Защо няма да сигнализирам за корупция?
© Анелия Николова
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Пламен Георгиев: Пеевски е или най-чистият човек в страната, или има положителни счетоводители
Председателят на антикорупционната комисия разгласи депутата от Движение за права и свободи за един от най-големите данъкоплатци, само че не сподели от кой момент
14 юни 2018
Законът против корупцията е цялостен с пороци
Фондация " Програма Достъп до информация " показа годишния си отчет за 2017 година
22 май 2018 Българските жители не са изключително дейни при подаването на сигнали за корупция, а главната причина за това е явна - неналичието на доверие в институциите и настройката им да се борят с това събитие. Това чувство се укрепва и от самия метод, по който институциите са уредили приемането на сигнали за корупция и механизмите за тяхната обработка, неналичието на противоположна връзка към подателите и така нататък
Това са главните заключения от изследване на Българския институт за правни начинания (БИПИ) за гражданската интензивност при подаване на сигнали за корупция в обществения бранш. Проучването, озаглавено " Защо да алармирам? ", обгръща 19 централни институции на изпълнителната власт, които имат най-сериозно отношение към антикорупцонните политики на страната. От тях обаче данни са подали 18, а Националната организация по приходите (НАП) е отказала да изпрати каквато и да било статистика.
Равносметката: общо 265 са получените сигнали за корупция в 18 национални институции през 2016 година До шест от тях обаче не е подаден нито един сигнал. Гражданската интензивност се реализира основно на хартия, като по-малко от 40% (само 100) от сигналите са подадени по електронен път.
Докладът прави оценка и уеб страниците на 19-те институции и предлага редица рекомендации за увеличение доверието на жителите да подават корупционни сигнали - по-добра връзка сред двете страни, както и гарантиране на сигурност посредством криптирана връзка са измежду главните препоръчани ограничения.
Ниска гражданска интензивност
Само в 12 от изследваните институции през 2016 година са постъпвали сигнали, като класацията разумно се оглавява от профилираната дирекция " Противодействие на корупцията " към Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС) - със 137 получени сигнала.
През 2016 година, интервала на проучването, ДАНС към момента дава отговор за противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Тези пълномощия към този момент са заложени на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), към която бе трансферирано и съответното звено в ДАНС.
На втора позиция се подрежда Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ), до която са подадени 79 сигнала. Докато пет от сигналите към ДАНС са препратени към прокуратурата, от АПИ са насочили единствено един.
В шест от проучените институции – Агенцията за публични поръчки (АОП), Българска национална банка (БНБ), както и комисиите за отбрана от дискриминация (КЗД), за защита на конкуренцията (КЗК), по досиетата и за контролиране на известията (КРС), не са постъпили сигнали за корупция.
Малък е броят и на подадените анонимни сигнали, каквито се одобряват единствено в 4 от 18-те институции – общо 23 сигнала за 2016 година В ДАНС те са 14, а към Народното събрание (НС) анонимните сигнали са шест от общо 47 получени. Към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) също могат да се подават такива сигнали, само че те не се записват и не се обработват.
Препоръки
Сред главните проблеми, които от БИПИ правят оценка, е неналичието на единна система за корупционни сигнали на българските институции. Докладът слага въпроса за одобряване на практиките за анонимните сигнали, както и предлага редица рекомендации за възстановяване ефикасността на уебсайтовете на институциите.
Според БИПИ измежду главните аргументи за относително ниската гражданска интензивност при подаването на корупционни сигнали е сложната връзка сред институцията и хората. Въпреки че на доста места се разказва какви сигнали не се обработват, множеството органи не дават подробна информация за идващите стъпки след подаване на сигнала.
Доверието може да се построи по-лесно, в случай че подателят на сигнала е " чут ", а процедурата е по-разбираема и " по-близка " до упованията на жителите, споделя Мартин Граматиков от холандската организация Hiil.
Освен в детайли разяснение на процедурата, както и контакт с подателя на сигнала за крайния резултат, основателите на отчета оферират възстановяване на онлайн връзката с потребителите. Само 4 от 19-те уеб страницата употребяват криптирана връзка, а страницата на Висшия правосъден съвет (ВСС) даже не обезпечава минимална инспекция за сигурност.
Някои институции даже нямат обособен имейл за подаване на сигнали за корупция, което усилва риска от приключване на информация. На множеството места не се одобряват сигнали от анонимни източници, само че в същото време на никое място не се показва екипът или даже отделът, който ще преглежда сигнала, което значи, че за подателя той остава неизвестен. В множеството случаи сигнали за нередности в една институция се подават към самата нея, което в допълнение укрепва недоверието към смисъла от такова деяние.
Разработването на стандарт за електронните уеб сайтове е измежду рекомендациите на БИПИ, които са разкрили съществени разминавания в 19-те онлайн страници на проучваните институции. Оказва се, че на два от уеб страниците даже не съществува директна връзка сред началната страница и тази за подаване на сигнали – тези на Българска народна банка и Народно събрание.
На доста места липсва задълбочена информация за процедурата за подаване на сигнали, тук-там тя е объркваща, а системите за търсене не са усъвършенствани. Изказът съгласно отчета не всеки път е обединен, което също обезкуражава жителите, а шрифтът обичайно е дребен, което потребителят постоянно асоциира с скрито наличие.
Има обаче и положителни образци. Електронното наличие на комисията по досиетата, КРС и КЗД е относително усъвършенствано за потребителя, считат от БИПИ. За да се направи процесът за подаване на корупционни сигнали по-добър за жителите, би трябвало да се заложи на точна времева граница за реакция, противоположна връзка и отбрана на връзката с подателя, сочи още отчетът.
Сред рекомендациите във връзка с дизайна има и забавен акцент върху нуждата да се даде опция за изложение на позиция, стремежи, усеща. " Във всяка процедура, посредством която се търси правдивост, жителите желаят да изразят позиция. Процедурата не би трябвало да бъде " черна кутия ", която създава резултат без да се интересува от това какво страните желаят да споделят. В подтекста на подаване на сигнали за корупция през уебсайтовете на институции това може да се реализира по разнообразни способи. Описанието на процедурата за подаване на сигнал следва да указва какъв брой са значими за институцията мнението и позицията на жителите. Това се удостоверява и с бърза реакция на подадените сигнали. Закъсняла или несистемна преписка изпраща имплицитно известие, че сигналът на жителя е незначителен. Съдържанието на връзката има сериозно значение – шаблонни или автоматизирани отговори демонстрират равнодушие ", написа в отчета. Отчита се, че когато дадена преписка е в огромен размер, автоматизацията се постанова поради успеваемост, само че в тази ситуация проучването демонстрира невисок брой на сигналите и по тази причина е изцяло реалистично те да бъдат обработвани самостоятелно.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Пламен Георгиев: Пеевски е или най-чистият човек в страната, или има положителни счетоводители
Председателят на антикорупционната комисия разгласи депутата от Движение за права и свободи за един от най-големите данъкоплатци, само че не сподели от кой момент
14 юни 2018
Законът против корупцията е цялостен с пороци
Фондация " Програма Достъп до информация " показа годишния си отчет за 2017 година
22 май 2018 Българските жители не са изключително дейни при подаването на сигнали за корупция, а главната причина за това е явна - неналичието на доверие в институциите и настройката им да се борят с това събитие. Това чувство се укрепва и от самия метод, по който институциите са уредили приемането на сигнали за корупция и механизмите за тяхната обработка, неналичието на противоположна връзка към подателите и така нататък
Това са главните заключения от изследване на Българския институт за правни начинания (БИПИ) за гражданската интензивност при подаване на сигнали за корупция в обществения бранш. Проучването, озаглавено " Защо да алармирам? ", обгръща 19 централни институции на изпълнителната власт, които имат най-сериозно отношение към антикорупцонните политики на страната. От тях обаче данни са подали 18, а Националната организация по приходите (НАП) е отказала да изпрати каквато и да било статистика.
Равносметката: общо 265 са получените сигнали за корупция в 18 национални институции през 2016 година До шест от тях обаче не е подаден нито един сигнал. Гражданската интензивност се реализира основно на хартия, като по-малко от 40% (само 100) от сигналите са подадени по електронен път.
Докладът прави оценка и уеб страниците на 19-те институции и предлага редица рекомендации за увеличение доверието на жителите да подават корупционни сигнали - по-добра връзка сред двете страни, както и гарантиране на сигурност посредством криптирана връзка са измежду главните препоръчани ограничения.
Ниска гражданска интензивност
Само в 12 от изследваните институции през 2016 година са постъпвали сигнали, като класацията разумно се оглавява от профилираната дирекция " Противодействие на корупцията " към Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС) - със 137 получени сигнала.
През 2016 година, интервала на проучването, ДАНС към момента дава отговор за противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Тези пълномощия към този момент са заложени на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), към която бе трансферирано и съответното звено в ДАНС.
На втора позиция се подрежда Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ), до която са подадени 79 сигнала. Докато пет от сигналите към ДАНС са препратени към прокуратурата, от АПИ са насочили единствено един.
В шест от проучените институции – Агенцията за публични поръчки (АОП), Българска национална банка (БНБ), както и комисиите за отбрана от дискриминация (КЗД), за защита на конкуренцията (КЗК), по досиетата и за контролиране на известията (КРС), не са постъпили сигнали за корупция.
Малък е броят и на подадените анонимни сигнали, каквито се одобряват единствено в 4 от 18-те институции – общо 23 сигнала за 2016 година В ДАНС те са 14, а към Народното събрание (НС) анонимните сигнали са шест от общо 47 получени. Към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) също могат да се подават такива сигнали, само че те не се записват и не се обработват.
Препоръки
Сред главните проблеми, които от БИПИ правят оценка, е неналичието на единна система за корупционни сигнали на българските институции. Докладът слага въпроса за одобряване на практиките за анонимните сигнали, както и предлага редица рекомендации за възстановяване ефикасността на уебсайтовете на институциите.
Според БИПИ измежду главните аргументи за относително ниската гражданска интензивност при подаването на корупционни сигнали е сложната връзка сред институцията и хората. Въпреки че на доста места се разказва какви сигнали не се обработват, множеството органи не дават подробна информация за идващите стъпки след подаване на сигнала.
Доверието може да се построи по-лесно, в случай че подателят на сигнала е " чут ", а процедурата е по-разбираема и " по-близка " до упованията на жителите, споделя Мартин Граматиков от холандската организация Hiil.
Освен в детайли разяснение на процедурата, както и контакт с подателя на сигнала за крайния резултат, основателите на отчета оферират възстановяване на онлайн връзката с потребителите. Само 4 от 19-те уеб страницата употребяват криптирана връзка, а страницата на Висшия правосъден съвет (ВСС) даже не обезпечава минимална инспекция за сигурност.
Някои институции даже нямат обособен имейл за подаване на сигнали за корупция, което усилва риска от приключване на информация. На множеството места не се одобряват сигнали от анонимни източници, само че в същото време на никое място не се показва екипът или даже отделът, който ще преглежда сигнала, което значи, че за подателя той остава неизвестен. В множеството случаи сигнали за нередности в една институция се подават към самата нея, което в допълнение укрепва недоверието към смисъла от такова деяние.
Разработването на стандарт за електронните уеб сайтове е измежду рекомендациите на БИПИ, които са разкрили съществени разминавания в 19-те онлайн страници на проучваните институции. Оказва се, че на два от уеб страниците даже не съществува директна връзка сред началната страница и тази за подаване на сигнали – тези на Българска народна банка и Народно събрание.
На доста места липсва задълбочена информация за процедурата за подаване на сигнали, тук-там тя е объркваща, а системите за търсене не са усъвършенствани. Изказът съгласно отчета не всеки път е обединен, което също обезкуражава жителите, а шрифтът обичайно е дребен, което потребителят постоянно асоциира с скрито наличие.
Има обаче и положителни образци. Електронното наличие на комисията по досиетата, КРС и КЗД е относително усъвършенствано за потребителя, считат от БИПИ. За да се направи процесът за подаване на корупционни сигнали по-добър за жителите, би трябвало да се заложи на точна времева граница за реакция, противоположна връзка и отбрана на връзката с подателя, сочи още отчетът.
Сред рекомендациите във връзка с дизайна има и забавен акцент върху нуждата да се даде опция за изложение на позиция, стремежи, усеща. " Във всяка процедура, посредством която се търси правдивост, жителите желаят да изразят позиция. Процедурата не би трябвало да бъде " черна кутия ", която създава резултат без да се интересува от това какво страните желаят да споделят. В подтекста на подаване на сигнали за корупция през уебсайтовете на институции това може да се реализира по разнообразни способи. Описанието на процедурата за подаване на сигнал следва да указва какъв брой са значими за институцията мнението и позицията на жителите. Това се удостоверява и с бърза реакция на подадените сигнали. Закъсняла или несистемна преписка изпраща имплицитно известие, че сигналът на жителя е незначителен. Съдържанието на връзката има сериозно значение – шаблонни или автоматизирани отговори демонстрират равнодушие ", написа в отчета. Отчита се, че когато дадена преписка е в огромен размер, автоматизацията се постанова поради успеваемост, само че в тази ситуация проучването демонстрира невисок брой на сигналите и по тази причина е изцяло реалистично те да бъдат обработвани самостоятелно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ