Прокурорски надзор ли беше да го опишеш
© Анелия Николова От началото на спешната обстановка с ковид прокуратурата е свръхактивна. Държавното обвиняване има успореден щаб. Делата против отклонили се от карантина са взети под специфичен контрол. Под надзор са всички държавни институции - министерства, здравни инспекции, контролни органи, кметове на общини и региони, които по прокурорска повеля са впрегнати ежедневно да рапортуват за направеното от тях на съответния прокурор. Доколко сходна процедура има опора в закона и ефикасна - публикуваме коментара на дългогодишния прокурор и някогашен зам.-министър на правораздаването Андрей Янкулов.
Практиката прокурор да дава наставления на способени административни органи по всевъзможни въпроси, свързани с метода на практикуване на техните управнически пълномощия, слага на тестване правилото за разделяне на управляващите и основава условия за неоснователна интервенция на прокуратурата в упражняването на пълномощия, които Конституцията дава на други институции.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Отделно идва и въпросът за целесъобразността на сходна интервенция в области, които допускат управнически решения, учредени на характерни познания , каквито прокурорите не имат.
За първи път терминът " прокурорски контрол " в България се появява на конституционно равнище с Конституцията от 1947 година известна като Димитровска конституция.
В член 62 от нейната глава VI " Народни съдилища и прокурорски контрол " се споделя: " Върховният контрол за точното осъществяване на законите както от другите държавни органи и длъжностни лица, по този начин и от жителите се прави от основния прокурор на Народната Република. " Едва след функционалността по висш контрол за осъществяването на законите върху безусловно всеки в страната е подредена тази по наказателно гонене на причинителите на закононарушения, като категорично внимание е обърнато на тези, засягащи Народната република.
Чл. 133 алинея 1 от Конституцията от 1971г. (т.нар. Живковска конституция) смислово безусловно повтаря към този момент цитирания текст от Димитровската единствено с някои публицистични разяснения: " Надзор за точното и еднообразно осъществяване на законите от министерствата и другите ведомства, локалните държавни органи, стопанските и публичните организации, длъжностните лица и жителите се реализира от основния прокурор. "
Както в Димитровската, по този начин и в Живковската конституция функционалността по висш контрол е регламентирана като главната прокурорска функционалност . Едва след нея конституционният законодател подрежда прокурорските функционалности по отбрана правата и ползите на жителите (ал. 2 изр. 1), битката против закононарушенията и наказателното гонене е в алинея 2 изр. 2 (отново с приоритет е преследването на причинителите на закононарушения срещу Народната република - алинея 3). Съвсем най-после, в последната алинея 4 на член 133 се прокрадва и следният текст: " Прокуратурата взема ограничения за премахване на незаконните актове и за възобновяване на нарушените права. "
Писмо като това идва съвсем ежедневно в районната администрация
Фотограф: Капитал
Според Живковската конституция съдът и прокуратурата са отделени, затова на законово ниво не са контролирани с обединен нормативен акт. Съдебната активност е уредена в Закона за устройството на съдилищата, а прокурорската - в Закона за прокуратурата (ЗП).
Основната прокурорска функционалност по контрол за осъществяване на законите се извежда още в член 1 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР), който е и озаглавен по този метод и повтаря смислово член 133 алинея 1 от Живковската конституция.
След глава първа от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) " Общи положения " незабавно следва тъкмо " Общият контрол ", който намира място във втората глава. За определяне на правонарушенията в осъществяване точно на общия контрол , член 26 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) дава следните пълномощия на прокурорите: " 1. изисква от държавните, стопанските и публичните органи и организации издадените от тях правилници, наредби, указания, решения и други актове; 2. изисква от посочените в точка първа органи и организации нужните документи, сведения, пояснения и експертни отзиви за изясняване на зародили при реализиране на надзора въпроси; 3. прави инспекции на място; 4. изисква от съответните органи при съществуването на данни за правонарушения да правят инспекции и проверки в избран от него период. "
Отделно от тези пълномощия , в член 27 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) е контролирана отбраната от прокурора на правата и ползите на жителите (по-скоро декларативно - би трябвало да ги изслушва), а в член 28 е написано вземането на ограничения за анулация на незаконни актове (по член 133 алинея 4 от Живковската конституция) посредством подаване на митинги до органа, който ги е издал или до горестоящ орган . Нататък следват способите за възобновяване от прокурора на самоуправно нарушени права (също отпаднали днес) и детайлно контролиране на функционалността му по наказателно гонене.
Тоест, и от Живковската конституция, и от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) може да се направи безспорният извод, че висшият прокурорски контрол и вземането на ограничения за анулация на незаконни актове са две разнообразни прокурорски функционалности , които се реализират чрез разнообразни начини . Доколкото вземането на ограничения за анулация на незаконни актове в „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) е включено в главата " Общ контрол ", би могло да се обоснове, че и те са част от общия прокурорски контрол, по този начин както е съществувал по Живковската конституция, само че той без никакво подозрение включва и функционалността по следене на всеки в страната дали държанието му е законосъобразно, за осъществяването на която са планувани разнообразни начини (чл. 26 от ЗП) от тези, планувани за ограниченията за анулация на незаконни актове (чл. 28 от ЗП). С Конституцията от 1991г. основният прокурор към този момент не има пълномощието да упражнява изчерпателен контрол за осъществяване на законите от всеки в страната , а надзорът му е редуциран единствено до прокурорите (чл. 126 алинея 2): " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори. "
Всеобхватен прокурорски контрол не е очакван и за прокуратурата като институция. Прокурорските функционалности са посочени в член 127: 1. управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане; 2. може да прави разследване; 3. притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер; 4. упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки; 5. подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове (смислово идентична с първата част на член 133 алинея 4 от Живковската конституция - б.а.) 6. в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи.
Изброяването на прокурорските функционалности е изчерпателно и на прокурора не могат да се дават други със закон, а уредените му в законите пълномощия могат да бъдат дадени единствено за осъществяване на конституционните му функционалности и би трябвало да бъдат съобразени с обсега на последните . Така е признато в Решение № 4 от 16.03.2017 година на Конституционния съд (КС) по к. д. № 16/2016 година, с докладчик ръководителят Борис Велчев, където се споделя следното: " За разлика от Конституцията от 1971 година, която предвиждаше, че основният прокурор упражнява " контрол за точното и еднообразно осъществяване на законите от министерствата и другите ведомства, локалните държавни органи, стопанските и публичните организации, длъжностните лица и жителите ", настоящата Конституция не урежда така наречен " общ контрол за правда ". Прокуратурата не упражнява общ контрол, а следи за съблюдаване на законността посредством функционалностите, които са й избрани от Конституцията. Извън хипотезата на член 30, алинея 3 от Конституцията никакво открито със закон пълномощие на прокуратурата няма да има конституционно съображение, в случай че не попада в обсега на член 127 от Основния закон, даже обективно да е ориентирано към отбрана на законността. По повеля прокуратурата търговците са задължени да вършат всекидневни информации, които лишават време и запас.
Фотограф: Капитал Конституционният съд към този момент е приел, че функционалностите на прокуратурата, посочени в член 127 от Конституцията, са уредени изчерпателно. През 2005 година съдът в тълкувателно решение е заключил, че " главната функционалност на прокуратурата се реализира обаче не случайно, а в строго избрани от конституционния законодател граници, обрисувани от него посредством способите, които са дефинирани в наредбата на член 127, алинея 1 - 4 от Конституцията ". Съдът също по този начин акцентира и че " учредителната власт, определяйки характерната съществена функционалност на прокуратурата, в същото време е лимитирала способите, посредством които тя при осъществяването й осъществя съответната част от правозащитната функционалност на страната " и стига до заключението, че " други начини са конституционно неприемливи " (Решение № 8 от 2005 година на КС). Тази позиция на съда беше доказана и в Решение № 2 от 2017 година, където също се акцентира, че " прокуратурата има характерни функционалности, изчерпателно изброени в член 127 от Конституцията ".
Допълнително, в същото решение се споделя и че " упражняването на надзора за правда върху актовете на администрацията изключва опцията някои от тях да бъдат в режим на непрекъснат контрол от прокурор. "
Именно тук се открива главната разлика сред общия прокурорски контрол и дейностите за анулация на незаконосъобразни актове - първото съставлява пълномощие на прокурора да следи за всичко що се прави от всеки в страната в действително време и да реагира на това, а второто съставлява пълномощие на прокурора да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове на администрацията, т.е. да сезира за незаконосъобразния съгласно него акт контролиращия администрацията - горестоящия й административен орган или съда.
От редакцията на член 127 от настоящата Конституция прави усещане и друго доста значително нещо - за първи път прокурорските функционалности, свързани с наказателния развой - управление върху следствието, независимо следствие и наказателно гонене, са изведени предпочитано, за сметка на останалите функционалности - контрол върху осъществяване на насилствени ограничения, дейности за анулация на незаконосъобразни актове и присъединяване в разнообразни от наказателните каузи. Това безспорно идва да покаже, че в правовата страна главната функционалност на прокурора е да се занимава с работата си в наказателния развой, а не с всичко в страната, назад на ситуацията му в тоталитарната такава. Действията за анулация на противозаконни актове (реминисценцията от общия надзор) са оставен и най-после, даже след надзора върху осъществяването на насилствените ограничения (наказания и други), които биха могли да се нарекат единствените истински надзорни пълномощия (спрямо администрация като цяло), които прокурорът има по настоящата Конституция.
На законово ниво, в член 145 алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) са написани прокурорските пълномощия, чрез които прокуратурата упражнява конституционните си функционалности и с които се стимулират от нея дейностите по " прокурорския контрол за правда " (спрямо администрацията изобщо): 1. да изисква документи, сведения, пояснения, експертни отзиви и други материали, като дефинира период за приемането им; 2. персонално да прави проверки; 3. да разпорежда на съответните органи при данни за закононарушения или за незаконосъобразни актове и дейности да правят инспекции и проверки в избран от него период, като му показват изводи, а при поискване - и всички материали; 4. да приканва жители или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни аргументи може да разпореди наложително довеждане; 5. да изпраща материалите на способния орган, когато откри, че има съображение за търсене на отговорност или за използване на насилствени административни ограничения, които не може да реализира лично; 6. да ползва плануваните от закона ограничения при съществуване на данни, че може да бъде осъществено закононарушение от общ темперамент или друго престъпление.
Веднага прави усещане, че текстът значително повтаря тогавашния член 26 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР), в който, да напомним, са изброени прокурорските пълномощия в осъществяване на главната му тогавашна функционалност по общия контрол. След като обаче: 1) в настоящата Конституция такава функционалност не съществува (вж. член 127) и 2) законовите пълномощия на прокурора би трябвало да се поясняват единствено в светлината на конституционните му функционалности (вж. горецитираното решение на КС) , то остава само вероятният извод, че тези пълномощия могат да се упражняват не на общо съображение, а единствено доколкото служат за реализиране на някоя от изчерпателно изброените в Конституцията функционалности.
Или развито по-подробно и ясно, това значи, че да вземем за пример инспекции прокурорът може да назначава на други органи или да прави персонално, да изисква документи или пояснения от жители, с цел да събере данни за осъществено закононарушение и да стартира следствие в углавен развой (основната му функционалност по Конституция) или за да си обясни обстоятелствата, с цел да реши дали да сезира различен орган за анулация на незаконосъобразен акт.
Сегашната конституционна реминисценция от към този момент отпадналия общ контрол (чл. 127 т. 5) е развита на законово равнище в настоящия Закон за съдебната власт (по прилика с тогавашния член 28 от ЗП) в член 145 от Закон за съдебната власт: " Прокурорът стачкува и желае анулация или изменение (не може самичък - б.а.) на незаконосъобразни актове в периода и по реда, планувани със закон. "
От всичко казано съгласно мен може да се направи безспорният извод, че включването на прокуратурата в действително време да контролира актуалната, подбудена от пандемията, рецесия няма никаква легална опора.
Отделно от интензивността й, обвързвана с наказателните производства, голямата й друга такава по всички въпроси на рецесията - условие на ежедневни отчети от членове на централна и локална власт по какъв начин упражняват пълномощията си, управление на осъществяването на ограничения от всякакво допустимо естество, прилагани от всевъзможни вероятни органи, наставления и оферти какво би трябвало да вършат административни органи с подготвеност във всевъзможни браншове и прочие, може би била законосъобразна, в случай че действието се развиваше преди десетилетия. В днешно време тази интензивност е изцяло несвойствена, несъобразена с правилата на битие на правовата страна и съответните прокурорски функционалности по Конституция, и не може да бъде обяснена с остатъците от " надзора за правда ", който нито е изчерпателен, нито е самоцелен, нито може да се намесва в публични връзки самичък по себе си, а посредством него само някакви въпроси могат да бъдат отнесени за решение от други органи.
Евентуално сходна интензивност от страна на прокуратурата би могла да бъде обяснена единствено с плануваното в цитираната нагоре т. 6 нейно пълномощие " да ползва плануваните от закона ограничения при съществуване на данни, че може да бъде осъществено закононарушение от общ темперамент или друго престъпление. " Очевидно е, че тази наредба на Закон за съдебната власт няма опора в член 127 от Конституцията , който не планува никакви функционалности по осъществяване на обща предварителна защита (отново за разлика от Живковската конституция), което важи на още по-силно съображение по отношение на предотвратяването на престъпления, които не са закононарушения. Освен това тази наредба следва да се пояснява като пълномощие прокуратурата да ползва ограничения, които са категорично планувани и предоставени й от закон (извън ЗСВ), а не като независимо съображение да се издават наставления до административни органи за попречване на закононарушения или престъпления. В никакъв случай тази наредба не може да служи като съображение за условие административен орган превантивно да рапортува на прокурор своята управническа активност или изземване от прокурор на функционалности по надзор и предварителна защита, които са предоставени на профилирани административни органи.
Венецианската комисия подлага на критика като неразбираеми наредбите на член 145 от Закон за съдебната власт, като упорства за ограничение на пълномощията на прокуратурата отвън наказателния развой и прецизиране на уредбата в Закон за съдебната власт (§ 41 и последващи от Становище на Венецианската Комисия от октомври 2017 година по отношение на Закон за съдебната власт, CDL-AD(2017)018). Препоръки за преосмисляне на пълномощията на прокуратурата отвън наказателната сфера са отправени и от задачата европейски прокурори, изготвили Независимият разбор на структурния и функционален модел на прокуратурата.
В днешното време на извънредно тестване за всички в страната, в това число и за прокурорите, ангажирането на огромен техен запас с спомагателни изцяло несвойствени действия, вместо да се концентрират върху същинската прокурорска работа по реакция на престъпността (да не чакаме увеличение на която би било много наивно), е не просто официално противоконституционно, само че и нездравословно.
Практиката прокурор да дава наставления на способени административни органи по всевъзможни въпроси, свързани с метода на практикуване на техните управнически пълномощия, слага на тестване правилото за разделяне на управляващите и основава условия за неоснователна интервенция на прокуратурата в упражняването на пълномощия, които Конституцията дава на други институции.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Отделно идва и въпросът за целесъобразността на сходна интервенция в области, които допускат управнически решения, учредени на характерни познания , каквито прокурорите не имат.
За първи път терминът " прокурорски контрол " в България се появява на конституционно равнище с Конституцията от 1947 година известна като Димитровска конституция.
В член 62 от нейната глава VI " Народни съдилища и прокурорски контрол " се споделя: " Върховният контрол за точното осъществяване на законите както от другите държавни органи и длъжностни лица, по този начин и от жителите се прави от основния прокурор на Народната Република. " Едва след функционалността по висш контрол за осъществяването на законите върху безусловно всеки в страната е подредена тази по наказателно гонене на причинителите на закононарушения, като категорично внимание е обърнато на тези, засягащи Народната република.
Чл. 133 алинея 1 от Конституцията от 1971г. (т.нар. Живковска конституция) смислово безусловно повтаря към този момент цитирания текст от Димитровската единствено с някои публицистични разяснения: " Надзор за точното и еднообразно осъществяване на законите от министерствата и другите ведомства, локалните държавни органи, стопанските и публичните организации, длъжностните лица и жителите се реализира от основния прокурор. "
Както в Димитровската, по този начин и в Живковската конституция функционалността по висш контрол е регламентирана като главната прокурорска функционалност . Едва след нея конституционният законодател подрежда прокурорските функционалности по отбрана правата и ползите на жителите (ал. 2 изр. 1), битката против закононарушенията и наказателното гонене е в алинея 2 изр. 2 (отново с приоритет е преследването на причинителите на закононарушения срещу Народната република - алинея 3). Съвсем най-после, в последната алинея 4 на член 133 се прокрадва и следният текст: " Прокуратурата взема ограничения за премахване на незаконните актове и за възобновяване на нарушените права. "
Писмо като това идва съвсем ежедневно в районната администрация
Фотограф: Капитал
Според Живковската конституция съдът и прокуратурата са отделени, затова на законово ниво не са контролирани с обединен нормативен акт. Съдебната активност е уредена в Закона за устройството на съдилищата, а прокурорската - в Закона за прокуратурата (ЗП).
Основната прокурорска функционалност по контрол за осъществяване на законите се извежда още в член 1 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР), който е и озаглавен по този метод и повтаря смислово член 133 алинея 1 от Живковската конституция.
След глава първа от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) " Общи положения " незабавно следва тъкмо " Общият контрол ", който намира място във втората глава. За определяне на правонарушенията в осъществяване точно на общия контрол , член 26 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) дава следните пълномощия на прокурорите: " 1. изисква от държавните, стопанските и публичните органи и организации издадените от тях правилници, наредби, указания, решения и други актове; 2. изисква от посочените в точка първа органи и организации нужните документи, сведения, пояснения и експертни отзиви за изясняване на зародили при реализиране на надзора въпроси; 3. прави инспекции на място; 4. изисква от съответните органи при съществуването на данни за правонарушения да правят инспекции и проверки в избран от него период. "
Отделно от тези пълномощия , в член 27 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) е контролирана отбраната от прокурора на правата и ползите на жителите (по-скоро декларативно - би трябвало да ги изслушва), а в член 28 е написано вземането на ограничения за анулация на незаконни актове (по член 133 алинея 4 от Живковската конституция) посредством подаване на митинги до органа, който ги е издал или до горестоящ орган . Нататък следват способите за възобновяване от прокурора на самоуправно нарушени права (също отпаднали днес) и детайлно контролиране на функционалността му по наказателно гонене.
Тоест, и от Живковската конституция, и от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) може да се направи безспорният извод, че висшият прокурорски контрол и вземането на ограничения за анулация на незаконни актове са две разнообразни прокурорски функционалности , които се реализират чрез разнообразни начини . Доколкото вземането на ограничения за анулация на незаконни актове в „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) е включено в главата " Общ контрол ", би могло да се обоснове, че и те са част от общия прокурорски контрол, по този начин както е съществувал по Живковската конституция, само че той без никакво подозрение включва и функционалността по следене на всеки в страната дали държанието му е законосъобразно, за осъществяването на която са планувани разнообразни начини (чл. 26 от ЗП) от тези, планувани за ограниченията за анулация на незаконни актове (чл. 28 от ЗП). С Конституцията от 1991г. основният прокурор към този момент не има пълномощието да упражнява изчерпателен контрол за осъществяване на законите от всеки в страната , а надзорът му е редуциран единствено до прокурорите (чл. 126 алинея 2): " Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори. "
Всеобхватен прокурорски контрол не е очакван и за прокуратурата като институция. Прокурорските функционалности са посочени в член 127: 1. управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане; 2. може да прави разследване; 3. притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер; 4. упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки; 5. подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове (смислово идентична с първата част на член 133 алинея 4 от Живковската конституция - б.а.) 6. в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи.
Изброяването на прокурорските функционалности е изчерпателно и на прокурора не могат да се дават други със закон, а уредените му в законите пълномощия могат да бъдат дадени единствено за осъществяване на конституционните му функционалности и би трябвало да бъдат съобразени с обсега на последните . Така е признато в Решение № 4 от 16.03.2017 година на Конституционния съд (КС) по к. д. № 16/2016 година, с докладчик ръководителят Борис Велчев, където се споделя следното: " За разлика от Конституцията от 1971 година, която предвиждаше, че основният прокурор упражнява " контрол за точното и еднообразно осъществяване на законите от министерствата и другите ведомства, локалните държавни органи, стопанските и публичните организации, длъжностните лица и жителите ", настоящата Конституция не урежда така наречен " общ контрол за правда ". Прокуратурата не упражнява общ контрол, а следи за съблюдаване на законността посредством функционалностите, които са й избрани от Конституцията. Извън хипотезата на член 30, алинея 3 от Конституцията никакво открито със закон пълномощие на прокуратурата няма да има конституционно съображение, в случай че не попада в обсега на член 127 от Основния закон, даже обективно да е ориентирано към отбрана на законността. По повеля прокуратурата търговците са задължени да вършат всекидневни информации, които лишават време и запас.
Фотограф: Капитал Конституционният съд към този момент е приел, че функционалностите на прокуратурата, посочени в член 127 от Конституцията, са уредени изчерпателно. През 2005 година съдът в тълкувателно решение е заключил, че " главната функционалност на прокуратурата се реализира обаче не случайно, а в строго избрани от конституционния законодател граници, обрисувани от него посредством способите, които са дефинирани в наредбата на член 127, алинея 1 - 4 от Конституцията ". Съдът също по този начин акцентира и че " учредителната власт, определяйки характерната съществена функционалност на прокуратурата, в същото време е лимитирала способите, посредством които тя при осъществяването й осъществя съответната част от правозащитната функционалност на страната " и стига до заключението, че " други начини са конституционно неприемливи " (Решение № 8 от 2005 година на КС). Тази позиция на съда беше доказана и в Решение № 2 от 2017 година, където също се акцентира, че " прокуратурата има характерни функционалности, изчерпателно изброени в член 127 от Конституцията ".
Допълнително, в същото решение се споделя и че " упражняването на надзора за правда върху актовете на администрацията изключва опцията някои от тях да бъдат в режим на непрекъснат контрол от прокурор. "
Именно тук се открива главната разлика сред общия прокурорски контрол и дейностите за анулация на незаконосъобразни актове - първото съставлява пълномощие на прокурора да следи за всичко що се прави от всеки в страната в действително време и да реагира на това, а второто съставлява пълномощие на прокурора да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове на администрацията, т.е. да сезира за незаконосъобразния съгласно него акт контролиращия администрацията - горестоящия й административен орган или съда.
От редакцията на член 127 от настоящата Конституция прави усещане и друго доста значително нещо - за първи път прокурорските функционалности, свързани с наказателния развой - управление върху следствието, независимо следствие и наказателно гонене, са изведени предпочитано, за сметка на останалите функционалности - контрол върху осъществяване на насилствени ограничения, дейности за анулация на незаконосъобразни актове и присъединяване в разнообразни от наказателните каузи. Това безспорно идва да покаже, че в правовата страна главната функционалност на прокурора е да се занимава с работата си в наказателния развой, а не с всичко в страната, назад на ситуацията му в тоталитарната такава. Действията за анулация на противозаконни актове (реминисценцията от общия надзор) са оставен и най-после, даже след надзора върху осъществяването на насилствените ограничения (наказания и други), които биха могли да се нарекат единствените истински надзорни пълномощия (спрямо администрация като цяло), които прокурорът има по настоящата Конституция.
На законово ниво, в член 145 алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) са написани прокурорските пълномощия, чрез които прокуратурата упражнява конституционните си функционалности и с които се стимулират от нея дейностите по " прокурорския контрол за правда " (спрямо администрацията изобщо): 1. да изисква документи, сведения, пояснения, експертни отзиви и други материали, като дефинира период за приемането им; 2. персонално да прави проверки; 3. да разпорежда на съответните органи при данни за закононарушения или за незаконосъобразни актове и дейности да правят инспекции и проверки в избран от него период, като му показват изводи, а при поискване - и всички материали; 4. да приканва жители или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни аргументи може да разпореди наложително довеждане; 5. да изпраща материалите на способния орган, когато откри, че има съображение за търсене на отговорност или за използване на насилствени административни ограничения, които не може да реализира лично; 6. да ползва плануваните от закона ограничения при съществуване на данни, че може да бъде осъществено закононарушение от общ темперамент или друго престъпление.
Веднага прави усещане, че текстът значително повтаря тогавашния член 26 от „Задгранични паспорти" (отдел на МВР), в който, да напомним, са изброени прокурорските пълномощия в осъществяване на главната му тогавашна функционалност по общия контрол. След като обаче: 1) в настоящата Конституция такава функционалност не съществува (вж. член 127) и 2) законовите пълномощия на прокурора би трябвало да се поясняват единствено в светлината на конституционните му функционалности (вж. горецитираното решение на КС) , то остава само вероятният извод, че тези пълномощия могат да се упражняват не на общо съображение, а единствено доколкото служат за реализиране на някоя от изчерпателно изброените в Конституцията функционалности.
Или развито по-подробно и ясно, това значи, че да вземем за пример инспекции прокурорът може да назначава на други органи или да прави персонално, да изисква документи или пояснения от жители, с цел да събере данни за осъществено закононарушение и да стартира следствие в углавен развой (основната му функционалност по Конституция) или за да си обясни обстоятелствата, с цел да реши дали да сезира различен орган за анулация на незаконосъобразен акт.
Сегашната конституционна реминисценция от към този момент отпадналия общ контрол (чл. 127 т. 5) е развита на законово равнище в настоящия Закон за съдебната власт (по прилика с тогавашния член 28 от ЗП) в член 145 от Закон за съдебната власт: " Прокурорът стачкува и желае анулация или изменение (не може самичък - б.а.) на незаконосъобразни актове в периода и по реда, планувани със закон. "
От всичко казано съгласно мен може да се направи безспорният извод, че включването на прокуратурата в действително време да контролира актуалната, подбудена от пандемията, рецесия няма никаква легална опора.
Отделно от интензивността й, обвързвана с наказателните производства, голямата й друга такава по всички въпроси на рецесията - условие на ежедневни отчети от членове на централна и локална власт по какъв начин упражняват пълномощията си, управление на осъществяването на ограничения от всякакво допустимо естество, прилагани от всевъзможни вероятни органи, наставления и оферти какво би трябвало да вършат административни органи с подготвеност във всевъзможни браншове и прочие, може би била законосъобразна, в случай че действието се развиваше преди десетилетия. В днешно време тази интензивност е изцяло несвойствена, несъобразена с правилата на битие на правовата страна и съответните прокурорски функционалности по Конституция, и не може да бъде обяснена с остатъците от " надзора за правда ", който нито е изчерпателен, нито е самоцелен, нито може да се намесва в публични връзки самичък по себе си, а посредством него само някакви въпроси могат да бъдат отнесени за решение от други органи.
Евентуално сходна интензивност от страна на прокуратурата би могла да бъде обяснена единствено с плануваното в цитираната нагоре т. 6 нейно пълномощие " да ползва плануваните от закона ограничения при съществуване на данни, че може да бъде осъществено закононарушение от общ темперамент или друго престъпление. " Очевидно е, че тази наредба на Закон за съдебната власт няма опора в член 127 от Конституцията , който не планува никакви функционалности по осъществяване на обща предварителна защита (отново за разлика от Живковската конституция), което важи на още по-силно съображение по отношение на предотвратяването на престъпления, които не са закононарушения. Освен това тази наредба следва да се пояснява като пълномощие прокуратурата да ползва ограничения, които са категорично планувани и предоставени й от закон (извън ЗСВ), а не като независимо съображение да се издават наставления до административни органи за попречване на закононарушения или престъпления. В никакъв случай тази наредба не може да служи като съображение за условие административен орган превантивно да рапортува на прокурор своята управническа активност или изземване от прокурор на функционалности по надзор и предварителна защита, които са предоставени на профилирани административни органи.
Венецианската комисия подлага на критика като неразбираеми наредбите на член 145 от Закон за съдебната власт, като упорства за ограничение на пълномощията на прокуратурата отвън наказателния развой и прецизиране на уредбата в Закон за съдебната власт (§ 41 и последващи от Становище на Венецианската Комисия от октомври 2017 година по отношение на Закон за съдебната власт, CDL-AD(2017)018). Препоръки за преосмисляне на пълномощията на прокуратурата отвън наказателната сфера са отправени и от задачата европейски прокурори, изготвили Независимият разбор на структурния и функционален модел на прокуратурата.
В днешното време на извънредно тестване за всички в страната, в това число и за прокурорите, ангажирането на огромен техен запас с спомагателни изцяло несвойствени действия, вместо да се концентрират върху същинската прокурорска работа по реакция на престъпността (да не чакаме увеличение на която би било много наивно), е не просто официално противоконституционно, само че и нездравословно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ