© Георги Кожухаров - Интересът към българското висше образование намалява,

...
© Георги Кожухаров - Интересът към българското висше образование намалява,
Коментари Харесай

По-малко университети, по-малко проблеми. Дали?

© Георги Кожухаров

- Интересът към българското висше обучение понижава, а парите към държавните университети се усилват

- Едно коренно решение на част от проблемите обаче провокира ужас Още по тематиката
Под опасност от митинги кабинетът даде на Софийския университет постройка и 10 млн. лв.

Така се извършват настояванията на университета, който заплаши с ефикасни протестни дейности от 22 януари
10 яну 2018
Българските университети стартират да реагират на пазара на труда

Министерството на образованието няма да утвърди държавен банкет в 15 професионални посоки
15 дек 2017 Българското висше обучение има доста проблеми, само че в последните няколко години с изключение на качествени те стават и количествени. Студентите понижават, а броят на висшите образователни заведения пораства. Причините са няколко - ниско качество на образованието, наличен механизъм за кандидатстване в страни от Европейски Съюз и демографската рецесия. Така, в случай че през предходната година на 132 хиляди българи се е падал по един частен или държавен университет, преди 10 години съотношението е било 146 хиляди към едно.

Решение на проблемите в бранша обаче не оферират нито ръководещите, нито пък академичната общественост. Преди време един външен разбор на професор от Холандия даде друга концепция - да се лимитират университетите, които получават обществени пари за просвета, и по този начин последователно и естествено броят им се редуцира за сметка на качеството. На този стадий обаче концепцията му не среща доста последователи тук.

Какъв е казусът

Картината на българското висше обучение макар някои по-ярки линии наподобява в сиви тонове - с доста незаети места, слаба конкуренция, без положителни условия за научна активност и ниска добавена стойност за стопанската система. Системата на висшето обучение постоянно се пропуква от кавги, зад които личи извънредно слаб надзор и подозрително ръководство на парите. Само през последната година най-големият и реномиран университет в страната - СУ " Св. Климент Охридски ", мина през няколко репутационни рецесии, сред които и отводът на Сметната палата да завери финансовия доклад за 2016 година Преди няколко месеца ректорът на Техническия университет във Варна беше махленски в плагиатство.

Няма по какъв начин всичко гореизброено да не се отразява на нежеланието на младежите да завършат висшето си обучение в България и от ден на ден от тях избират други страни от Европейски Съюз. От 2007 година техният брой непрекъснато пораства, настояват от " Интеграл ", водач в консултирането на младежи за обучение в чужбина. В отчет на Сметната палата, който се базира на данни от Държавната организация за българите в чужбина, се показва, че броят на българските студенти зад граница е близо 30 хиляди души, като желани са страни от Европейски Съюз, най-вече Германия, Англия и Холандия. Към всичко това би трябвало да се добави и влошаващата се демография на страната - за 10 години популацията на България е намаляло с към 8%, като делът на възрастните хора се усилва за сметка на младите.

Така през 2017 година в български университети са признати 51 хиляди студенти, като 38 хиляди от тях се образоват за степен бакалавър, по данни на Министерство на образованието (МОН). Само година по-рано първокурсниците са били с 14 хиляди повече. В същото време през последните 10 години броят на държавните университети си стои постоянен, а на частните даже се усилва. По данни на Национален статистически институт през предходната година в България е имало 54 висши учебни заведения, в които се образоват близо 240 хиляди студенти. От тях 37 са държавни и разчитат на прехвърляния от бюджета, като за задачата през 2018 година са планувани съвсем половин милиард лв..

Холандската бомба Соте

През есента на 2017 година специалистът към групата за България в рамковата стратегия за развиване на науката в Европейски Съюз проф. Люк Соте от Университета в Маастрихт показа прелиминарен отчет с хрумвания за възстановяване на модела на финансиране на научните проучвания, в това число в България. Основните заключения провокираха отвращение, последвано от неуважение в университетските среди. Според проф. Соте университетите в страната са прекалено много, а прекомерно малко от тях вършат същинска просвета, което води до ниско качество и неконкурентен теоретичен артикул. Решението му е коренно – съсредоточаване на цялата университетска база до четири чисто научни университета и четири с предприемаческа устременост - общо 8 университета, плюс дейно удвояване на парите за просвета до 100 млн. евро (разговор с него - в спомагателния текст). Министърът на образованието Красимир Вълчев се съгласи, че " консолидирана научна система е ключът за дейно финансиране на научните проучвания ", само че силите му да стартира някакъв разговор за по-радикална промяна стигнаха до такава степен.

Според Юлиян Попов, който е член на настоятелството и измежду основателите на Нов български университет (НБУ), предложенията на проф. Соте " са потребни като мнение, само че не трябва да бъдат употребени като наставление ". Твърдението за един университет на един милион души е " незадълбочено ", а концепцията, че всеки университет би трябвало да развива изследователска активност, е " съмнителна ", сподели той пред " Капитал ". Относно казуса с намаляващите студенти Попов уточни към момента подценен запас за българското висше обучение: " Ако българските университети се концентрират върху следдипломната подготовка, ще видят, че броят на студентите не понижава, а се усилва. "

Оптимизирай това

Пред " Капитал " зам.-министър Петър Николов, който е с сектор висше обучение в МОН, показа по-различна позиция от тази в рекомендацията на проф. Соте – че не броят на университетите е проблем, а мултифункционалността им - разкриването на от ден на ден и все по-нетипични за тях специалности. " Пътят не е университетите да бъдат лимитирани до пет-шест. Тогава ще се появят други дефицити. Пътят е да се стъпи върху към този момент построената традиция, само че да не се позволява тя да бъде компрометирана ", съобщи той. Според него най-хубавият метод за това е с последователно усилване на финансирането на качеството. " Знаете ли какъв брой са се нараснали държавните университети в България от 1989 година насам? Отговорът е елементарен - намалели са с два – като военните университети в Долна Митрополия и Шумен са обединени с този във Велико Търново ", споделя Николов.

Той прибавя, че след 1989 година стартира всеобща смяна на профила на висшите образователни заведения - доста от техническите университети стартират да оферират специалности и отвън тесния им профил, с цел да се състезават за в допълнение финансиране. " Това разми качеството ", добавя зам.-министърът.

На последното съвещание на Съвета на ректорите (в който влизат ръководителите на всички университети в страната) в края на 2017 година те не приказваха за конкуренция и конкуренция в науката. Вместо това предложиха възбрана за разкриване на нови специалности за пет години и обвързване на таксите на студентите с минималната работна заплата. " Взехме решение за мораториум - да няма откриване на нови университети, на нови филиали, колежи и естествено да не се разкриват специалности в университетите, където няма акредитация ", съобщи проф. Любен Тотев, ръководител на Съвета на ректорите. Запитване на " Капитал " до Националната организация за акредитация разкри, че през последните 10 години организацията е отказала акредитация единствено на един университет - на Колежа по туризъм в Благоевград, който по-късно е кандидатствал още веднъж и е получил утвърждение - с оценка 4.79 от 10.

Другите проблеми остават

Най-голямото табу в университетските среди – по какъв начин се реализира контролът върху средствата, които страната дава на университетите, неизбежно ще се наруши при едно преструктуриране. Сега образователните заведения имат автономност, която, като се изключи че им дава академична и научна независимост, може да се употребява и за източване на обществени средства. Най-големият университет в България, софийският " Св. Климент Охридски ", е добра илюстрация на този проблем – като с изключение на отхвърли на Сметната палата да завери бюджета му за 2016 година мощно нашумяха през септември и разкритите данни със забележителните по мярка спомагателни заплащания за чиновници на администрацията. Одит от министерството на образованието сподели, че част от тях са получавани непозволено.

" Това е казусът не просто на Софийския университет, а на висшето обучение - страната дава безотчетни пари. И когато университета получи една сума в чувал, стартира грандиозно преразпределение ", разяснява пред " Капитал " проф. Георги Димитров от СУ.

Зам.-министър Петър Николов обаче е безапелационен, че по повод независимост на преподаването академичната автономност не би трябвало да бъде ограничавана, " тъй като е едно от достиженията на българското висше обучение ". " Когато се стигне до парите, там би трябвало да се измисли някакъв метод на регулация, само че механизмите му би трябвало да бъдат направени в единодушие и разговор с ректорите и с университетите, тъй като няма по какъв начин да се вкара нещо, в случай че то не почита системата и нейните извоювани до този миг права ", твърди той. Как се финансира висшето обучение

Средствата в държавните университети идват главно по два канала - държавна дотация и такси, които се събират от студентите. Размерът им се дефинира от държавното управление по предложение на Съвета на ректорите. На процедура конкуренция сред университетите няма. Субсидията се дефинира по формула с два детайла - условно приравнен брой студенти, умножен по базисната прехрана за един студент по съответна компетентност.

Към тези пари има и спомагателни от бюджета, които зависят от качеството на образованието. Стратегия за висшето обучение от 2015 година планува последователно да се промени методът, по който то се финансира, като тежестта на качествената оценка да стигне до 60% от него.

Проблемът е по какви критерии се прави оценка качеството на научната активност. Досега оценката зависеше в огромна степен от така наречен видимост на научните проучвания. А тя се мери през броя изявления в реферирани издания, регистрирани в интернационалната система " Скопус ". Проблемът е, че изданията са единствено на британски или различен друг от българския език, а в тях мъчно намират място текстове да вземем за пример по българска история, лингвистика, юридически, свързани с вътрешното законодателство, въпроси от етнологията и други Отделно таксите за една обява са сред 300 и 700 евро. В един от огромните университети в България да вземем за пример за една година са отчели (по свои критерии) 297 изявления от 30 преподаватели, само че от тях в " Скопус " публично попадат 7. Обикновено в рейтинговата ранглиста най-облагодетелствани са техническите и инженерните специалности.

През 2017 година министерството на образованието приложи различен метод на оценка, само че пък с нея се получи другата прекаленост - натежаха личните преценки на университетите за качество на научната активност. След митинг на Софийския университет тя беше анулирана.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР