© Георги Кожухаров Не, нещастията ни не слизат от небето.

...
© Георги Кожухаров Не, нещастията ни не слизат от небето.
Коментари Харесай

Мнения Daily - Без виновни, без възмездие, без справедливост

© Георги Кожухаров Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята. Още по тематиката
Мнения Daily - От европейско развиване минаваме към азиатско

И още: Нито институциите, нито хората са си научили урока; Защо в Съединени американски щати демонизират Скандинавия
23 авг 2018
Мнения Daily - Кой има изгода от лъжите за " Пражката пролет "

И още: Каква е гаранцията, че няма операции в Търговския регистър; Тези горе си помислиха, че са незаменими
22 авг 2018 Лицемерен печал

Без отговорни, без отмъщение, без правдивост

От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg

Понеделник е денят на регламентирана тъга по 16-те жертви на злополуката в Искърското дефиле. Ден на народен печал – тази лицемерна нелепост, с която тематиката за затрития заради несръчност, безнаказаност или лакомия живот завършва. Без отговорни, без отмъщение, без правдивост.

От 1990 година до в този момент сме имали 23 такива дни. В десетилетието сред 1990 и 2000 година сме траурили национално три пъти. Два от тях на знаменателните дати 25 декември (10 удавени военнослужещи в р. Върбица) и 15 август (14 бойци в камион край София). Може би оттова потегля мрачната поличба, че такива неща у нас се случват към огромен християнски празник. Не, нещастията ни не слизат от небето. Правим си ги тук, на земята.

Между 2000 и 2010 година има 8 дни на народен печал. Вие пресметнете какъв брой са през последните 8 години.

Колкото повече стават националните ни траурни дни, толкоз повече си даваме сметка за живота единствено при положение на гибел. Държавата ни наподобява на всяко западнало българско село – всички електрически стълбове, порти и стени облепени с вопли по некролозите за умряли по всички вероятни календарни мотиви от гибелта, а гробището край селото – запуснато, тревясало, грозно.

Нашата тъга е креслива и демонстративна, нашият печал е мазохизъм без вътрешно осмисляне.

Откъде идва у нас това безжалостно към околните на жертвите втренчване в гибелта и това цялостно равнодушие към опазването на живота? Държавата, чиято работа е да опазва живота, афишира ден на народен печал, с цел да ни официализира скръбта. Стига! Скърбим от през вчерашния ден, скърбим през днешния ден. А на следващия ден (понеделник - б.р.) желаеме не да си спуснете черни флагове по институциите, да се премените с черни костюми и да си сложите тъжните физиономии, а да ни кажете кой е отговорен и по какъв начин ще помогнете на тези, чиято единствена виновност е, че останаха живи след този пъкъл.

----------

Умните страни не стават съучастници в автомобилните нещастия.

Война на пътя

Мизерията и немарливостта са отговорни за злополуката край Своге

От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "

Фотограф: Велко Ангелов
Още преди да са направени каквито и да било експертизи, в нощта на нещастието, още веднъж властта изясни, че няма по какъв начин повода да е в пътя, защото платното е било изрядно, а шосето е издадено от ремонт преди по-малко от две години. Няколко пъти всевъзможни виновни фактори натъртват на мощния дъжд, който е валял в същия миг. Повече информация обаче няма и не може да бъде дадена директно след случая.

По-малко от 24 часа по-късно обаче съгласно информация, упомената апропо в обедната емисия на Нова телевизия, най-вероятната причина за злополуката е аквапланинг. С други думи, да, дъждът е наводнил пътя. Ако тази версия се окаже вярна, то настилката не е по този начин изрядна, както в началото се твърдеше. А за това отговорност носи... страната. Същият уред, който в последните съвсем 10 години употребява строителството на пътища за собствен главен мотив, че " гради България ".

Любопитно събитие е, че след злополуката на автомагистрала " Тракия " преди месеци, в която още веднъж имаше починали, на дневен ред изскочи въпросът със наложителните колани в междуградски рейсове. От дебатите към текстовете в Закона за придвижване по пътищата стана ясно, че возилата, създадени преди 2012 година, нямат сходни обезопасяващи средства, а с цел да им се сложат, би трябвало да бъдат задължени законово. Случи ли се това пък, законодателите се притесняваха, че прибавянето няма да стане по правила, тъй като с цел да се промени " структурата " на рейса, това би трябвало да бъде сторено от производителя. Ето за какво във всички промени на Закона за придвижване по пътищата, както и в новите текстове, които са за публично разискване, остана мярката, че коланите са наложителни,... когато ги има.

Трагедии се случват по целия свят. Но единствено в България главната причина за тях е бедност и небрежност. Подобна оценка може да звучи пресилено - единствено ден след случая. Но е по-добре да се направи точно в този момент, тъй като както медиите, по този начин и обществото у нас нямат навика да помнят и след първичната " сензационност " услужливо не помнят личните си репортажи и размишления. Ето за какво е редно да се каже, че в случай че информацията на Нова телевизия се окаже достоверна и злополуката е породена от аквапланинг - т.е. локва, в която рейсът е поднесъл, отговорността на страната е ясна. Ако пасажерите в действителност не са имали колани, което е съвсем несъмнено, – превозвачът носи също голяма отговорност. А за какво такива превозвачи съществуват, е въпрос още веднъж към държавната администрация.

Минути след случая представител на държавното управление изясни на медиите, че единствено там, където се е случила злополуката, нямало дървета – т.е. малшанс, което единствено по себе си е цинизъм. Същият цинизъм се видя и в дейностите на президента Румен Радев, който пък без да има каквито и да е пълномощия, " навести " потърпевшите в Пирогов, за се покаже пред камерите и да съобщи, че разговорял единствено с една жена, която била контактна.

Да, никой не е застрахован от нещастия. Умните страни се стараят обаче да не стават съучастници в тях – новите им пътища не образуват водни пързалки; те разчитат на защитни колани, а не на дървета, които да пазят пасажерите в рейсовете.

----
Висшето обучение по света към този момент е гигантска, конкурентна промишленост.

Образование

Университетите ни се движат по инерция

От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "

Фотограф: Велко Ангелов
Недостигът на студенти е нещо като български евъргрийн; тази година даже първият във всички ранглисти Софийски университет не съумява да запълни 850 места след трето класиране.

В държавните висши образователни заведения " парите следват студента ", ето за какво никой няма интерес да предявява каквито и да било изисквания; младежите напущат сами по всякакви свои аргументи, а който е решил да остане безусловно, бива избутван до финала. Няма мощ, която да промени това състояние по една елементарна причина: висшето обучение е занаят за хиляди гласоподаватели и колчем се лимитират някакви бройки, на часа ще избухнат митинги. Кой сериозен популист ще се занимава с промени освен това състояние?

Откъм студентите, решили да останат тук, главният претекст не е рейтингът на университета, а по-скоро това къде ще могат да изкарат на ниска цена следването. Животът в огромния град е безценен, на множеството се постанова да работят (на цялостен работен ден, по мои наблюдения), а като ще е по този начин – за какво да не идеш напряко в Германия; там най-малко общежитието ще е общежитие, столът – стол.

Обезсмислянето на висшето обучение върви по разнообразни линии. В медиите непрестанно се обругава тъпоумието на университетските преподаватели, в което ги надминават може би единствено лекарите, обявявани постоянно за убийци. Толкова ли неприятно е нашето висше обучение? Разбира се, несравнимо е с Харвард, само че непостижим е и капиталът, носещ доходи на този университет, който в този момент възлиза на близо 40 милиарда $ (почти колкото Брутният вътрешен продукт на страната ни). Т.е. въпросът не е единствено в качеството на образованието.

Ако към момента има някакво висше обучение, то се движи по инерция, тъй като заплатите на учителите към този момент надминаха тези в СУ и едно учебно заведение постоянно има доста по-добро съоръжение от нас, които към момента се разправяме за това дали има тоалетна хартия. Това, в което трагично се разминаваме, е разбирането, че университетът – както демонстрира етимологията на думата – е място на универсалното познание, не национално-идеологическа институция. От самото си пораждане в средновековието тези места събират хора от цяла Европа - и студенти, и преподаватели – омесват се, навлизат в универсалните неща, след това отпътуват по страните си.

Нека да си го кажем: езикът на науката не е българският, изключително когато става дума за стопанска система, компютри, нуклеарна физика.Трябва значи уверено да завием съм двуезично обучение (през упоменатото Средновековие просвета се е правела единствено на латински, а не на националните италиански, френски, бохемски говори). А нали си представяте какъв писък ще провокира това откъм национал-популистите?

Демографията е през днешния ден мотив за всестранна национална меланхолия. Да, университетите ни умират, тъй като се раждат малко деца и популацията застарява. Как се оправят непознатите ни сътрудници с този проблем, който съществува във всички развити страни? Привличат задгранични студенти. Висшето обучение през днешния ден се е трансформирало в гигантска, мощно конкурентна промишленост, където би трябвало да хвърлим всички сили, в случай че желаеме да запазим няколкото си водещи висши учебни заведения.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР