Мнения Daily - Пенсионното осигуряване отървава младите от моралния дълг
© Анелия Николова За баба ми и дядо ми беше явно, че децата те гледат на старини. Още по тематиката
Мнения Daily: Концентрацията на земя стана с политически напън и кримиинциденти
И още: Брюксел ще опули ей такива очи, като му се отчетем отново с Митьо
9 авг 2018
Мнения Daily: Защо Америка се завръща на Балканите
И още: Главният проблем са не бежанците, а солидното обезлюдяване на Източна Европа; Проблемите на хората с увреждания: този път май не става дума единствено за пари
5 авг 2018 Старост - несрета
Пенсионното обезпечаване отървава младите от моралния дълг
От коментар на Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Зад една техническа привидно тематика като пенсиите надничат въпросите за отношението сред поколенията и за доверието в стабилността на света, в който живеем. Пенсионната система е пред тежка рецесия освен у нас. Световният стопански конгрес преди две години излезе с проучване, съгласно което, пенсионната " адска машина " цъка непреклонно: през 2050 дефицитът на шест от най-големите стопански системи (САЩ, Китай, Индия, Холандия, Канада, Япония) щял да бъде 400 трилиона $, т.е. четири пъти повече от цялата днешна международна стопанска система. Катастрофата, която се обрисува, може би отстъпва единствено на това, което ни готвят климатичните промени.
У нас казусът от дълго време се дискутира; все по-ясно ни става, че по идеологически аргументи се отхвърляме от единственото решение, а точно стимулирането на имиграция на подобаващи популации, подготвени да работят и да раждат деца. В Япония също не желаят мигранти, само че там най-малко разчитат на роботи, каквито тук май скоро няма да се появят.
Но тематиката на деня са частните форми на обезпечаване от по този начин наречения втори дирек, които трябваше да подпрат сякаш обреченото държавно обезпечаване. Всички схванаха разликата сред солидарната система, при която страната взима вноски и след това дава пенсии, като преразпределя към най-необлагодетелстваните; както и демократичния модел вид " щурец и мравка ", въведен с това " в допълнение " обезпечаване: при него всеки получава това, което самичък си е икономисал, т.е. богатите и прозорливите - повече, бедните и безгрижните – по-малко, може и нищо.
Пенсионното обезпечаване (въведено първо от Бисмарк през 1889 год.) не освобождава старите; то отървава младите от моралния дълг да се грижат за родителите си - могат значи да си вдигнат чукалата и да си търсят щастието в модернизиращия се мобилен свят. Целта е всяко потомство да получи някаква сигурност и да се отърве от взаимозависимост. Резките промени обаче слагат тази сигурност под все по-голям напън. Държавата, поръчител на солидарния модел, се оказа нещо много ефимерно, изключително по периферията на развития свят: който е взимал пенсии през 90-те, ще разбере какво желая да кажа. Тогава, в еуфорията на глобализацията, демократичният модел изглеждаше надалеч по-сигурен. Та не бяха ли американските пенсионни фондове най-сигурният вложител?
Замислете се за това какъв брой бързо взеха да се разклащат устоите на света ни. За баба ми и дядо ми към момента беше явно, че би трябвало да инвестираш в децата си, които ще те гледат на старини. След това се появи всемогъщата страна – у нас комунистическа, в Европа - обществена. Тя обещаваше да взема решение всичките си проблеми на правилото на растежа – от ден на ден произвеждане, все повее хора, които да внасят в пенсионната система. Разклати се страната, взехме да не имаме вяра в безспирния напредък. Дойдоха фондовете, тържищата, икономическата лотария. Ама там има цикли, ту се печели, ту се губи и вярата в стабилността на света напълно залинява.
Българската междинна класа, която няма задоволително пари и умения, с цел да играе по тържищата, е в смут от това, че няма опора, за която да се хване. Купува жилища като най-сигурна инвестиция, само че към този момент няколко пъти този пазар се срутва, а и никой не знае какви ще са цените в обезлюдяващите се градове, каквито са половината в България. Лихви банките не дават, пенсионните фондове не печелят, златото го крадат...
Усещане за сигурност и житейска вероятност може да пристигна, в случай че сме уверени, че в обществото ни има правдивост, грижа, разсъдък – само че при настоящето ожесточаване на егоизма сходни неща май звучат все по-екзотично.
------ Има промяна в структурата на наетите в преработващата индустрия.
Работна мощ
България е неатрактивна за квалифицирани чиновници
От коментар на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ
Фотограф: Надежда Чипева
Недостигът на труд в българската стопанска система има както количествени (брой хора), по този начин и качествени измерения (липса на нужните умения в наличната работна сила). Доколкото количественият дефицит е директно разследване от демографските процеси и растежа на стопанската система, той може най-бързо и дейно да бъде адресиран посредством повишение на икономическата интензивност на популацията и посредством привличане на задгранични служащи (основно от страни отвън ЕС).
За страдание България не е позиционирана като атрактивна дестинация за по-високо квалифицирани експерти, което прави качественият дефицит (или дефицитът на умения) по-труден за адресиране посредством промени в миграционната политика. На тази карта могат да заложат страни като Германия, Холандия, Англия (доскоро) и други стопански системи, с чиито равнища на възнаграждение и условия за работа и реализация е мъчно да се мерим. В групата на сложните за привличане задгранични служащи у нас влизат освен висококвалифицираните, само че и междинните експерти, които са и едни от най-изявените " жертви " на просветителната политика на страната ни и в частност баснословната липса на връзка сред бизнеса и учебните заведения.
Благоприятното развиване на трудовите пазари извежда на напред във времето един от главните проблеми, с които стопанската система се сблъсква в положение, което умерено може да определим като " съвсем цялостна претовареност " - несъответствието в уменията. Това противоречие стават изключително осезаемо, точно когато дефицитът на работна ръка доближи равнища, каквито следим сега в България, а и в огромна част от останалите страни членки на Европейски Съюз. По данни на Евростат относителният дял на българските индустриални предприятия, които дефинират неналичието на подобаващ труд като спънка пред разширението на производството, доближава рекордните 44% през второто тримесечие на 2018 година при приблизително 19,3% за Европейски Съюз.
Решенията на този проблем съвсем постоянно минават през просветителната система. Преструктурирането на направленията в родното професионално обучение и повишението на привлекателността му обаче става постепенно, а неговият дуален детайл е към момента на фаза " пилотни планове ". В същото време безшумно протичащата смяна в структурата на наетите в преработващата индустрия подсказва накъде би трябвало да се насочат напъните. Някои " обичайни " производства, характеризиращи се със относително ниска добавена стойност (като производството на облекло), последователно губят наети лица за сметка на по-перспективни браншове като производството на части за коли. Тази наклонност към този момент стартира да оказва въздействие и върху междинното възнаграждение в преработващата индустрия, което на годишна база пораства по-бързо от междинното за страната през 10 от последните 12 тримесечия, за които има данни.
В доста от тези браншове, страната ни се радва на задграничен капиталов интерес, който обаче не може да бъда посрещнат с готови фрагменти. Това забавя общия стопански напредък, пречи на по-нататъшното консолидиране на промишлеността ни в интернационалните вериги на предлагането и надлежно лимитира опциите за откриване на по-високоплатени работни места.
----------
Силата, отвързана от дисциплината на културата, води не до ред, а до безпорядък.
Концептуално
Произвол, мощ и дивотия трансформират нашата ера
От коментар на Юлия Иванчева за " Дневник "
Фотограф: Велко Ангелов
Всеки следобяд, тъкмо в пет, хер Имануел Кант, философ-домошар, излиза на разходка. Неизменно, като изгрева, той минава еднакъв маршрут, едновременно, без значение дали вали дъжд или пече жарко слънце.
Защо Кант прави това? Най-великият мъдрец на Новото време показва нещо, което през днешния ден сме длъжни да си напомним и ние: " Нужно е човек да е пореден и спретнат в живота си, с цел да може да е буен в работата си и проникновен в мислите си ", споделя той. И постанова върху самия себе си желязна дисциплинираност, безкомпромисна класификация на живота.
В трите си фундаментални и трудноразбираеми книги, Кант построява класификация, описваща света ни. Разработва философска система, която разделя морала от религията, слага индивида в центъра на нещата и разсъдъка – в центъра на човешките каузи. На тази основа стига до извода, че всички хора са равни по достолепие и на всички е дължимо равно самопризнание на това достолепие. Изгражда и демократична политическа доктрина, която включва господство на правото и планува както Организация на обединените нации и Европейски Съюз, по този начин и актуалните човешки права.
Резултатът е, че имаме права, които би трябвало да се пазят от страните, съдилищата и интернационалното право. Свободни сме – никой няма стопанин. И, за разлика от предходни времена, живеем в условен мир. Все неща, които през днешния ден са сложени под опасност. От разнообразни точки на света, в това число и в България, се чуват все по-силни гласове атакуващи или поставящи под подозрение човешките права, правовата страна, Европейския съюз и така нататък
Равенство ли?
Жените би трябвало да раждат и да отглеждат деца, с цел да бъдат същински дами – най-малко съгласно българския Конституционен съд. По мотив мъжете не споделя нищо, затова – оставя ги свободни да избират какво да вършат. Но е добре да не вземат участие в София Прайд, най-малко в случай че се съди по истеричните реакции към събитието, продължващи към този момент 10 години.
Свобода ли?
Въпреки че, законът разрешава свободното къмпингуване, трима отраслови министри - на туризма (Николина Ангелкова) на екологията (Нено Димов) и вицепремиера Валери Симеонов, оповестиха, че главен проблем за крайбрежието и това лято ще останат къмпингуващите. И се захванаха да узаконят възбрана за палатки и хавлии върху дюни.
Права ли?
Съвсем скоро Николай Проданов (зам. министър на правосъдието) призна, че някогашният кмет на " Младост " Десислава Иванчева е била сложена в " по-тежки условия от нужното " при конвоирането й до болница, само че " сред двата стандарта " – на Конвенцията за отбрана правата на индивида и " материално-финансовият " – има " съществено противоречие ". Тоест, когато не ни доближават средства и/или чиновници няма да съблюдаваме правата ви.
Мир ли?
Мирът се крепи на интернационалното право, издигнато върху трудовете на Кант. А днешната мода е това право да бъде подигравано и подритвано. На мода се връща силата – силата да нахлуеш в непозната страна (както Русия направи с Грузия преди 10 години) или да си вземеш парче от нея (както Русия направи с Крим преди четири години). Или: силата да бомбардираш някого, който не ти харесва, с което най-известни са Съединени американски щати.
Разум ли?
Вместо, както е при Кант, разсъдъкът да е в центъра на човешките каузи, през днешния ден ни се предлага да го изоставим, в интерес на сляпа религия, суеверия и на някакви извънредно примитивни форми на набожност. Например, да ръсим пътищата със захар (както направи кмета на Нова Загора преди 3 години), вместо да проверяваме сигналите на Николай Колев – Босия.
Човек ли?
Кант слага индивида в центъра на всички публични структури. Днес ни се натрапва да изоставим идентификацията си на персони, с цел да станем част от нечие племе – да бъдем " националисти ", " православни " или най-малко да не сме " джендъри ". Това, несъмнено, е подготовка за бъдещо стълкновение на тези племена, тъй като принадлежността към едно племе наложително значи да мразиш всички други племена.
Дисциплина ли?
Алчността, въведена в последните 30-тина години надали не като съществена човешка добродетел, унищожава всяка дисциплинираност, защото отстранява всички ограничавания. Там, където отсъства дисциплината на културата, инстинктите надвиват и силата замества правото като главен регулатор на човешките връзки.
Това изяснява днешния напън против културата. Има хора, освен в България, които желаят да постановат своята мощ върху останалите. Някои от тези хора живеят в заблудата, че в случай че управляваш със мощ, постигаш ред и непоклатимост. Но силата, отвързана от дисциплината на културата (и на произлизащото от нея право) води само до произвол. А произволът води не до ред, а до безпорядък, в който всеки си мери силата. И постоянно ще се откри някой по-силен от теб.
Всичко това са все предвестници, че нашата ера се готви да се трансформира. Проблемът през днешния ден е, че следим целенасочени дейности за подмяната на самата просвета с не-култура. На мястото на самодисциплината и деликатната класификация, която виждаме у Кант, да се сложи произвол,сила и дивотия.
Мнения Daily: Концентрацията на земя стана с политически напън и кримиинциденти
И още: Брюксел ще опули ей такива очи, като му се отчетем отново с Митьо
9 авг 2018
Мнения Daily: Защо Америка се завръща на Балканите
И още: Главният проблем са не бежанците, а солидното обезлюдяване на Източна Европа; Проблемите на хората с увреждания: този път май не става дума единствено за пари
5 авг 2018 Старост - несрета
Пенсионното обезпечаване отървава младите от моралния дълг
От коментар на Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Зад една техническа привидно тематика като пенсиите надничат въпросите за отношението сред поколенията и за доверието в стабилността на света, в който живеем. Пенсионната система е пред тежка рецесия освен у нас. Световният стопански конгрес преди две години излезе с проучване, съгласно което, пенсионната " адска машина " цъка непреклонно: през 2050 дефицитът на шест от най-големите стопански системи (САЩ, Китай, Индия, Холандия, Канада, Япония) щял да бъде 400 трилиона $, т.е. четири пъти повече от цялата днешна международна стопанска система. Катастрофата, която се обрисува, може би отстъпва единствено на това, което ни готвят климатичните промени.
У нас казусът от дълго време се дискутира; все по-ясно ни става, че по идеологически аргументи се отхвърляме от единственото решение, а точно стимулирането на имиграция на подобаващи популации, подготвени да работят и да раждат деца. В Япония също не желаят мигранти, само че там най-малко разчитат на роботи, каквито тук май скоро няма да се появят.
Но тематиката на деня са частните форми на обезпечаване от по този начин наречения втори дирек, които трябваше да подпрат сякаш обреченото държавно обезпечаване. Всички схванаха разликата сред солидарната система, при която страната взима вноски и след това дава пенсии, като преразпределя към най-необлагодетелстваните; както и демократичния модел вид " щурец и мравка ", въведен с това " в допълнение " обезпечаване: при него всеки получава това, което самичък си е икономисал, т.е. богатите и прозорливите - повече, бедните и безгрижните – по-малко, може и нищо.
Пенсионното обезпечаване (въведено първо от Бисмарк през 1889 год.) не освобождава старите; то отървава младите от моралния дълг да се грижат за родителите си - могат значи да си вдигнат чукалата и да си търсят щастието в модернизиращия се мобилен свят. Целта е всяко потомство да получи някаква сигурност и да се отърве от взаимозависимост. Резките промени обаче слагат тази сигурност под все по-голям напън. Държавата, поръчител на солидарния модел, се оказа нещо много ефимерно, изключително по периферията на развития свят: който е взимал пенсии през 90-те, ще разбере какво желая да кажа. Тогава, в еуфорията на глобализацията, демократичният модел изглеждаше надалеч по-сигурен. Та не бяха ли американските пенсионни фондове най-сигурният вложител?
Замислете се за това какъв брой бързо взеха да се разклащат устоите на света ни. За баба ми и дядо ми към момента беше явно, че би трябвало да инвестираш в децата си, които ще те гледат на старини. След това се появи всемогъщата страна – у нас комунистическа, в Европа - обществена. Тя обещаваше да взема решение всичките си проблеми на правилото на растежа – от ден на ден произвеждане, все повее хора, които да внасят в пенсионната система. Разклати се страната, взехме да не имаме вяра в безспирния напредък. Дойдоха фондовете, тържищата, икономическата лотария. Ама там има цикли, ту се печели, ту се губи и вярата в стабилността на света напълно залинява.
Българската междинна класа, която няма задоволително пари и умения, с цел да играе по тържищата, е в смут от това, че няма опора, за която да се хване. Купува жилища като най-сигурна инвестиция, само че към този момент няколко пъти този пазар се срутва, а и никой не знае какви ще са цените в обезлюдяващите се градове, каквито са половината в България. Лихви банките не дават, пенсионните фондове не печелят, златото го крадат...
Усещане за сигурност и житейска вероятност може да пристигна, в случай че сме уверени, че в обществото ни има правдивост, грижа, разсъдък – само че при настоящето ожесточаване на егоизма сходни неща май звучат все по-екзотично.
------ Има промяна в структурата на наетите в преработващата индустрия.
Работна мощ
България е неатрактивна за квалифицирани чиновници
От коментар на Явор Алексиев за седмичния бюлетин на ИПИ
Фотограф: Надежда Чипева
Недостигът на труд в българската стопанска система има както количествени (брой хора), по този начин и качествени измерения (липса на нужните умения в наличната работна сила). Доколкото количественият дефицит е директно разследване от демографските процеси и растежа на стопанската система, той може най-бързо и дейно да бъде адресиран посредством повишение на икономическата интензивност на популацията и посредством привличане на задгранични служащи (основно от страни отвън ЕС).
За страдание България не е позиционирана като атрактивна дестинация за по-високо квалифицирани експерти, което прави качественият дефицит (или дефицитът на умения) по-труден за адресиране посредством промени в миграционната политика. На тази карта могат да заложат страни като Германия, Холандия, Англия (доскоро) и други стопански системи, с чиито равнища на възнаграждение и условия за работа и реализация е мъчно да се мерим. В групата на сложните за привличане задгранични служащи у нас влизат освен висококвалифицираните, само че и междинните експерти, които са и едни от най-изявените " жертви " на просветителната политика на страната ни и в частност баснословната липса на връзка сред бизнеса и учебните заведения.
Благоприятното развиване на трудовите пазари извежда на напред във времето един от главните проблеми, с които стопанската система се сблъсква в положение, което умерено може да определим като " съвсем цялостна претовареност " - несъответствието в уменията. Това противоречие стават изключително осезаемо, точно когато дефицитът на работна ръка доближи равнища, каквито следим сега в България, а и в огромна част от останалите страни членки на Европейски Съюз. По данни на Евростат относителният дял на българските индустриални предприятия, които дефинират неналичието на подобаващ труд като спънка пред разширението на производството, доближава рекордните 44% през второто тримесечие на 2018 година при приблизително 19,3% за Европейски Съюз.
Решенията на този проблем съвсем постоянно минават през просветителната система. Преструктурирането на направленията в родното професионално обучение и повишението на привлекателността му обаче става постепенно, а неговият дуален детайл е към момента на фаза " пилотни планове ". В същото време безшумно протичащата смяна в структурата на наетите в преработващата индустрия подсказва накъде би трябвало да се насочат напъните. Някои " обичайни " производства, характеризиращи се със относително ниска добавена стойност (като производството на облекло), последователно губят наети лица за сметка на по-перспективни браншове като производството на части за коли. Тази наклонност към този момент стартира да оказва въздействие и върху междинното възнаграждение в преработващата индустрия, което на годишна база пораства по-бързо от междинното за страната през 10 от последните 12 тримесечия, за които има данни.
В доста от тези браншове, страната ни се радва на задграничен капиталов интерес, който обаче не може да бъда посрещнат с готови фрагменти. Това забавя общия стопански напредък, пречи на по-нататъшното консолидиране на промишлеността ни в интернационалните вериги на предлагането и надлежно лимитира опциите за откриване на по-високоплатени работни места.
----------
Силата, отвързана от дисциплината на културата, води не до ред, а до безпорядък.
Концептуално
Произвол, мощ и дивотия трансформират нашата ера
От коментар на Юлия Иванчева за " Дневник "
Фотограф: Велко Ангелов
Всеки следобяд, тъкмо в пет, хер Имануел Кант, философ-домошар, излиза на разходка. Неизменно, като изгрева, той минава еднакъв маршрут, едновременно, без значение дали вали дъжд или пече жарко слънце.
Защо Кант прави това? Най-великият мъдрец на Новото време показва нещо, което през днешния ден сме длъжни да си напомним и ние: " Нужно е човек да е пореден и спретнат в живота си, с цел да може да е буен в работата си и проникновен в мислите си ", споделя той. И постанова върху самия себе си желязна дисциплинираност, безкомпромисна класификация на живота.
В трите си фундаментални и трудноразбираеми книги, Кант построява класификация, описваща света ни. Разработва философска система, която разделя морала от религията, слага индивида в центъра на нещата и разсъдъка – в центъра на човешките каузи. На тази основа стига до извода, че всички хора са равни по достолепие и на всички е дължимо равно самопризнание на това достолепие. Изгражда и демократична политическа доктрина, която включва господство на правото и планува както Организация на обединените нации и Европейски Съюз, по този начин и актуалните човешки права.
Резултатът е, че имаме права, които би трябвало да се пазят от страните, съдилищата и интернационалното право. Свободни сме – никой няма стопанин. И, за разлика от предходни времена, живеем в условен мир. Все неща, които през днешния ден са сложени под опасност. От разнообразни точки на света, в това число и в България, се чуват все по-силни гласове атакуващи или поставящи под подозрение човешките права, правовата страна, Европейския съюз и така нататък
Равенство ли?
Жените би трябвало да раждат и да отглеждат деца, с цел да бъдат същински дами – най-малко съгласно българския Конституционен съд. По мотив мъжете не споделя нищо, затова – оставя ги свободни да избират какво да вършат. Но е добре да не вземат участие в София Прайд, най-малко в случай че се съди по истеричните реакции към събитието, продължващи към този момент 10 години.
Свобода ли?
Въпреки че, законът разрешава свободното къмпингуване, трима отраслови министри - на туризма (Николина Ангелкова) на екологията (Нено Димов) и вицепремиера Валери Симеонов, оповестиха, че главен проблем за крайбрежието и това лято ще останат къмпингуващите. И се захванаха да узаконят възбрана за палатки и хавлии върху дюни.
Права ли?
Съвсем скоро Николай Проданов (зам. министър на правосъдието) призна, че някогашният кмет на " Младост " Десислава Иванчева е била сложена в " по-тежки условия от нужното " при конвоирането й до болница, само че " сред двата стандарта " – на Конвенцията за отбрана правата на индивида и " материално-финансовият " – има " съществено противоречие ". Тоест, когато не ни доближават средства и/или чиновници няма да съблюдаваме правата ви.
Мир ли?
Мирът се крепи на интернационалното право, издигнато върху трудовете на Кант. А днешната мода е това право да бъде подигравано и подритвано. На мода се връща силата – силата да нахлуеш в непозната страна (както Русия направи с Грузия преди 10 години) или да си вземеш парче от нея (както Русия направи с Крим преди четири години). Или: силата да бомбардираш някого, който не ти харесва, с което най-известни са Съединени американски щати.
Разум ли?
Вместо, както е при Кант, разсъдъкът да е в центъра на човешките каузи, през днешния ден ни се предлага да го изоставим, в интерес на сляпа религия, суеверия и на някакви извънредно примитивни форми на набожност. Например, да ръсим пътищата със захар (както направи кмета на Нова Загора преди 3 години), вместо да проверяваме сигналите на Николай Колев – Босия.
Човек ли?
Кант слага индивида в центъра на всички публични структури. Днес ни се натрапва да изоставим идентификацията си на персони, с цел да станем част от нечие племе – да бъдем " националисти ", " православни " или най-малко да не сме " джендъри ". Това, несъмнено, е подготовка за бъдещо стълкновение на тези племена, тъй като принадлежността към едно племе наложително значи да мразиш всички други племена.
Дисциплина ли?
Алчността, въведена в последните 30-тина години надали не като съществена човешка добродетел, унищожава всяка дисциплинираност, защото отстранява всички ограничавания. Там, където отсъства дисциплината на културата, инстинктите надвиват и силата замества правото като главен регулатор на човешките връзки.
Това изяснява днешния напън против културата. Има хора, освен в България, които желаят да постановат своята мощ върху останалите. Някои от тези хора живеят в заблудата, че в случай че управляваш със мощ, постигаш ред и непоклатимост. Но силата, отвързана от дисциплината на културата (и на произлизащото от нея право) води само до произвол. А произволът води не до ред, а до безпорядък, в който всеки си мери силата. И постоянно ще се откри някой по-силен от теб.
Всичко това са все предвестници, че нашата ера се готви да се трансформира. Проблемът през днешния ден е, че следим целенасочени дейности за подмяната на самата просвета с не-култура. На мястото на самодисциплината и деликатната класификация, която виждаме у Кант, да се сложи произвол,сила и дивотия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ