© Francois Lenoir Още по темата Няма как на евроизборите през

© Francois Lenoir Още по темата Няма как на евроизборите през ...

Юнкер отново иска институционален преврат в ЕС.

© Francois Lenoir Още по темата
Няма как на евроизборите през 2019 г. да има транснационални листи, заяви Юнкер
от Дневник,14 фев 2018
Не искам "европейска супердържава", каза Юнкер на Великобритания
от Дневник,14 фев 2018
Юнкер защити използването на метода за "водещия кандидат" при избора на негов наследник
от Дневник,14 фев 2018
Юнкер "дърпа" България към еврозоната заради своя дневен ред
от Дневник,13 фев 2018 Въпреки скептичното отношение на повечето страни членки за пореден път днес председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер представи програма за реформи в институциите на ЕС, която би засилила ролята на европейската бюрокрация. Заедно с идеите европейския бюджет да се снабди със свои "собствени" източници на финансиране, това би отслабило влиянието на страните членки върху политиката, приемана в Брюксел.

Само един начело
Това, което сега предлага ЕК, е засилване на ролята на нейния председател, която беше отслабена през 2009 г. Тогава беше въведен постът председател на Европейския съвет, който представлява държавните и правителствените ръководели на страните членки. Основната му задача е да координира т.нар. лидерски дневен ред – т.е. насоките, които трябва да бъдат следвани от Европейската комисия. Например сега при преговорите за напускане на Великобритания Европейският съвет прие общата рамка, която трябва да бъде следвана от европейската бюрокрация.

На практика преди едно десетилетие страните членки сложиха известни ограничения на ЕК, която винаги се е разглеждала като авангарда на европейския проект за "все по-тесен съюз". Сега ЕК иска да обърне ситуацията с две стъпки.

Първата е да се утвърди практиката на на т.нар. водещ кандидат. През 2014 г. транснационалните политически партии като Европейската народна партия или Партията на европейските социалисти издигнаха свои представители, като идеята беше след това кандидатът на водещата партия да бъде одобрен от страните членки като председател на Европейската комисия. След което неговото утвърждаване от Европейския парламент би било формалност.

Въпреки че от чисто правна гледна точка страните членки нямат задължение да одобрят предложението, през 2014 г. Юнкер успя да се наложи. Тогава единствено Великобритания и Унгария открито се възпротивиха на неговата кандидатура, а Германия дълго време имаше колебания.

По принцип идеята звучи разумно – представителят на водещата партия да оглави европейската изпълнителна власт (каквато до известна степен е Европейската комисия), така както става в националните парламентарни системи. Проблемът е, че реално едва ли някой в България или Финландия е гласувал за Юнкер да заеме този пост. По време на пресконференцията си днес председателят на ЕК се обиди на подмятането на италиански журналист, че в Италия на изборите за Европейски парламент през 2014 г. хората са гласували за Силвио Берлускони, а не за него. Отговорът на Юнкер беше, че италианците трябва повече да четат и да се образоват.

Също така изборът на партиите на техния кандидат е толкова затворен процес, колкото беше и преди, когато страните членки се договаряха на среднощни заседания. С въвеждането на водещия кандидат имената, които се обсъждат в ръководствата на партиите, идват само от тесния кръг на политиците, които са познати повече в Брюксел, отколкото в страните членки. Например опонент в ЕНП на Юнкер беше Мишел Барние, бивш френски еврокомисар. Барние през 2016 г. изненадващо, поне за непознаващите механизмите на брюкселската властова машина, беше назначен за главен преговарящ от името на ЕС по Brexit. Така на практика европейската бюрокрация още повече се капсулира.

Втората идея е обединяването на председателите на ЕК и Европейския съвет, т.е. да се премахнат промените в Договора за ЕС от 2009 г. Самият Юнкер призна, че тази идея вероятно няма да се случи скоро, но според него трябва да се обмисли от страните членки. Ако обаче тя се осъществи, председателят на ЕК ще има още по-силна позиция откогато и да било, тъй като той или тя не само ще бъдат начело на европейската бюрокрация, но ще председателстват и заседанията на държавните и правителствените ръководители на страните членки.

Един от примерите за необходимостта от реформи, който Юнкер даде днес при представянето на идеите на ЕК, е много показателен за мисленето на европейската бюрокрация.

"ЕС, с всичките си нюанси, работи добре, защото Юнкер и Туск (председателят на Европейския съвет – бел. ред.) имаме добро сътрудничество. Представете си за секунда, че двамата председатели са в конфликт, това би било катастрофа. Председателят на Европейския съвет да представя дневния ред, както е сега, а председателят на ЕК да откаже да го изпълнява."

На практика Юнкер казва, че може да не изпълнява волята на страните членки, които са го избрали на поста. И за да не се случи това, той предлага сливането на двата поста, което би направило така, че, от една страна, председателят на ЕК ще координира изработването на дневния ред на ЕС, а, от друга, ще контролира неговото приложение. В същото време, за разлика от парламентарните системи, където депутатите могат да гласуват вот на недоверие на министър-председателя, за председателя на ЕК няма предвидена подобна процедура.

"Аз съм твърдо против създаването супердържава, ние не сме съединени европейски щати", беше категоричен Юнкер, въпреки че предложенията на ЕК клонят именно към това.

Третото важно предложение на ЕК е европейския бюджет да се финансира по-малко с вноски от страните членки, а с повече приходи, които не биха зависили от волята на националните столици. Например една от идеите на ЕК е приходите от продажбата на права за емисии на въглероден двуокис да влизат в европейския бюджет вместо в бюджетите на страните членки. То отново е насочено към засилване на ролята на ЕК спрямо страните членки, които биха имали по-малка свобода да налагат политиката си на европейските чиновници.

Идеи, които трудно ще минат
Идеята за водещия кандидат вече беше публично отхвърлена от френския президент Еманюел Макрон, считан за най-проевропейския държавен глава. В германската преса пък се води открита кампания срещу повторението на практиката от 2014 г. В началото на седмицата германският в. Frankfurter Allgemeine Zeitung публикува коментар, според който Юнкер въпреки желанието на страните членки се опитва да вкара страни като България в еврозоната, за да укрепи своето положение.

Двете предложение на ЕК - за институционални реформи и за промени в европейския бюджет, не предлагат нещо ново спрямо обсъжданото в последните години. Целта им е да насочат дебата на предстоящия Еврoпейски съвет следващата седмица, с който ще започнат обсъжданията на бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г.

Източник: capital.bg