Мнения Daily - Демократичният капитализмът не функционира при масова бедност
© Denis Balibouse Генералният проблем с неравенствата е явен.
Пазарна стопанска система
Демократичният капитализмът не действа при всеобща беднотия
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на икономиста Евгени Кънев в неговия фейсбук-профил
Чудесно е, че въпреки близо цяло десетилетие след световната финансова рецесия, и мега американските капиталисти стартират да осъзнават, че повече по този начин не може и че би трябвало да спасят капитализма, в случай че не желаят капитализмът да се избави от тях.
За макроикономистите, които преглеждат стопанската система като система, която има потребност от динамично равновесие, само че въпреки всичко равновесие - с цел да съществува и развива - фундаменталният проблем с неравенствата, основани от технологиите и глобализацията от дълго време е явен. И че в случай че не се вземат ограничения, даже в Съединени американски щати е допустима социалистическа гражданска война. Само късогледството продължава да проповядва икономическите идеологеми на 20 век (като shareholders` concept) зародили при напълно други условия. Светът е доста по-близо до 1933, в сравнение с до 1973 година
И не Европа в миналото ще стане Съединени американски щати, а противоположното. И, както прочее постоянно до момента, след Смит, Маркс и Кейнс огромните новаторски хрумвания идват от Европа и по- тъкмо от Англия, както stakeholders` concept още от 90-те години на 20 век.
Неслучайно капитализмът през 30-те години беше избавен от основателя на модерната макроикономика и наклеветен за социалист сър лорд Джон Мейнард Кейнс, който мегакапиталистите през днешния ден стартират да си напомнят, като замириса на социализъм. Разбира се, не посредством прекопирване едно към едно на неговите политики, а посредством превръщане внимание на основното - не може демократичният капитализмът да действа при всеобща беднотия.
Швеция към този момент сподели пътя. Беше последвана от останалата Скандинавия и Германия. Италия се провали, да забележим какво ще направи Франция. И Съединени американски щати. Двама от топ милирадерите - Сорос и Бъфет - от дълго време го схванаха, само че не бяха чути. Сега към този момент това се трансформира.
Какво е общото с българския капитализъм? Да изтъквам потенциалнния кандидат-президент на Съединени американски щати Елизабет Уорън: " Аз съм капиталист, имам вяра в пазарите, само че не и в кражбата! "
------------
Лявото скоро може да има нов факлоносец.
Партийно строителство
Българска социалистическа партия си търси патерица
От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Вярно, че няма нищо по-жалко от това една партия да занимава публиката с вътрешните си каузи и крамоли, само че от дълго време Българска социалистическа партия не е била толкоз забавна. И чуденето по какъв начин по този начин при толкоз пробойни в кораба на Бойко Борисов, левицата не съумява да дръпне, стигна досега, в който се вижда, че в ГЕРБ сами се срутват.
Фотограф: Юлия Лазарова
Разкритията към злощастната за политическата власт " Терасиада " удариха по рейтинга на ръководещата партия и я смъкнаха до електоралната поддръжка за Българска социалистическа партия. Това обаче не е задоволително партията на Корнелия Нинова да победи на възможни парламентарни избори, а още повече да сформира постоянен кабинет и да заеме мястото на Бойко Борисов на държавното кормило.
И един от най-важните фактори за това не е единствено и само гласоподавателите да го изискат, а да има нужната парламентарна поддръжка. Раздробяването на политическия естаблишмънт на партизирани групи по ползи предопределя съдружно ръководство даже и след " ерата Борисов ". Така че е доста евентуално стратегическите центрове към Българска социалистическа партия към този момент да обмислят основаването на нова партия.
Конфликтът сред Нинова и Георги Първанов, който приватизира марката " Коалиция за България ", прави задачата още по-трудна. Защото партията на Нинова има потребност от " патерица ", каквато си основава ГЕРБ във всеки един собствен кабинет.
И по тази причина непрекъснатото подмятане на концепцията за нова президентска партия към Румен Радев не е инцидентно. Тя към този момент се тества, един път посята в публичното схващане зрее постепенно и бавно. Така въпросът не е дали, а по кое време. Още повече, че не е наложително един план на политическо образувание вляво да бъде основано към президентското тяло.
То може да пристигна от различен престиж, изкован в пещите на левицата и с рейтинг по-голям от този и на президента. Но всичко зависи от полевата обстановка, основана от грешките на ГЕРБ, а не от " хитрите " ходове на опозицията.
Язвите, които си е отворила Българска социалистическа партия, дълготрайно дават обещание ожесточаване на вътрешните борби сред другите кланове в нея. А на фона на упоритостта " основна опозиционна мощ " и допустимо идване на власт, хоризонтът не дава обещание излекуване след " ерата ГЕРБ ". И в това време, до момента в който сме вгледани в словестния двубой Борисов-Радев и размяната на пояснения какво е " пълзяща тирания ", изгрява звездата на Мая Манолова. Лявото скоро ще има нов факлоносец.
----------
Може ли националният интерес да се отбрани от 17 души в Брюксел.
Евроизбори
Избирателите ни се държат като отдел " Човешки запаси "
От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg
Тази седмица у нас се изкова нов политически термин – опозиционна тирания. Да сме напълно точни. Опонентите на ГЕРБ вършат опит да наложат пълзяща тирания, съобщи водачът на партията Бойко Борисов при подписването на предизборно съглашение с Български земеделски народен съюз " Никола Петков ".
Фотограф: Георги Кожухаров
Пълзяща тирания е познато словосъчетания, само че когато става дума за съпротива, това към този момент е нещо напълно ново – то е нещо като опозиционна тирания. Така ние ставаме първата страна в света, в която диктатурата може да бъде упражнявана не от тези, които са на власт, а от тези, които се борят за властта. А това си е международен принос, нали по този начин? Демократура сме виждали, тоталикрация също сме живели и дори и в този момент си живеем, само че опозиционната тирания е нещо напълно ново даже за нас – иноваторите в политиката на имитациите.
Такива неща нормално се приказват в навечерието на избори за Велико национално заседание, което ще постанови с конституция какъв ред се открива в страната. Ние обаче си ги приказваме в навечерието на избори, в което би трябвало да става дума за наставления, регламенти, пакет " Макрон " и други такива бюрократични тематики, които в никакъв случай не са ни вдъхновявали. За нас Европа е там – в Брюксел, а не тук – на Територията, както е новото име на отечеството. И в случай че в тези дни, когато следва избор на европейски парламент, си приказваме въобще за нещо, обвързвано с Европа, то е кого да пратим там – в Брюксел. След което тематиката се разклонява на две.
Според кандидатстващите за място в европейския парламент те желаят да отидат там, с цел да пазят националния интерес. Като че ли националният интерес е толкоз очевидно дребен и толкоз заплашен, че може да бъде предпазен от 17 души, които по знамение ще се сплотяват в отбрана на националния интерес, а в останалото време ще бъдат скарани и разграничени в 17 направления. А съгласно гласоподавателите тези избори са, с цел да изпратим едни 17 души в Брюксел, които ще пътуват по всички страни и за това ще получават по 100 хиляди евро на година. Следователно за гласоподавателите тези избори имат един-единствен въпрос: кого да изпратим като пътуващ със самолети багаж за една голяма заплата, получавана против неразбираемо превозване на времето отвън пътуванията. Нашите или вашите ще бъдат повече? И кои да са тези няколко души от нашите? Кой заслужава да бъде награден с такава лесна и висока заплата? Това са най-общо дефинирани въпросите, които занимават груповия български гласоподавател.
В този смисъл пред тези избори ние се държим не като европейци, не като жители, не като българи, а нещо като отдел " Човешки запаси " – би трябвало да посочим едни хора за една работа, за която копнеж имат доста повече хора, в сравнение с са вакантните позиции...Те може и да нямат умения, с които да си правят работата, за която са наети, само че някак съумяват да създадат по този начин, че на всичкото от горната страна би трябвало и да платим, когато ситуацията стане нетърпимо и се постанова да се отървем от тях. След като ние сме свели европейските избори до назначението на едни 17 души на добра работа, всичко може да бъде обяснено единствено с вицове. А би трябвало най-малко главната алтернатива на Европа да е обект на разногласия в тези дни – дали да е Европа на нациите или Европа на жителите. Само че ние не я усещаме своя, тя е на евродепутатите някъде там надалеч в Брюксел.
Пазарна стопанска система
Демократичният капитализмът не действа при всеобща беднотия
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на икономиста Евгени Кънев в неговия фейсбук-профил
Чудесно е, че въпреки близо цяло десетилетие след световната финансова рецесия, и мега американските капиталисти стартират да осъзнават, че повече по този начин не може и че би трябвало да спасят капитализма, в случай че не желаят капитализмът да се избави от тях.
За макроикономистите, които преглеждат стопанската система като система, която има потребност от динамично равновесие, само че въпреки всичко равновесие - с цел да съществува и развива - фундаменталният проблем с неравенствата, основани от технологиите и глобализацията от дълго време е явен. И че в случай че не се вземат ограничения, даже в Съединени американски щати е допустима социалистическа гражданска война. Само късогледството продължава да проповядва икономическите идеологеми на 20 век (като shareholders` concept) зародили при напълно други условия. Светът е доста по-близо до 1933, в сравнение с до 1973 година
И не Европа в миналото ще стане Съединени американски щати, а противоположното. И, както прочее постоянно до момента, след Смит, Маркс и Кейнс огромните новаторски хрумвания идват от Европа и по- тъкмо от Англия, както stakeholders` concept още от 90-те години на 20 век.
Неслучайно капитализмът през 30-те години беше избавен от основателя на модерната макроикономика и наклеветен за социалист сър лорд Джон Мейнард Кейнс, който мегакапиталистите през днешния ден стартират да си напомнят, като замириса на социализъм. Разбира се, не посредством прекопирване едно към едно на неговите политики, а посредством превръщане внимание на основното - не може демократичният капитализмът да действа при всеобща беднотия.
Швеция към този момент сподели пътя. Беше последвана от останалата Скандинавия и Германия. Италия се провали, да забележим какво ще направи Франция. И Съединени американски щати. Двама от топ милирадерите - Сорос и Бъфет - от дълго време го схванаха, само че не бяха чути. Сега към този момент това се трансформира.
Какво е общото с българския капитализъм? Да изтъквам потенциалнния кандидат-президент на Съединени американски щати Елизабет Уорън: " Аз съм капиталист, имам вяра в пазарите, само че не и в кражбата! "
------------
Лявото скоро може да има нов факлоносец.
Партийно строителство
Българска социалистическа партия си търси патерица
От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Вярно, че няма нищо по-жалко от това една партия да занимава публиката с вътрешните си каузи и крамоли, само че от дълго време Българска социалистическа партия не е била толкоз забавна. И чуденето по какъв начин по този начин при толкоз пробойни в кораба на Бойко Борисов, левицата не съумява да дръпне, стигна досега, в който се вижда, че в ГЕРБ сами се срутват.
Фотограф: Юлия Лазарова
Разкритията към злощастната за политическата власт " Терасиада " удариха по рейтинга на ръководещата партия и я смъкнаха до електоралната поддръжка за Българска социалистическа партия. Това обаче не е задоволително партията на Корнелия Нинова да победи на възможни парламентарни избори, а още повече да сформира постоянен кабинет и да заеме мястото на Бойко Борисов на държавното кормило.
И един от най-важните фактори за това не е единствено и само гласоподавателите да го изискат, а да има нужната парламентарна поддръжка. Раздробяването на политическия естаблишмънт на партизирани групи по ползи предопределя съдружно ръководство даже и след " ерата Борисов ". Така че е доста евентуално стратегическите центрове към Българска социалистическа партия към този момент да обмислят основаването на нова партия.
Конфликтът сред Нинова и Георги Първанов, който приватизира марката " Коалиция за България ", прави задачата още по-трудна. Защото партията на Нинова има потребност от " патерица ", каквато си основава ГЕРБ във всеки един собствен кабинет.
И по тази причина непрекъснатото подмятане на концепцията за нова президентска партия към Румен Радев не е инцидентно. Тя към този момент се тества, един път посята в публичното схващане зрее постепенно и бавно. Така въпросът не е дали, а по кое време. Още повече, че не е наложително един план на политическо образувание вляво да бъде основано към президентското тяло.
То може да пристигна от различен престиж, изкован в пещите на левицата и с рейтинг по-голям от този и на президента. Но всичко зависи от полевата обстановка, основана от грешките на ГЕРБ, а не от " хитрите " ходове на опозицията.
Язвите, които си е отворила Българска социалистическа партия, дълготрайно дават обещание ожесточаване на вътрешните борби сред другите кланове в нея. А на фона на упоритостта " основна опозиционна мощ " и допустимо идване на власт, хоризонтът не дава обещание излекуване след " ерата ГЕРБ ". И в това време, до момента в който сме вгледани в словестния двубой Борисов-Радев и размяната на пояснения какво е " пълзяща тирания ", изгрява звездата на Мая Манолова. Лявото скоро ще има нов факлоносец.
----------
Може ли националният интерес да се отбрани от 17 души в Брюксел.
Евроизбори
Избирателите ни се държат като отдел " Човешки запаси "
От коментар на Веселина Седларска за Reduta.bg
Тази седмица у нас се изкова нов политически термин – опозиционна тирания. Да сме напълно точни. Опонентите на ГЕРБ вършат опит да наложат пълзяща тирания, съобщи водачът на партията Бойко Борисов при подписването на предизборно съглашение с Български земеделски народен съюз " Никола Петков ".
Фотограф: Георги Кожухаров
Пълзяща тирания е познато словосъчетания, само че когато става дума за съпротива, това към този момент е нещо напълно ново – то е нещо като опозиционна тирания. Така ние ставаме първата страна в света, в която диктатурата може да бъде упражнявана не от тези, които са на власт, а от тези, които се борят за властта. А това си е международен принос, нали по този начин? Демократура сме виждали, тоталикрация също сме живели и дори и в този момент си живеем, само че опозиционната тирания е нещо напълно ново даже за нас – иноваторите в политиката на имитациите.
Такива неща нормално се приказват в навечерието на избори за Велико национално заседание, което ще постанови с конституция какъв ред се открива в страната. Ние обаче си ги приказваме в навечерието на избори, в което би трябвало да става дума за наставления, регламенти, пакет " Макрон " и други такива бюрократични тематики, които в никакъв случай не са ни вдъхновявали. За нас Европа е там – в Брюксел, а не тук – на Територията, както е новото име на отечеството. И в случай че в тези дни, когато следва избор на европейски парламент, си приказваме въобще за нещо, обвързвано с Европа, то е кого да пратим там – в Брюксел. След което тематиката се разклонява на две.
Според кандидатстващите за място в европейския парламент те желаят да отидат там, с цел да пазят националния интерес. Като че ли националният интерес е толкоз очевидно дребен и толкоз заплашен, че може да бъде предпазен от 17 души, които по знамение ще се сплотяват в отбрана на националния интерес, а в останалото време ще бъдат скарани и разграничени в 17 направления. А съгласно гласоподавателите тези избори са, с цел да изпратим едни 17 души в Брюксел, които ще пътуват по всички страни и за това ще получават по 100 хиляди евро на година. Следователно за гласоподавателите тези избори имат един-единствен въпрос: кого да изпратим като пътуващ със самолети багаж за една голяма заплата, получавана против неразбираемо превозване на времето отвън пътуванията. Нашите или вашите ще бъдат повече? И кои да са тези няколко души от нашите? Кой заслужава да бъде награден с такава лесна и висока заплата? Това са най-общо дефинирани въпросите, които занимават груповия български гласоподавател.
В този смисъл пред тези избори ние се държим не като европейци, не като жители, не като българи, а нещо като отдел " Човешки запаси " – би трябвало да посочим едни хора за една работа, за която копнеж имат доста повече хора, в сравнение с са вакантните позиции...Те може и да нямат умения, с които да си правят работата, за която са наети, само че някак съумяват да създадат по този начин, че на всичкото от горната страна би трябвало и да платим, когато ситуацията стане нетърпимо и се постанова да се отървем от тях. След като ние сме свели европейските избори до назначението на едни 17 души на добра работа, всичко може да бъде обяснено единствено с вицове. А би трябвало най-малко главната алтернатива на Европа да е обект на разногласия в тези дни – дали да е Европа на нациите или Европа на жителите. Само че ние не я усещаме своя, тя е на евродепутатите някъде там надалеч в Брюксел.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ