Да преговорим тия няколко неща
© ERIC VIDAL " Газовият хъб, механизмът [мониторингът на Европейска комисия върху българската правосъдна система], Шенген... инспекция на тримата огромни [т.е. върху председателките на двете висши съдилища и основния прокурор] в общи линии да се забележим и да ги преговорим. "
Това са въпросите, които министър председателят Бойко Борисов изброи във лайф видеото си пред неслучилия се претендент за ръководител на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс в понеделник вечерта. Малко по-късно Тимерманс сподели, че може би е по-добре да спрат видеото.
Макар че зад кадър евентуално са останали сделки, както бъдещият сектор на българския комисар, от драматургията на цялата среща може да се допусна, че точно това ще са главните тематики, които Борисов ще желае да комуникира с Европейска комисия и тяхното разрешаване ще моделира връзките с Брюксел през идващите години.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ах, този хъб Вече няколко години Бойко Борисов при съвсем всяко споменаване на Брюксел не пропуща да добави и газов хъб - концепцията, че България би трябвало да стане център на газоразпределението за района. Въпреки че това е фантазия - нито Турция, нито Гърция, нито Румъния имат потребност от българската помощ, а България има потребност от тяхната, Брюксел не стопира да поддържа проекта частично като отплата за спрения план " Южен поток ". Но под хъб София и Брюксел схващат доста разнообразни неща. В визията на Борисов голям брой тръби опасват България и към страната се насочват големи потоци газ, които по-късно потеглят към Западна Европа. Междувременно в България се строи инфраструктура за милиарди, която би трябвало да се финансира от Европейски Съюз. За Брюксел хъбът е опция да накара България да сътвори пазар, в който да се търгува газ - по този метод Европейската комисия се надява да вкара повече конкуренция на локалния пазар (виж стр. 24). Двете изражения на този проект са струващото най-малко два милиарда продължение на " Турски поток " (газопроводът на " Газпром ", който свързва непосредствено Русия с Турция), което обаче се финансира от България и оповестената от " Булгартрансгаз " борса за газ. За Борисов позицията на Брюксел е значима, защото българското държавно управление мощно се тормози, че Европейска комисия може да се намеси в построяването на българската част от " Турски поток ". Въпреки че Европейска комисия има доста дребни правни учредения да се намеси, Борисов, наподобява, се опасява да не се повтори обстановката със злощастния " Южен поток ". Това ще го вкара в хипотезата " те ни ги стопират... ", която в този момент е комфортната му позиция за офанзива против Българска социалистическа партия. Механизмът за наблюдаване и съдействие България е под мониторинг в сферите на правосъдната промяна и битката с корупцията и проведената престъпност от приемането й в съюза - към този момент 12 години. През 2016 година отиващият си ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че механизмът ще падне до края на мандата му. България обаче надалеч не е покрила всички показателни, които са заложени от комисията.
Какво би трябвало да направи България съгласно последния отчет на Европейска комисия:
- да даде непротиворечива и ясна посока на правосъдна промяна, която да следва, а постигнатото по нея да регистрира постоянно
- да се оправи с натовареността в съдилищата
- да реформира прокуратурата според рекомендациите в отчета на Службата на Комисията за поддръжка на структурните промени - отчетност на основния прокурор, въвеждане на механизъм за самостоятелното му следствие, въвеждане на правосъден надзор на всички прокурорски актове, гаранции за самостоятелност на обособените прокурори и отчетност на основния прокурор
- да се ангажира по-ясно с осъществяването на решенията против България в Европейския съд по правата на индивида
- да покаже трайни резултати в битката с корупцията по високите етажи на властта под формата на дефинитивни решения по такива каузи
- да вземе ефикасни ограничения при корупцията с публични поръчки
- да се вкарат ограничения за корупцията на ниските равнища в рискови браншове като полиция, митници, авто надзор и така нататък
" В огромна степен сме на кантарно състояние, в което имаме пет позитива и пет негатива ", заключи преди няколко дни правосъдният министър Данаил Кирилов.
В реалност краят на мониторинга наподобява доста надалеч и прекратяването му тази есен (следващият отчет ще бъде показан в последните дни на този състав на Комисията през септември) може да бъде само вследствие на политически компромис, само че не и на реализирани резултати.
Опитът на прокуратурата и КПКОНПИ да показват акциите против кметове на дребни градове, и то преди локалните избори, като ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта няма по какъв начин да звучи безапелационно. Факт е, че двете институции не съумяха да доведат до съда нито едно следствие за корупция против магистрат. Няма обвинявания против настоящи министри, а тези против някогашни са напълно против представители на опозицията, които едно по едно завършват с оправдателни присъди.
Разрешаването на казуса с натовареността на съдилищата наподобява все по-далече, като единствените ограничения, които съдийската гилдия взима, са свързани с раздуване щатовете на най-натоварените съдилища. В същото време страната одобри скандални промени в административния развой, които бяха прокламирани като опит за разтоварване на Върховния административен съд, само че в реалност ограничиха достъпа на жители до правораздаване.
Идеите за промяна на прокуратурата според рекомендациите в отчета на Службата на Комисията за поддръжка на структурните промени срещат отпор от основния прокурор, а оттова и от ръководещите. Показателно в това отношение са и измененията, свързани с така наречен следствие на " тримата огромни " (вижте стр. 18-19), които единствено ще влошат ситуацията.
Фактът, че Борисов подвигна настрана тематиката за тримата огромни пред Тимерманс, значи, че българските управляващи залагат доста на плана за промени, който обаче срещна сериозна рецензия както в България, по този начин и извън.
Шенген Влизането на България в шенгенското пространство е политическа дъвка от десетилетие. " Още през днешния ден България би могла умерено да бъде призната в Шенген. Има една постройка да доизмажем и се надявам до края на февруари да я създадем ", сподели през 2011 година министър председателят Бойко Борисов. Два негови кабинета по-късно тази цел е все по този начин надалеч. От една страна, бежанската рецесия, а от друга, неефективността на механизма за съдействие и инспекция трансформира приемането в Шенген в единствената сопа за някои западноевропейски страни, които блокират решението, което би трябвало да стане с консенсус. В края на 2018 година Цветан Цветанов заяви, че напролет България ще бъде призната в Шенген по въздух (т.е. няма граничен надзор, в случай че излизате/влизате в България от друга шенгенска държава). Това обаче не се случи.
Преди месец холандският външен министър Стеф Блок посети България и в прав текст сподели, че страната му няма да поддържа приемането ни: " Има обаче още един аспект при опазването на границата – това е корупцията, която е съпътстващ фактор при трафика на хора, и до каква степен правосъдната система е способна да се оправи. " В превод - приемането на България в Шенген е още по-далеч от отпадането на мониторинга. И един пропуснат от Борисов приоритет - еврозоната
Смяната на караула на върха на европейските институции става след към този момент декларирано предпочитание от страна на България да влезе във валутния механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) и от Банковия съюз. За задачата страната трябваше да предприеме редица ограничения - главно законови промени, свързани с финансовия бранш, ръководството на държавните предприятия и битката с прането на пари. Оценката дали има прогрес по тези точки ще даде еврокомисията. Реалният чип за достъп обаче са резултатите от инспекцията на шестте български банки, която прави ЕЦБ и които се чакат до края на юли. Формално решението се взима от Франкфурт и страните - членки на еврозоната и валутния механизъм, само че ЕЦБ може да употребява резултатите от стрес тестванията като морков за повече промени във финансовия бранш. Още преди година, когато България изпрати писмо до евроинституциите и се ангажира с съответни промени, финансовият министър Владислав Горанов сподели, че " някои от уговорките са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм ". А към този момент е съвсем несъмнено, че срокът от юли 2019 година, който българските управляващи сами си бяха сложили за присъединение на страната към Банковия съюз и ERM II, няма да се съблюдава и евентуално кандидатурата ни ще се измести към есента, т.е. в мандата на новите лица отпред на евроинституциите.
Това са въпросите, които министър председателят Бойко Борисов изброи във лайф видеото си пред неслучилия се претендент за ръководител на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс в понеделник вечерта. Малко по-късно Тимерманс сподели, че може би е по-добре да спрат видеото.
Макар че зад кадър евентуално са останали сделки, както бъдещият сектор на българския комисар, от драматургията на цялата среща може да се допусна, че точно това ще са главните тематики, които Борисов ще желае да комуникира с Европейска комисия и тяхното разрешаване ще моделира връзките с Брюксел през идващите години.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Ах, този хъб Вече няколко години Бойко Борисов при съвсем всяко споменаване на Брюксел не пропуща да добави и газов хъб - концепцията, че България би трябвало да стане център на газоразпределението за района. Въпреки че това е фантазия - нито Турция, нито Гърция, нито Румъния имат потребност от българската помощ, а България има потребност от тяхната, Брюксел не стопира да поддържа проекта частично като отплата за спрения план " Южен поток ". Но под хъб София и Брюксел схващат доста разнообразни неща. В визията на Борисов голям брой тръби опасват България и към страната се насочват големи потоци газ, които по-късно потеглят към Западна Европа. Междувременно в България се строи инфраструктура за милиарди, която би трябвало да се финансира от Европейски Съюз. За Брюксел хъбът е опция да накара България да сътвори пазар, в който да се търгува газ - по този метод Европейската комисия се надява да вкара повече конкуренция на локалния пазар (виж стр. 24). Двете изражения на този проект са струващото най-малко два милиарда продължение на " Турски поток " (газопроводът на " Газпром ", който свързва непосредствено Русия с Турция), което обаче се финансира от България и оповестената от " Булгартрансгаз " борса за газ. За Борисов позицията на Брюксел е значима, защото българското държавно управление мощно се тормози, че Европейска комисия може да се намеси в построяването на българската част от " Турски поток ". Въпреки че Европейска комисия има доста дребни правни учредения да се намеси, Борисов, наподобява, се опасява да не се повтори обстановката със злощастния " Южен поток ". Това ще го вкара в хипотезата " те ни ги стопират... ", която в този момент е комфортната му позиция за офанзива против Българска социалистическа партия. Механизмът за наблюдаване и съдействие България е под мониторинг в сферите на правосъдната промяна и битката с корупцията и проведената престъпност от приемането й в съюза - към този момент 12 години. През 2016 година отиващият си ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че механизмът ще падне до края на мандата му. България обаче надалеч не е покрила всички показателни, които са заложени от комисията.
Какво би трябвало да направи България съгласно последния отчет на Европейска комисия:
- да даде непротиворечива и ясна посока на правосъдна промяна, която да следва, а постигнатото по нея да регистрира постоянно
- да се оправи с натовареността в съдилищата
- да реформира прокуратурата според рекомендациите в отчета на Службата на Комисията за поддръжка на структурните промени - отчетност на основния прокурор, въвеждане на механизъм за самостоятелното му следствие, въвеждане на правосъден надзор на всички прокурорски актове, гаранции за самостоятелност на обособените прокурори и отчетност на основния прокурор
- да се ангажира по-ясно с осъществяването на решенията против България в Европейския съд по правата на индивида
- да покаже трайни резултати в битката с корупцията по високите етажи на властта под формата на дефинитивни решения по такива каузи
- да вземе ефикасни ограничения при корупцията с публични поръчки
- да се вкарат ограничения за корупцията на ниските равнища в рискови браншове като полиция, митници, авто надзор и така нататък
" В огромна степен сме на кантарно състояние, в което имаме пет позитива и пет негатива ", заключи преди няколко дни правосъдният министър Данаил Кирилов.
В реалност краят на мониторинга наподобява доста надалеч и прекратяването му тази есен (следващият отчет ще бъде показан в последните дни на този състав на Комисията през септември) може да бъде само вследствие на политически компромис, само че не и на реализирани резултати.
Опитът на прокуратурата и КПКОНПИ да показват акциите против кметове на дребни градове, и то преди локалните избори, като ефикасна битка с корупцията по високите етажи на властта няма по какъв начин да звучи безапелационно. Факт е, че двете институции не съумяха да доведат до съда нито едно следствие за корупция против магистрат. Няма обвинявания против настоящи министри, а тези против някогашни са напълно против представители на опозицията, които едно по едно завършват с оправдателни присъди.
Разрешаването на казуса с натовареността на съдилищата наподобява все по-далече, като единствените ограничения, които съдийската гилдия взима, са свързани с раздуване щатовете на най-натоварените съдилища. В същото време страната одобри скандални промени в административния развой, които бяха прокламирани като опит за разтоварване на Върховния административен съд, само че в реалност ограничиха достъпа на жители до правораздаване.
Идеите за промяна на прокуратурата според рекомендациите в отчета на Службата на Комисията за поддръжка на структурните промени срещат отпор от основния прокурор, а оттова и от ръководещите. Показателно в това отношение са и измененията, свързани с така наречен следствие на " тримата огромни " (вижте стр. 18-19), които единствено ще влошат ситуацията.
Фактът, че Борисов подвигна настрана тематиката за тримата огромни пред Тимерманс, значи, че българските управляващи залагат доста на плана за промени, който обаче срещна сериозна рецензия както в България, по този начин и извън.
Шенген Влизането на България в шенгенското пространство е политическа дъвка от десетилетие. " Още през днешния ден България би могла умерено да бъде призната в Шенген. Има една постройка да доизмажем и се надявам до края на февруари да я създадем ", сподели през 2011 година министър председателят Бойко Борисов. Два негови кабинета по-късно тази цел е все по този начин надалеч. От една страна, бежанската рецесия, а от друга, неефективността на механизма за съдействие и инспекция трансформира приемането в Шенген в единствената сопа за някои западноевропейски страни, които блокират решението, което би трябвало да стане с консенсус. В края на 2018 година Цветан Цветанов заяви, че напролет България ще бъде призната в Шенген по въздух (т.е. няма граничен надзор, в случай че излизате/влизате в България от друга шенгенска държава). Това обаче не се случи.
Преди месец холандският външен министър Стеф Блок посети България и в прав текст сподели, че страната му няма да поддържа приемането ни: " Има обаче още един аспект при опазването на границата – това е корупцията, която е съпътстващ фактор при трафика на хора, и до каква степен правосъдната система е способна да се оправи. " В превод - приемането на България в Шенген е още по-далеч от отпадането на мониторинга. И един пропуснат от Борисов приоритет - еврозоната
Смяната на караула на върха на европейските институции става след към този момент декларирано предпочитание от страна на България да влезе във валутния механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) и от Банковия съюз. За задачата страната трябваше да предприеме редица ограничения - главно законови промени, свързани с финансовия бранш, ръководството на държавните предприятия и битката с прането на пари. Оценката дали има прогрес по тези точки ще даде еврокомисията. Реалният чип за достъп обаче са резултатите от инспекцията на шестте български банки, която прави ЕЦБ и които се чакат до края на юли. Формално решението се взима от Франкфурт и страните - членки на еврозоната и валутния механизъм, само че ЕЦБ може да употребява резултатите от стрес тестванията като морков за повече промени във финансовия бранш. Още преди година, когато България изпрати писмо до евроинституциите и се ангажира с съответни промени, финансовият министър Владислав Горанов сподели, че " някои от уговорките са по-лесно измерими, други – по-трудно измерими, и има риск да се сблъскаме със субективизъм ". А към този момент е съвсем несъмнено, че срокът от юли 2019 година, който българските управляващи сами си бяха сложили за присъединение на страната към Банковия съюз и ERM II, няма да се съблюдава и евентуално кандидатурата ни ще се измести към есента, т.е. в мандата на новите лица отпред на евроинституциите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ