Да сърфираш по снега
© Burton Дона Карпентър е от тези дами, с които искаш да купонясваш, само че и да работиш. С възприятие за комизъм, грижлив метод, само че и бунтарска увереност тя ръководи компания за произвеждане на сноуборд екипировка и съоръжение с годишни доходи от над 300 млн. $ - Burton. Дружеството е учредено от брачна половинка й, Джейк Карпентър, в края на 70-те години, когато сноубордът е чужд за необятната аудитория. Двамата се срещат през 1982 година и се трансформират в едни от главните мотори зад развиването на този спорт в международен мащаб. В момента компанията държи над 50% пазарен дял в сноуборд оборудването и съоръжение. Дона Карпентър става изпълнителен шеф в края на 2015 година
Двойката построява компания, която е международен водач в бранша с близо 1000 чиновници по света. Изглежда, че те възприемат Дона по-скоро като непосредствен другар, в сравнение с като началник. Преданост, преданост, семейство - това са думите, които хрумват, в случай че някой се вгледа в метода, по който екипът в офисите по света - Върмонт, Инсбрук, Лондон и така нататък, както и районните дистрибутори, си поддържат връзка. Обединява ги любовта към зимния спорт, само че и умелият баланс сред персонални връзки и професионализъм. Хората, с които Дона и Джейк Карпентър работят, акцентират, че те в никакъв случай не са се борили единствено за облага или са се " полакомили ", а са оставали лоялни към сътрудниците си.
След като десетилетия наред работи за известността на спорта, тя поема главната част от ръководството на компанията. За нея е значимо да включи женската вероятност в работата на компанията, да продължи развиването на сноуборда в разнообразни направления и да припомня, че в последна сметка най-важното е да се забавляваме, до момента в който караме. Дона Карпентър беше в България за интернационална среща на дамите - водачи в спорта, на която участваха и представителят на марката у нас Росица Каратотева, сноуборд състезателката Александра Жекова и олимпийската шампионка за 2018г. Анна Гасер. Тази година Дона избра точно България за срещата, защото до момента не е била в страната и е желала да посети пистите у нас.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как успяхте да превърнете Burton в най-успешната компания за сноуборд съоръжение в света?
- Когато стартира лидерската самодейност за дами в Burton преди 15 години, в действителност Джейк беше този, който след среща с 25 от световните ни шефове, на която имало единствено две дами, пристигна при мен и ми сподели: " Имаме проблем. " Не съм сигурна, че можеше да каже съответно какъв, само че сподели: " Тази компания няма да успее с две дами и 23-ма мъже в управлението. " А първоначално не беше по този начин. Когато започнахме, сноуборд караха също толкоз дами, колкото и мъже, те бяха пионери в спорта наедно с мъжете, имаше поравно дами и мъже и в компанията. Първите ни мениджъри на маркетинга и продуктите бяха дами. Но когато започнахме да растем доста бързо, с над 100% годишно, през 80-те и 90-те години взимахме хора от сърф, скейт и ски промишленостите, доминирани от мъже. Мисля, че беше Джейк, който сподели: " О Боже, приехме тази доминирана от мъже просвета. " А не искахме да става по този начин.
Ако пуснехме публикация за продуктов управител, аплайваха единствено мъже. Трябваше да внимаваме и да наемаме, задържаме и развиваме дамите. В началото беше доста мъчно, защото те нямаха за модели за подражателство други дами. Беше като кокошката и яйцето. Помня, че доста качествена млада служителка напусна, тъй като сподели: " Не се виждам във вашия управителен екип. " Там бяха единствено мъже. Сега е 50 на 50. Но лиши доста старания.
Винаги споделям, че приобщаването е част от нашите полезности, защото ние бяхме изключените (сноубордът става част от олимпийските игри чак през 1998 година - бел. ред.). Превърнахме се в общественост, племе и осъзнахме, че не се придържахме към тази полезност. Трябва да сме по-проактивни с дамите. Те не си подвигат ръката за покачване толкоз постоянно. Другите дами ръководители могат да виждат гения при тези, които не подвигат ръка.
Как отговаряте на рецензиите, че наемате дами единствено тъй като са дами, а не тъй като са най-хубавият избор да вземем за пример?
- Получихме мощна реакция, когато започнах Инициативата за женско водачество. Едно от най-хубавите неща, които направих, е да кажа, че когато имаме избор за управителна позиция, би трябвало да имаме жена във финалния стадий. Ако не кандидатства никоя, би трябвало да я намерим. Не е нужно тя да бъде наета, само че би трябвало да има равнопоставена жена претендент. В 50% от случаите тя ще бъде изборът.
Осъзнахме, че се превърнахме в по-добра компания за бащите. Ако някой сътвори семейство, имахме дотация за детски грижи, политики за пътешестване, които помагаха на чиновниците да пътуват с дребни деца. Когато станеш по-добра компания за дамите, ставаш по-добра компания за всички. Едно от най-хубавите неща, които направихме за дамите, беше менторска стратегия. Толкова беше сполучлива, че няколко години по-късно мъжете споделиха: Ами ние? Сега стотици чиновници, мъже и дами, вземат участие и всичко стартира от женската стратегия.
Какво прави вашия бизнес модел сполучлив?
- Спортистите. Имаше преломен миг за нас през 80-те, когато в Калифорния се случваше цялото нещо с фрийстайл халфпайп (каране по рампа - жанр, който идва от скейтборда и кънките - бел. ред), a ние бяхме във Върмонт, имахме едно схващане за ски съревнование и малко изпуснахме накъде отиваше спортът. Имахме сноубордист на име Крейг Кели, на който кръстихме нашия център за развойна активност. Та той пристигна при нас и сподели: " Трябва да слушате хората, които са на снега по 100 дни годишно. " Тогава технологията се променяше извънредно бързо. Спортистите бяха тези, които постоянно ни развиваха.
Логото ни B със стрелката символизира " процеса ", както го назоваваме. Срещаме се с райдърите ни (жаргон за сноубордисти - бел. ред.) два пъти годишно и сме свързани с тях онлайн непрекъснато. Те дават мнения за всеки наш артикул. Винаги сме били водени от тях и това беше ключът към триумфа. Мисията ни е: " Ние сме райдъри. Работим, както караме, и караме дружно. "
Това, което вършим друго в този момент спрямо 80-те и 90-те години, е, че приказваме с клиентите си. Не го правехме преди. Говорехме единствено с райдърите и дистрибуторите ни - 75% от бизнеса ни е продажби на едро. Около 25% е непосредствено - онлайн продажби и магазини на Burton.
Имахме дистрибутори, които в действителност се интересуват от спорта, само че не говорехме непосредствено с клиентите и не чувахме тяхната противоположна връзка. Едно от първите неща, които направих, когато станах изпълнителен шеф преди четири години, беше да основа отдел за потребителски разбори. Осъзнахме, че би трябвало да се вслушваме и в начинаещите, тези, които вървят да карат три или четири пъти на година.
Как се трансформираха промишлеността, конкуренцията, пазарът и усещанията за нея, откогато започнахте?
- Индустрията стана " мейнстрийм ", което в никакъв случай не бяхме очаквали. Когато Джейк замисляше сноуборда, ските бяха станали извънредно скъпи, а бензинът се разпределяше в Съединени американски щати закрепено (петролната рецесия от края на 70-те и началото на 80-те години), можеше да се получи единствено в четвъртък. Той сподели: " Това е опция. Това е сърф! " Вдъхновението пристигна от сърфа, предназначението беше да се кара беккънтри (завръщане към природата, не по писти - бел. ред.). Идеята беше да се забавляваме, до момента в който сърфираме по снега, и по какъв начин да го създадем по-лесно и налично. Не ставаше дума за мен или Джейк, а за спорта.
Когато дойдохме в Европа за първи път, всички споделиха: " О, европейците няма да го харесат, те са обичайни скиори. " Това беше през 1986 година Но стана противоположното - хората търсеха нещо друго. Заявиха: " Наистина ли сърф по снега, звучи готино! "
Как порасна бизнесът ви на фона на пазара?
- Винаги сме били водачи на пазара и чувствахме, че би трябвало да влагаме в спорта, както никоя друга компания. Правим събития, работим с курорти по Learn to ride (програма за преподаване на сноуборд на Burton - бел. ред.). Инвестираме в самия спорт и не мисля, че може да посочите друга ски или сноуборд компания, която го прави. Винаги е било наша отговорност.
Друго забавно е, че устойчивостта постоянно е била полезност. Бяхме по-загрижени за дълготрайната резистентност на сноуборда, в сравнение с от краткосрочните облаги на нашата компания. Преди 30 години това не включваше климатичните промени, тъй като не знаехме за тях. Когато фирмите порастват, те губят връзка с полезностите си. И с нас се случи - станахме малко алчни, малко доминирани от мъже. Но е непрекъснато развиване. Никога не си съвършен.
Имате център за развойна активност. Какво значи това в подтекста на сноуборда?
- Когато започнахме, това означаваше да направиш сноуборда като ски, което никой не беше направил до момента. Крадяхме хрумвания от тях - в случай че разшириш дъската, може да се прибавят и стоманени ръбове. Сега отново е обвързвано със спортистите. Ако някой от тях ни каже " тази дъска ми харесва, само че е прекомерно скована ", ние можем да им създадем нова до идващия следобяд. Рисуваме я на компютър, вършим я в нашата работилница, можем да отпечатваме 3D ръбове за дъската и да е подготвена.
Страхотен образец е step on (автомати на дъската, които закачат обувките, без да се закопчават с ръка - бел. ред.). Преди шест години Джейк караше с нашия основен инженер и сподели: " Пич, съвсем на 60 съм, привеждам се към този момент 40 години. Приключих. Но желая същото показване като при автомати със страпове. " Минаха четири години в развойна активност, до момента в който имаме подготвен артикул. Това са четири години заплати за хората, до момента в който реализираме резултат. Мисля, че step on може да върне доста хора към спорта, както и да притегли нови, просто ще направи всичко по-лесно.
Другото, с което сме доста горди, е работата ни с параспортисти. Бяхме първите, които направиха протезна дъска, която се движи по друг метод. Направихме го с млада сноубордистка, която имаше контузия. Работим с доста параспортисти по step on, тъй че да не би трябвало да обуват сноуборд обувка на протезата, а да я поставят напряко на дъската.
Разширявате ли продуктовото си портфолио, тъй че да дава отговор на по-широка аудитория, даже хора, които не се занимават със сноуборд?
- Никога не бяхме предполагали, че хората ще желаят да носят продуктите ни отвън планината. Джейк беше доста концентриран върху сноуборда, точка.
Честно казано, инвестирахме в сърф и скейт марки, мислейки, че по този начин ще пораснем. Докато се опитвахме да разберем този бизнес и произвеждахме тениски и суичъри на Burton, осъзнахме, че хората желаят да са част от марката. Така че, до момента в който се опитвахме да разберем сърфа и скейта, продажбите на начин на живот линията на Burton растяха.
Всъщност това беше едно от първите неща, които направих като президент на компанията. Казах: " Отърваваме се от сърф и скейт марките. Съсредоточаваме се върху кораба-майка - Burton. " Но продължихме да произвеждаме начин на живот артикули. Винаги сме правели фланелки. Опитваме се да създадем продуктите подобаващи за разнообразни цели, тъй че да могат да се носят и на планински туризъм, и до момента в който карате колело.
Фотограф: Burton
Кои е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте, откогато станахте изпълнителен шеф?
- Съпругът ми се разболя. За мен това беше най-голямото предизвикателство, защото той беше в интензивното два месеца. Цялото възобновяване беше несъмнено девет месеца. Трябваше да изляза от Burton, не тотално, само че да кажа на управлението: " Няма да съм там. " Те ми звъняха един път седмично да ми споделят какви решения са взели. Тогава осъзнах какво семейство е Burton. Имаше 1000 души, които се молеха за нас. Можехме да го усетим. Направиха едни фотоси за Джейк, напълно непринудено. Един от фотографите ни сподели на цялата компания от всички точки на света: " Нека излезем и се снимаме за Джейк. " Той пазеше всички фотоси до леглото си в болничното заведение от самото начало. Казваше на всички, които идваха: " Това са моите хора и те стискат палци за мен. " Ръководството пък ми сподели, че държат всичко под надзор и аз мога да се съсредоточа върху мъжа си. Беше наред аз да се отдръпна и да се грижа за брачна половинка ги, а те да се включат, което беше повече, в сравнение с можех да желая. Ето това е семейство.
Винаги споделям, че е елементарно да си семейство, когато нещата са страхотни, само че в сложни моменти осъзнаваш, че си основал фамилен дух, който ни оказа помощ да преминем през това.
Как поддържате тази фамилна връзка със чиновниците си?
- Мисля, че е с почтена противоположна връзка. Има доста малко разделяне сред персоналния живот и това, което вършим, тъй че е особено. Не си друг човек през уикенда и на работа. Поела съм обвързване да съм почтена с хората, с които работя. Ако имаме тежък бизнес диалог, след това споделяме: Да отидем да караме. В края на краищата това е просто бизнес. Много пъти с Джейк си споделяме: " Добре, би трябвало да влагаме в нещо, по тази причина ще създадем по-малко облага. " Трябва да влагаме да вземем за пример в нов пазар или технология. Ние сме частна компания с двама акционери - аз и Джейк, тъй че зависи единствено от нас дали сме съгласни за нещо.
Кое е най-трудното решение, което сте взимали?
- Предполагам, че да се откажа от сърф и скейт марките през 2010 година Трябваше да призная провалянето. Не беше вярната тактика. Едно е, когато работиш самичък за себе си, друго е, когато имаш 1000 чиновници.
Кои са най-важните полезности за вас като изпълнителен шеф?
- Смирение. Мисля, че би трябвало да помним от кое място сме тръгнали и по какъв начин нямахме нищо, и какъв брой беше мъчно. Лесно е да станеш навирен. Смиреността ти оказва помощ да слушаш хората и да чуеш какво имат да кажат. И, несъмнено, пристрастеност. Винаги споделям, че тези невероятни хора идват на работа при нас поради пристрастеността си по сноуборда. Q&A
Намирате ли време да карате сноуборд?
Джейк видя, че хората от ски промишлеността изгубиха пристрастеността си - трансфораха се в група костюмари с таблици. Каза, че няма да допусне това да се случи с нас. Така че карам доста - може би 75 дни в годината, като това значи да вървя преди работа за няколко пускания. Мотивиращо е, спомняме си за какво го вършим.
Кое е най-екстремното ви прекарване в планината? Предполагам, че хели-сноуборд (практика, при която сноубордистите се водят при недостъпни места на огромна височина с хеликоптер - бел. ред.). Помня, че първия път, в който го направих, синът ми беше на три години. Нали знаете по какъв начин си мислите, че в случай че нещо се случи с вас, желаете избрани хора да са настойници на детето ви? Осъзнах, че настойниците, които бяхме избрали, се развеждаха. Не се качих на хеликоптера, до момента в който не приказвах с юриста си, и ги трансформирах. Толкова бях уплашена. Сърцето ми туптеше толкоз мощно, че след това един ден ме боля целият ми гръден панер. Но е пристрастяващо. Всяка година организирате купона Fall Bash в къщата ви във Върмонт, на който участват над хиляда души. Как стартира тази традиция и за какво е значима?
Винаги сме чувствали, че чиновниците ни са част от фамилията. Във Върмонт е изключително красиво през есента. Има доста кленови дървета, които стават червени, оранжеви Решихме, че ще е ужасно да поканим семейство, другари, чиновници на барбекю. Започна там и всяка година става все по-голямо.Идват дистрибуторите ни от Европа и Азия, хора от медиите, цялото семейство Burton. Обожавам какъв брой доста генерации участват, има доста деца. Сега ние сме най-възрастните там, само че е занимателно.
Двойката построява компания, която е международен водач в бранша с близо 1000 чиновници по света. Изглежда, че те възприемат Дона по-скоро като непосредствен другар, в сравнение с като началник. Преданост, преданост, семейство - това са думите, които хрумват, в случай че някой се вгледа в метода, по който екипът в офисите по света - Върмонт, Инсбрук, Лондон и така нататък, както и районните дистрибутори, си поддържат връзка. Обединява ги любовта към зимния спорт, само че и умелият баланс сред персонални връзки и професионализъм. Хората, с които Дона и Джейк Карпентър работят, акцентират, че те в никакъв случай не са се борили единствено за облага или са се " полакомили ", а са оставали лоялни към сътрудниците си.
След като десетилетия наред работи за известността на спорта, тя поема главната част от ръководството на компанията. За нея е значимо да включи женската вероятност в работата на компанията, да продължи развиването на сноуборда в разнообразни направления и да припомня, че в последна сметка най-важното е да се забавляваме, до момента в който караме. Дона Карпентър беше в България за интернационална среща на дамите - водачи в спорта, на която участваха и представителят на марката у нас Росица Каратотева, сноуборд състезателката Александра Жекова и олимпийската шампионка за 2018г. Анна Гасер. Тази година Дона избра точно България за срещата, защото до момента не е била в страната и е желала да посети пистите у нас.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как успяхте да превърнете Burton в най-успешната компания за сноуборд съоръжение в света?
- Когато стартира лидерската самодейност за дами в Burton преди 15 години, в действителност Джейк беше този, който след среща с 25 от световните ни шефове, на която имало единствено две дами, пристигна при мен и ми сподели: " Имаме проблем. " Не съм сигурна, че можеше да каже съответно какъв, само че сподели: " Тази компания няма да успее с две дами и 23-ма мъже в управлението. " А първоначално не беше по този начин. Когато започнахме, сноуборд караха също толкоз дами, колкото и мъже, те бяха пионери в спорта наедно с мъжете, имаше поравно дами и мъже и в компанията. Първите ни мениджъри на маркетинга и продуктите бяха дами. Но когато започнахме да растем доста бързо, с над 100% годишно, през 80-те и 90-те години взимахме хора от сърф, скейт и ски промишленостите, доминирани от мъже. Мисля, че беше Джейк, който сподели: " О Боже, приехме тази доминирана от мъже просвета. " А не искахме да става по този начин.
Ако пуснехме публикация за продуктов управител, аплайваха единствено мъже. Трябваше да внимаваме и да наемаме, задържаме и развиваме дамите. В началото беше доста мъчно, защото те нямаха за модели за подражателство други дами. Беше като кокошката и яйцето. Помня, че доста качествена млада служителка напусна, тъй като сподели: " Не се виждам във вашия управителен екип. " Там бяха единствено мъже. Сега е 50 на 50. Но лиши доста старания.
Винаги споделям, че приобщаването е част от нашите полезности, защото ние бяхме изключените (сноубордът става част от олимпийските игри чак през 1998 година - бел. ред.). Превърнахме се в общественост, племе и осъзнахме, че не се придържахме към тази полезност. Трябва да сме по-проактивни с дамите. Те не си подвигат ръката за покачване толкоз постоянно. Другите дами ръководители могат да виждат гения при тези, които не подвигат ръка.
Как отговаряте на рецензиите, че наемате дами единствено тъй като са дами, а не тъй като са най-хубавият избор да вземем за пример?
- Получихме мощна реакция, когато започнах Инициативата за женско водачество. Едно от най-хубавите неща, които направих, е да кажа, че когато имаме избор за управителна позиция, би трябвало да имаме жена във финалния стадий. Ако не кандидатства никоя, би трябвало да я намерим. Не е нужно тя да бъде наета, само че би трябвало да има равнопоставена жена претендент. В 50% от случаите тя ще бъде изборът.
Осъзнахме, че се превърнахме в по-добра компания за бащите. Ако някой сътвори семейство, имахме дотация за детски грижи, политики за пътешестване, които помагаха на чиновниците да пътуват с дребни деца. Когато станеш по-добра компания за дамите, ставаш по-добра компания за всички. Едно от най-хубавите неща, които направихме за дамите, беше менторска стратегия. Толкова беше сполучлива, че няколко години по-късно мъжете споделиха: Ами ние? Сега стотици чиновници, мъже и дами, вземат участие и всичко стартира от женската стратегия.
Какво прави вашия бизнес модел сполучлив?
- Спортистите. Имаше преломен миг за нас през 80-те, когато в Калифорния се случваше цялото нещо с фрийстайл халфпайп (каране по рампа - жанр, който идва от скейтборда и кънките - бел. ред), a ние бяхме във Върмонт, имахме едно схващане за ски съревнование и малко изпуснахме накъде отиваше спортът. Имахме сноубордист на име Крейг Кели, на който кръстихме нашия център за развойна активност. Та той пристигна при нас и сподели: " Трябва да слушате хората, които са на снега по 100 дни годишно. " Тогава технологията се променяше извънредно бързо. Спортистите бяха тези, които постоянно ни развиваха.
Логото ни B със стрелката символизира " процеса ", както го назоваваме. Срещаме се с райдърите ни (жаргон за сноубордисти - бел. ред.) два пъти годишно и сме свързани с тях онлайн непрекъснато. Те дават мнения за всеки наш артикул. Винаги сме били водени от тях и това беше ключът към триумфа. Мисията ни е: " Ние сме райдъри. Работим, както караме, и караме дружно. "
Това, което вършим друго в този момент спрямо 80-те и 90-те години, е, че приказваме с клиентите си. Не го правехме преди. Говорехме единствено с райдърите и дистрибуторите ни - 75% от бизнеса ни е продажби на едро. Около 25% е непосредствено - онлайн продажби и магазини на Burton.
Имахме дистрибутори, които в действителност се интересуват от спорта, само че не говорехме непосредствено с клиентите и не чувахме тяхната противоположна връзка. Едно от първите неща, които направих, когато станах изпълнителен шеф преди четири години, беше да основа отдел за потребителски разбори. Осъзнахме, че би трябвало да се вслушваме и в начинаещите, тези, които вървят да карат три или четири пъти на година.
Как се трансформираха промишлеността, конкуренцията, пазарът и усещанията за нея, откогато започнахте?
- Индустрията стана " мейнстрийм ", което в никакъв случай не бяхме очаквали. Когато Джейк замисляше сноуборда, ските бяха станали извънредно скъпи, а бензинът се разпределяше в Съединени американски щати закрепено (петролната рецесия от края на 70-те и началото на 80-те години), можеше да се получи единствено в четвъртък. Той сподели: " Това е опция. Това е сърф! " Вдъхновението пристигна от сърфа, предназначението беше да се кара беккънтри (завръщане към природата, не по писти - бел. ред.). Идеята беше да се забавляваме, до момента в който сърфираме по снега, и по какъв начин да го създадем по-лесно и налично. Не ставаше дума за мен или Джейк, а за спорта.
Когато дойдохме в Европа за първи път, всички споделиха: " О, европейците няма да го харесат, те са обичайни скиори. " Това беше през 1986 година Но стана противоположното - хората търсеха нещо друго. Заявиха: " Наистина ли сърф по снега, звучи готино! "
Как порасна бизнесът ви на фона на пазара?
- Винаги сме били водачи на пазара и чувствахме, че би трябвало да влагаме в спорта, както никоя друга компания. Правим събития, работим с курорти по Learn to ride (програма за преподаване на сноуборд на Burton - бел. ред.). Инвестираме в самия спорт и не мисля, че може да посочите друга ски или сноуборд компания, която го прави. Винаги е било наша отговорност.
Друго забавно е, че устойчивостта постоянно е била полезност. Бяхме по-загрижени за дълготрайната резистентност на сноуборда, в сравнение с от краткосрочните облаги на нашата компания. Преди 30 години това не включваше климатичните промени, тъй като не знаехме за тях. Когато фирмите порастват, те губят връзка с полезностите си. И с нас се случи - станахме малко алчни, малко доминирани от мъже. Но е непрекъснато развиване. Никога не си съвършен.
Имате център за развойна активност. Какво значи това в подтекста на сноуборда?
- Когато започнахме, това означаваше да направиш сноуборда като ски, което никой не беше направил до момента. Крадяхме хрумвания от тях - в случай че разшириш дъската, може да се прибавят и стоманени ръбове. Сега отново е обвързвано със спортистите. Ако някой от тях ни каже " тази дъска ми харесва, само че е прекомерно скована ", ние можем да им създадем нова до идващия следобяд. Рисуваме я на компютър, вършим я в нашата работилница, можем да отпечатваме 3D ръбове за дъската и да е подготвена.
Страхотен образец е step on (автомати на дъската, които закачат обувките, без да се закопчават с ръка - бел. ред.). Преди шест години Джейк караше с нашия основен инженер и сподели: " Пич, съвсем на 60 съм, привеждам се към този момент 40 години. Приключих. Но желая същото показване като при автомати със страпове. " Минаха четири години в развойна активност, до момента в който имаме подготвен артикул. Това са четири години заплати за хората, до момента в който реализираме резултат. Мисля, че step on може да върне доста хора към спорта, както и да притегли нови, просто ще направи всичко по-лесно.
Другото, с което сме доста горди, е работата ни с параспортисти. Бяхме първите, които направиха протезна дъска, която се движи по друг метод. Направихме го с млада сноубордистка, която имаше контузия. Работим с доста параспортисти по step on, тъй че да не би трябвало да обуват сноуборд обувка на протезата, а да я поставят напряко на дъската.
Разширявате ли продуктовото си портфолио, тъй че да дава отговор на по-широка аудитория, даже хора, които не се занимават със сноуборд?
- Никога не бяхме предполагали, че хората ще желаят да носят продуктите ни отвън планината. Джейк беше доста концентриран върху сноуборда, точка.
Честно казано, инвестирахме в сърф и скейт марки, мислейки, че по този начин ще пораснем. Докато се опитвахме да разберем този бизнес и произвеждахме тениски и суичъри на Burton, осъзнахме, че хората желаят да са част от марката. Така че, до момента в който се опитвахме да разберем сърфа и скейта, продажбите на начин на живот линията на Burton растяха.
Всъщност това беше едно от първите неща, които направих като президент на компанията. Казах: " Отърваваме се от сърф и скейт марките. Съсредоточаваме се върху кораба-майка - Burton. " Но продължихме да произвеждаме начин на живот артикули. Винаги сме правели фланелки. Опитваме се да създадем продуктите подобаващи за разнообразни цели, тъй че да могат да се носят и на планински туризъм, и до момента в който карате колело.
Фотограф: Burton
Кои е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте, откогато станахте изпълнителен шеф?
- Съпругът ми се разболя. За мен това беше най-голямото предизвикателство, защото той беше в интензивното два месеца. Цялото възобновяване беше несъмнено девет месеца. Трябваше да изляза от Burton, не тотално, само че да кажа на управлението: " Няма да съм там. " Те ми звъняха един път седмично да ми споделят какви решения са взели. Тогава осъзнах какво семейство е Burton. Имаше 1000 души, които се молеха за нас. Можехме да го усетим. Направиха едни фотоси за Джейк, напълно непринудено. Един от фотографите ни сподели на цялата компания от всички точки на света: " Нека излезем и се снимаме за Джейк. " Той пазеше всички фотоси до леглото си в болничното заведение от самото начало. Казваше на всички, които идваха: " Това са моите хора и те стискат палци за мен. " Ръководството пък ми сподели, че държат всичко под надзор и аз мога да се съсредоточа върху мъжа си. Беше наред аз да се отдръпна и да се грижа за брачна половинка ги, а те да се включат, което беше повече, в сравнение с можех да желая. Ето това е семейство.
Винаги споделям, че е елементарно да си семейство, когато нещата са страхотни, само че в сложни моменти осъзнаваш, че си основал фамилен дух, който ни оказа помощ да преминем през това.
Как поддържате тази фамилна връзка със чиновниците си?
- Мисля, че е с почтена противоположна връзка. Има доста малко разделяне сред персоналния живот и това, което вършим, тъй че е особено. Не си друг човек през уикенда и на работа. Поела съм обвързване да съм почтена с хората, с които работя. Ако имаме тежък бизнес диалог, след това споделяме: Да отидем да караме. В края на краищата това е просто бизнес. Много пъти с Джейк си споделяме: " Добре, би трябвало да влагаме в нещо, по тази причина ще създадем по-малко облага. " Трябва да влагаме да вземем за пример в нов пазар или технология. Ние сме частна компания с двама акционери - аз и Джейк, тъй че зависи единствено от нас дали сме съгласни за нещо.
Кое е най-трудното решение, което сте взимали?
- Предполагам, че да се откажа от сърф и скейт марките през 2010 година Трябваше да призная провалянето. Не беше вярната тактика. Едно е, когато работиш самичък за себе си, друго е, когато имаш 1000 чиновници.
Кои са най-важните полезности за вас като изпълнителен шеф?
- Смирение. Мисля, че би трябвало да помним от кое място сме тръгнали и по какъв начин нямахме нищо, и какъв брой беше мъчно. Лесно е да станеш навирен. Смиреността ти оказва помощ да слушаш хората и да чуеш какво имат да кажат. И, несъмнено, пристрастеност. Винаги споделям, че тези невероятни хора идват на работа при нас поради пристрастеността си по сноуборда. Q&A
Намирате ли време да карате сноуборд?
Джейк видя, че хората от ски промишлеността изгубиха пристрастеността си - трансфораха се в група костюмари с таблици. Каза, че няма да допусне това да се случи с нас. Така че карам доста - може би 75 дни в годината, като това значи да вървя преди работа за няколко пускания. Мотивиращо е, спомняме си за какво го вършим.
Кое е най-екстремното ви прекарване в планината? Предполагам, че хели-сноуборд (практика, при която сноубордистите се водят при недостъпни места на огромна височина с хеликоптер - бел. ред.). Помня, че първия път, в който го направих, синът ми беше на три години. Нали знаете по какъв начин си мислите, че в случай че нещо се случи с вас, желаете избрани хора да са настойници на детето ви? Осъзнах, че настойниците, които бяхме избрали, се развеждаха. Не се качих на хеликоптера, до момента в който не приказвах с юриста си, и ги трансформирах. Толкова бях уплашена. Сърцето ми туптеше толкоз мощно, че след това един ден ме боля целият ми гръден панер. Но е пристрастяващо. Всяка година организирате купона Fall Bash в къщата ви във Върмонт, на който участват над хиляда души. Как стартира тази традиция и за какво е значима?
Винаги сме чувствали, че чиновниците ни са част от фамилията. Във Върмонт е изключително красиво през есента. Има доста кленови дървета, които стават червени, оранжеви Решихме, че ще е ужасно да поканим семейство, другари, чиновници на барбекю. Започна там и всяка година става все по-голямо.Идват дистрибуторите ни от Европа и Азия, хора от медиите, цялото семейство Burton. Обожавам какъв брой доста генерации участват, има доста деца. Сега ние сме най-възрастните там, само че е занимателно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ