Мнения Daily - Колективният линч не е по-различен от лидерска диктатура
© Анелия Николова Има заплаха, благи другарчета от Демократична България, да се самоизядете.
Разпни го!
Колективният линч не е по-различен от лидерска тирания
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Тази година за " достоверното дясно " мина под знака на " тричане на другарче ".
Отнесе го Ицо Хазарта за " към този момент нямате човек в Ъпсурт " - тъй като се яви на концерт на ръководещата партия на локалните избори. Партиен хейт мина и през Найо Тицин, тъй като видя в кметицата Йорданка Фандъкова " филантроп ".
Не му простиха и на Тео Ушев, който първо прикани " сритайте задниците на политиците ", а по-късно одобри от Фандъкова " премия за принос към културата ".
Списъкът беше уголемен и със самия Радан Кънев - той пък взе че се въздържа при гласуването на Истанбулската спогодба в Европейския парламент.
Така пристигна време да бъде тричан и Ивайло-Нойзи Цветков, който разгласи Бойко Борисов за Левиатан спрямо представителите на Демократична България.
За какво ценене на " непознатото мнение " може да се приказва обаче, откакто партийната маса и симпатизантите изригват след всеки опит някой да каже друго мнение. И никой от водачите на Демократична България не понечва най-малко да призове за повече просторност и толерантност.
Да, всеки може да пази своята позиция, само че има моменти, в които груповият линч не е по-различен от лидерска тирания.
А тази поредност от тричания демонстрира една тревожна наклонност - в демократичната общественост липсва авторефлексия и самооценка. Тя като че ли е в положение на елитарна самодостатъчност.
Да, Демократична България има положителни хрумвания, само че в изпълението им търпят неуспех. Липсват им принадлежности за мека дипломация, умения да се балансира, без да се вършат взаимни отстъпки или да се подвежда гласоподавателя.
Да, правосъдната система е основополагащ пиедестал на всяка народна власт. Но това не е задоволително.
Какво ново можете да предложите, вие, водачите на Демократична България, с цел да привлечете тези отблъснати и омерзени гласоподаватели, които са ухажвани и от Мая Манолова, и от Слави Трифонов, и от всякакви други новоизлюпени обединения?
Живеем във време на стачка на идеологии и понятия - нито лявото е ляво, нито дясното дясно, класическите разбирания за демократичното и консервативното - също. И тук огромният въпрос е: какъв роман за естествен живот могат да предложат Демократична България и нейните водачи?
Идат избори. И има заплаха, благи другарчета от Демократична България, да се самоизядете. А Борисов харесва това.
--------
Отказът от към този момент взети решения е коронният номер на ръководещите.
Салто мортале
Лъжата е по-силна и по-шумна от истината
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
" Решенията в обществената политика би трябвало да сближават хората, а не да ги разделят. " Така новата обществена министърка Деница Сачева аргументира отлагането на Закона за обществените услуги, който бе признат още напролет и трябваше да влезе в действие от 1 януари.
Както знаем, отводът от към този момент взети решения е коронният номер на ръководещите в устрема им да се харесат на всички - безконечен танц, в който въртенето в кръг се редува с погазване на място. От което нормално интерес имат единствено малко на брой, а всички останали губят.
Фотограф: Юлия Лазарова
Законът, чието влизане в действие се канят да отсрочат, има капацитета внезапно да увеличи обсега, достъпността и качеството на обществената поддръжка за деца в риск, хора с увреждания и с психологични разстройства, жертви на принуждение, като трансформира най-хубавите модели и практики в национална политика, свърже напъните на разнообразни институции и организации на локално и национално ниво в единна система и сложи в нейния фокус правата и самостоятелните потребности на хората в потребност.
В последните месеци обаче, още преди да е влезнал в действие, законът стана обект на целенасочена манипулативна акция, която провокира митинги и нервност в обществените мрежи. Зад нея стоят същите кръгове, същата полуконспиративна мрежа от непознати и тукашни религиозни организации, които благодарение на всевъзможни локални националисти и популисти и на Българската православна черква попиляха първо Истанбулската спогодба за битка против насилието над дами (понеже легализирала гей браковете и " третия пол " ), а след това и Националната тактика за детето (заради норвежците, които се канели да отвличат децата ни).
Сега пристигна ред и на Закона за обществените услуги, който пък заплашвал фамилното огнище, националния суверенитет и националната сигурност, правата и свободите на българските жители, тъй като " облагодетелства " всякакви алчни и злонамерени локални и непознати неправителствени организации, като им " аутсорсва апетитни обществени действия " против заплащане. Те пък автоматизирано " почват да си търсят деца, които да отделят от родителите им, тъй като за всяко такова дете ще им се заплаща ". И други сходни дивотии, които дават отговор на истината тъкмо толкоз, колкото и плъзналите клюки в ромските махали, че обществени служащи прибират деца от учебните заведения.
Истината е, че новият закон не облагодетелства никого, а планува доста по-строг надзор против злоупотреби, слага ясни правила за бистрота и отчетност и покачва условията към доставчиците на услуги и качеството на тяхната работа. И сега най-трудните и непривлекателни обществени услуги, с които страната и общините нямат запас да се оправят сами, са поети от неправителствени организации, които разполагат със познание, опит и подготвени фрагменти и могат да привлекат спомагателни средства от донори.
Защо лъжите намират плодородна почва? Чии и какви ползи стоят в дъното на акцията против закона? И кой от какви внушения и страхове се управлява, когато стачкува против него? Това са въпроси, които изискват обособени разбори и следствия. Факт е обаче, че тази акция съумя. Мога да се подпиша, че нейните уредници и реализатори няма да бъдат омилостивени от никакъв " режим на диалози " и че отлагането ще е много по-дълго от предвижданите в този момент шест месеца. Ако изобщо този закон в миналото влезе в действие.
Въпросът, който ни интересува тук, е различен: за какво тези, които взимат решенията, толкоз елементарно се отхвърлят от тях и от истината - и минават на страната на лъжата? Защото лъжата е по-силна и по-шумна и не желаят да си имат главоболия с нея. И тъй като най-вече от всичко ценят спокойното и безметежно престояване във властта.
Разпни го!
Колективният линч не е по-различен от лидерска тирания
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Илия Вълков за " Клуб Z "
Тази година за " достоверното дясно " мина под знака на " тричане на другарче ".
Отнесе го Ицо Хазарта за " към този момент нямате човек в Ъпсурт " - тъй като се яви на концерт на ръководещата партия на локалните избори. Партиен хейт мина и през Найо Тицин, тъй като видя в кметицата Йорданка Фандъкова " филантроп ".
Не му простиха и на Тео Ушев, който първо прикани " сритайте задниците на политиците ", а по-късно одобри от Фандъкова " премия за принос към културата ".
Списъкът беше уголемен и със самия Радан Кънев - той пък взе че се въздържа при гласуването на Истанбулската спогодба в Европейския парламент.
Така пристигна време да бъде тричан и Ивайло-Нойзи Цветков, който разгласи Бойко Борисов за Левиатан спрямо представителите на Демократична България.
За какво ценене на " непознатото мнение " може да се приказва обаче, откакто партийната маса и симпатизантите изригват след всеки опит някой да каже друго мнение. И никой от водачите на Демократична България не понечва най-малко да призове за повече просторност и толерантност.
Да, всеки може да пази своята позиция, само че има моменти, в които груповият линч не е по-различен от лидерска тирания.
А тази поредност от тричания демонстрира една тревожна наклонност - в демократичната общественост липсва авторефлексия и самооценка. Тя като че ли е в положение на елитарна самодостатъчност.
Да, Демократична България има положителни хрумвания, само че в изпълението им търпят неуспех. Липсват им принадлежности за мека дипломация, умения да се балансира, без да се вършат взаимни отстъпки или да се подвежда гласоподавателя.
Да, правосъдната система е основополагащ пиедестал на всяка народна власт. Но това не е задоволително.
Какво ново можете да предложите, вие, водачите на Демократична България, с цел да привлечете тези отблъснати и омерзени гласоподаватели, които са ухажвани и от Мая Манолова, и от Слави Трифонов, и от всякакви други новоизлюпени обединения?
Живеем във време на стачка на идеологии и понятия - нито лявото е ляво, нито дясното дясно, класическите разбирания за демократичното и консервативното - също. И тук огромният въпрос е: какъв роман за естествен живот могат да предложат Демократична България и нейните водачи?
Идат избори. И има заплаха, благи другарчета от Демократична България, да се самоизядете. А Борисов харесва това.
--------
Отказът от към този момент взети решения е коронният номер на ръководещите.
Салто мортале
Лъжата е по-силна и по-шумна от истината
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
" Решенията в обществената политика би трябвало да сближават хората, а не да ги разделят. " Така новата обществена министърка Деница Сачева аргументира отлагането на Закона за обществените услуги, който бе признат още напролет и трябваше да влезе в действие от 1 януари.
Както знаем, отводът от към този момент взети решения е коронният номер на ръководещите в устрема им да се харесат на всички - безконечен танц, в който въртенето в кръг се редува с погазване на място. От което нормално интерес имат единствено малко на брой, а всички останали губят.
Фотограф: Юлия Лазарова
Законът, чието влизане в действие се канят да отсрочат, има капацитета внезапно да увеличи обсега, достъпността и качеството на обществената поддръжка за деца в риск, хора с увреждания и с психологични разстройства, жертви на принуждение, като трансформира най-хубавите модели и практики в национална политика, свърже напъните на разнообразни институции и организации на локално и национално ниво в единна система и сложи в нейния фокус правата и самостоятелните потребности на хората в потребност.
В последните месеци обаче, още преди да е влезнал в действие, законът стана обект на целенасочена манипулативна акция, която провокира митинги и нервност в обществените мрежи. Зад нея стоят същите кръгове, същата полуконспиративна мрежа от непознати и тукашни религиозни организации, които благодарение на всевъзможни локални националисти и популисти и на Българската православна черква попиляха първо Истанбулската спогодба за битка против насилието над дами (понеже легализирала гей браковете и " третия пол " ), а след това и Националната тактика за детето (заради норвежците, които се канели да отвличат децата ни).
Сега пристигна ред и на Закона за обществените услуги, който пък заплашвал фамилното огнище, националния суверенитет и националната сигурност, правата и свободите на българските жители, тъй като " облагодетелства " всякакви алчни и злонамерени локални и непознати неправителствени организации, като им " аутсорсва апетитни обществени действия " против заплащане. Те пък автоматизирано " почват да си търсят деца, които да отделят от родителите им, тъй като за всяко такова дете ще им се заплаща ". И други сходни дивотии, които дават отговор на истината тъкмо толкоз, колкото и плъзналите клюки в ромските махали, че обществени служащи прибират деца от учебните заведения.
Истината е, че новият закон не облагодетелства никого, а планува доста по-строг надзор против злоупотреби, слага ясни правила за бистрота и отчетност и покачва условията към доставчиците на услуги и качеството на тяхната работа. И сега най-трудните и непривлекателни обществени услуги, с които страната и общините нямат запас да се оправят сами, са поети от неправителствени организации, които разполагат със познание, опит и подготвени фрагменти и могат да привлекат спомагателни средства от донори.
Защо лъжите намират плодородна почва? Чии и какви ползи стоят в дъното на акцията против закона? И кой от какви внушения и страхове се управлява, когато стачкува против него? Това са въпроси, които изискват обособени разбори и следствия. Факт е обаче, че тази акция съумя. Мога да се подпиша, че нейните уредници и реализатори няма да бъдат омилостивени от никакъв " режим на диалози " и че отлагането ще е много по-дълго от предвижданите в този момент шест месеца. Ако изобщо този закон в миналото влезе в действие.
Въпросът, който ни интересува тук, е различен: за какво тези, които взимат решенията, толкоз елементарно се отхвърлят от тях и от истината - и минават на страната на лъжата? Защото лъжата е по-силна и по-шумна и не желаят да си имат главоболия с нея. И тъй като най-вече от всичко ценят спокойното и безметежно престояване във властта.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ