Столични адвокати предлагат нова концепция за адвокатските хонорари
© Надежда Чипева Цялостна нова идея за установяване на адвокатските хонорари оферират група столични юристи в мнение до Народното събрание. В него те оферират юристите да не са обвързани от минимални размери на адвокатските хонорари, които в този момент са избрани в разпоредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), а да са свободни да дефинират и по-малки възнаграждения за услугите си. Минимални размери на адвокатските хонорари да бъдат избрани в обособена методика към Закона за адвокатурата, само че те да служат единствено като ориентир за съда, когато присъжда разходи по делата, както и в други случаи, когато хонорар не е контрактуван.
Изразява се кардиналната позиция, че адвокатските хонорари не би следвало да се лимитират с минимални или оптимални размери, нито да се уреждат с акт на Висшия адвокатски съвет, а да се дефинират на пазарен принцип. Същевременно обаче законът следва да уреди критерии за установяване на възнагражденията, въз основа на функционален разбор на адвокатската активност, при ценене на публичния интерес и гарантиране на качеството на адвокатската активност и достолепието на специалността.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Становището е точно и детайлно стимулирано с практиката на Съда на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург, в това число и по две български каузи, приключили с решение на Съд на Европейския съюз, че наложителните минимални размери на адвокатските хонорари, избрани от орган на самата адвокатска колегия (ВАдС), а не от самостоятелен от нея орган или в закон, са в несъгласия с правото на Европейски Съюз, доколкото могат да нарушат разпоредбите на конкуренцията. Пълния текст на мнението вижте тук.
То е направено във връзка на плана за промени в Закона за адвокатурата, импортиран през ноември м.г. от четирима депутати от ръководещите и ВОЛЯ, всички членове на правната комисия, отпред с председателката Анна Александрова от ГЕРБ. Предложените от тях промени са много еклектични, а претекстовете са единствено една страничка. Паралелно с опита да се пренапише текста за адвокатските хонорари, в плана също по този начин се предлага унищожаване на законовото обвързване за носене на тоги от юристите в правосъдна зала, някои нови текстове във връзка с дисциплинарната процедура и изборните правила, само че без пояснение кое постанова този метод при ясно изразената позиция на адвокатското съсловие, че е назрял моментът за приемане на повсеместен нов закон.
Още до края на ноември в Народното събрание бяха подадени две противоположни мнения по този законопроект. Едното - мощно сериозно, подписано от 237 юристи от Обединение на свободните юристи (ОСА), в което в детайли се излагат причини, че планът опонира както на конституцията, по този начин и на правото на Европейски Съюз. Другото – от Висшия адвокатски съвет, който на по-малко от две страници показва единодушие с всички препоръчани промени, без сериозна обосновка.
Същественото в настоящето последно мнение по законопроекта е, че то съдържа доста подробна идея за механизма на установяване на адвокатското заплащане, в това число и съответно предложение за законова уредба в границите на сегашния закон и детайлна обосновка на всеки от детайлите на предлагания текст.
Становището е оповестено на фейсбук страницата на " Адвокати за юристите ", основана особено за идните избори за управителни органи на Софийска адвокатска гилдия през януари т.г. от " група адвокати-съмишленици ". Под него са се подписали общо 13 юристи - Стефан Марчев (един от шестимата претенденти за ръководител на Софийския адвокатски съвет), Жана Кисьова, Катерина Граматикова, Александър Тонев, Валентина Бакалова, Любомир Владикин и други
Според тяхната обща оценка, законопроектът би трябвало да бъде отдръпнат и да се пристъпи към разработване на напълно нов Закон за адвокатурата, който първо да бъде подложен на публично разискване. Същевременно, в случай че планът не бъде отдръпнат, то единствената незабавна и наложителна смяна в адвокатския закон е обвързвана с уредбата на адвокатските хонорари, с оглед решението на Съда на Европейски Съюз съединени каузи C-427/16 и C-428/16, което пък предизвика и нова процедура на националните съдилища да присъждат разходи за адвокатско заплащане на спечелилата страна в неведнъж по-ниски размери от минимума по наредбата на ВАдС. Законопроектът обаче не дава съответно позволение на този проблем, се споделя в мнението, отдадено главно на концепцията за установяване на адвокатските хонорари.
На първо място, в него се споделя, че критериите за установяване на размера на адвокатските хонорари, би трябвало да бъдат част от Закона за адвокатурата – посредством обособяването им като методика в приложения към закона. Самата методика обаче не би трябвало да има наложителен темперамент за юристите, доколкото цената на техните услуги следва да се дефинира на пазарен принцип. Тя ще е използвана единствено при установяване на отговорността за разходи в правосъдните производства, като по този начин подсигурява бистрота и предвидимост и отстрани правната неустановеност. Освен това тя ще обезпечи идентична процедура при установяване на възнагражденията от адвокатските препоръки в случаите на липса на контракт или ясна спогодба за заплащане.
В общия случай, размерът на адвокатския хонорар се дефинира в контракт сред юриста и клиента. Размерът на контрактуваното заплащане би трябвало да бъде обективен и аргументиран, съгласуван с критериите за правдивост и Методиката за установяване на адвокатските хонорари, написа в предлагането за нов текст в Закона за адвокатурата.
Методиката би трябвало да се основава на функционален разбор на адвокатската активност, който се изготвя от ВАдС при ценене на публичния интерес и гарантиране качеството на адвокатската активност и предвид на някои критерии:наличието на производства и действия, употребени от необятен кръг потребители;вида и сложността на производството или реализираната дейност;броя, размера и сложността на въпросите, по които се дава правна помощ;обичайната дълготрайност на предоставяната правна помощ;времето за изследване и други съпътстващи действия, в това число пътуване;сроковете за осъществяване на правните съвещания или действия, спешността и нуждата от даването им в почивни или празнични дни;материалния интерес и другите защитавани права и интереси;възможния резултат и отговорността на адвоката;институцията или съда, пред който се дава правна помощ. По 75 лв. на час съгласно прогнозната ангажираност на юриста
В мнението се дават и съответни образци по какъв начин тези критерии могат да бъдат съобразени с съответната услуга, съгласно оценката за прогнозната ангажираност на юриста. Един от тези образци звучи по този начин:
Възнагражденията за препоръки, информация, правене на бумаги и контракти , които не са свързани с процесуално посланичество могат да се дефинират съгласно: 1) почасовата ангажираност на съответния юрист откакто ВАдС дефинира междинната времева ангажираност за осъществяване на типа услуга и междинния размер на направените книжа/договори; 2) при минимална почасова ставка на възнаграждението по отношение на избрана база – да вземем за пример оптималния застрахователен приход. В този случай, в случай че се одобри, че минималната ангажираност за джука консултация, информация или съвет е 45 мин., а за писмена консултация е 1 час, то минималното заплащане за подобен тип услуга при почасова ставка от 75 лева./час, е избрана закръглено на 56 лева за джука консултация и 75 лева за писмена консултация, възнагражденията са респективно 30 лева и 60 лева
Възнагражденията при процесуално посланичество по каузи без оценяем интерес (например дело за бащинство) се дефинират и на база на прогнозната междинна ангажираност на юриста съгласно сложността на разногласието и упования брой правосъдни съвещания. При това състояние, при ангажираност на юриста от най-малко 10 часа и при използване на горната минимална почасова ставка от 75 лева./час, минималното заплащане за такова дело пред една инстанция би било 750 лева
Принципната позиция за уредбата на адвокатските възнаграждения съгласно мнението е стимулирана с решенията на Съд на Европейския съюз, съгласно които за съответни специалности може да се дефинират минимални и оптимални цени, само че това би трябвало да става от самостоятелен орган или посредством закон. Висшият адвокатски съвет не може да играе ролята на такава самостоятелна професионална организация, която да дефинира цените, тъй като той не е самостоятелен по отношение на юристите (като оператори на услуги), откакто се избира от тях и се регистрира пред тях. По тази причина концепцията предлага уредба, съгласно която методиката се изготвя на база на функционален разбор на адвокатската активност, направен от ВАдС, само че се утвърждава със закон.
В подтекста на нуждата от изцяло и детайлно преуреждане на дисциплинарната отговорност на юристите и дисциплинарното произвеждане в мнението се предлага и отпадане на безспорната възбрана за реклама на професионалната активност на юриста. Отговорност би трябвало да се носи единствено за " заблуждаваща или сравнителна реклама на професионалната активност " се споделя в мнението, което се базира на европейски наставления.
Много е в детайли мнението и във връзка с текстовете за избор на органи на адвокатурата, където също се оферират различни законови текстове, само че при ясната поръчка, че тези промени не са незабавни и е добре да се изготвят в границите на повсеместен план за нов закон и да се подложат на публично разискване.
Изразява се кардиналната позиция, че адвокатските хонорари не би следвало да се лимитират с минимални или оптимални размери, нито да се уреждат с акт на Висшия адвокатски съвет, а да се дефинират на пазарен принцип. Същевременно обаче законът следва да уреди критерии за установяване на възнагражденията, въз основа на функционален разбор на адвокатската активност, при ценене на публичния интерес и гарантиране на качеството на адвокатската активност и достолепието на специалността.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Становището е точно и детайлно стимулирано с практиката на Съда на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург, в това число и по две български каузи, приключили с решение на Съд на Европейския съюз, че наложителните минимални размери на адвокатските хонорари, избрани от орган на самата адвокатска колегия (ВАдС), а не от самостоятелен от нея орган или в закон, са в несъгласия с правото на Европейски Съюз, доколкото могат да нарушат разпоредбите на конкуренцията. Пълния текст на мнението вижте тук.
То е направено във връзка на плана за промени в Закона за адвокатурата, импортиран през ноември м.г. от четирима депутати от ръководещите и ВОЛЯ, всички членове на правната комисия, отпред с председателката Анна Александрова от ГЕРБ. Предложените от тях промени са много еклектични, а претекстовете са единствено една страничка. Паралелно с опита да се пренапише текста за адвокатските хонорари, в плана също по този начин се предлага унищожаване на законовото обвързване за носене на тоги от юристите в правосъдна зала, някои нови текстове във връзка с дисциплинарната процедура и изборните правила, само че без пояснение кое постанова този метод при ясно изразената позиция на адвокатското съсловие, че е назрял моментът за приемане на повсеместен нов закон.
Още до края на ноември в Народното събрание бяха подадени две противоположни мнения по този законопроект. Едното - мощно сериозно, подписано от 237 юристи от Обединение на свободните юристи (ОСА), в което в детайли се излагат причини, че планът опонира както на конституцията, по този начин и на правото на Европейски Съюз. Другото – от Висшия адвокатски съвет, който на по-малко от две страници показва единодушие с всички препоръчани промени, без сериозна обосновка.
Същественото в настоящето последно мнение по законопроекта е, че то съдържа доста подробна идея за механизма на установяване на адвокатското заплащане, в това число и съответно предложение за законова уредба в границите на сегашния закон и детайлна обосновка на всеки от детайлите на предлагания текст.
Становището е оповестено на фейсбук страницата на " Адвокати за юристите ", основана особено за идните избори за управителни органи на Софийска адвокатска гилдия през януари т.г. от " група адвокати-съмишленици ". Под него са се подписали общо 13 юристи - Стефан Марчев (един от шестимата претенденти за ръководител на Софийския адвокатски съвет), Жана Кисьова, Катерина Граматикова, Александър Тонев, Валентина Бакалова, Любомир Владикин и други
Според тяхната обща оценка, законопроектът би трябвало да бъде отдръпнат и да се пристъпи към разработване на напълно нов Закон за адвокатурата, който първо да бъде подложен на публично разискване. Същевременно, в случай че планът не бъде отдръпнат, то единствената незабавна и наложителна смяна в адвокатския закон е обвързвана с уредбата на адвокатските хонорари, с оглед решението на Съда на Европейски Съюз съединени каузи C-427/16 и C-428/16, което пък предизвика и нова процедура на националните съдилища да присъждат разходи за адвокатско заплащане на спечелилата страна в неведнъж по-ниски размери от минимума по наредбата на ВАдС. Законопроектът обаче не дава съответно позволение на този проблем, се споделя в мнението, отдадено главно на концепцията за установяване на адвокатските хонорари.
На първо място, в него се споделя, че критериите за установяване на размера на адвокатските хонорари, би трябвало да бъдат част от Закона за адвокатурата – посредством обособяването им като методика в приложения към закона. Самата методика обаче не би трябвало да има наложителен темперамент за юристите, доколкото цената на техните услуги следва да се дефинира на пазарен принцип. Тя ще е използвана единствено при установяване на отговорността за разходи в правосъдните производства, като по този начин подсигурява бистрота и предвидимост и отстрани правната неустановеност. Освен това тя ще обезпечи идентична процедура при установяване на възнагражденията от адвокатските препоръки в случаите на липса на контракт или ясна спогодба за заплащане.
В общия случай, размерът на адвокатския хонорар се дефинира в контракт сред юриста и клиента. Размерът на контрактуваното заплащане би трябвало да бъде обективен и аргументиран, съгласуван с критериите за правдивост и Методиката за установяване на адвокатските хонорари, написа в предлагането за нов текст в Закона за адвокатурата.
Методиката би трябвало да се основава на функционален разбор на адвокатската активност, който се изготвя от ВАдС при ценене на публичния интерес и гарантиране качеството на адвокатската активност и предвид на някои критерии:наличието на производства и действия, употребени от необятен кръг потребители;вида и сложността на производството или реализираната дейност;броя, размера и сложността на въпросите, по които се дава правна помощ;обичайната дълготрайност на предоставяната правна помощ;времето за изследване и други съпътстващи действия, в това число пътуване;сроковете за осъществяване на правните съвещания или действия, спешността и нуждата от даването им в почивни или празнични дни;материалния интерес и другите защитавани права и интереси;възможния резултат и отговорността на адвоката;институцията или съда, пред който се дава правна помощ. По 75 лв. на час съгласно прогнозната ангажираност на юриста
В мнението се дават и съответни образци по какъв начин тези критерии могат да бъдат съобразени с съответната услуга, съгласно оценката за прогнозната ангажираност на юриста. Един от тези образци звучи по този начин:
Възнагражденията за препоръки, информация, правене на бумаги и контракти , които не са свързани с процесуално посланичество могат да се дефинират съгласно: 1) почасовата ангажираност на съответния юрист откакто ВАдС дефинира междинната времева ангажираност за осъществяване на типа услуга и междинния размер на направените книжа/договори; 2) при минимална почасова ставка на възнаграждението по отношение на избрана база – да вземем за пример оптималния застрахователен приход. В този случай, в случай че се одобри, че минималната ангажираност за джука консултация, информация или съвет е 45 мин., а за писмена консултация е 1 час, то минималното заплащане за подобен тип услуга при почасова ставка от 75 лева./час, е избрана закръглено на 56 лева за джука консултация и 75 лева за писмена консултация, възнагражденията са респективно 30 лева и 60 лева
Възнагражденията при процесуално посланичество по каузи без оценяем интерес (например дело за бащинство) се дефинират и на база на прогнозната междинна ангажираност на юриста съгласно сложността на разногласието и упования брой правосъдни съвещания. При това състояние, при ангажираност на юриста от най-малко 10 часа и при използване на горната минимална почасова ставка от 75 лева./час, минималното заплащане за такова дело пред една инстанция би било 750 лева
Принципната позиция за уредбата на адвокатските възнаграждения съгласно мнението е стимулирана с решенията на Съд на Европейския съюз, съгласно които за съответни специалности може да се дефинират минимални и оптимални цени, само че това би трябвало да става от самостоятелен орган или посредством закон. Висшият адвокатски съвет не може да играе ролята на такава самостоятелна професионална организация, която да дефинира цените, тъй като той не е самостоятелен по отношение на юристите (като оператори на услуги), откакто се избира от тях и се регистрира пред тях. По тази причина концепцията предлага уредба, съгласно която методиката се изготвя на база на функционален разбор на адвокатската активност, направен от ВАдС, само че се утвърждава със закон.
В подтекста на нуждата от изцяло и детайлно преуреждане на дисциплинарната отговорност на юристите и дисциплинарното произвеждане в мнението се предлага и отпадане на безспорната възбрана за реклама на професионалната активност на юриста. Отговорност би трябвало да се носи единствено за " заблуждаваща или сравнителна реклама на професионалната активност " се споделя в мнението, което се базира на европейски наставления.
Много е в детайли мнението и във връзка с текстовете за избор на органи на адвокатурата, където също се оферират различни законови текстове, само че при ясната поръчка, че тези промени не са незабавни и е добре да се изготвят в границите на повсеместен план за нов закон и да се подложат на публично разискване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ