Защо тъгува българското вино
© Анелия Николова
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
След близо две десетилетия забвение българското вино несъмнено извървя дълъг път на промяна в последните десетина години и през днешния ден може да се каже, че България има относително съвременен бранш и качествено произвеждане. На фона на множащите се медали и самопризнания за български виновност от състезания и дегустации в чужбина, парадоксално обаче секторът тъпче на едно място, а в някои аспекти даже стагнира: площите с лозя понижават, а структурата им се утежнява (виж карето); размерите на произвеждане в последните години спадат, свива се и износът (виж графиките); българското вино има ниска добавена стойност и висока индустриална себестойност и по този начин пазарът му остава дребен, а продажбите не регистрират забележими растежи в последните години.
Редом с това поради занемарената от страната районна политика даже качествените виновност от региони със Защитено название за генезис (ЗНП) не съумяват да получат нужната известност и доверие от страна на потребителите. Липсата на народен брандинг и маркетинг на българското вино пък го прави неразпознаваемо и неконкурентно на интернационалните пазари.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Така на процедура винарският бранш все още е по-скоро вторичен в стопанската система на България, макар славното си минало и макар положителния артикул сега.
За да се решат тези проблеми, браншът има потребност от две неща: обединяване в името на развиването и помощ от страната. На това бе отдадена и Националната конференция " Българското вино в ХХI век ", която се организира преди седмица в границите на тазгодишното издание на най-голямото ревю на български виновност DiVino.Taste, проведено от едноименната медиа. Конференцията, на която бяха разисквани множеството от проблематичните сфери в сектора, приключи с декларация на уредниците с апел за обединяване към всички производители и други винени експерти и за разработване на национална тактика в партньорство с страната, която да даде нов подтик на бранша.
Виненият маркетинг е основен
Съвременният пазар на вино е повече от свръх конкурентен. Място на него търсят близо 80 страни, стотици райони и десетки хиляди производители. Да се наложи сама една маза, изключително в случай че е от т. нар " нови производителки ", е съвсем невероятно.
За това винари и държавни институции нормално си партнират в структури, наречени " народен винен маркетинг ръб ", с цел да изградят еднаквост първо на страната като винопроизводителка, по-късно да разпространяват районите с максимален капацитет и тогава, разчитайки на тази известност, за избите става по-лесно да се конкурират на определените от тях пазари. Това партньорство постоянно е и финансово, и оперативно и включва разработване на национална визия и брандинг на виното, маркетингова и информационна тактика, установяване на предпочитани пазари, създаване на промоционален проект, ограничения за развиване на винения туризъм и така нататък
В цялата си рекламация да бъде винена страна с хилядолетна история обаче България остава една от дребното страни винопроизводителки, които нямат сходна конструкция и маркетингова тактика - нито в народен, нито в интернационален мащаб. Тя изостава даже от страни, които има самочувствието, че превъзхожда - като Молдова, която от няколко години към този момент развива своя винен маркетинг.
Така, без да има синхронизирани старания, общо 280 мазета на българския пазар се борят освен между тях, само че и с конкуренцията на стотици други вносни марки, за вниманието на потребителите - всяка за себе си. На интернационалните пазари пък те са още по-незабележими, а неугледните щандове, с които България от време на време се показва на изложби, постоянно са мотив даже за позор.
Отговорността за това умерено може да се подели и на двете страни: българската страна е пословична със своята бездейност и неефективност, а българският бизнес - със неспособността си да се кооперира и да загърби персоналните си и корпоративни ползи в името на общата изгода и цели. Защо българското вино не е конкурентно
Българите може и на думи да се гордеят със остарялата традиция на виното си, само че на процедура избират бира, ракия и спиртни питиета, а в случай че на масата има вино, то евентуално е домашно. Ако е нужно да подкрепим това изказване със статистика, ето я: съгласно Национален статистически институт потреблението на бира на глaва от популацията годишно е 74 л, на корав алкохол - 14 л., а на вино...4,3 л, като 2.2 л от тях са домашно.
За тази обстановка оказва помощ и неприятната конструкция на производството. Висококачественото вино е доста дребна част от пазара (вината със ЗНП са към 3% от общото количество и към 10% като стойност от целия пазар) и цената му е много висока по отношение на междинния стандарт. Голямата част от производството е на на ниска цена и нискокачествено вино, което идва от старите винзаводи и подразделенията им и което предстоящо не очарова потребителите. В междинния ценови сегмент има прочут вакум, който постоянно се запълва от преференциален импорт.
Според Николай Кръстев, енолог на маза Царев брод, аргументите за високата цена на положителното българско вино са главно в скъсаните обичаи в сектора. " В България фамилната традиция във виното е изцяло унищожена по време на комунизма и новите мазета не разполагат с никакво завещание - лозя, здания, съоръжение и техника - всичко се прави от нулата, а вложенията са огромни. Редом с това множеството от притежателите не са нито винари, нито лозари. И би трябвало да наемат съответните експерти. Плаща се и за външни консултанти - най-често непознати, тъй като образованието у нас е едва. Резултатът е висока себестойност на продукцията ", споделя той. И за похлупак доста от производителите на качествено вино са прекомерно дребни и те няма по какъв начин да реализират спестовност от мащаба.
Решението може да пристигна от повишението на самата консумация, надлежно и размерите на произвеждане, което би намалило цената. Без добър маркетинг и на вътрешния пазар обаче избите остават в настоящия затворен кръг.
Време за дейности
Добрата вест е, че в последната година като че ли в сектора към този момент има схващане, че той би трябвало да се сплоти под някаква форма и с общ глас да изиска помощ и от страната.
Има разнообразни модели за осъществяване на винен маркетинг, като по-често това се случва с участите на страната, въпреки да има някои сполучливи образци и без нея. В декларацията към сектора уредниците на конференцията оферират да се сътвори публично-частно партньорство с работно име " Институт за маркетинг на българското вино ", в който равностойно да си партнират страната и сектора. Предлага се тази конструкция да се финансира по най-популярния модел в света - половината средства да идват от избите, под формата на закрепена такса за хектолитър вино, а още толкоз да обезпечава страната.
От институциите се чака да създадат нужните промени в законите, с цел да се официализира партньорството и моделът на финансиране, както и с цел да има контролни маханизми. Представителите на бранша пък ще се ангажират с образуването на управление и екип, избор на предпочитани цели и пазари и създаване на цялостна тактика.
За да се случи това обаче самият отрасъл първо би трябвало да стигне до обединяване. Още повече, че страната в лицето на земеделското министерство към този момент е давала сигнал, че сходно партньорство може да е тематика за диалог, едвам когато браншът бъде показан от една конструкция - асоциация, организация, съдружие или друго.
Как се прави обединяване
Въпросното обединяване, в случай че би трябвало да сме реалисти, няма да се случи нито бързо, нито елементарно, само че положителната вест е, че в сектора има разговор за опциите.
Един от работните разновидности е да се записва Асоциация на винените експерти, която да сплотява лозари, винари, търговци, информационни и маркетингови специалисти, експерти по винен туризъм и така нататък Подобен необятен профил от една страна би имал добра експертиза за работата на бъдещия за винен маркетинг.
От друга страна обаче опасенията са, че сходно необятно обединяване крие капацитет за вътрешни спорове - в случай че изобщо успее да се случи и в случай че изобщо успее да притегли задоволително лозари и винари, с цел да бъде внушителен и за ядрото на бранша. Още повече, че други опити за обединяване на избите - освен това даже скорошни, са претърпявали крах.
Друг вероятен метод е обединяване на районен принцип - през районните лозаро-винарски камари. Зад тази концепция стои Ивана Мурджева, юридически съветник на районните камари. Тя счита, че в случай че шестте районни камари се обединят в едно съдружие, те могат да бъдат натурален представител на сектора и сътрудник в работата с страната. Още повече, че по същността си те са тъкмо съдружие на лозарите и винари в районите и множеството мазета членуват в тях.
По думите й положителната страна на този вид е, че тези структури по този начин или другояче към този момент съществуват като юридически субекти и те разполагат със забележителна автономия. Така няма да е нужно да се стартира от нулата. Донякъде минус, че тези камари са създавани в по-стари времена и организацията и методът им на работа несъмнено имат потребност от рационализация. Но Ивана Мурджева е на мнение, че това не би било мъчно да се случи, стига самият отрасъл да се сплоти в желанието да трансформира камарите в дейни субекти.
Нов живот за районите
Активизирането на районните камари с изключение на друго може да помогне и за възобновяване на разрушената районна традиция във виното. България кардинално е част от така наречен Стар свят (Европа), където акцентът в маркетирането на най-качествените виновност не е върху сорта или комерсиалната марка, а върху района - на етикета водещо име е да вземем за пример " Бордо " или " Бургундия ", " Сен Емилион " или " Грав ", " Кианти " или " Брунело ди Монтепулчано ". С годините тези марки са станали могъщи и всяка маза, която желае да ги употребява, съблюдава строги правила и регулации, употребява единствено разрешените за района сортове и така нататък
Българските виновност обаче всеобщо се маркетират по практиките на Новия свят, където се подчертава главно на сорта (например новозеландски совиньон блан, аржентински малбек и т.н) и на комерсиалната марка - името на избата.
Причината е, че районирането у нас е несъответстващо. Страната да вземем за пример е разграничена на единствено два региона със Защитено географско название (Тракийска равнина и Дунавска равнина), които са прекомерно огромни и общи, с цел да отличат стилистиките на виното в другите краища на страната. Има и 52 региона за Защитено название за генезис (най-високото обозначение за качество), само че границите на множеството от тях не са настоящи, а други, които са се развили в последните години, просто липсват.
Данните демонстрират все по-голям спад на виновността със ЗНП. През 2018 г едвам 5 700 хл носят това обозначение на фона на общо на 1.1 млн хл произвеждане (виж графиката). Това не значи, че качеството на виното се е влошило, а че от ден на ден и повече производители не виждат смисъл да употребяват въпросните означения, които в този си тип са изпразнени от имидж и известност.
Но на който и вид за обединяване да се спрат представителите на сектора, работата по развиването на районите е неизбежна. В декларацията, излъчена след конференцията на Divino.Taste също се показва нуждата от развиването на винените райони, актуализиране на границите им, работата по маркетирането и брандирането им и т. н.
За благополучие България има най-малко един добър образец, който да демонстрира, че взаимната работа сред избите - най-малко на районно равнище, е освен допустима, само че и може да е доста ефикасна. Става дума, несъмнено, за производителите към Мелник, които с общи старания съумяха да реализират нов имидж и известност на региона си. Благодарение на европроект, изпълняван от Агенцията по лозата и виното, той скоро ще има и ревизирани и настоящи граници за ЗНП. А това е едно положително начало. Лозята в България - все по-малко
Въпреки подемът в качеството на виното и непрекъснато появяващите се нови мазета площите с лозя в страната парадоксално непрестанно понижават. Към момента България разполага с към 608 хил дка лозя - над два пъти по-малко от заявените през 2007 г, когато страната ни стана част от Европейски Съюз и над три пъти по-малко спрямо 80-те години на 20 век, които са и пикови за българското произвеждане (виж графиките).
Според Николай Кръстев, енолог на маза " Царев брод ", още по-притеснителна е структурата на тези лозя - 60% от тях са на възраст над 30 г, а още 7% - над 50 година Старите лозя кардинално са извънредно скъпи и от тях се вършат най-хубавите виновност. В България обаче огромна част от тях са благосъстоятелност на лозари, които продават гроздето на избите. " За страдание изкупните цени са ниски и това важи за гроздето от остарели лозя. Ниската цена и ниското им плододаване ги прави нерентабилни за притежателите. Много от тях пробват по всевъзможен метод да ги " натоварят " - да изцедят максимума от лозето, само че по този метод го похабяват ", изяснява той.
Неговата оценка е, че тези лозя скоро към този момент няма да могат да се употребяват. Що се отнася до изкореняването им и замяната с нови - активност за която има европески средства, Кръстев също не е необикновен оптимист. " В последните години България обновява лозята си с почти 10 хил дка годишно. Ще би трябвало съществено да вдигнем темповете, в случай че не желаеме в скоро време България да остане с сериозно количество лозя ", прибавя той.
Кръстев вижда вероятното решение във образуване на мощен браншови съюз, който да следи тези процеси, да проучва проблемите и да търси решения - нещо, което не се случва в отрасловата Агенция за лозата и виното, където другояче разполагат с нужните данни.
Друга доста значима и незабавна мярка по думите му е да стартира да се работи за повишение на качеството на образованието, което - по общото мнение на сектора е сериозно ниско. Самите винари могат да допринесат тук значително като се включат в начинания като дуално обучение и оферират на практика образования, стажове, обезпечено работно място и така нататък
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
След близо две десетилетия забвение българското вино несъмнено извървя дълъг път на промяна в последните десетина години и през днешния ден може да се каже, че България има относително съвременен бранш и качествено произвеждане. На фона на множащите се медали и самопризнания за български виновност от състезания и дегустации в чужбина, парадоксално обаче секторът тъпче на едно място, а в някои аспекти даже стагнира: площите с лозя понижават, а структурата им се утежнява (виж карето); размерите на произвеждане в последните години спадат, свива се и износът (виж графиките); българското вино има ниска добавена стойност и висока индустриална себестойност и по този начин пазарът му остава дребен, а продажбите не регистрират забележими растежи в последните години.
Редом с това поради занемарената от страната районна политика даже качествените виновност от региони със Защитено название за генезис (ЗНП) не съумяват да получат нужната известност и доверие от страна на потребителите. Липсата на народен брандинг и маркетинг на българското вино пък го прави неразпознаваемо и неконкурентно на интернационалните пазари.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Така на процедура винарският бранш все още е по-скоро вторичен в стопанската система на България, макар славното си минало и макар положителния артикул сега.
За да се решат тези проблеми, браншът има потребност от две неща: обединяване в името на развиването и помощ от страната. На това бе отдадена и Националната конференция " Българското вино в ХХI век ", която се организира преди седмица в границите на тазгодишното издание на най-голямото ревю на български виновност DiVino.Taste, проведено от едноименната медиа. Конференцията, на която бяха разисквани множеството от проблематичните сфери в сектора, приключи с декларация на уредниците с апел за обединяване към всички производители и други винени експерти и за разработване на национална тактика в партньорство с страната, която да даде нов подтик на бранша.
Виненият маркетинг е основен
Съвременният пазар на вино е повече от свръх конкурентен. Място на него търсят близо 80 страни, стотици райони и десетки хиляди производители. Да се наложи сама една маза, изключително в случай че е от т. нар " нови производителки ", е съвсем невероятно.
За това винари и държавни институции нормално си партнират в структури, наречени " народен винен маркетинг ръб ", с цел да изградят еднаквост първо на страната като винопроизводителка, по-късно да разпространяват районите с максимален капацитет и тогава, разчитайки на тази известност, за избите става по-лесно да се конкурират на определените от тях пазари. Това партньорство постоянно е и финансово, и оперативно и включва разработване на национална визия и брандинг на виното, маркетингова и информационна тактика, установяване на предпочитани пазари, създаване на промоционален проект, ограничения за развиване на винения туризъм и така нататък
В цялата си рекламация да бъде винена страна с хилядолетна история обаче България остава една от дребното страни винопроизводителки, които нямат сходна конструкция и маркетингова тактика - нито в народен, нито в интернационален мащаб. Тя изостава даже от страни, които има самочувствието, че превъзхожда - като Молдова, която от няколко години към този момент развива своя винен маркетинг.
Така, без да има синхронизирани старания, общо 280 мазета на българския пазар се борят освен между тях, само че и с конкуренцията на стотици други вносни марки, за вниманието на потребителите - всяка за себе си. На интернационалните пазари пък те са още по-незабележими, а неугледните щандове, с които България от време на време се показва на изложби, постоянно са мотив даже за позор.
Отговорността за това умерено може да се подели и на двете страни: българската страна е пословична със своята бездейност и неефективност, а българският бизнес - със неспособността си да се кооперира и да загърби персоналните си и корпоративни ползи в името на общата изгода и цели. Защо българското вино не е конкурентно
Българите може и на думи да се гордеят със остарялата традиция на виното си, само че на процедура избират бира, ракия и спиртни питиета, а в случай че на масата има вино, то евентуално е домашно. Ако е нужно да подкрепим това изказване със статистика, ето я: съгласно Национален статистически институт потреблението на бира на глaва от популацията годишно е 74 л, на корав алкохол - 14 л., а на вино...4,3 л, като 2.2 л от тях са домашно.
За тази обстановка оказва помощ и неприятната конструкция на производството. Висококачественото вино е доста дребна част от пазара (вината със ЗНП са към 3% от общото количество и към 10% като стойност от целия пазар) и цената му е много висока по отношение на междинния стандарт. Голямата част от производството е на на ниска цена и нискокачествено вино, което идва от старите винзаводи и подразделенията им и което предстоящо не очарова потребителите. В междинния ценови сегмент има прочут вакум, който постоянно се запълва от преференциален импорт.
Според Николай Кръстев, енолог на маза Царев брод, аргументите за високата цена на положителното българско вино са главно в скъсаните обичаи в сектора. " В България фамилната традиция във виното е изцяло унищожена по време на комунизма и новите мазета не разполагат с никакво завещание - лозя, здания, съоръжение и техника - всичко се прави от нулата, а вложенията са огромни. Редом с това множеството от притежателите не са нито винари, нито лозари. И би трябвало да наемат съответните експерти. Плаща се и за външни консултанти - най-често непознати, тъй като образованието у нас е едва. Резултатът е висока себестойност на продукцията ", споделя той. И за похлупак доста от производителите на качествено вино са прекомерно дребни и те няма по какъв начин да реализират спестовност от мащаба.
Решението може да пристигна от повишението на самата консумация, надлежно и размерите на произвеждане, което би намалило цената. Без добър маркетинг и на вътрешния пазар обаче избите остават в настоящия затворен кръг.
Време за дейности
Добрата вест е, че в последната година като че ли в сектора към този момент има схващане, че той би трябвало да се сплоти под някаква форма и с общ глас да изиска помощ и от страната.
Има разнообразни модели за осъществяване на винен маркетинг, като по-често това се случва с участите на страната, въпреки да има някои сполучливи образци и без нея. В декларацията към сектора уредниците на конференцията оферират да се сътвори публично-частно партньорство с работно име " Институт за маркетинг на българското вино ", в който равностойно да си партнират страната и сектора. Предлага се тази конструкция да се финансира по най-популярния модел в света - половината средства да идват от избите, под формата на закрепена такса за хектолитър вино, а още толкоз да обезпечава страната.
От институциите се чака да създадат нужните промени в законите, с цел да се официализира партньорството и моделът на финансиране, както и с цел да има контролни маханизми. Представителите на бранша пък ще се ангажират с образуването на управление и екип, избор на предпочитани цели и пазари и създаване на цялостна тактика.
За да се случи това обаче самият отрасъл първо би трябвало да стигне до обединяване. Още повече, че страната в лицето на земеделското министерство към този момент е давала сигнал, че сходно партньорство може да е тематика за диалог, едвам когато браншът бъде показан от една конструкция - асоциация, организация, съдружие или друго.
Как се прави обединяване
Въпросното обединяване, в случай че би трябвало да сме реалисти, няма да се случи нито бързо, нито елементарно, само че положителната вест е, че в сектора има разговор за опциите.
Един от работните разновидности е да се записва Асоциация на винените експерти, която да сплотява лозари, винари, търговци, информационни и маркетингови специалисти, експерти по винен туризъм и така нататък Подобен необятен профил от една страна би имал добра експертиза за работата на бъдещия за винен маркетинг.
От друга страна обаче опасенията са, че сходно необятно обединяване крие капацитет за вътрешни спорове - в случай че изобщо успее да се случи и в случай че изобщо успее да притегли задоволително лозари и винари, с цел да бъде внушителен и за ядрото на бранша. Още повече, че други опити за обединяване на избите - освен това даже скорошни, са претърпявали крах.
Друг вероятен метод е обединяване на районен принцип - през районните лозаро-винарски камари. Зад тази концепция стои Ивана Мурджева, юридически съветник на районните камари. Тя счита, че в случай че шестте районни камари се обединят в едно съдружие, те могат да бъдат натурален представител на сектора и сътрудник в работата с страната. Още повече, че по същността си те са тъкмо съдружие на лозарите и винари в районите и множеството мазета членуват в тях.
По думите й положителната страна на този вид е, че тези структури по този начин или другояче към този момент съществуват като юридически субекти и те разполагат със забележителна автономия. Така няма да е нужно да се стартира от нулата. Донякъде минус, че тези камари са създавани в по-стари времена и организацията и методът им на работа несъмнено имат потребност от рационализация. Но Ивана Мурджева е на мнение, че това не би било мъчно да се случи, стига самият отрасъл да се сплоти в желанието да трансформира камарите в дейни субекти.
Нов живот за районите
Активизирането на районните камари с изключение на друго може да помогне и за възобновяване на разрушената районна традиция във виното. България кардинално е част от така наречен Стар свят (Европа), където акцентът в маркетирането на най-качествените виновност не е върху сорта или комерсиалната марка, а върху района - на етикета водещо име е да вземем за пример " Бордо " или " Бургундия ", " Сен Емилион " или " Грав ", " Кианти " или " Брунело ди Монтепулчано ". С годините тези марки са станали могъщи и всяка маза, която желае да ги употребява, съблюдава строги правила и регулации, употребява единствено разрешените за района сортове и така нататък
Българските виновност обаче всеобщо се маркетират по практиките на Новия свят, където се подчертава главно на сорта (например новозеландски совиньон блан, аржентински малбек и т.н) и на комерсиалната марка - името на избата.
Причината е, че районирането у нас е несъответстващо. Страната да вземем за пример е разграничена на единствено два региона със Защитено географско название (Тракийска равнина и Дунавска равнина), които са прекомерно огромни и общи, с цел да отличат стилистиките на виното в другите краища на страната. Има и 52 региона за Защитено название за генезис (най-високото обозначение за качество), само че границите на множеството от тях не са настоящи, а други, които са се развили в последните години, просто липсват.
Данните демонстрират все по-голям спад на виновността със ЗНП. През 2018 г едвам 5 700 хл носят това обозначение на фона на общо на 1.1 млн хл произвеждане (виж графиката). Това не значи, че качеството на виното се е влошило, а че от ден на ден и повече производители не виждат смисъл да употребяват въпросните означения, които в този си тип са изпразнени от имидж и известност.
Но на който и вид за обединяване да се спрат представителите на сектора, работата по развиването на районите е неизбежна. В декларацията, излъчена след конференцията на Divino.Taste също се показва нуждата от развиването на винените райони, актуализиране на границите им, работата по маркетирането и брандирането им и т. н.
За благополучие България има най-малко един добър образец, който да демонстрира, че взаимната работа сред избите - най-малко на районно равнище, е освен допустима, само че и може да е доста ефикасна. Става дума, несъмнено, за производителите към Мелник, които с общи старания съумяха да реализират нов имидж и известност на региона си. Благодарение на европроект, изпълняван от Агенцията по лозата и виното, той скоро ще има и ревизирани и настоящи граници за ЗНП. А това е едно положително начало. Лозята в България - все по-малко
Въпреки подемът в качеството на виното и непрекъснато появяващите се нови мазета площите с лозя в страната парадоксално непрестанно понижават. Към момента България разполага с към 608 хил дка лозя - над два пъти по-малко от заявените през 2007 г, когато страната ни стана част от Европейски Съюз и над три пъти по-малко спрямо 80-те години на 20 век, които са и пикови за българското произвеждане (виж графиките).
Според Николай Кръстев, енолог на маза " Царев брод ", още по-притеснителна е структурата на тези лозя - 60% от тях са на възраст над 30 г, а още 7% - над 50 година Старите лозя кардинално са извънредно скъпи и от тях се вършат най-хубавите виновност. В България обаче огромна част от тях са благосъстоятелност на лозари, които продават гроздето на избите. " За страдание изкупните цени са ниски и това важи за гроздето от остарели лозя. Ниската цена и ниското им плододаване ги прави нерентабилни за притежателите. Много от тях пробват по всевъзможен метод да ги " натоварят " - да изцедят максимума от лозето, само че по този метод го похабяват ", изяснява той.
Неговата оценка е, че тези лозя скоро към този момент няма да могат да се употребяват. Що се отнася до изкореняването им и замяната с нови - активност за която има европески средства, Кръстев също не е необикновен оптимист. " В последните години България обновява лозята си с почти 10 хил дка годишно. Ще би трябвало съществено да вдигнем темповете, в случай че не желаеме в скоро време България да остане с сериозно количество лозя ", прибавя той.
Кръстев вижда вероятното решение във образуване на мощен браншови съюз, който да следи тези процеси, да проучва проблемите и да търси решения - нещо, което не се случва в отрасловата Агенция за лозата и виното, където другояче разполагат с нужните данни.
Друга доста значима и незабавна мярка по думите му е да стартира да се работи за повишение на качеството на образованието, което - по общото мнение на сектора е сериозно ниско. Самите винари могат да допринесат тук значително като се включат в начинания като дуално обучение и оферират на практика образования, стажове, обезпечено работно място и така нататък
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ