"Тримата големи" и колко е важно да си недосегаем
© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА Едно фразеология беляза целия мандат дотук на новия правосъден министър Данаил Кирилов - " Тримата огромни ". Под това наименование се крият ръководителите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и основният прокурор. Кирилов съумя за няколко месеца да насочи дебата от изветрялото към този момент " правосъдна промяна ", към тематиката за следствието и отстраняването на тези три фигури.
Въвеждането на подобен механизъм беше припознато от ръководещите като последната спънка пред отпадането на мониторинга на правосъдната система (вижте стр. 15-16 от тематиката на броя). Не инцидентно министър председателят Бойко Борисов го сложи измежду няколкото тематики, които искаше да " договаряния " с претендента за ръководител на Европейска комисия Франс Тимерманс тази седмица.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Преди три седмици Министерството на правораздаването показа план за промени в Закона за правосъдната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс, които трябваше да отговорят на рекомендациите на Европейска комисия в тази посока. Данаил Кирилов даде явен знак, че каквито и полемики да има, решението ще бъде взето от Народното събрание, т.е. дебатът е без значение и най-вероятно измененията ще бъдат признати още през есенната сесия на Народното събрание.
Ето малко пояснение за какво предложенията на министерството на Кирилов имитират промяна и освен няма да решат, само че ще задълбочат проблемите.
Защо Европа се интересува и за какво всички би трябвало да се интересуват? Европейските институции в никакъв случай не са упорствали за въвеждането на механизъм за следствие на тримата огромни, а единствено на основния прокурор. И това е разумно, тъй като пирамидалната конструкция на институцията в композиция с неофициалната власт на основния прокурор на практика изключва опцията някой редови обвинител да организира без значение следствие против него, даже и да има данни, че той е направил тежко съзнателно закононарушение.
Така от тримата безспорен имунитет има единствено основният прокурор. Комбинирано с дълъг мандат и монопол над пълномощието кой, по кое време и защо да проверява, това го трансформира в един от най-силните хора в страната.
По време на мандата си основният прокурор е скъп приятел на ръководещите и поддържащите ги стопански и властови кръгове, тъй като може да вземем за пример да прикрие закононарушение или данъчни отговорности, а в подмяна получава имунитет от гонене.
От сходно стратегическо партньорство печели стеснен кръг властови хайлайф, само че не и обществото, което е насила да живее в корупция и безвластие.
Откога е казусът?
Темата не е от през вчерашния ден и надалеч не се изчерпва с личността на един или различен основен прокурор. През 2009 година Европейският съд по правата на индивида излезе с решение по делото " Колеви против България ". Става дума за развой, иницииран по тъжба на прокурор Николай Колев, който е удължен след убийството му през 2002 година от неговите родственици. След като дълго време Колев е един от най-приближените до тогавашния основен прокурор Никола Филчев, той се трансформира в негов гневен критик. За малко време против Колев и фамилията му са формирани редица следствия. Той е арестуван под стража, откакто в колата на сина му са подхвърлени опиат и оръжие. В подтекста на делото се разяснява възможната съпричастност на Филчев към тежки закононарушения, включително и към убийството на адвокатката Надежда Георгиева.
Ключовата констатация на Европейски съд по правата на човека е, че в България липсват гаранции за дейно следствие на закононарушение, осъществено от основния прокурор.
Десет години след решението по делото " Колеви против България " управляващите в София не са подхванали никакви дейности, с цел да изпълнят ограниченията, произлизащи от констатациите в него.
Какви са рекомендациите?
Комитетът на министрите в Съвета на Европа и дирекцията, която следи за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, проведоха кръгла маса в България преди две седмици. По време на полемиката стана ясно, че София има период до 1 октомври, с цел да предприеме дейности, а в противоположен случай Комитетът на министрите може да одобри през декември специфична междинна декларация за България, която сигурно няма да показа страната в добра светлина на открито.
Констатациите по делото " Колеви против България " бяха напълно възприети и от задачата от прокурори от разнообразни страни, изпратени от Службата за поддръжка на структурни промени към Европейска комисия през 2016 година, със задача да проучват държавното обвиняване. В отчета си те предложиха следствията против основния прокурор да се следят от различен почитан представител на правосъдната власт (вижте по-долу).
Тази рекомендация беше възприета и от Европейска комисия в мониторинговите отчети. " Липсата на ефикасни механизми за следствие на настоящ основен прокурор беше избрана от Европейския съд по правата на индивида като един от главните дефекти на българското наказателно правораздаване в решение по знаково дело от 2009 година, по което последващите дейности подлежат към момента на мониторинг от страна на Съвета на Европа ", се споделя в отчета на Европейска комисия от ноември 2018 година
Какво оферират ръководещите?
На рекомендацията за въвеждане на процедура, която да подсигурява без значение следствие на ръководителя на държавното обвиняване, българските управляващи дадоха отговор с прословутата към този момент процедура за " Тримата огромни ". Това ще рече следствие и премахване освен на основния прокурор, само че и на ръководителите на двете висши съдилища.
Предложението на Кирилов е образуването на досъдебно произвеждане и отстраняването на тримата огромни да става с решение на две трети от членовете на пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) по предложение на най-малко трима членове на съответната гилдия на съвета или на министъра на правораздаването. Решението на пленума за започване на наказателно произвеждане и отстраняването на тримата огромни ще може да се апелира пред петчленен състав на Върховен административен съд.
След като има такова единодушие, се образува досъдебно произвеждане, което ще се води от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийска градска прокуратура (в останалите случаи), като държавните обвинители ще проверяват персонално, а няма да могат да разпореждат на проверяващи органи, каквито са следователите или проверяващи служители на реда. Обвинението ще се внася в Специализирания съд или Софийски градски съд и там ще се преглежда от състав от трима съдии.
Подобна процедура на процедура вкарва мълчалив имунитет и за тримата. Което единствено по себе си е парадоксално, тъй като имунитетът на магистратите беше отстранен през 2007 година по гледище на Европейска комисия.
Друг бонус е, че измененията ще разрешат отстраняването на ръководителите на двете висши съдилища - досега такава процедура не беше уредена в закона. За задачата е належащо високо (две трети от гласовете на всички членове на ВСС) болшинство.
Какви са претекстовете зад предлагането?
Основният мотив на Данаил Кирилов и останалите радетели на смяната е мантрата " по този начин споделиха от Европа ". Това е откровена лъжа.
В последния мониторингов отчет на Европейска комисия се споделя ясно: " Въпреки че казусът беше открит съответно във връзка с прокуратурата, българските органи взеха решение да разширят обсега на своите разисквания, тъй че да обзет и трите най-висши длъжности в правосъдната система. "
Какво тъкмо се е случило разбираме в едно от редките изявленията на основния прокурор Цацаров (в края на декември 2018 година пред БНТ). Тогава той споделя, че концепцията е негова и след това е " била възприета от Европейска комисия " (което, както разбираме от отчета на Европейска комисия, не е вярно). Че той има основна роля в процеса, разбираме от същото изявление: " Мисля дори, че през 2019 година те [промените - бел. ред.] ще бъдат действителност. Това, в случай че се случи, ще срути още един мит за недосегаемостта на основния прокурор. "
От Съвета на Европа очевидно не мислят по този начин. След кръглата маса от институцията изпратиха особено прессъобщение, в което подчертаха в жълто, че показаното предложение " не отстранява рисковете за независимостта и успеваемостта на следствие против основния прокурор на досъдебния етап на производството и би могло да направи по-трудно започването на следствие ".
Какво би работело?
С две думи - промяна на конституцията.
В самостоятелния одит на прокуратурата от 2016 година се вършат съответни оферти за това по какъв начин може да се организира без значение следствие на основния прокурор - задоволително е то да се следи от почитан представител на правосъдната власт, който не е част от прокуратурата. Това може да бъде ръководителят на Върховен касационен съд или Върховен административен съд или член на Инспектората към Висш съдебен съвет, самият Висш съдебен съвет или даже Конституционният съд.
Пречките са две - настоящата конституция споделя, че единствено прокуратурата " притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент ", а Наказателнопроцесуалният кодекс - че единствено доказателствата събрани по реда и от органите, посочени в него (разследващи служители на реда, следователи, прокурори и т.н.), имат стойност пред съда.
Именно в тази връзка в последния си коментар по измененията Съветът на Европа отбелязва: " Доколкото доста участници изрекоха подозрения за опцията в границите на сегашната конституционна рамка да бъдат планувани гаранции, съответни на условията на практиката на Съда в Страсбург, заместник-ръководителката на Отдела (по осъществяване на решенията - бел. ред.) напомни, че конституционна промяна също може да съставлява съответна мярка за осъществяване на решение на Европейски съд по правата на човека ".
Въвеждането на подобен механизъм беше припознато от ръководещите като последната спънка пред отпадането на мониторинга на правосъдната система (вижте стр. 15-16 от тематиката на броя). Не инцидентно министър председателят Бойко Борисов го сложи измежду няколкото тематики, които искаше да " договаряния " с претендента за ръководител на Европейска комисия Франс Тимерманс тази седмица.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Преди три седмици Министерството на правораздаването показа план за промени в Закона за правосъдната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс, които трябваше да отговорят на рекомендациите на Европейска комисия в тази посока. Данаил Кирилов даде явен знак, че каквито и полемики да има, решението ще бъде взето от Народното събрание, т.е. дебатът е без значение и най-вероятно измененията ще бъдат признати още през есенната сесия на Народното събрание.
Ето малко пояснение за какво предложенията на министерството на Кирилов имитират промяна и освен няма да решат, само че ще задълбочат проблемите.
Защо Европа се интересува и за какво всички би трябвало да се интересуват? Европейските институции в никакъв случай не са упорствали за въвеждането на механизъм за следствие на тримата огромни, а единствено на основния прокурор. И това е разумно, тъй като пирамидалната конструкция на институцията в композиция с неофициалната власт на основния прокурор на практика изключва опцията някой редови обвинител да организира без значение следствие против него, даже и да има данни, че той е направил тежко съзнателно закононарушение.
Така от тримата безспорен имунитет има единствено основният прокурор. Комбинирано с дълъг мандат и монопол над пълномощието кой, по кое време и защо да проверява, това го трансформира в един от най-силните хора в страната.
По време на мандата си основният прокурор е скъп приятел на ръководещите и поддържащите ги стопански и властови кръгове, тъй като може да вземем за пример да прикрие закононарушение или данъчни отговорности, а в подмяна получава имунитет от гонене.
От сходно стратегическо партньорство печели стеснен кръг властови хайлайф, само че не и обществото, което е насила да живее в корупция и безвластие.
Откога е казусът?
Темата не е от през вчерашния ден и надалеч не се изчерпва с личността на един или различен основен прокурор. През 2009 година Европейският съд по правата на индивида излезе с решение по делото " Колеви против България ". Става дума за развой, иницииран по тъжба на прокурор Николай Колев, който е удължен след убийството му през 2002 година от неговите родственици. След като дълго време Колев е един от най-приближените до тогавашния основен прокурор Никола Филчев, той се трансформира в негов гневен критик. За малко време против Колев и фамилията му са формирани редица следствия. Той е арестуван под стража, откакто в колата на сина му са подхвърлени опиат и оръжие. В подтекста на делото се разяснява възможната съпричастност на Филчев към тежки закононарушения, включително и към убийството на адвокатката Надежда Георгиева.
Ключовата констатация на Европейски съд по правата на човека е, че в България липсват гаранции за дейно следствие на закононарушение, осъществено от основния прокурор.
Десет години след решението по делото " Колеви против България " управляващите в София не са подхванали никакви дейности, с цел да изпълнят ограниченията, произлизащи от констатациите в него.
Какви са рекомендациите?
Комитетът на министрите в Съвета на Европа и дирекцията, която следи за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, проведоха кръгла маса в България преди две седмици. По време на полемиката стана ясно, че София има период до 1 октомври, с цел да предприеме дейности, а в противоположен случай Комитетът на министрите може да одобри през декември специфична междинна декларация за България, която сигурно няма да показа страната в добра светлина на открито.
Констатациите по делото " Колеви против България " бяха напълно възприети и от задачата от прокурори от разнообразни страни, изпратени от Службата за поддръжка на структурни промени към Европейска комисия през 2016 година, със задача да проучват държавното обвиняване. В отчета си те предложиха следствията против основния прокурор да се следят от различен почитан представител на правосъдната власт (вижте по-долу).
Тази рекомендация беше възприета и от Европейска комисия в мониторинговите отчети. " Липсата на ефикасни механизми за следствие на настоящ основен прокурор беше избрана от Европейския съд по правата на индивида като един от главните дефекти на българското наказателно правораздаване в решение по знаково дело от 2009 година, по което последващите дейности подлежат към момента на мониторинг от страна на Съвета на Европа ", се споделя в отчета на Европейска комисия от ноември 2018 година
Какво оферират ръководещите?
На рекомендацията за въвеждане на процедура, която да подсигурява без значение следствие на ръководителя на държавното обвиняване, българските управляващи дадоха отговор с прословутата към този момент процедура за " Тримата огромни ". Това ще рече следствие и премахване освен на основния прокурор, само че и на ръководителите на двете висши съдилища.
Предложението на Кирилов е образуването на досъдебно произвеждане и отстраняването на тримата огромни да става с решение на две трети от членовете на пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) по предложение на най-малко трима членове на съответната гилдия на съвета или на министъра на правораздаването. Решението на пленума за започване на наказателно произвеждане и отстраняването на тримата огромни ще може да се апелира пред петчленен състав на Върховен административен съд.
След като има такова единодушие, се образува досъдебно произвеждане, което ще се води от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийска градска прокуратура (в останалите случаи), като държавните обвинители ще проверяват персонално, а няма да могат да разпореждат на проверяващи органи, каквито са следователите или проверяващи служители на реда. Обвинението ще се внася в Специализирания съд или Софийски градски съд и там ще се преглежда от състав от трима съдии.
Подобна процедура на процедура вкарва мълчалив имунитет и за тримата. Което единствено по себе си е парадоксално, тъй като имунитетът на магистратите беше отстранен през 2007 година по гледище на Европейска комисия.
Друг бонус е, че измененията ще разрешат отстраняването на ръководителите на двете висши съдилища - досега такава процедура не беше уредена в закона. За задачата е належащо високо (две трети от гласовете на всички членове на ВСС) болшинство.
Какви са претекстовете зад предлагането?
Основният мотив на Данаил Кирилов и останалите радетели на смяната е мантрата " по този начин споделиха от Европа ". Това е откровена лъжа.
В последния мониторингов отчет на Европейска комисия се споделя ясно: " Въпреки че казусът беше открит съответно във връзка с прокуратурата, българските органи взеха решение да разширят обсега на своите разисквания, тъй че да обзет и трите най-висши длъжности в правосъдната система. "
Какво тъкмо се е случило разбираме в едно от редките изявленията на основния прокурор Цацаров (в края на декември 2018 година пред БНТ). Тогава той споделя, че концепцията е негова и след това е " била възприета от Европейска комисия " (което, както разбираме от отчета на Европейска комисия, не е вярно). Че той има основна роля в процеса, разбираме от същото изявление: " Мисля дори, че през 2019 година те [промените - бел. ред.] ще бъдат действителност. Това, в случай че се случи, ще срути още един мит за недосегаемостта на основния прокурор. "
От Съвета на Европа очевидно не мислят по този начин. След кръглата маса от институцията изпратиха особено прессъобщение, в което подчертаха в жълто, че показаното предложение " не отстранява рисковете за независимостта и успеваемостта на следствие против основния прокурор на досъдебния етап на производството и би могло да направи по-трудно започването на следствие ".
Какво би работело?
С две думи - промяна на конституцията.
В самостоятелния одит на прокуратурата от 2016 година се вършат съответни оферти за това по какъв начин може да се организира без значение следствие на основния прокурор - задоволително е то да се следи от почитан представител на правосъдната власт, който не е част от прокуратурата. Това може да бъде ръководителят на Върховен касационен съд или Върховен административен съд или член на Инспектората към Висш съдебен съвет, самият Висш съдебен съвет или даже Конституционният съд.
Пречките са две - настоящата конституция споделя, че единствено прокуратурата " притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент ", а Наказателнопроцесуалният кодекс - че единствено доказателствата събрани по реда и от органите, посочени в него (разследващи служители на реда, следователи, прокурори и т.н.), имат стойност пред съда.
Именно в тази връзка в последния си коментар по измененията Съветът на Европа отбелязва: " Доколкото доста участници изрекоха подозрения за опцията в границите на сегашната конституционна рамка да бъдат планувани гаранции, съответни на условията на практиката на Съда в Страсбург, заместник-ръководителката на Отдела (по осъществяване на решенията - бел. ред.) напомни, че конституционна промяна също може да съставлява съответна мярка за осъществяване на решение на Европейски съд по правата на човека ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ