Няма причина за реформата "личен фалит"
© Надежда Чипева Част от тематиката Защо е значимо да има ново начало
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
Сегашният план за персонален банкрут: 10 години повинност
Какво предлага законопроектът на " Обединени патриоти " и къде са проблемите
Още по тематиката
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
10 ное 2017
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
Руската централна банка не знае по какъв начин да оцени активите на затруднени банки
Сред странните активи, които към този момент са в ръцете на регулатора, са птицеферми и хранилища за зеленчуци
9 ное 2017 Не виждам каква е повода за такава " промяна " и считам, че даже разискването й е нездравословно, когато е едностранчиво, неподкрепено с данни и разбор на евентуалните въздействия върху държанието на длъжници, кредитори и спестители в банките. Точно по този начин нереално е разискването на концепцията в един неотдавнашен отчет на Световната банка за ефикасното събиране на вземанията. Тоест най-важното мое терзание е, че самата концепция носи в себе си, в България, доста непредвидени последствия и опасности.
Но по ред на номерата
Няма ясно определение на казуса, който този институт ще реши. Старите отговорности на семействата у нас са под 4% от тяхното положение и като безспорна сума те са релативно дребни по отношение на портфейла на кредиторите (например банки) или по отношение на общата сума на благосъстоянието на семействата – след края на рецесията (т.нар. невиждана икономическа рецесия съгласно думите на Станишев и Борисов) в средата на 2010 година до през днешния ден тази сума се движи в границите сред 1.5 и 1.7 милиарда лева, а като дял от Брутният вътрешен продукт понижава. Колегите ми от " Индъстри уоч " към този момент 10 години пресмятат каузи на дълговите заплащания от прихода на семействата от заплати: сред март 2010 и февруари 2017 година този дял се свива повече от два пъти - от 8.3% до 3.7%.
Подобно е държанието и на общата (не единствено старите, а всички заеми) задлъжнялост на семействата - под 10% от техните разполагаеми приходи, и от пет години насам понижава (докато делът на спестявания или се усилва, или остава релативно неизменен).
Това, несъмнено, са междинни стойности. Онзи, който е закъсал с връщането на заемите си, те не го успокояват и не могат да го освободят от терзания и неволи. Но те демонстрират, че казусът не е голям, " заплашителен " или неуправляем за банките, бюджета и стопанската система.
Но и от самостоятелно становище ситуацията на надълбоко закъсалите длъжници наподобява поправимо при сегашната правна система и обичаи.
В приведените сметки за старите отговорности не влизат жилищните заеми: те са и актив, а когато жилището е залог, то е несеквестируемо по изискванията и силата на член 444 от Граждански процесуален кодекс. При тези заеми да закъсаш с неплащане на заем е най-страшно, тъй като можеш да останеш на улицата.
С Емил Хърсев и други сътрудници се опитвахме да съберем данни по този мотив, когато за пръв път социалисти и патриоти се пробваха да предложат проектозакон за банкрута на физическите лица. В най-лошия случай става дума за не повече от 1% от жилищните заеми (и като сума, и като брой). Но както по всичко наподобява, случаите заемодатели да се опитат да вземат жилището като залог, са под 100. Най-често те преструктурират отговорностите или напряко ги опростяват. По репутационни съображения.
Най-важният мотив срещу тази концепция е евентуалното държание на длъжниците. Следните стопански дадености са значими тук.
Хората вземат заеми не от някого другиго, а от самите себе си – след един миг в бъдещето; лихвата е цената на тяхното предпочитание да получат избрана сума пари в този момент, а не след време; задачата е естествената нужда да живееш добре колкото може по-скоро.
Нормално е да искаш да вземеш повече, а да върнеш по-малко, а в случай че въобще не върнеш нищо, си най-добре.
Кредиторът по занимание, банка или всеки различен заемодател би трябвало да вземе поради това събитие, в случай че желае да отбрани парите на своите кредитори, измежду които са и тези, които са им поверили да пазят парите им, спестителите; приведените нагоре данни и банковата статистика демонстрират, че почти 90% от популацията на страната са чисти кредитори на банките като кредитори; тяхното доверие в банките не бе разрушено даже от историята с КТБ.
Законодателят, в случай че пази по някакъв метод публичния интерес (в което за българските депутати аз все по-често се съмнявам), не би трябвало за основава тласъци да не връщат заеми или да се връщат по-малко от авансово контрактуваното съгласно изискванията на контракта.
Първо, тези длъжници са явно малко. И тези, които оферират въвеждането на неплатежоспособност на физическите лица (т.е. омбудсманът, социалисти, патриоти и популисти), би трябвало най-малко да преброят тези хора, да оценят какъв брой коства използването на тяхната концепция и да обяснят при какви условия не би имало негативни непредвидени последствия.
Второ, решението сега е в използването на член 444 от Граждански процесуален кодекс. Обхватът на листата на несеквестируеми активи на длъжниците (от жилище до доходи) бе неотдавна уголемен и има опити възстановяване на практиката при съдилища и кредитори. Усилията в тази тенденция може да продължат доста деликатно.
Трето, казусът би трябвало да очертае някаква систематична връзка – да се проследят последствията от нововъведението " самостоятелен банкрут ". Две измерения са доста значими в това отношение.
Решението на проблем на доста малко длъжници по този метод ще допуска ограничението на свободата на всички – шерване на повече информация с кредитори и данъчни управляващи, повече тяхна власт за интервенция в персоналната сфера на жителите и клиентите, загуба на банкова загадка и по-детайлно външно наблюдаване на приходите на популацията.
Освен това стопански ще стане доста преференциално корпоративни отговорности (независимо от размера на корпорацията, само че по-често за дребни и междинни фирми) да се оформят като персонални заеми. Контролът върху този развой е неосъществим, не е ясно кой ще го прави, само че е ясно, че ще е бъде безценен и неправилен.
Четвърто, при скорошните разисквания на измененията в Граждански процесуален кодекс решение бе открито в 10-годишната отминалост на отговорностите. Това бе несъвършено, само че въпреки всичко рационално решение. Защото за тези години кредиторът може да разпредели риска, да предоговори и опрости вземанията. Без ясни претекстове това решение бе отхвърлено.
Това последно развиване ме кара да мисля, че главният претекст на предложенията за въвеждане на банкрут на физическите лица е по-скоро от психиатрично, в сравнение с от законодателно естество. Омбудсманът, социалистите, патриотите и популистите желаят да потвърдят на самите себе си, че се грижат за бедните и длъжниците по допустимо най-шумния метод – нека някой ги забележи. Те прочее непрестанно вършат такива опити.
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
Сегашният план за персонален банкрут: 10 години повинност
Какво предлага законопроектът на " Обединени патриоти " и къде са проблемите
Още по тематиката
Несъстоятелни опити за избавяне на " безконечния " дебитор?
...или по какъв начин и за какво българският законодател не съумява да вземе вярното решение по въпроса за несъстоятелността на физическите лица
10 ное 2017
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
Руската централна банка не знае по какъв начин да оцени активите на затруднени банки
Сред странните активи, които към този момент са в ръцете на регулатора, са птицеферми и хранилища за зеленчуци
9 ное 2017 Не виждам каква е повода за такава " промяна " и считам, че даже разискването й е нездравословно, когато е едностранчиво, неподкрепено с данни и разбор на евентуалните въздействия върху държанието на длъжници, кредитори и спестители в банките. Точно по този начин нереално е разискването на концепцията в един неотдавнашен отчет на Световната банка за ефикасното събиране на вземанията. Тоест най-важното мое терзание е, че самата концепция носи в себе си, в България, доста непредвидени последствия и опасности.
Но по ред на номерата
Няма ясно определение на казуса, който този институт ще реши. Старите отговорности на семействата у нас са под 4% от тяхното положение и като безспорна сума те са релативно дребни по отношение на портфейла на кредиторите (например банки) или по отношение на общата сума на благосъстоянието на семействата – след края на рецесията (т.нар. невиждана икономическа рецесия съгласно думите на Станишев и Борисов) в средата на 2010 година до през днешния ден тази сума се движи в границите сред 1.5 и 1.7 милиарда лева, а като дял от Брутният вътрешен продукт понижава. Колегите ми от " Индъстри уоч " към този момент 10 години пресмятат каузи на дълговите заплащания от прихода на семействата от заплати: сред март 2010 и февруари 2017 година този дял се свива повече от два пъти - от 8.3% до 3.7%.
Подобно е държанието и на общата (не единствено старите, а всички заеми) задлъжнялост на семействата - под 10% от техните разполагаеми приходи, и от пет години насам понижава (докато делът на спестявания или се усилва, или остава релативно неизменен).
Това, несъмнено, са междинни стойности. Онзи, който е закъсал с връщането на заемите си, те не го успокояват и не могат да го освободят от терзания и неволи. Но те демонстрират, че казусът не е голям, " заплашителен " или неуправляем за банките, бюджета и стопанската система.
Но и от самостоятелно становище ситуацията на надълбоко закъсалите длъжници наподобява поправимо при сегашната правна система и обичаи.
В приведените сметки за старите отговорности не влизат жилищните заеми: те са и актив, а когато жилището е залог, то е несеквестируемо по изискванията и силата на член 444 от Граждански процесуален кодекс. При тези заеми да закъсаш с неплащане на заем е най-страшно, тъй като можеш да останеш на улицата.
С Емил Хърсев и други сътрудници се опитвахме да съберем данни по този мотив, когато за пръв път социалисти и патриоти се пробваха да предложат проектозакон за банкрута на физическите лица. В най-лошия случай става дума за не повече от 1% от жилищните заеми (и като сума, и като брой). Но както по всичко наподобява, случаите заемодатели да се опитат да вземат жилището като залог, са под 100. Най-често те преструктурират отговорностите или напряко ги опростяват. По репутационни съображения.
Най-важният мотив срещу тази концепция е евентуалното държание на длъжниците. Следните стопански дадености са значими тук.
Хората вземат заеми не от някого другиго, а от самите себе си – след един миг в бъдещето; лихвата е цената на тяхното предпочитание да получат избрана сума пари в този момент, а не след време; задачата е естествената нужда да живееш добре колкото може по-скоро.
Нормално е да искаш да вземеш повече, а да върнеш по-малко, а в случай че въобще не върнеш нищо, си най-добре.
Кредиторът по занимание, банка или всеки различен заемодател би трябвало да вземе поради това събитие, в случай че желае да отбрани парите на своите кредитори, измежду които са и тези, които са им поверили да пазят парите им, спестителите; приведените нагоре данни и банковата статистика демонстрират, че почти 90% от популацията на страната са чисти кредитори на банките като кредитори; тяхното доверие в банките не бе разрушено даже от историята с КТБ.
Законодателят, в случай че пази по някакъв метод публичния интерес (в което за българските депутати аз все по-често се съмнявам), не би трябвало за основава тласъци да не връщат заеми или да се връщат по-малко от авансово контрактуваното съгласно изискванията на контракта.
Първо, тези длъжници са явно малко. И тези, които оферират въвеждането на неплатежоспособност на физическите лица (т.е. омбудсманът, социалисти, патриоти и популисти), би трябвало най-малко да преброят тези хора, да оценят какъв брой коства използването на тяхната концепция и да обяснят при какви условия не би имало негативни непредвидени последствия.
Второ, решението сега е в използването на член 444 от Граждански процесуален кодекс. Обхватът на листата на несеквестируеми активи на длъжниците (от жилище до доходи) бе неотдавна уголемен и има опити възстановяване на практиката при съдилища и кредитори. Усилията в тази тенденция може да продължат доста деликатно.
Трето, казусът би трябвало да очертае някаква систематична връзка – да се проследят последствията от нововъведението " самостоятелен банкрут ". Две измерения са доста значими в това отношение.
Решението на проблем на доста малко длъжници по този метод ще допуска ограничението на свободата на всички – шерване на повече информация с кредитори и данъчни управляващи, повече тяхна власт за интервенция в персоналната сфера на жителите и клиентите, загуба на банкова загадка и по-детайлно външно наблюдаване на приходите на популацията.
Освен това стопански ще стане доста преференциално корпоративни отговорности (независимо от размера на корпорацията, само че по-често за дребни и междинни фирми) да се оформят като персонални заеми. Контролът върху този развой е неосъществим, не е ясно кой ще го прави, само че е ясно, че ще е бъде безценен и неправилен.
Четвърто, при скорошните разисквания на измененията в Граждански процесуален кодекс решение бе открито в 10-годишната отминалост на отговорностите. Това бе несъвършено, само че въпреки всичко рационално решение. Защото за тези години кредиторът може да разпредели риска, да предоговори и опрости вземанията. Без ясни претекстове това решение бе отхвърлено.
Това последно развиване ме кара да мисля, че главният претекст на предложенията за въвеждане на банкрут на физическите лица е по-скоро от психиатрично, в сравнение с от законодателно естество. Омбудсманът, социалистите, патриотите и популистите желаят да потвърдят на самите себе си, че се грижат за бедните и длъжниците по допустимо най-шумния метод – нека някой ги забележи. Те прочее непрестанно вършат такива опити.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ