.), за да се насърчат да не уволняват засегнатите служащи и чиновници най-малко в интервала на въведеното изключително състояние. Надявам се работодателите да видят в тази мярка демонстрация на взаимност и да не подхващат уволнения! Това зависи и от приложимостта и адекватността на предстоящите критерии.
В този смисъл е от изключителна значимост служащите и чиновниците, които ще се наложи да работят отдалечено от у дома да бъдат задоволително съзнателни и да вършат вероятното, с цел да не се стига до толкоз доста ограничение на приходите на работодателите, че да ги принуди да понижат числеността на личния състав. Не всички работодатели ще могат да се възползват от мярката за вдишване на част от трудовото заплащане от фонд " Безработица ", планувана в § 6 Преходни и заключителни разпоредби ЗМДИП и ще би трябвало в края на месеца да платят сами заплатите на служащите и чиновниците си. С прелюдия в Кодекса на труда нов член 120в. се открива право на работодателя при оповестено изключително състояние със заповед да прекрати работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници за целия интервал или за част от него до анулацията на изключителното състояние. До прекратяване на активността на предприятието може да се стигне и освен по волята на работодателя, а да бъде резултат от мярка, постановена със заповед на държавен орган. Тогава работодателят е задължен да не позволява по време на прекратената активност служащите или чиновниците до работните им места за интервала, избран в заповедта. Според нововъведения член 267а КТ за времето на прекратяване на работата в случаите по член 120в КТ служащият или служителят има право на брутното си трудово заплащане. Сравнението на тази мярка със завареното законодателство демонстрира, че се открива нова форма на престой или прекъсване на работата на работодателя, планувани в завареното законодателство в член 120, член 176, алинея 4, 267 и 328, алинея 1, т. 4 КТ. Особеното в нововъведената мярка, е че може да обхване освен цялото дружество или част от него (цех, звено, отдел, обиден от ограниченията, открити при изключителното положение), само че и обособен служащ или чиновник. Освен това може да настъпи освен по решение на работодателя поради обективно съществуващи аргументи (например осъществяване на планов ремонт, проверки и др.), само че и да е породено от постановена от държавен орган мярка, която изисква недопускане на служащите и чиновниците до работните им места. Работодателят може да разгласи прекратяване на работата, когато не може да обезпечи опция за работа от у дома, самото естество на работата им не разрешава или е преценено, че продължаването на работата би било неефективно, което дефинира и затварянето им (например в фабрики, цехове, сервизи и др.). До този миг в теорията и в правосъдната процедура се считаше неприемливо оповестяването на престой или прекъсване на работата единствено за обособен служащ или чиновник. Само при изключително състояние и по силата на член 120в КТ работодателят може да прекрати активността и на обособен служащ или чиновник, без да има цялостно прекратяване на работата на неговото дружество или на звеното, където работи. През интервала на прекратяване на работата по член 120в КТ, работодателят дължи погашение на трудовото заплащане на засегнатите служащи или чиновници по член 267а КТ. Въпреки терминологичното разминаване сред член 328, алинея 1, т. 4 КТ, който изисква " прекъсване на работата " и член 120в КТ, който постановява " прекратяване на работата " на работодателя, смятам двете правни фигури за идентични и в случай че преустановяването на работата продължи повече от 15 работни дни, работодателят ще може да уволни засегнатите служащи и чиновници. Както и нагоре беше посочено, смятам и че той може да се възползва в интервала на изключителното състояние от опциите да промени мястото или характера на работата на служащите или чиновниците обособени звена или от цялото дружество по член 120 КТ, като се съобрази единствено със здравословното им положение. От тази догадка не може да се възползва, когато се касае до обособен служащ и чиновник. Приложението на промените в наличието на трудовото правно отношение по член 120 КТ може да продължи до момента в който продължава престоят, даже и изключителното състояние да е анулирано. Въведено е ново право на работодателя едностранно да откри за целия интервал на оповестено изключително състояние или за част от него ненапълно работно време за служащите и чиновниците, които работят на цялостно работно време. Според новата алинея втора на член 138а КТ, която нагоре беше коментирана, работодателят по своя преценка може да промени едностранно уговорената дълготрайност на работното време по трудовото правно отношение като вкара за служащите и чиновниците в част или в цялото дружество ненапълно работно време. Съгласно член 138а, алинея 3 КТ продължителността на по този начин откритото работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане на работното време. Ако служащите и чиновниците от звеното работят на повърхностен, да вземем за пример на 6-часов работен ден при нормативна дълготрайност от не повече от 8 часа (чл. 136, алинея 1 КТ) при подневно пресмятане, то за тях може да се вкара не по-малко от 4-часов работен ден. При сумарно изчисляваното работно време, в случай че промените се сумират на месечна или друга основа, в края на интервала на отчитането, откритото от работодателя ненапълно работно време не може да бъде по-малко от половината от законоустановеното за същия интервал. Заповедта не нужно да бъде стимулирана с друго с изключение на с изключителното състояние и не може да обгръща единствено обособен служащ или чиновник, защото това не е планувано в член 138а, алинея 2 КТ, за разлика от член 120в КТ и член 173в КТ. Тя би трябвало да показва началото и края на работното време, защото те се трансформират с въведената нова дълготрайност. Разпределението на работното време се дефинира общо от работодателя в Правилника за вътрешния ред в предприятието, само че за този къс интервал на смяна, то може да бъде открито и в самата заповед на работодателя. Както и нагоре беше посочено тази смяна в работното време дефинира и пропорционалното понижаване на дължимото се трудово заплащане, на натрупвания застрахователен стаж, на дължимия размер на платения годишен отпуск, на минималните размери на осигурителните приходи, върху които се дължат осигурителни вноски и прочие Установеното ненапълно работно време не се ползва от анулацията на изключителното състояние или съгласно плануваното категорично от работодателя, в случай че последното настъпи преди края на изключителното състояние. Нарушение на трудовото и осигурителното законодателство би било всяко полагане на труд отвън новоустановените граници на работното време, без то да е регистрирано по надлежния ред като ексклузивен труд. Според нововъведения член 173а, алинея 1 КТ при прекратяване работата на предприятието, на част от предприятието или на обособени служащи и чиновници заради оповестено изключително състояние със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган, т.е. по член 120в КТ, работодателят има право и да даде платения годишен отпуск на служащия или служителя без негово единодушие, в това число на служащ или чиновник, който не е придобил 8 месеца трудов стаж, без да изчаква приключването на изискуемия от завареното законодателство по член 173, алинея 4 КТ интервал от най-малко 5 работни дни престой на служащите и чиновниците, нито да би трябвало всички служащи и чиновници да употребяват отпуска по едно и също време (т.нар. ваканционно ползване). Ако не е употребена нито една от горните ограничения в продължение на най-малко 15 работни дни, работодателят може да уволни служащите и чиновниците, чиято работа е прекратена по член 328, алинея 1, т. 4 КТ. Но въпреки всичко би трябвало да се има поради, че преустановяването на активността би трябвало да се разгласи официално (обикновено със заповед на работодателя), активността следва да е действително прекратена и не може да касае единствено обособени служащи и чиновници, а най-малко звено, отдел, дирекция съгласно щатното разписание на работодателя. Трябва да се има поради, че при уволняване заради прекъсване на работата за повече от 15 работни дни не се ползва рестриктивните мерки на предварителната протекция при уволняване и заради престой може да се уволни, без да се желаят съответните позволения и отзиви по член 333 КТ, майка на дете до 3 годишна възраст, трудоустроен, синдикален началник и прочие Единствено за бременна жена, служителка, която е в напреднал етап на лекуване ин-витро или лице, почнало използването на отпуск за бременност и раждане се ползва предварителната протекция по член 333 КТ при прекъсване на работата за повече от 15 работни дни. Чл. 7, алинея 2 ЗМДИП урежда нова опция на всички работодатели да дават до една втора от платения годишен отпуск на служащ или чиновник и без негово единодушие. Тук не става дума предходната догадка, когато работата на предприятието е прекратена поради изключителното състояние или поради заповед на държавен орган. Възможно е предприятието да продължава да прави активността си, само че работодателят да реши, че работата на обособен служащ или чиновник е неефективна или по друга причина смята, че част от работната мощ не му е нужна. За даването на отпуска не е належащо заповедта да е стимулирана. Приложението на тази мярка е лимитирано до времето на изключителното състояние, като отпада закрилата, която дава трудовото законодателство - служащият или служителят да съобщи използването на платения си отпуск, с цел да му бъде той позволен. Лаконичният текст на член 7, алинея 2 ЗМДИП изисква пояснение. След като не е планувано друго, става дума за половината от целия разполагаемия заплатен годишен отпуск на служащия или служителя - (включително спомагателен заплатен годишен отпуск по член 156 КТ) т.е. целият насъбран досега на издаване на заповедта отпуск, а освен половината от насъбрания за настоящата или от отсрочен отпуск от минали години. Тази мярка следва да се употребява от работодатели, които не са заели служащите и чиновниците си с осъществяване на работа в склада или с отдалечена работа - от разстояние или надомна работа. Считам, че без значение от позволеното назад деяние на ограниченията, планувани със закона, а точно - от оповестяването на изключителното състояние (13 март 2020 г.) не е правилно работодателят, възползвайки се от член 7, алинея 2 ЗМДИП, със задна дата да даде без единодушието на своите служащи или чиновници отпуск считано от 13.03.2020 година Същото се отнася и за установяването на ненапълно работно време по член 138а, алинея 2 КТ. Възможно е те да са работили до обнародването на закона на 24.03.2020 година, да са употребили различен тип отпуск - да вземем за пример за краткотрайна нетрудоспособност, за карантина и прочие Считам, че единствено отсега нататък - от 24.03.2020 година работодателят може до края на изключителното състояние да се възползва от опцията едностранно да даде половината от платения годишен отпуск на своите служащи и чиновници или да откри за тях ненапълно работно време. Работодателят разполага с още две благоприятни условия, които завареното законодателство му дава, с цел да се оправи с изключителните условия. При липса на средства работодателят може да се възползва от правото, което му дава член 245 КТ и да заплати 60% от брутното трудово заплащане , а останалата част да остане дължима, дружно със законната рента за веселба до окончателното му възнаграждение. Изплатеното заплащане не може да бъде по-малко от размера на минималната работна заплата, открит за страната. В такива случаи на веселба в изплащането на част от трудовото заплащане, служащият или служителят като демонстрация на взаимност следва да не приключва едностранно трудовото заплащане по член 327, алинея 1, т. 2 КТ, защото, макар засегнатата активност на работодателя, последният е подхванал погашение на най-малко част от трудовото заплащане в откритите периоди.
Работодателят може да предложи и краткотрайно понижение на трудовите хонорари на своя личен състав или потребление на неплатен отпуск. Трябва да се има поради, че тази смяна в наличието на трудовото правно отношение може да се реализира единствено по взаимно единодушие на съображение член 119 КТ. Писменото съглашение следва да е с избран период, който да зависи от продължителността на изключителното състояние в страната. През интервала на оповестеното изключително състояние са открити и специфични правила по отношение на периодите . Те засягат и трудовите правни отношения доколкото според член 3 ЗМДИП за времето от 13.03.2020 година до анулацията на изключителното състояние стопират да текат давностните и други периоди, планувани в нормативни актове, с приключването на които се погасяват или приключват някои трудови права на служащите и чиновниците - да вземем за пример за отговор на предложение за преустановяване на трудово правно отношение по взаимно единодушие по член 325, алинея 1, т. 1 или член 331 КТ, за обжалване на нелегално уволняване, за предявяване на взимане за неизплатено трудово заплащане и други Съгласно член 4 ЗМДИП се удължават с един месец от анулацията на изключителното състояние периодите, избрани в закон, отвън нормативно откритите периоди по член 3 ЗМДИП, които изтичат по време на изключителното състояние и са свързани с практикуване на права или осъществяване на отговорности на частноправни субекти. Законодателят цели да откри всеобхватно предписание, което пази частноправните субекти, в това число служащите и чиновниците и работодателите от неспособност да упражнят правата си заради рестриктивните мерки на изключителното състояние. Специални ограничения, използвани единствено за някои категории служащи и чиновници: С нововъведения член 173а, алинея 2 КТ се дава опция на изброените в наредбата служащи и чиновници да изискат използването на заплатен годишен отпуск или на неплатен отпуск , който работодателят е задължен да им позволи. Необходимо е настояването да бъде в писмена форма, без да е належащо обосноваване. То следва да дефинира типа на отпуска - заплатен или неплатен, както и да показва от кой миг и с каква дълготрайност се желае. Периодът не би трябвало да надвишава времето на изключителното състояние. Работодателят е задължен да позволи по този начин поискания отпуск. Ако служащият или служителят не разполага с претенции от него заплатен отпуск и не е позволил да му се даде неплатен отпуск за посочения от него интервал, то работодателят не може да му даде неплатен отпуск. Следва да бъде сезиран с ново искане, което да почете. Правото да им се позволи заплатен или неплатен отпуск по тяхно искане се дава на следните категории служащи и чиновниците: бременна; в напреднал етап на лекуване ин-витр;, майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който е уединен татко или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане без значение от възрастта му; служащ или чиновник, който не е навършил 18-годишна възраст; служащ или чиновник с трайно понижена продуктивност 50 и над 50 на сто; служащ или чиновник с право на протекция при уволняване по член 333, алинея 1, т. 2 и 3 КТ (трудоустроени, боледуващи от заболявания като диабет, исхемична болест на сърцето и др.). Времето, през което се употребява отпуск по алинея 1 и 2, се признава за трудов стаж, съгласно член 173а, алинея 3 КТ, а съгласно член 9, алинея 2, т. 3 от Кодекса за обществено обезпечаване неплатеният отпуск до 30 работни дни в календарната година се признава и за застрахователен стаж. Отпадат рестриктивните мерки за полагане на ексклузивен труд за времето на изключителното състояние отпадат откритите от трудовото законодателство ограничавания за полагане на ексклузивен труд и за неговата дълготрайност за служащите и чиновниците с понижено работно време, които оказват или подкрепят оказването на здравна помощ. Намаленото работно време се регламентира в член 137 КТ като работно време с по-малка дълготрайност от естественото работно време до 8 часа. При него заради характерните условия и опасности за живота и здравето на служащите и чиновниците се открива по-малка дълготрайност на работното време като мярка за ограничение на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които може да се откри понижено работно време се дефинират в нормативен акт (в Наредбата за установяване на типовете работи, за които се открива понижено работно време (НВРНРВ) или в Кодекса на труда - за малолетните и за незрящите) и не може да се открива по взаимно единодушие на страните или едностранно от работодателя. Новата мярка на член 8, алинея 1 ЗМДИП планува, че не се ползва ограничаването за полагане на ексклузивен труд, планувано в член 147, алинея 2 КТ. Така се позволява и полагането на ексклузивен труд за случаите, изброени по член 144, алинея 1, т. 5-7 КТ. Разпоредбата на член 8, алинея 1 ЗМДИП е прекомерно неразбираема и се нуждае от изправително пояснение. Става дума само за служащи и чиновници, които оказват или подкрепят оказването на здравна помощ - лекари, медицински сестри, лаборанти, в това число рентгенови лаборанти, санитари, хигиенисти, защита на лечебни заведения, водачи на коли за спешна помощ и прочие От тях на понижено работно време са изброените в член 2 и 3 НВРНРВ - патоанатоми, работещите с пациенти, страдащи от онкологични болести, ментални увреждания, които са на 6 ч. работен ден, и останалите, изброени в наредбата, които са на 7-часов работен ден (работещите в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват заболели от заразни и паразитни болести; които работят в лечебни заведения като лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри, санитарите в операционни зали; работещите в центрове за незабавна здравна помощ и звената на лечебни заведения, които правят незабавна здравна помощ и др.). За тях се вкарва с член 8, алинея 1 ЗМДИП обвързване да поставят ексклузивен труд в единствената позволена от хипотезите по член 144, алинея 1, т. 5-7 КТ, когато се постанова да довършат стартирана работа, която не може да бъде осъществена през постоянното работно време, тъй като активността им няма аварийновъзстановителен или сезонен темперамент. Разпоредбата на член 8, алинея 1 ЗМДИП разрешава да отпадне ограничаването за продължителността на полагания ексклузивен труд на лицата на понижено работно време по член 146 КТ. Те по този начин или другояче не се ползват, според член 146, алинея 3 КТ, при за оказване на здравна помощ. В този смисъл въведените промени в режима на изключителния труд на лицата, оказващи здравна помощ не се трансформира и наредбата на член 8, алинея 1 ЗМДИП по-скоро удостоверява, че за всички служащи и чиновници, които оказват здравна помощ няма да се ползват рестриктивните мерки за продължителността на изключителния труд. Те няма да могат да се възползват и от правото по член 148 КТ при надвишаване на откритите оптимални часове ексклузивен труд да откажат законно полагането му. Ако изключителният законодател е желал да вкара отпадане на рестриктивните мерки за полагане на ексклузивен труд от служащите и чиновниците, които подкрепят оказването на здравна помощ, то тази задача с наредбата не е реализирана. Чл. 8, алинея 1 ЗМДИП постановява унищожаване на рестриктивните мерки само за тези, които поставят труд на понижено работно време. От тях подпомагащите оказването на здравна помощ чиновници са малко - санитари в операционни, водачи и други, само че не и другите лица, които в изискванията на изключителното състояние са сигурно са доста повече от изброените в наредбата. В член 20, алинея 2 и 3 ЗВДИП се вкарва особена догадка на нормативна смяна в наличието на трудовото правно отношение на учителите, педагогическите експерти и шефовете на учебни заведения. Определям наредбата като установяваща нови детайли от нормативното наличие на трудовото им правно отношение, защото се дефинира със закон, без да е належащо подписването на в допълнение съглашение по член 119 КТ (по арг. от член 20, алинея 2 и 3 ЗМДИП), смяна в мястото им на работа, уговорено в трудов контракт . От учебното заведение, където съгласно трудовия си контракт те следва да поставят труд, мястото им на работа се трансформира в дома им или в определено от тях друго помещение отвън учебното заведение (като се трансформира не работното място, а мястото на работа, тъй като се открива ново място, което не е част от учебното заведение, в което се е полагал трудът). За разлика от останалите служащи и чиновници, за които работодателят едностранно открива да работят надомно или от разстояние в дома си, само че със заповед следва да дефинират какво съоръжение, по какъв начин да употребяват, кой ще го поддържа и кой ще поема разноските, то при учителите, педагогическите експерти и шефовете, министърът на образованието и науката може със заповед да вкарва краткотрайни правила по отношение на образованието и поддръжката за личностно развиване, в това число и по отношение на работното място, работното време на шефовете и педагогическите експерти, техническите средства за образуване и осъществяване на образованието и поддръжката за личностно развиване. Тъй като такава все още не е публикуван а и не се загатва по какъв начин се реализира обезпечаване на нужното софтуерно съоръжение, разноските по поддръжката и потреблението му, този въпрос остава без решение. Като че ли законодателят приема, че учителите са най-богатите служащи и чиновници, снабдени с задоволително софтуерно съоръжение, та не е належащо такова да им бъде обезпечавано. В умозаключение може да се заключи, че законодателството, въведено да бъде в помощ на работодателите, които търпят загуби поради откритите с изключителното състояние ограничения, не дава кой знае какви принадлежности за справяне с неподходящите последствия. В същото време, се открива значително отклоняване в съществени детайли от общата протекция на трудовото законодателство в региона на работното време, отпуска и изключителния труд. Остава вярата, че тези ограничения няма да се ползват дълго. В същото време въведените специфични разпореждания за категориите служащи и чиновници, които сега имат потребност от оптималната поддръжка, страдат от съществени пороци, което прави използването им противоречиво.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ