Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките
© Corinna Kern Израел през днешния ден избира нов парламент за повторно за последните шест месеца. Както през април, по този начин и в този момент главните кандидати за сърцето на гласоподавателите са партията " Ликуд " на премиера Бенямин Нетаняху и тази на някогашния Началник на Генерален щаб Бени Ганц - " Синьо и бяло ".
Какво ще значат изборите за Израел...
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но както постоянно, по този начин и този път ориста на новото държавно управление ще се реши от дребните партии. Най-значима измежду тях е тази на Авигдор Либерман - " Наш Дом Израел ". Бившият министър на защитата в кабинета на Нетаняху и съгласно мнозина предстоящ правоприемник на премиера Авигдор Либерман има късмет да получи към 10 места в Кнесета, с което ще усили броя на депутатите си два пъти ще означи сериозен триумф.
Що се отнася до главните тематики, те са свързани със сигурността на Израел и мястото на страната в района. По тематиката за вътрешнополитическите задания пред бъдещото държавно управление на Израел, със или без Нетаняху огромни изненади надали ще има. Досегашният десетгодишен интервал на ръководство на Бенямин Нетаняху подсигурява стопански растеж и финансова непоклатимост, с която малко страни могат да се похвалят.
...и за района
Във външнополитически аспект пред Израел има значими въпроси. Преди всичко това са връзките с палестинците. Засега няма изгледи договарянията сред Израел и Палестинската власт да бъдат възобновени. Предвид протичащото се към Йерусалим и настоящата тематика за ориста на селищата в Западния бряг, както и ориста на палестинските бежанци, вероятностите за нов кръг от директни договаряния са извънредно дребни. За някои, поради изброените проблеми, даже ориста на Споразумението от Осло е сложена на карта.
Израел има роля и по въпроса за бъдещето на вътрешнопалестинското помиряване сред " Хамас " и " Фатах ". През последните две години Израел концентрира доста внимание върху икономическата обстановка в Ивицата Газа, където от 2007 година насам де факто ръководи " Хамас ". Усилията преследват извънредно ползи в региона на сигурността. Нетаняху няма интерес от нова ескалация, сходна на тази от 2014 година, в подтекста на устрема му да завоюва нови избори. Това внимание на Израел обаче има избрани последствия и се отразява по-скоро отрицателно върху връзките сред държавното управление и Палестинската власт.
Към това се прибавя и течащата икономическа рецесия в Рамалла след решението на Израел да понижи заплащанията към бюджета на Палестинската власт под претекст, че няма да толерира предоставяне на пари на фамилиите на терористи. Според Рамалла това опонира на Парижкия протокол, който урежда финансовите взаимоотношения с Израел след Осло. С тлееща поддръжка от Арабските страни и все по-твърда политика от страна на Израел, Палестинската власт се намира все по-дълбоко в дебрите на личната си увереност, че е жертва на интрига, на скришен проект, който в действителност е прочут под името " Сделка на века ". За това загатна наскоро и гостуващия в София палестински министър на външните работи Риад ал Малки. Посещението му в България сподели още веднъж, че палестинското управление от дълго време няма визия или политическа тактика и се намира в положение на рецесия.
Ключов въпрос през последните години за Израел е рецесията в Сирия и ролята на Иран и " Хизбула " в нея. През миналите седмици поредност от произшествия от Багдад до Бейрут маркираха нов интервал на напрежение, в който поредност от стратегически обекти, принадлежащи на Революционната армия на Иран и " Хизбула " бяха обезвредени. И въпреки тематиката да е в центъра на предизборната битка и да се показва като част от непримиримата политика на Нетаняху в отбрана на Израел, в действителност рецесията в Сирия и мястото на Иран в този подтекст ще остане настояща и надалеч след изборите. Сам по себе си този въпрос надвишава границите на предизборната реторика.
За да обобщим, изборните резултати сами по себе си няма да показват изненади. До края на днешния ден това ще стане явно. Вероятно и " Ликуд " и партията " Синьо-бяло " ще имат почти еднакъв брой депутати. Много зависи и от това каква ще бъде изборната интензивност и изключително тази измежду арабското население на Израел. Това ще дефинира дали така наречен консервативна религиозна десница ще успее да събере повече гласове.
В последна сметка обаче, главната конспирация е дали Авигдор Либерман и Нетаняху ще намерят път един към различен в очертаващите се комплицирани договаряния за сформиране на държавно управление, в които на масата ще бъдат и представителите на извънредно десните и религиозни партии. И двамата водачи имат потребност от компромисно решение. Единият, с цел да стартира това, което доста хора виждат, като начало на похода му към премиерския пост, а другия – освен, с цел да остане в историята като най-дълго управлявалия политик в Израел, само че и с цел да избегне вероятни съществени правосъдни дирения.
Какво ще значат изборите за Израел...
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Но както постоянно, по този начин и този път ориста на новото държавно управление ще се реши от дребните партии. Най-значима измежду тях е тази на Авигдор Либерман - " Наш Дом Израел ". Бившият министър на защитата в кабинета на Нетаняху и съгласно мнозина предстоящ правоприемник на премиера Авигдор Либерман има късмет да получи към 10 места в Кнесета, с което ще усили броя на депутатите си два пъти ще означи сериозен триумф.
Що се отнася до главните тематики, те са свързани със сигурността на Израел и мястото на страната в района. По тематиката за вътрешнополитическите задания пред бъдещото държавно управление на Израел, със или без Нетаняху огромни изненади надали ще има. Досегашният десетгодишен интервал на ръководство на Бенямин Нетаняху подсигурява стопански растеж и финансова непоклатимост, с която малко страни могат да се похвалят.
...и за района
Във външнополитически аспект пред Израел има значими въпроси. Преди всичко това са връзките с палестинците. Засега няма изгледи договарянията сред Израел и Палестинската власт да бъдат възобновени. Предвид протичащото се към Йерусалим и настоящата тематика за ориста на селищата в Западния бряг, както и ориста на палестинските бежанци, вероятностите за нов кръг от директни договаряния са извънредно дребни. За някои, поради изброените проблеми, даже ориста на Споразумението от Осло е сложена на карта.
Израел има роля и по въпроса за бъдещето на вътрешнопалестинското помиряване сред " Хамас " и " Фатах ". През последните две години Израел концентрира доста внимание върху икономическата обстановка в Ивицата Газа, където от 2007 година насам де факто ръководи " Хамас ". Усилията преследват извънредно ползи в региона на сигурността. Нетаняху няма интерес от нова ескалация, сходна на тази от 2014 година, в подтекста на устрема му да завоюва нови избори. Това внимание на Израел обаче има избрани последствия и се отразява по-скоро отрицателно върху връзките сред държавното управление и Палестинската власт.
Към това се прибавя и течащата икономическа рецесия в Рамалла след решението на Израел да понижи заплащанията към бюджета на Палестинската власт под претекст, че няма да толерира предоставяне на пари на фамилиите на терористи. Според Рамалла това опонира на Парижкия протокол, който урежда финансовите взаимоотношения с Израел след Осло. С тлееща поддръжка от Арабските страни и все по-твърда политика от страна на Израел, Палестинската власт се намира все по-дълбоко в дебрите на личната си увереност, че е жертва на интрига, на скришен проект, който в действителност е прочут под името " Сделка на века ". За това загатна наскоро и гостуващия в София палестински министър на външните работи Риад ал Малки. Посещението му в България сподели още веднъж, че палестинското управление от дълго време няма визия или политическа тактика и се намира в положение на рецесия.
Ключов въпрос през последните години за Израел е рецесията в Сирия и ролята на Иран и " Хизбула " в нея. През миналите седмици поредност от произшествия от Багдад до Бейрут маркираха нов интервал на напрежение, в който поредност от стратегически обекти, принадлежащи на Революционната армия на Иран и " Хизбула " бяха обезвредени. И въпреки тематиката да е в центъра на предизборната битка и да се показва като част от непримиримата политика на Нетаняху в отбрана на Израел, в действителност рецесията в Сирия и мястото на Иран в този подтекст ще остане настояща и надалеч след изборите. Сам по себе си този въпрос надвишава границите на предизборната реторика.
За да обобщим, изборните резултати сами по себе си няма да показват изненади. До края на днешния ден това ще стане явно. Вероятно и " Ликуд " и партията " Синьо-бяло " ще имат почти еднакъв брой депутати. Много зависи и от това каква ще бъде изборната интензивност и изключително тази измежду арабското население на Израел. Това ще дефинира дали така наречен консервативна религиозна десница ще успее да събере повече гласове.
В последна сметка обаче, главната конспирация е дали Авигдор Либерман и Нетаняху ще намерят път един към различен в очертаващите се комплицирани договаряния за сформиране на държавно управление, в които на масата ще бъдат и представителите на извънредно десните и религиозни партии. И двамата водачи имат потребност от компромисно решение. Единият, с цел да стартира това, което доста хора виждат, като начало на похода му към премиерския пост, а другия – освен, с цел да остане в историята като най-дълго управлявалия политик в Израел, само че и с цел да избегне вероятни съществени правосъдни дирения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ