Имаме нужда от конкуренция при законите, за да имаме по-добри закони
© Кирил Станоев Един от огромните проблеми на сегашната ни система е съзнанието, че политическите решения нямат резултат Още по тематиката
Самият Европейски Съюз финансира враговете си
Заради метода, по който се раздават, еврофондовете изсмукват предприемаческа сила, хранят корупцията и основават антиинвестиционна измежду
4 май 2018
В Европейски Съюз стартира голямaта борба за пари
Обсъждането на бюджета на 27-те за интервала 2021-2027 година има всички изгледи да се трансформира в открита борба
1 май 2018
Търговска война или война на думи
Намерението на американския президент Доналд Тръмп да вкара мито при вноса на стомана и алуминий докара до напрежение сред Съединени американски щати и останалия свят
7 мар 2018
Дейвид Фридман е американски икономист, физик и либертариански теоретик. Той е един от създателите на актуалната доктрина на анархокапитализма, която развива в своята книга " The Machinery of Freedom ". Автор е и на редица други книги по стопанска система и право, в това число " Price Theory: An Intermediate Text ", " Law’s Order: What Economics Has to Do with Law and Why It Matters ", " Hidden Order: The Economics of Everyday Life " и други. Автор е и на два художествени романа. Известен е със своята доктрина за произхода на правата на благосъстоятелност и историческия си разбор на еволюцията на разнообразни правни системи. Фридман гостува в България като основен преподавател на Петата либертарианска конференция, проведена от Българското либертарианско общество. Син на Нобеловия лауреат по стопанска система Милтън Фридман.
Н аучихме ли си уроците от финансовата рецесия, поради че от ден на ден хора приказват за идната?
- За мен не е ясно за какво предходната финансова рецесия се случи, а в случай че не знаем за какво се е случила, не можем да извадим поука от нея. Аз самият не знам за какво се случи. Личното ми усещане е, че има доста хора, които знаят за какво се случи рецесията, само че не са съгласни един с различен. Затова се колебая, че сме научили уроците си. Много хора считат, че икономистите са хора, които учат стопанската система, само че аз считам, че това изказване е неверно. Това е като да мислиш, че физиците са хора, които вършат атомни бомби. Разбирането на стопанската система несъмнено е нещо потребно, само че стопанската система като предмет е ориентирана към разбирането на човешкото държание. Различните икономисти употребяват знанията си за разнообразни неща. Моята първа оповестена публикация бе икономическа доктрина за размера и формата на нациите. В нея се пробвах да обясня картата на Европа от рухването на Римската империя до сегашни дни, разглеждайки моделите на състезание на държавните управления за територия и какъв е резултатът от тях. Основният ми интерес през последните няколко десетилетия е стопански разбор на законите – потреблението на икономическата просвета като метод да достигнем до добра правна система, при която да кажем – в случай че имаме тези закони, по какъв начин ще реагират на тях рационалните хора, какъв би бил резултатът. Давам това единствено за образец – всичко е обвързвано с стопанската система, само че няма общо с това, което се случва през днешния ден, или с финансовата рецесия. Чел съм доста пояснения за финансовата рецесия и въпреки да не е постоянно срещано при икономистите, желая да кажа, че не знам за какво тя се случи.
Да поговорим за работата ви сега. Каква правна система можем да създадем, с цел да имаме по-свободна и ефикасна стопанска система?
- Това в действителност са два въпроса. Първият е какви закони би трябвало да ражда системата ни, а вторият е по какъв начин може да сме сигурни, че системата ще написа положителни закони. Хората постоянно вършат грешката, че става дума за това какъв ще бъде крайният резултат. Затова спорим дали сме за или срещу да оказваме помощ на бедните. Но този въпрос няма същински отговор, до момента в който не отговорим кои институции ще оказват помощ на бедните. Ако кажем, че ние сме за помощ към бедните, това значи, че сме за държавното управление да преразпределя пари към бедните. Следващият въпрос е дали държавното управление има задоволително мощ, с цел да преразпределя тези пари и да оказва помощ на бедните. Може би би било по-доходоносно за държавното управление да насочва пари към авторитетни хора или хора от партийното болшинство. Моят отговор на всичко това е да имаме разнообразни типове закони – да ги назовем закони X, Y и Z. По-важният въпрос е кои институции биха могли да ти дадат верните закони. Това, за което ще приказвам по-късно през днешния ден, е мотив в интерес на един друг вид закони и институции, където законите идват от частни институции.
Къде виждате неточности в днешните правни системи?
- По отношение на това какви могат да бъдат законите, те би трябвало да дават повече благоприятни условия на частните лица да са свободни да правят това, което желаят. Не знам каква е обстановката в България, само че неотдавна приказвах с хора в Румъния, където хората имат потребност от позволение за съвсем всичко. Ако аз желая да стартира собствен бизнес, би трябвало да бъда свободен да го направя и в случай че бизнесът ми банкрутира, аз ще изгубя пари. Няма потребност държавното управление да ми дава позволение. Разбрах, че в София няма Uber. Причината да няма Uber е, че компанията няма позволение от държавното управление. Само допускам, не знам нищо за България, само че допускам, че повода за това са таксиметровите компании, които се опасяват от конкуренцията. При такава система е разумно, че мощните играчи като таксиметровите компании ще се насочат към това да употребяват политическо влияние върху хората, които дават разрешителни. Колкото по-малко сходна мощ имат държавните управления, толкоз по-добре би било за конкуренцията и клиентите.
Много хора, когато мислят за едно такова анархокапиталистическо общество, си мислят за общество без закони. Как бихте им обяснили своята доктрина?
- Много, доста малко мислят изобщо за неща като анархокапитализъм. Не би било общество без закони. Моделът, който описах преди доста години в една моя книга, е подобен, че хората биха били клиенти на компании, които им продават услуга за отбрана на техните права. Всички компании биха имали интерес от това да се стигне до спокойно позволение, тъй като насилието е прекомерно скъпо и биха изгубили интерес. Затова и въпросните компании биха се съгласили да има частен съд, съдия, който да взема решение делата. Всяка организация ще написа разнообразни типове закони. Моят мотив е, че по този начин организациите, пишещи закони, ще пишат положителни закони, тъй като в последна сметка ще продават услуги. Един от огромните проблеми на сегашната ни система е, че индивидите знаят, че техните политически решения нямат резултат. Дори в дребна страна като България, шансът, че твоят глас ще реши кой да бъде президент, е доста невисок. Затова нямаш гаранция, че държавното управление взима едно вярно решение, тъй като не можеш даже да ги сравняваш. Една партия е на власт това десетилетие, другата идващото, те се борят с разнообразни проблеми, само че и в друго време. Когато си на пазара, знаеш, че когато избереш нещо, това е, което получаваш. В твой интерес е да намериш това, което ще ти прави най-хубава работа. В обществото, което аз разказвам, ти избираш на коя организация за правна система да бъдеш клиент и значително избираш под какви закони да живееш. Не го избираш изцяло, само че имаш добър избор и можеш да видиш кое е най-хубавият избор за твоя живот.
Няма ли в една такава система тези организации да се трансфорат във тип страна?
- Не, тъй като това, което прави страната страна, е опцията да нарушава правата на другите. Ако аз желая ти да свършиш една работа, би трябвало да имаме единодушие. Ако страната желае ти да станеш боец, тя няма потребност от такова единодушие. Ако аз желая да ти продам артикул или услуга, би трябвало да имаме единодушие. Ако страната желае да ти продаде услуга, тя събира налози и ти дава услугата. Фундаменталната разлика е, че хората, като оставим настрани нарушителите, ще живеят по разпоредбите, с които в началото са се съгласили.
Какво смятате за манията по криптовалутите и блокчейн?
- Криптовалутите са доста хитра концепция. Предполагам, че по-голямата част от тях ще изчезнат и ще останем с една, две или три, които да употребяваме. Най-общо казано, те имат две доста значими качества. Първото е, че те нямат потребност от някой, който да ги печати. Това са пари, които не идват нито от държавното управление, нито от банка. Другото значимо качество е, че могат да се употребяват онлайн и вършат по-трудно следенето им. Не е изцяло невероятно да бъдат проследени, само че доста от тях са покрай цялостната анонимност. Това има своите минуси – могат да бъдат употребявани за изнудване при отвличания и други неприятни действия. Големият плюс е, че държавното управление има по-малка мощ върху теб, в случай че не може да вижда какво правиш. И тъй като аз считам, че изцяло държавните управления са по-опасни, в сравнение с нарушителите, които отвличат хора, намирам криптовалутите повече за плюс, само че и със обилни дефекти.
Цялостно видяно обаче, те биха ли могли да спомогнат за по-свободно общество и стопанска система?
- Да, те биха спомогнали за едно по-свободно общество. Не съм сигурен, че към този момент има криптовалути, които да заместват изцяло общоприетите пари, само че вървят натам. Много хора считат, че парите би трябвало да идват от държавното управление, само че исторически видяно, това не е правилно. Когато Адам Смит е пишел през XVIII век, парите в Шотландия са идвали от частни банки. На процедура са били просто хартия, на която написа, че банката ще ти даде несъмнено количество сребро, в случай че си го поискаш.
За да приключим по отношение на теорията ви за анархокапитализма: виждате ли метод теорията да премине към процедура?
- Нещо доста сходно на това, което обясних, може да се появи в интернет. Би било нещо като кибер анархокапитализъм. В този случай отбраната на правата на хората ще стане не посредством мощ, а посредством репутационна система, която да демонстрира на хората, че не би трябвало да ти имат вяра. Във физическия свят – не, не мисля, че най-малкото ще доживея да го видя. За да стане нещо такова, би трябвало да имаме парче ничия земя, срив на съществуващи институции или постепенно развиване, при което частните институции да заменят държавните. Не имам вяра, че нещо сходно може да се появи в скорошните десетилетия, само че считам, че са други възможности, които си коства да бъдат прегледани, ако днешните системи се провалят изцяло. Аз надали ще видя нещо сходно, само че може би вашето потомство има късмет.
Самият Европейски Съюз финансира враговете си
Заради метода, по който се раздават, еврофондовете изсмукват предприемаческа сила, хранят корупцията и основават антиинвестиционна измежду
4 май 2018
В Европейски Съюз стартира голямaта борба за пари
Обсъждането на бюджета на 27-те за интервала 2021-2027 година има всички изгледи да се трансформира в открита борба
1 май 2018
Търговска война или война на думи
Намерението на американския президент Доналд Тръмп да вкара мито при вноса на стомана и алуминий докара до напрежение сред Съединени американски щати и останалия свят
7 мар 2018
Дейвид Фридман е американски икономист, физик и либертариански теоретик. Той е един от създателите на актуалната доктрина на анархокапитализма, която развива в своята книга " The Machinery of Freedom ". Автор е и на редица други книги по стопанска система и право, в това число " Price Theory: An Intermediate Text ", " Law’s Order: What Economics Has to Do with Law and Why It Matters ", " Hidden Order: The Economics of Everyday Life " и други. Автор е и на два художествени романа. Известен е със своята доктрина за произхода на правата на благосъстоятелност и историческия си разбор на еволюцията на разнообразни правни системи. Фридман гостува в България като основен преподавател на Петата либертарианска конференция, проведена от Българското либертарианско общество. Син на Нобеловия лауреат по стопанска система Милтън Фридман.
Н аучихме ли си уроците от финансовата рецесия, поради че от ден на ден хора приказват за идната?
- За мен не е ясно за какво предходната финансова рецесия се случи, а в случай че не знаем за какво се е случила, не можем да извадим поука от нея. Аз самият не знам за какво се случи. Личното ми усещане е, че има доста хора, които знаят за какво се случи рецесията, само че не са съгласни един с различен. Затова се колебая, че сме научили уроците си. Много хора считат, че икономистите са хора, които учат стопанската система, само че аз считам, че това изказване е неверно. Това е като да мислиш, че физиците са хора, които вършат атомни бомби. Разбирането на стопанската система несъмнено е нещо потребно, само че стопанската система като предмет е ориентирана към разбирането на човешкото държание. Различните икономисти употребяват знанията си за разнообразни неща. Моята първа оповестена публикация бе икономическа доктрина за размера и формата на нациите. В нея се пробвах да обясня картата на Европа от рухването на Римската империя до сегашни дни, разглеждайки моделите на състезание на държавните управления за територия и какъв е резултатът от тях. Основният ми интерес през последните няколко десетилетия е стопански разбор на законите – потреблението на икономическата просвета като метод да достигнем до добра правна система, при която да кажем – в случай че имаме тези закони, по какъв начин ще реагират на тях рационалните хора, какъв би бил резултатът. Давам това единствено за образец – всичко е обвързвано с стопанската система, само че няма общо с това, което се случва през днешния ден, или с финансовата рецесия. Чел съм доста пояснения за финансовата рецесия и въпреки да не е постоянно срещано при икономистите, желая да кажа, че не знам за какво тя се случи.
Да поговорим за работата ви сега. Каква правна система можем да създадем, с цел да имаме по-свободна и ефикасна стопанска система?
- Това в действителност са два въпроса. Първият е какви закони би трябвало да ражда системата ни, а вторият е по какъв начин може да сме сигурни, че системата ще написа положителни закони. Хората постоянно вършат грешката, че става дума за това какъв ще бъде крайният резултат. Затова спорим дали сме за или срещу да оказваме помощ на бедните. Но този въпрос няма същински отговор, до момента в който не отговорим кои институции ще оказват помощ на бедните. Ако кажем, че ние сме за помощ към бедните, това значи, че сме за държавното управление да преразпределя пари към бедните. Следващият въпрос е дали държавното управление има задоволително мощ, с цел да преразпределя тези пари и да оказва помощ на бедните. Може би би било по-доходоносно за държавното управление да насочва пари към авторитетни хора или хора от партийното болшинство. Моят отговор на всичко това е да имаме разнообразни типове закони – да ги назовем закони X, Y и Z. По-важният въпрос е кои институции биха могли да ти дадат верните закони. Това, за което ще приказвам по-късно през днешния ден, е мотив в интерес на един друг вид закони и институции, където законите идват от частни институции.
Къде виждате неточности в днешните правни системи?
- По отношение на това какви могат да бъдат законите, те би трябвало да дават повече благоприятни условия на частните лица да са свободни да правят това, което желаят. Не знам каква е обстановката в България, само че неотдавна приказвах с хора в Румъния, където хората имат потребност от позволение за съвсем всичко. Ако аз желая да стартира собствен бизнес, би трябвало да бъда свободен да го направя и в случай че бизнесът ми банкрутира, аз ще изгубя пари. Няма потребност държавното управление да ми дава позволение. Разбрах, че в София няма Uber. Причината да няма Uber е, че компанията няма позволение от държавното управление. Само допускам, не знам нищо за България, само че допускам, че повода за това са таксиметровите компании, които се опасяват от конкуренцията. При такава система е разумно, че мощните играчи като таксиметровите компании ще се насочат към това да употребяват политическо влияние върху хората, които дават разрешителни. Колкото по-малко сходна мощ имат държавните управления, толкоз по-добре би било за конкуренцията и клиентите.
Много хора, когато мислят за едно такова анархокапиталистическо общество, си мислят за общество без закони. Как бихте им обяснили своята доктрина?
- Много, доста малко мислят изобщо за неща като анархокапитализъм. Не би било общество без закони. Моделът, който описах преди доста години в една моя книга, е подобен, че хората биха били клиенти на компании, които им продават услуга за отбрана на техните права. Всички компании биха имали интерес от това да се стигне до спокойно позволение, тъй като насилието е прекомерно скъпо и биха изгубили интерес. Затова и въпросните компании биха се съгласили да има частен съд, съдия, който да взема решение делата. Всяка организация ще написа разнообразни типове закони. Моят мотив е, че по този начин организациите, пишещи закони, ще пишат положителни закони, тъй като в последна сметка ще продават услуги. Един от огромните проблеми на сегашната ни система е, че индивидите знаят, че техните политически решения нямат резултат. Дори в дребна страна като България, шансът, че твоят глас ще реши кой да бъде президент, е доста невисок. Затова нямаш гаранция, че държавното управление взима едно вярно решение, тъй като не можеш даже да ги сравняваш. Една партия е на власт това десетилетие, другата идващото, те се борят с разнообразни проблеми, само че и в друго време. Когато си на пазара, знаеш, че когато избереш нещо, това е, което получаваш. В твой интерес е да намериш това, което ще ти прави най-хубава работа. В обществото, което аз разказвам, ти избираш на коя организация за правна система да бъдеш клиент и значително избираш под какви закони да живееш. Не го избираш изцяло, само че имаш добър избор и можеш да видиш кое е най-хубавият избор за твоя живот.
Няма ли в една такава система тези организации да се трансфорат във тип страна?
- Не, тъй като това, което прави страната страна, е опцията да нарушава правата на другите. Ако аз желая ти да свършиш една работа, би трябвало да имаме единодушие. Ако страната желае ти да станеш боец, тя няма потребност от такова единодушие. Ако аз желая да ти продам артикул или услуга, би трябвало да имаме единодушие. Ако страната желае да ти продаде услуга, тя събира налози и ти дава услугата. Фундаменталната разлика е, че хората, като оставим настрани нарушителите, ще живеят по разпоредбите, с които в началото са се съгласили.
Какво смятате за манията по криптовалутите и блокчейн?
- Криптовалутите са доста хитра концепция. Предполагам, че по-голямата част от тях ще изчезнат и ще останем с една, две или три, които да употребяваме. Най-общо казано, те имат две доста значими качества. Първото е, че те нямат потребност от някой, който да ги печати. Това са пари, които не идват нито от държавното управление, нито от банка. Другото значимо качество е, че могат да се употребяват онлайн и вършат по-трудно следенето им. Не е изцяло невероятно да бъдат проследени, само че доста от тях са покрай цялостната анонимност. Това има своите минуси – могат да бъдат употребявани за изнудване при отвличания и други неприятни действия. Големият плюс е, че държавното управление има по-малка мощ върху теб, в случай че не може да вижда какво правиш. И тъй като аз считам, че изцяло държавните управления са по-опасни, в сравнение с нарушителите, които отвличат хора, намирам криптовалутите повече за плюс, само че и със обилни дефекти.
Цялостно видяно обаче, те биха ли могли да спомогнат за по-свободно общество и стопанска система?
- Да, те биха спомогнали за едно по-свободно общество. Не съм сигурен, че към този момент има криптовалути, които да заместват изцяло общоприетите пари, само че вървят натам. Много хора считат, че парите би трябвало да идват от държавното управление, само че исторически видяно, това не е правилно. Когато Адам Смит е пишел през XVIII век, парите в Шотландия са идвали от частни банки. На процедура са били просто хартия, на която написа, че банката ще ти даде несъмнено количество сребро, в случай че си го поискаш.
За да приключим по отношение на теорията ви за анархокапитализма: виждате ли метод теорията да премине към процедура?
- Нещо доста сходно на това, което обясних, може да се появи в интернет. Би било нещо като кибер анархокапитализъм. В този случай отбраната на правата на хората ще стане не посредством мощ, а посредством репутационна система, която да демонстрира на хората, че не би трябвало да ти имат вяра. Във физическия свят – не, не мисля, че най-малкото ще доживея да го видя. За да стане нещо такова, би трябвало да имаме парче ничия земя, срив на съществуващи институции или постепенно развиване, при което частните институции да заменят държавните. Не имам вяра, че нещо сходно може да се появи в скорошните десетилетия, само че считам, че са други възможности, които си коства да бъдат прегледани, ако днешните системи се провалят изцяло. Аз надали ще видя нещо сходно, само че може би вашето потомство има късмет.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ