Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски
© Георги Кожухаров Думата " парадокс " наподобява прекомерно слаба, с цел да опише този случай. Още по тематиката
Мнения Daily - #КОЙ ли ще избере основен прокурор следващата година
И още: Какво става с корупцията по " ниските етажи на властта " ; Има три типа български държавници
19 фев 2018
Мнения Daily - Българската стопанска система - напред и нагоре
И още: Екологичният скандал " Пирин " ; Данъчната промяна на Съединени американски щати работи, само че не както се надяваше Тръмп
18 фев 2018 #ниКОЙ
Скандал за Пеевски без Пеевски
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Втора седмица откакто президентът и министър председателят се упрекнаха взаимно във връзки с Пеевски, тематиката е на път да бъде покрита. Аранжираните " конфликти " в телевизионните студия сред представители на ГЕРБ и Българска социалистическа партия разискват персоналните качества на Румен Радев и Бойко Борисов, приканват ги да се схванат " по мъжки ", повтарят всички познати взаимни обвинявания сред двете партии, само че не смеят да се насочат към името, от което стартира всичко.
Скандал за Пеевски без Пеевски - това следим сега. Самият народен представител към този момент популяризира едно изказване и едно изявление, само че отново не желаят да го виждат. Думата " парадокс " наподобява прекомерно слаба, с цел да опише този случай.
Когато президентът Радев попита дали министър председателят Борисов има срещи, ползи и бизнеси с Пеевски, той напомни изказвания на обвинения банкер Цветан Василев и на представители на извънпарламентарната съпротива. Когато пък министър председателят попита президента дали е договорил с Пеевски избирането си, той напомни централната роля на депутата в Движение за права и свободи и поддръжката на партията за Радев на президентските избори. Буквално два часа след тази замяна на реплики Пеевски посъветва Радев и Борисов да вземат решение проблемите си като " огромни момчета, генерали " и да не го намесват. И не щеш ли цялата страна го послуша - никой към този момент не го намесва, а " огромните момчета " като че ли не помниха тематиката.
Една дребна част от медиите в България от години разказват случая " Пеевски " - по какъв начин един необяснимо забогатял младеж, употребявайки близостта си първо с Национална движение „Симеон Втори", а след това с Движение за права и свободи, се трансформира в един от най-влиятелните хора в страната, а ползите му диктуват процеси в политиката, бизнеса, правораздаването и изпълнителната власт. Влиянието му е потвърждавано и от думи на хора, които би трябвало да знаят задоволително за властта. Преди четири години Цветан Цветанов сподели, че " Делян Пеевски ръководи прокуратурата посредством голямото си въздействие във Висшия правосъден съвет и посредством основния прокурор Сотир Цацаров ". Избягалият банкер Цветан Василев го назовава " владетел на България ". Двете съдийки от фамозните изтекли записи си приказват по този начин: " Ходи горе непрекъснато. - При кой? - Делян, Делян. "
Днес всичко това е забравено. Но България не е толкоз огромна и решаващата роля на един човек в някои браншове от стопанската система не може да остане загадка. Каквото и да написа в Търговския указател. " Българските политици би трябвало да престанат да се държат като младежи в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да стартират да мислят за хората и да мислят не от през днешния ден за на следващия ден, а с отдалечен небосвод " - това изречение от изявлението на Делян Пеевски е може би най-разумното нещо в цялата тази неуместна история. Всички се носят безметежно по свирката му. Един ден знаят кой е той, на идващия не помнят. Думите им не водят до последствия, тъй като институциите са завладяни от същата тази омерта. Нито прокуратурата, нито финансовото разузнаване, нито данъчните ще се раздвижат, в случай че някой каже освен това. Че за какво тогава да споделят
---------- Източна Европа е овладяна от своего рода морална суматоха.
Футурология
Бягството в Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка химера
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Нойе Цюрихер Цайтунг ". Преводът и подбора на тезите е на " Дойче Веле ".
Фотограф: Handout
Иван Кръстев дефинира днешните революции не като скок във времето, а като придвижване в пространството и твърди, че с цел да постигнеш триумф, не са нужни към този момент обща идеология, политически убеждения или водач. Прекосяването на границите на Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка химера. За доста от " онеправданите на земята " смяната значи не да се пробват политически да трансформират своята татковина, а просто да я изоставен.
В днешния омрежен, само че неравноправен свят миграцията е новата гражданска война – само че това не е революцията на масите, както през 20 век, а гражданска война, тласкана от желанието на обособения човек или семейство да изоставен родната страна, написа Кръстев в " Нойе Цюрихер Цайтунг " (НЦЦ). Според него, тази гражданска война не е въодушевена от идеологизираните показа за едно ярко бъдеще, а от фотосите за действителния живот от другата страна на границата.
Спирайки се на последствията от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална суматоха. Хората там към този момент не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща неустановеност водела на моменти до групово безумство. Този факт Кръстев онагледява с образци от България.
" Наскоро родината ми България бе безусловно раздрана от воденето на един сюрреален спор по това дали да се ратифицира Споразумението за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение, известно под името " Истанбулска спогодба ". Аргументите на държавното управление, че тази спогодба няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто пренебрегнати ", написа българският политолог и изяснява това по следния метод:
" Българите са недоверчиви към всичко, което идва от ръководещите, и са травматизирани заради това, че са принудени да живеят в един свят на непрекъснати промени и несекваща неустановеност. Те са уверени или са позволили да бъдат уверени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или полова приемливост ще ги вкара в същински пъкъл. "
Според Кръстев, източноевропейските революции през 1989 година са били първите революции, в които миграцията е играела значима роля. Той цитира известния френски историк Франсоа Фюре, съгласно който Източна Европа не е родила нито една нова концепция по време на революциите от 1989 година. Кръстев показва единодушие с неговата теза и изяснява това по следния метод: " През 1989 източноевропейците мечтаеха не за някакъв недействителен съвършен свят. Те мечтаеха за " естествен живот " в " една естествена страна " ", установи Кръстев. Днес хората рядко съпоставят своя живот с този на съседите. Вместо това те се съпоставят с най-заможните поданици на планетата, написа той.
Българският политолог поантира това по следния метод: " Който желае децата му да водят стопански устойчиво съществувание, ще направи най-добре, в случай че се погрижи за това те да се родят в Германия, Швеция или Дания. "
" Миграционните талази, които вкараха Източна Европа в борба за отбраната на " нормалността ", се трансформират в белег на нашето време. Онези от " онеправданите на земята ", които желаят смяна, към този момент не вършат революции, а просто се насочат на път ", написа Иван Кръстев.
-------- Обозначаването на Македония с определението Вардарска би решило казуса с гръцките паники.
Македония
Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Ognen Teofilovski
Когато България - първа в света - призна независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 година, откриха се съветници на президента Желев и държавното управление, които съумяха да сипят лъжица катран в кацата с меда. " Признаваме страната, само че не и македонската нация " гласеше умно съчинения настойнически текст. За страдание, той бе общопризнат за политическа приложимост, макар очевидното събитие, че признаването на една страна значи ни повече, ни по-малко от прието право на нейния народ да се конституира като суверенна нация. Това е естественото следствие от съществуването на самостоятелната национална страна. Друг е въпросът за етническата еднаквост, културното завещание и други сходни неконституционни всъщност питания.
Всъщност, в историята по-често се случва противоположното - една осъзнала независимостта си нация се бори за основаване на своя суверенна национална страна. Но във всеки случай, държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка.
Днес също толкоз способени политици и съветници позволяват изцяло аналогична неточност, поливайки меда с катрана на личната си свръхпредпазливост. Гърция поддържа въпроса с името заради страхове от искания към своята северна област Македония, която е била обект на междунационални и междуетнически съперничества до началото на 50-те години на предишния век. След подписването на двустранния контракт сред България и Република Македония сходни искания сред двете ни страни са обезсилени.
Но даже и да приемем съществуването на сходна хипотетична опасност към принадлежността на Пиринска Македония от страна на Скопие, не си ли даваме сметка, че тя няма по какъв начин да се осъществя на процедура нито като териториална, нито като етнополитическа рекламация. Най-малко би могло една сходна рекламация да произтича от наименование на Република Македония, включващо определението Горна или Северна. Петрич горен ли е, или северен? Аз споделям мнението, че включването на географско определение към името на Република Македония е добре да се основава върху избрани обичаи на географско наименоване.
Като географски район Македония се дели на Егейска, Вардарска и Пиринска от много дълги години насам. Обозначаването на Република Македония с определението Вардарска би решило казуса с гръцките паники за еднаквост, без да бъде належащо да задейства ничия друга безпричинна нерешителност. Във всеки случай, българското държавно управление е това, което би трябвало да вземе решенията по тези въпроси и аз считам, че то го направи с подписването на контракта сред двете страни.
Мнения Daily - #КОЙ ли ще избере основен прокурор следващата година
И още: Какво става с корупцията по " ниските етажи на властта " ; Има три типа български държавници
19 фев 2018
Мнения Daily - Българската стопанска система - напред и нагоре
И още: Екологичният скандал " Пирин " ; Данъчната промяна на Съединени американски щати работи, само че не както се надяваше Тръмп
18 фев 2018 #ниКОЙ
Скандал за Пеевски без Пеевски
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Втора седмица откакто президентът и министър председателят се упрекнаха взаимно във връзки с Пеевски, тематиката е на път да бъде покрита. Аранжираните " конфликти " в телевизионните студия сред представители на ГЕРБ и Българска социалистическа партия разискват персоналните качества на Румен Радев и Бойко Борисов, приканват ги да се схванат " по мъжки ", повтарят всички познати взаимни обвинявания сред двете партии, само че не смеят да се насочат към името, от което стартира всичко.
Скандал за Пеевски без Пеевски - това следим сега. Самият народен представител към този момент популяризира едно изказване и едно изявление, само че отново не желаят да го виждат. Думата " парадокс " наподобява прекомерно слаба, с цел да опише този случай.
Когато президентът Радев попита дали министър председателят Борисов има срещи, ползи и бизнеси с Пеевски, той напомни изказвания на обвинения банкер Цветан Василев и на представители на извънпарламентарната съпротива. Когато пък министър председателят попита президента дали е договорил с Пеевски избирането си, той напомни централната роля на депутата в Движение за права и свободи и поддръжката на партията за Радев на президентските избори. Буквално два часа след тази замяна на реплики Пеевски посъветва Радев и Борисов да вземат решение проблемите си като " огромни момчета, генерали " и да не го намесват. И не щеш ли цялата страна го послуша - никой към този момент не го намесва, а " огромните момчета " като че ли не помниха тематиката.
Една дребна част от медиите в България от години разказват случая " Пеевски " - по какъв начин един необяснимо забогатял младеж, употребявайки близостта си първо с Национална движение „Симеон Втори", а след това с Движение за права и свободи, се трансформира в един от най-влиятелните хора в страната, а ползите му диктуват процеси в политиката, бизнеса, правораздаването и изпълнителната власт. Влиянието му е потвърждавано и от думи на хора, които би трябвало да знаят задоволително за властта. Преди четири години Цветан Цветанов сподели, че " Делян Пеевски ръководи прокуратурата посредством голямото си въздействие във Висшия правосъден съвет и посредством основния прокурор Сотир Цацаров ". Избягалият банкер Цветан Василев го назовава " владетел на България ". Двете съдийки от фамозните изтекли записи си приказват по този начин: " Ходи горе непрекъснато. - При кой? - Делян, Делян. "
Днес всичко това е забравено. Но България не е толкоз огромна и решаващата роля на един човек в някои браншове от стопанската система не може да остане загадка. Каквото и да написа в Търговския указател. " Българските политици би трябвало да престанат да се държат като младежи в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да стартират да мислят за хората и да мислят не от през днешния ден за на следващия ден, а с отдалечен небосвод " - това изречение от изявлението на Делян Пеевски е може би най-разумното нещо в цялата тази неуместна история. Всички се носят безметежно по свирката му. Един ден знаят кой е той, на идващия не помнят. Думите им не водят до последствия, тъй като институциите са завладяни от същата тази омерта. Нито прокуратурата, нито финансовото разузнаване, нито данъчните ще се раздвижат, в случай че някой каже освен това. Че за какво тогава да споделят
---------- Източна Европа е овладяна от своего рода морална суматоха.
Футурология
Бягството в Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка химера
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Нойе Цюрихер Цайтунг ". Преводът и подбора на тезите е на " Дойче Веле ".
Фотограф: Handout
Иван Кръстев дефинира днешните революции не като скок във времето, а като придвижване в пространството и твърди, че с цел да постигнеш триумф, не са нужни към този момент обща идеология, политически убеждения или водач. Прекосяването на границите на Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка химера. За доста от " онеправданите на земята " смяната значи не да се пробват политически да трансформират своята татковина, а просто да я изоставен.
В днешния омрежен, само че неравноправен свят миграцията е новата гражданска война – само че това не е революцията на масите, както през 20 век, а гражданска война, тласкана от желанието на обособения човек или семейство да изоставен родната страна, написа Кръстев в " Нойе Цюрихер Цайтунг " (НЦЦ). Според него, тази гражданска война не е въодушевена от идеологизираните показа за едно ярко бъдеще, а от фотосите за действителния живот от другата страна на границата.
Спирайки се на последствията от бежанската вълна в Европа, Кръстев твърди, че Източна Европа е овладяна от своего рода морална суматоха. Хората там към този момент не разбирали света, в който живеят. Тази всеобща неустановеност водела на моменти до групово безумство. Този факт Кръстев онагледява с образци от България.
" Наскоро родината ми България бе безусловно раздрана от воденето на един сюрреален спор по това дали да се ратифицира Споразумението за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение, известно под името " Истанбулска спогодба ". Аргументите на държавното управление, че тази спогодба няма нищо общо с признаването на еднополовите бракове, бяха чисто и просто пренебрегнати ", написа българският политолог и изяснява това по следния метод:
" Българите са недоверчиви към всичко, което идва от ръководещите, и са травматизирани заради това, че са принудени да живеят в един свят на непрекъснати промени и несекваща неустановеност. Те са уверени или са позволили да бъдат уверени, че всяка нова стъпка в посока към етническа или полова приемливост ще ги вкара в същински пъкъл. "
Според Кръстев, източноевропейските революции през 1989 година са били първите революции, в които миграцията е играела значима роля. Той цитира известния френски историк Франсоа Фюре, съгласно който Източна Европа не е родила нито една нова концепция по време на революциите от 1989 година. Кръстев показва единодушие с неговата теза и изяснява това по следния метод: " През 1989 източноевропейците мечтаеха не за някакъв недействителен съвършен свят. Те мечтаеха за " естествен живот " в " една естествена страна " ", установи Кръстев. Днес хората рядко съпоставят своя живот с този на съседите. Вместо това те се съпоставят с най-заможните поданици на планетата, написа той.
Българският политолог поантира това по следния метод: " Който желае децата му да водят стопански устойчиво съществувание, ще направи най-добре, в случай че се погрижи за това те да се родят в Германия, Швеция или Дания. "
" Миграционните талази, които вкараха Източна Европа в борба за отбраната на " нормалността ", се трансформират в белег на нашето време. Онези от " онеправданите на земята ", които желаят смяна, към този момент не вършат революции, а просто се насочат на път ", написа Иван Кръстев.
-------- Обозначаването на Македония с определението Вардарска би решило казуса с гръцките паники.
Македония
Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Ognen Teofilovski
Когато България - първа в света - призна независимостта на Република Македония на 15 януари 1992 година, откриха се съветници на президента Желев и държавното управление, които съумяха да сипят лъжица катран в кацата с меда. " Признаваме страната, само че не и македонската нация " гласеше умно съчинения настойнически текст. За страдание, той бе общопризнат за политическа приложимост, макар очевидното събитие, че признаването на една страна значи ни повече, ни по-малко от прието право на нейния народ да се конституира като суверенна нация. Това е естественото следствие от съществуването на самостоятелната национална страна. Друг е въпросът за етническата еднаквост, културното завещание и други сходни неконституционни всъщност питания.
Всъщност, в историята по-често се случва противоположното - една осъзнала независимостта си нация се бори за основаване на своя суверенна национална страна. Но във всеки случай, държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка.
Днес също толкоз способени политици и съветници позволяват изцяло аналогична неточност, поливайки меда с катрана на личната си свръхпредпазливост. Гърция поддържа въпроса с името заради страхове от искания към своята северна област Македония, която е била обект на междунационални и междуетнически съперничества до началото на 50-те години на предишния век. След подписването на двустранния контракт сред България и Република Македония сходни искания сред двете ни страни са обезсилени.
Но даже и да приемем съществуването на сходна хипотетична опасност към принадлежността на Пиринска Македония от страна на Скопие, не си ли даваме сметка, че тя няма по какъв начин да се осъществя на процедура нито като териториална, нито като етнополитическа рекламация. Най-малко би могло една сходна рекламация да произтича от наименование на Република Македония, включващо определението Горна или Северна. Петрич горен ли е, или северен? Аз споделям мнението, че включването на географско определение към името на Република Македония е добре да се основава върху избрани обичаи на географско наименоване.
Като географски район Македония се дели на Егейска, Вардарска и Пиринска от много дълги години насам. Обозначаването на Република Македония с определението Вардарска би решило казуса с гръцките паники за еднаквост, без да бъде належащо да задейства ничия друга безпричинна нерешителност. Във всеки случай, българското държавно управление е това, което би трябвало да вземе решенията по тези въпроси и аз считам, че то го направи с подписването на контракта сред двете страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ