Мнения Daily - Много нерви, огромно его и все по-фасадни институции
© Георги Кожухаров Очевидно става дума за три проблематични области. Още по тематиката
Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски
И още: Бягството в Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка утопия; Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка
20 фев 2018
Мнения Daily - #КОЙ ли ще избере основен прокурор следващата година
И още: Какво става с корупцията по " ниските етажи на властта " ; Има три типа български държавници
19 фев 2018 Власт
Много нерви, голямо его и все по-фасадни институции
От коментар на Николай Стайков, член на борда на " Антикорупционен фонд ", в неговия фейсбук-профил
От общественото замеряне с имена, подмятания и недомлъвки сред министър председател, президент и корпулентен издател, за неинформираната аудитория не стана напълно ясно къде е казуса. Но едно е явно - проблем има.
От изнервените намеци, след унищожаване на персоналните нападки и офанзиви, преднамереното изпускане на реплики, предложения за усмиряване и подмятания " знам какво направи последните няколко мандата ", стават ясни три проблематични области, за които явно става дума:
(1) След 10 години в Европейски Съюз и още най-малко толкоз в предприсъединителен режим, умеенето за законно асимилиране на поръчки и ориентиране на парите към правилните компании към този момент е доведено до съвършенство. Резултатите са налице - законите са видимо спазени, само че количеството невидими пари изливани в губещи медии, в нови политически планове и в другояче документално-скромни предизборни акции напълно очевидно пораства. Кой да ги проверява - ДАНС, прокуратура, нов антикорупционен орган, определен от същите хора? Отговорът е повече от явен.
(2) Руското въздействие и връзки внезапно става свръхчувствителна тематика, откакто решението по закона " Магнитски " в Щатите идва след броени месеци и към момента е незнайно какво ще гласи то във връзка с Цацаров, Пеевски и обвързваните с тях (помним - " ти си го избра " ) политици по върховете. Изведнъж реториката от късият мандат на Орешарски за значимостта на " Южен поток " и лобирането за неговите подизпълнители стана срамна тематика.
(3) " Влиянието над премиера ", прочут от първия си мандат с това, че през два месеца първо искаше да подвига, а след това да смъква ставката на Данък добавена стойност, е някакъв имагинерен, само че очевидно основно значим и доста, доста безценен политически актив, по тази причина и се загатва непосредствено толкоз пъти. Политическите брокери с дълъг опит и стаж в други комплицирани конфигурации добре знаят по какъв начин от този имагинерен актив да се премине в действително политическо въздействие.
В цялата тази разказана настройка всичко наподобява разумно за познатите ни от Алеко насам локални политически нрави, само че липсва нещо доста значимо - законите и правилата, заложени в тях. Има единствено доста нерви, голямо его и все по-фасадни институции, политици и медии. Решение или най-малко утешение на тази обстановка обаче ще има напълно скоро, на същия принцип - контрактувано някъде на мира, в първокласен хотел или ловна резиденция - с цел да са удовлетворени всички.
---------- За да не падне отговорността върху партията, трябваше да я поеме обособен неин член.
Минало незабравимо
Да назоваваме Народния съд правораздаване е подигравка с паметта
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в авторското му предаване
Валери Жаблянов
Фотограф: Юлия Лазарова
На Валери Жаблянов му се наложи, въпреки и през зъби, да твърди, че оповестяването на Народния съд за " належащо и неизбежно правораздаване " е персонално мнение. Независимо че беше част от публично публикувано Обръщение на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия. Очевидно стана, че е изработен гаф, сравним по мащабите си с " Демокрацията ни лиши доста " на Корнелия Нинова или дето сме били 80 % дебили съгласно Иво Христов. И с цел да не падне отговорността върху партията (по добре познатия фасон от годините на комунизма), трябваше да я поеме обособен неин член.
Гафът обаче надалеч не се състои в оценка, която се разминава с груповите настройки, а в изричането им на глас. Показа, че Българска социалистическа партия продължава и до през днешния ден да оправдава най-кървавите репресии на предшественичката си, да ги приема за исторически нужни. И не е ясно по кое време ще реши, че историята отново я е изправила пред такава нужда.
Ако не беше по този начин, най-малко щеше да употребява мотива да каже с какво нейната позиция за Народния съд е по-различна от персоналното мнение на Жаблянов. Можеше даже да си напомни епизода от личната си история, в който Георги Димитров от Москва с телеграми диктува на правосъдните сформира: " никой не би трябвало да бъде оневинен " и " никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ". Тогава щеше да се разбере, че въпросът не е в това дали Народният съд е бил нужен и неминуем, а в това, че той изобщо не е бил съд, тъй като присъдата (обикновено смърт) е предхождала процесите. И да го назоваваме през 2018-а правораздаване е подигравка с паметта – и на жертвите му, и на нацията.
Явно е, че обръщението, станало след това мнение, е резултат от изнервеността, че най-сетне събитията от тези времена няма да се преподават в учебно заведение като храбър антифашистки епос, а като незаконна кавга с политически съперници, или просто с такива, които мислят друго. Децата ще схванат, че хората през соца добре са знаели, че са жертва на историческа безсмислица, освен това напълно не нужна и неизбежна, и единствено са я чакали да свърши. А по-смелите по разнообразни способи са се борили с нея и са се опитвали да ускорят края й.
----- Липсата на законно правораздаване прави допустимо беззаконния гнет.
45 години (не)стигат
Нямаме памет, по тази причина сме лесни за операции
От коментар на Теодора Димова за " Портал Култура "
Фотограф: Николай Дойчинов
Толкова доста съм чела за разстрела на регентите, министрите и народните представители на 1 февруари 1945 година, представяла съм си бомбената яма, в която са били хвърлени, сгурията, с която са били затрупани телата, представяла съм си мястото, мислила съм си, че следи от бомбени ями още стоят непокътнати, даже съм си представяла, че по близките дървета още стоят забити патрони от разстрела. Но не знаех къде тъкмо е самото място.
Най-сетне взех решение да отида, да го видя с очите си, да се поклоня, да оставя цвете, да запаля свещ. Знаех, че е подложен мемориал, виждала съм го на фотоси и въпреки да нямах и най-бегла визия къде е, мислех, че няма да е мъчно да го намеря.
Попитах първо един човек от защитата на гробищния парк. Той се разхождаше с ръце в джобовете по алеята, която води към църквата, с разкопчано яке и изпиваше с взор редките гости. След дългото му и концентрирано планиране се наложи да задам още един път въпроса – знаете ли къде е паметника на жертвите на Народния съд? Народния съд ли? – повтори той постепенно и разчленено, недоумяващо. Това по кое време?
Продължих да запитвам редките минувачи. Един от тях ме подсети да отида в администрацията, там нямало по какъв начин да не знаят. Отидох в постройката на администрацията – чисто, уютно, топло, край прозорците зелени растения, на гишето дамата умерено работи на компютъра си и с неутрален глас ме упътва – гише номер осем в другата постройка.
И в действителност – на гише номер осем в другата постройка чиновничката ми даде флайър с проект на гробищния парк, на него обозначени алеите, парцелите и ми сподели мястото – сред 123 и 124 имот. Това е паметта ни. Това се е съхранило. Тоест нищо. Сякаш нямаме и потребност от памет. Затова сме толкоз лесни за операции.
Няма спънка всичко да се повтори. Екзекуторите са уверени в справедливостта на присъдите. Днес те ги издават единствено като исторически оценки. Но са морално подготвени при удобни условия и да ги извършват.
Сега участието на страната ни в Европейския съюз и НАТО е спънка, само че те работят тя да бъде отстранена. Наливат милиони за агитация, заливани сме от фалшив вести, червеноармейските монументи заплашително стърчат, историческата памет на обществото е осакатена, границата сред истината и лъжата е изличена. С изумителна лекост се насажда боязън и суматоха. С изумителна безочливост терорът се показва като правораздаване. А заслужено и законно правораздаване още от 1944 година няма.
Именно неналичието на законно правораздаване прави допустимо беззаконният гнет да бъде представян като правораздаване.
Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски
И още: Бягството в Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка утопия; Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка
20 фев 2018
Мнения Daily - #КОЙ ли ще избере основен прокурор следващата година
И още: Какво става с корупцията по " ниските етажи на властта " ; Има три типа български държавници
19 фев 2018 Власт
Много нерви, голямо его и все по-фасадни институции
От коментар на Николай Стайков, член на борда на " Антикорупционен фонд ", в неговия фейсбук-профил
От общественото замеряне с имена, подмятания и недомлъвки сред министър председател, президент и корпулентен издател, за неинформираната аудитория не стана напълно ясно къде е казуса. Но едно е явно - проблем има.
От изнервените намеци, след унищожаване на персоналните нападки и офанзиви, преднамереното изпускане на реплики, предложения за усмиряване и подмятания " знам какво направи последните няколко мандата ", стават ясни три проблематични области, за които явно става дума:
(1) След 10 години в Европейски Съюз и още най-малко толкоз в предприсъединителен режим, умеенето за законно асимилиране на поръчки и ориентиране на парите към правилните компании към този момент е доведено до съвършенство. Резултатите са налице - законите са видимо спазени, само че количеството невидими пари изливани в губещи медии, в нови политически планове и в другояче документално-скромни предизборни акции напълно очевидно пораства. Кой да ги проверява - ДАНС, прокуратура, нов антикорупционен орган, определен от същите хора? Отговорът е повече от явен.
(2) Руското въздействие и връзки внезапно става свръхчувствителна тематика, откакто решението по закона " Магнитски " в Щатите идва след броени месеци и към момента е незнайно какво ще гласи то във връзка с Цацаров, Пеевски и обвързваните с тях (помним - " ти си го избра " ) политици по върховете. Изведнъж реториката от късият мандат на Орешарски за значимостта на " Южен поток " и лобирането за неговите подизпълнители стана срамна тематика.
(3) " Влиянието над премиера ", прочут от първия си мандат с това, че през два месеца първо искаше да подвига, а след това да смъква ставката на Данък добавена стойност, е някакъв имагинерен, само че очевидно основно значим и доста, доста безценен политически актив, по тази причина и се загатва непосредствено толкоз пъти. Политическите брокери с дълъг опит и стаж в други комплицирани конфигурации добре знаят по какъв начин от този имагинерен актив да се премине в действително политическо въздействие.
В цялата тази разказана настройка всичко наподобява разумно за познатите ни от Алеко насам локални политически нрави, само че липсва нещо доста значимо - законите и правилата, заложени в тях. Има единствено доста нерви, голямо его и все по-фасадни институции, политици и медии. Решение или най-малко утешение на тази обстановка обаче ще има напълно скоро, на същия принцип - контрактувано някъде на мира, в първокласен хотел или ловна резиденция - с цел да са удовлетворени всички.
---------- За да не падне отговорността върху партията, трябваше да я поеме обособен неин член.
Минало незабравимо
Да назоваваме Народния съд правораздаване е подигравка с паметта
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в авторското му предаване
Валери Жаблянов
Фотограф: Юлия Лазарова
На Валери Жаблянов му се наложи, въпреки и през зъби, да твърди, че оповестяването на Народния съд за " належащо и неизбежно правораздаване " е персонално мнение. Независимо че беше част от публично публикувано Обръщение на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия. Очевидно стана, че е изработен гаф, сравним по мащабите си с " Демокрацията ни лиши доста " на Корнелия Нинова или дето сме били 80 % дебили съгласно Иво Христов. И с цел да не падне отговорността върху партията (по добре познатия фасон от годините на комунизма), трябваше да я поеме обособен неин член.
Гафът обаче надалеч не се състои в оценка, която се разминава с груповите настройки, а в изричането им на глас. Показа, че Българска социалистическа партия продължава и до през днешния ден да оправдава най-кървавите репресии на предшественичката си, да ги приема за исторически нужни. И не е ясно по кое време ще реши, че историята отново я е изправила пред такава нужда.
Ако не беше по този начин, най-малко щеше да употребява мотива да каже с какво нейната позиция за Народния съд е по-различна от персоналното мнение на Жаблянов. Можеше даже да си напомни епизода от личната си история, в който Георги Димитров от Москва с телеграми диктува на правосъдните сформира: " никой не би трябвало да бъде оневинен " и " никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля ". Тогава щеше да се разбере, че въпросът не е в това дали Народният съд е бил нужен и неминуем, а в това, че той изобщо не е бил съд, тъй като присъдата (обикновено смърт) е предхождала процесите. И да го назоваваме през 2018-а правораздаване е подигравка с паметта – и на жертвите му, и на нацията.
Явно е, че обръщението, станало след това мнение, е резултат от изнервеността, че най-сетне събитията от тези времена няма да се преподават в учебно заведение като храбър антифашистки епос, а като незаконна кавга с политически съперници, или просто с такива, които мислят друго. Децата ще схванат, че хората през соца добре са знаели, че са жертва на историческа безсмислица, освен това напълно не нужна и неизбежна, и единствено са я чакали да свърши. А по-смелите по разнообразни способи са се борили с нея и са се опитвали да ускорят края й.
----- Липсата на законно правораздаване прави допустимо беззаконния гнет.
45 години (не)стигат
Нямаме памет, по тази причина сме лесни за операции
От коментар на Теодора Димова за " Портал Култура "
Фотограф: Николай Дойчинов
Толкова доста съм чела за разстрела на регентите, министрите и народните представители на 1 февруари 1945 година, представяла съм си бомбената яма, в която са били хвърлени, сгурията, с която са били затрупани телата, представяла съм си мястото, мислила съм си, че следи от бомбени ями още стоят непокътнати, даже съм си представяла, че по близките дървета още стоят забити патрони от разстрела. Но не знаех къде тъкмо е самото място.
Най-сетне взех решение да отида, да го видя с очите си, да се поклоня, да оставя цвете, да запаля свещ. Знаех, че е подложен мемориал, виждала съм го на фотоси и въпреки да нямах и най-бегла визия къде е, мислех, че няма да е мъчно да го намеря.
Попитах първо един човек от защитата на гробищния парк. Той се разхождаше с ръце в джобовете по алеята, която води към църквата, с разкопчано яке и изпиваше с взор редките гости. След дългото му и концентрирано планиране се наложи да задам още един път въпроса – знаете ли къде е паметника на жертвите на Народния съд? Народния съд ли? – повтори той постепенно и разчленено, недоумяващо. Това по кое време?
Продължих да запитвам редките минувачи. Един от тях ме подсети да отида в администрацията, там нямало по какъв начин да не знаят. Отидох в постройката на администрацията – чисто, уютно, топло, край прозорците зелени растения, на гишето дамата умерено работи на компютъра си и с неутрален глас ме упътва – гише номер осем в другата постройка.
И в действителност – на гише номер осем в другата постройка чиновничката ми даде флайър с проект на гробищния парк, на него обозначени алеите, парцелите и ми сподели мястото – сред 123 и 124 имот. Това е паметта ни. Това се е съхранило. Тоест нищо. Сякаш нямаме и потребност от памет. Затова сме толкоз лесни за операции.
Няма спънка всичко да се повтори. Екзекуторите са уверени в справедливостта на присъдите. Днес те ги издават единствено като исторически оценки. Но са морално подготвени при удобни условия и да ги извършват.
Сега участието на страната ни в Европейския съюз и НАТО е спънка, само че те работят тя да бъде отстранена. Наливат милиони за агитация, заливани сме от фалшив вести, червеноармейските монументи заплашително стърчат, историческата памет на обществото е осакатена, границата сред истината и лъжата е изличена. С изумителна лекост се насажда боязън и суматоха. С изумителна безочливост терорът се показва като правораздаване. А заслужено и законно правораздаване още от 1944 година няма.
Именно неналичието на законно правораздаване прави допустимо беззаконният гнет да бъде представян като правораздаване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ