Мнения Daily - Президентът трябваше да е глух и сляп, за да замълчи
© Надежда Чипева Държавният глава може единствено да разобличи със слово завладяването на страната. Още по тематиката
Мнения Daily - Много погрешни неща се споделиха за Истанбулската спогодба
И още: Отричането на Истанбулската спогодба е борба за признание; Страхът ражда диверсанти; От нас Европейски Съюз чака да търсим мостове към Турция
24 яну 2018
Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
И още: През празните им глави коне са минали...; Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
23 яну 2018 Дондуков 2
Президентът трябваше да е ням и кьорав, с цел да замълчи
От коментар на Петя Владимирова за " Дневник "
Навръх третото десетилетие дефектите по фасадата на българската народна власт са до такава степен очебийни, че президентът трябваше да е цялостен фигурант и нищо повече от суетлив безхаберник, с цел да замълчи. Беше неизбежно Радев да реагира тъй като е държавен глава на тоталитарна страна без своя власт, по този начин го е планувала Конституцията.
А е тоталитарна страната, тъй като:
- Парламентът единствено легализира настъплението по всички фронтове на подмолния център посредством триумвирата Цацаров - Борисов - Пеевски.
- Конституционните и законови поправки, планувани като самостоятелни органи, комисии и прочие падат един след различен като в домино.
- Триумвиратът не позволява надзор над себе си, по тази причина е в ход е завладяването на Бюрото за надзор на специфични разследващи средства и са блокирани финансовите регулатори;
- Поставена е на строго изборна бойна нога Комисията за лишаване на нелегално имущество (КОНПИ), която ще бъде ядрото и на новия антикорупционен орган, като потвърдена сопа против неуместните, които би трябвало да бъдат отстранени.
- Сигурност и защита са превърнати в думи без наличие, предизвикващи позиви за рефлукс у публиката в говора на министри, назоваващи се националисти, а в действителност обикновени консуматори на власт, които отхвърлят да похарчат за защита и авиация плануваните милиарди, тъй като по този начин им повелява " центърът ", комуто парите трябват за друго.
- Няма кой да подсигурява господство на закона, тъй като разделяне на управляващите няма, има ръководство с есемеси сред премиер-министъра и велможите на правосъдната власт, които от дълго време са предали от вътрешната страна нейната самостоятелност...
Това, последното е в основата на всичко - то стои и преди моралната рецесия (поставена като съществена в скалата на президента), тъй като то е бетонният пиедестал и най-високата корупция като търговия с власт в полза на " центъра ". Спирам дотук.
Та: Президентът трябваше да бъде ням и кьорав, с цел да замълчи. В момента е единственият държавен орган, който може да изрече, с цел да бъде чута, неуместната истина, която в този момент ги кара да се ослушват, преди да скочат. Защото президентът няма какво да губи - той няма власт.
И няма значение - най-малко не е тематика на този коментар, претекстът на Радев за радикалното му говорене - дали и какви проекти има за политическото бъдеще, или няма. Освен че Конституцията не му е дала пълномощия, през последните години се отнемаше лека-полека и това, което президентът имаше като власт в бранша за сигурност. Единственото което може президентът в този момент, е да разобличи със слово завладяването на страната.
---------- Недопустимо църквата да се държи като политически индивид.
Джендър пристрастености
Когато духовниците стартират да се месят на светската страна
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Надежда Чипева
Ако преди старта на европредседателството имаше упования, че българските политици ще се опитат да покажат България като естествена европейска страна, то съвсем незабавно след формалното му разкриване стана ясно, че сходни очаквания са изцяло безпочвени.
Да, предвид на профила на ръководещите беше напълно предстоящо националистите да се разгласят срещу Истанбулската спогодба. Неочаквано беше обаче представители на ГЕРБ (нека не забравяме името на партията: Граждани за европейско развиване на България) да скочат против текстовете ѝ. Също толкоз изумителна е реакцията на Българска социалистическа партия срещу документа - нищо, че някогашният водач на социалистите Сергей Станишев оглавява ПЕС, чиято идея е точно Конвенцията. В хора на отрицателите се включи и Съюз на демократичните сили - марката на прехода и на демокрацията, която обаче сега май има друго предопределение: понякога да легитимира ГЕРБ като дясна партия.
След като пропагандната машина проработи на цялостни обороти, се наложи да получим уточнения извън какво тъкмо значат текстовете на Конвенцията. Очевидно не сме с задоволително студен разсъдък, с цел да ги разберем.
И до момента в който политици и общество се впуснаха в диспути какво е джендър (през 21 век, в една европейска държава), мъж преби до гибел брачната половинка си в Хасково. Според другите статистики, всяка трета жена в Европейския съюз е ставала жертва на някаква форма на принуждение. Според Българския фонд за дамите, в България съотношението е същото.
Подобни смущаващи констатации освен не трансформираха тона на дебата за и срещу Истанбулската спогодба. Те просто остават отвън него. Противниците на документа считат за належащо да се бунтуват против " третия пол ", въпреки че той въобще не намира място в него. За сметка на това убитата жена в Хасково остава в периферията.
Особено внимание в тази история заслужава държанието на Българската православна черква. Нека още в самото начало да уточним: дали църквата приема или не Истанбулската спогодба, не е забавна тематика, защото това е право на самата черква. Тя е самостоятелна и по тази причина не могат да ѝ бъдат налагани мнения и позиции. Дали клирът ще си затвори очите пред пребити до гибел дами в името на това да брани " християнското семейство " от третия пол (нищо, че в действителност никой не желае да го наложи), в последна сметка си е работа на самия клир. И издава неговите полезности и отношението му към личните му миряни. Когато обаче църквата реши да се меси в една страна със светско ръководство - това несъмнено е проблем.
В една световна страна сходно държание е неприемливо. Защото съставлява директна интервенция в политическия живот на страната. И в случай че всяка религиозна деноминация има правото да изрича мнение, то заканите към политически лица от страна на църквата (каквито и да са тези лица) са в действителност скандално държание.
--------- С корупцията не просто би трябвало да свикнем, тя към този момент е една нормалност.
Системни опасности
Корупцията не е сянка на демокрацията, а фантом
От коментар на Атанас Ждребев за " Дневник "
Фотограф: Юлия Лазарова
Българското посттоталитарно развиване трансформира корупцията в част от политическата екзистенция. Ако използваме нереалния език на философите, бихме могли да кажем, че за днешните политици тя към този момент е станала съществуване в себе си, априорна и иманентно присъща даденост. Същевременно наличието на понятието в общественото говорене му придава банално значение, изтърканата приложимост на клишето обърква лабиринтите на смисъла. Всъщност това е крайната цел.
Анализаторите питат с какво корупцията толкоз се е нараснала в този момент, та да се желае избор на съмнение. Следователно тя съществува както настоящо, по този начин и евентуално. Нещо повече – има я на всички места, неизкоренима е. Същевременно нея я няма на никое място, съществуването й е латентно, незабележимо, тайно. Ако използваме метафората на Бенжамин Ардити за популизма и я пренесем върху тематиката за корупцията, ще кажем, че тя не е сянка върху демокрацията, а фантом, който постоянно ни спохожда сходно на бащата на Хамлет. Всъщност бихме могли допълним, че нейната видимост съставлява призрачна действителност, която унищожава институциите по неосезаем, само че осезателен метод.
Но откакто духът на корупцията е толкоз надълбоко вклинен в европейското тяло, поражда питането за какво фиксацията пада тъкмо върху България. Това е новият въпрос, който издига нашата гласност в опита да позаглади имиджа на председателстващата страна. С корупцията не просто би трябвало да свикнем, тя към този момент е една нормалност в нашия живот, нещо регулярно, по този начин както е регулярно годишното повишение на цените на тока, парното и водата.
И още едно подстрекателство: Естественият ход на развиване на политическите закономерности допуска, че мониторинговият механизъм ще отпадне, корупцията ще остане оправданието е, че България към този момент е изработила правната рамка за противопоставяне, а напълно скоро ще построи и институционалния потенциал. Новата оптика работи с нагласен диоптър, гледащ към действителността на вероятното, а не към идеалността на мечтаното.
Фанфарите към председателството ни карат всички да замълчим: Съединението прави силата.
Мнения Daily - Много погрешни неща се споделиха за Истанбулската спогодба
И още: Отричането на Истанбулската спогодба е борба за признание; Страхът ражда диверсанти; От нас Европейски Съюз чака да търсим мостове към Турция
24 яну 2018
Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
И още: През празните им глави коне са минали...; Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
23 яну 2018 Дондуков 2
Президентът трябваше да е ням и кьорав, с цел да замълчи
От коментар на Петя Владимирова за " Дневник "
Навръх третото десетилетие дефектите по фасадата на българската народна власт са до такава степен очебийни, че президентът трябваше да е цялостен фигурант и нищо повече от суетлив безхаберник, с цел да замълчи. Беше неизбежно Радев да реагира тъй като е държавен глава на тоталитарна страна без своя власт, по този начин го е планувала Конституцията.
А е тоталитарна страната, тъй като:
- Парламентът единствено легализира настъплението по всички фронтове на подмолния център посредством триумвирата Цацаров - Борисов - Пеевски.
- Конституционните и законови поправки, планувани като самостоятелни органи, комисии и прочие падат един след различен като в домино.
- Триумвиратът не позволява надзор над себе си, по тази причина е в ход е завладяването на Бюрото за надзор на специфични разследващи средства и са блокирани финансовите регулатори;
- Поставена е на строго изборна бойна нога Комисията за лишаване на нелегално имущество (КОНПИ), която ще бъде ядрото и на новия антикорупционен орган, като потвърдена сопа против неуместните, които би трябвало да бъдат отстранени.
- Сигурност и защита са превърнати в думи без наличие, предизвикващи позиви за рефлукс у публиката в говора на министри, назоваващи се националисти, а в действителност обикновени консуматори на власт, които отхвърлят да похарчат за защита и авиация плануваните милиарди, тъй като по този начин им повелява " центърът ", комуто парите трябват за друго.
- Няма кой да подсигурява господство на закона, тъй като разделяне на управляващите няма, има ръководство с есемеси сред премиер-министъра и велможите на правосъдната власт, които от дълго време са предали от вътрешната страна нейната самостоятелност...
Това, последното е в основата на всичко - то стои и преди моралната рецесия (поставена като съществена в скалата на президента), тъй като то е бетонният пиедестал и най-високата корупция като търговия с власт в полза на " центъра ". Спирам дотук.
Та: Президентът трябваше да бъде ням и кьорав, с цел да замълчи. В момента е единственият държавен орган, който може да изрече, с цел да бъде чута, неуместната истина, която в този момент ги кара да се ослушват, преди да скочат. Защото президентът няма какво да губи - той няма власт.
И няма значение - най-малко не е тематика на този коментар, претекстът на Радев за радикалното му говорене - дали и какви проекти има за политическото бъдеще, или няма. Освен че Конституцията не му е дала пълномощия, през последните години се отнемаше лека-полека и това, което президентът имаше като власт в бранша за сигурност. Единственото което може президентът в този момент, е да разобличи със слово завладяването на страната.
---------- Недопустимо църквата да се държи като политически индивид.
Джендър пристрастености
Когато духовниците стартират да се месят на светската страна
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Фотограф: Надежда Чипева
Ако преди старта на европредседателството имаше упования, че българските политици ще се опитат да покажат България като естествена европейска страна, то съвсем незабавно след формалното му разкриване стана ясно, че сходни очаквания са изцяло безпочвени.
Да, предвид на профила на ръководещите беше напълно предстоящо националистите да се разгласят срещу Истанбулската спогодба. Неочаквано беше обаче представители на ГЕРБ (нека не забравяме името на партията: Граждани за европейско развиване на България) да скочат против текстовете ѝ. Също толкоз изумителна е реакцията на Българска социалистическа партия срещу документа - нищо, че някогашният водач на социалистите Сергей Станишев оглавява ПЕС, чиято идея е точно Конвенцията. В хора на отрицателите се включи и Съюз на демократичните сили - марката на прехода и на демокрацията, която обаче сега май има друго предопределение: понякога да легитимира ГЕРБ като дясна партия.
След като пропагандната машина проработи на цялостни обороти, се наложи да получим уточнения извън какво тъкмо значат текстовете на Конвенцията. Очевидно не сме с задоволително студен разсъдък, с цел да ги разберем.
И до момента в който политици и общество се впуснаха в диспути какво е джендър (през 21 век, в една европейска държава), мъж преби до гибел брачната половинка си в Хасково. Според другите статистики, всяка трета жена в Европейския съюз е ставала жертва на някаква форма на принуждение. Според Българския фонд за дамите, в България съотношението е същото.
Подобни смущаващи констатации освен не трансформираха тона на дебата за и срещу Истанбулската спогодба. Те просто остават отвън него. Противниците на документа считат за належащо да се бунтуват против " третия пол ", въпреки че той въобще не намира място в него. За сметка на това убитата жена в Хасково остава в периферията.
Особено внимание в тази история заслужава държанието на Българската православна черква. Нека още в самото начало да уточним: дали църквата приема или не Истанбулската спогодба, не е забавна тематика, защото това е право на самата черква. Тя е самостоятелна и по тази причина не могат да ѝ бъдат налагани мнения и позиции. Дали клирът ще си затвори очите пред пребити до гибел дами в името на това да брани " християнското семейство " от третия пол (нищо, че в действителност никой не желае да го наложи), в последна сметка си е работа на самия клир. И издава неговите полезности и отношението му към личните му миряни. Когато обаче църквата реши да се меси в една страна със светско ръководство - това несъмнено е проблем.
В една световна страна сходно държание е неприемливо. Защото съставлява директна интервенция в политическия живот на страната. И в случай че всяка религиозна деноминация има правото да изрича мнение, то заканите към политически лица от страна на църквата (каквито и да са тези лица) са в действителност скандално държание.
--------- С корупцията не просто би трябвало да свикнем, тя към този момент е една нормалност.
Системни опасности
Корупцията не е сянка на демокрацията, а фантом
От коментар на Атанас Ждребев за " Дневник "
Фотограф: Юлия Лазарова
Българското посттоталитарно развиване трансформира корупцията в част от политическата екзистенция. Ако използваме нереалния език на философите, бихме могли да кажем, че за днешните политици тя към този момент е станала съществуване в себе си, априорна и иманентно присъща даденост. Същевременно наличието на понятието в общественото говорене му придава банално значение, изтърканата приложимост на клишето обърква лабиринтите на смисъла. Всъщност това е крайната цел.
Анализаторите питат с какво корупцията толкоз се е нараснала в този момент, та да се желае избор на съмнение. Следователно тя съществува както настоящо, по този начин и евентуално. Нещо повече – има я на всички места, неизкоренима е. Същевременно нея я няма на никое място, съществуването й е латентно, незабележимо, тайно. Ако използваме метафората на Бенжамин Ардити за популизма и я пренесем върху тематиката за корупцията, ще кажем, че тя не е сянка върху демокрацията, а фантом, който постоянно ни спохожда сходно на бащата на Хамлет. Всъщност бихме могли допълним, че нейната видимост съставлява призрачна действителност, която унищожава институциите по неосезаем, само че осезателен метод.
Но откакто духът на корупцията е толкоз надълбоко вклинен в европейското тяло, поражда питането за какво фиксацията пада тъкмо върху България. Това е новият въпрос, който издига нашата гласност в опита да позаглади имиджа на председателстващата страна. С корупцията не просто би трябвало да свикнем, тя към този момент е една нормалност в нашия живот, нещо регулярно, по този начин както е регулярно годишното повишение на цените на тока, парното и водата.
И още едно подстрекателство: Естественият ход на развиване на политическите закономерности допуска, че мониторинговият механизъм ще отпадне, корупцията ще остане оправданието е, че България към този момент е изработила правната рамка за противопоставяне, а напълно скоро ще построи и институционалния потенциал. Новата оптика работи с нагласен диоптър, гледащ към действителността на вероятното, а не към идеалността на мечтаното.
Фанфарите към председателството ни карат всички да замълчим: Съединението прави силата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ