В славните години на Историческия компромис
© Капитал Радан Кънев Още по тематиката
Десницата - следващо пренареждане
Година след изборния неуспех от ДСБ и " Да, България " отново се чака обединяване, а Съюз на демократичните сили и ДБГ ще търсят конфигурации, в които да влязат след разпада на Реформаторския блок
30 мар 2018
Мнения Daily - Вождизмът вдясно ще ни подчини на всеки идващ " Голям мъж "
И още: Турция желае парче от тортата " Сирия " ; Нужна е дълготрайна тактика за въздържане на съветския експанзионизъм
22 мар 2018 Радан Кънев за книгата си " 1 април 2034 " година, която дефинира като престъпен разказ за близкото бъдеще
Тази книга е писана извънредно в интервала 2002-2007 година, преди да стартира да се занимавам интензивно с политика. По тази причина част от събитията, персонажите и наименованията нямат никаква връзка с процеси, протекли през 2007 – 2017 година
Терминът Исторически компромис се употребява не в смисъла, който му придадоха събития от юли 2015 година, а по отношение на спор тъкмо 10 години по-рано, през 2005 година, когато починалият Стратег на Българска социалистическа партия Александър Лилов призоваваше за стратегически съюз сред социалистите и ръководещата тогава Национална движение „Симеон Втори". Идеята съгласно мен беше да се реализира трайно единство на ползите на късната комунистическа номенклатура и на мафията от 90-те под маската на национално помиряване. В повествованието тази концепция се е осъществила при започване на 2009 година, което, както всички знаем, не се случи.
Случи се друго. Историческият компромис сред алената номенклатура и престъпната мафия на прехода се състоя не посредством обединяване на Българска социалистическа партия и Национална движение „Симеон Втори", както е в романа ми, а посредством основаването на през днешния ден ръководещата дясна партия ГЕРБ. За положително или неприятно. Тази книга може да се преглежда като самобитна антиутопия, рисуваща една мислена България, в която ГЕРБ в никакъв случай не е възниквал, а Бат` Бойко си е останал началник на охранителна компания.
Всичко останало оставям на преценката и фантазията на читателя.
...
По масите, застлани със остарели броеве на вестник " Дума ", се разливаха домашна ракия и кока-кола, в ъгъла се завърна аленото знаме, а на стената – портретите на Карл Маркс, Гарибалди и Стефан Стамболов. И тримата гледаха малко начумерено, очевидно се притесняваха от компанията, само че постоянните гости не се смущаваха ни минимум. Когато кметът влезе и огледа помещението, първият му въпрос беше:
– Къде е Левски?
– Заляха го с компот – отвърна бай Григор, без очевидно терзание. Пък и кой ли би се тормозил в неговото положение на духа. Кметът даже не посмя да попита къде е Живков. А може би просто знаеше къде е – в личния му кабинет.
...
Но не щеш ли в този момент градът влезе в излъчванията, и то не с нормалната вест за битово закононарушение, не с цените на зелената салата (макар да наближаваше Великден), нито даже с гордостта на локална баба, че е отгледала рекордно огромна краставица (напролет, през есента новината нормално е за тиква), а с изгубването на млада жена, освен това, хм, продажница.
– Мамо – момиченцето беше към десетинагодишно, увито в пълен шал, да не настине в първоаприлската утрин – мамо, какво значи курва и за какво вуйна Цонка сподели, че не ѝ пукало къде се е запиляла курвата?
– Защото тя продава тялото си, миличко, и не заслужава нашето внимание. Това работи.
– Мамо, а какво значи някой да работи? – дребната имитираше отлично комбинацията от пренебрежение и отчуждение, което прозвуча в гласа на майка ѝ, – ти за какво не работиш?
– Ами миличко, това значи... – не беше елементарно да се изясни, в случай че не ти се е случвало, – значи да продаваш тялото си на някого – изтърси, без сама да знае какъв брой е права.
– Мамо, значи всички, дето работят, са курви?
– –
А на открито паниката продължаваше. Едни се чудеха къде се е запиляла курвата, други – кой я е умъртвил, трети – къде е липсващ създателят на " Критика на човечността ". И – може би – къде държи парите
...
Решението, както и решенията на множеството несъгласия на прехода от комунизъм към народна власт, беше открито чак в славните години на Историческия компромис. Тогава страната ни построи още по-нови секрети служби, които се занимаваха само с " партньорство " и напълно публично получаваха луди пари, с цел да не вършат нищо. А новите служби, към този момент публично приети за единосъщни със старите служби, минаха на директно послушание на Светия синод (но, несъмнено – финансирани от бюджета), където по този начин и по този начин обитаваха най-висшите им към момента живи ръководители. Тяхната публична функционалност беше опазването на " православната еднаквост " на нацията, ще рече – опълчване на заплахата от неконтролирано избуяване на западни пороци като върховенството на закона, конкурентната пазарна стопанска система и демократичната промяна на ръководството.
Десницата - следващо пренареждане
Година след изборния неуспех от ДСБ и " Да, България " отново се чака обединяване, а Съюз на демократичните сили и ДБГ ще търсят конфигурации, в които да влязат след разпада на Реформаторския блок
30 мар 2018
Мнения Daily - Вождизмът вдясно ще ни подчини на всеки идващ " Голям мъж "
И още: Турция желае парче от тортата " Сирия " ; Нужна е дълготрайна тактика за въздържане на съветския експанзионизъм
22 мар 2018 Радан Кънев за книгата си " 1 април 2034 " година, която дефинира като престъпен разказ за близкото бъдеще
Тази книга е писана извънредно в интервала 2002-2007 година, преди да стартира да се занимавам интензивно с политика. По тази причина част от събитията, персонажите и наименованията нямат никаква връзка с процеси, протекли през 2007 – 2017 година
Терминът Исторически компромис се употребява не в смисъла, който му придадоха събития от юли 2015 година, а по отношение на спор тъкмо 10 години по-рано, през 2005 година, когато починалият Стратег на Българска социалистическа партия Александър Лилов призоваваше за стратегически съюз сред социалистите и ръководещата тогава Национална движение „Симеон Втори". Идеята съгласно мен беше да се реализира трайно единство на ползите на късната комунистическа номенклатура и на мафията от 90-те под маската на национално помиряване. В повествованието тази концепция се е осъществила при започване на 2009 година, което, както всички знаем, не се случи.
Случи се друго. Историческият компромис сред алената номенклатура и престъпната мафия на прехода се състоя не посредством обединяване на Българска социалистическа партия и Национална движение „Симеон Втори", както е в романа ми, а посредством основаването на през днешния ден ръководещата дясна партия ГЕРБ. За положително или неприятно. Тази книга може да се преглежда като самобитна антиутопия, рисуваща една мислена България, в която ГЕРБ в никакъв случай не е възниквал, а Бат` Бойко си е останал началник на охранителна компания.
Всичко останало оставям на преценката и фантазията на читателя.
...
По масите, застлани със остарели броеве на вестник " Дума ", се разливаха домашна ракия и кока-кола, в ъгъла се завърна аленото знаме, а на стената – портретите на Карл Маркс, Гарибалди и Стефан Стамболов. И тримата гледаха малко начумерено, очевидно се притесняваха от компанията, само че постоянните гости не се смущаваха ни минимум. Когато кметът влезе и огледа помещението, първият му въпрос беше:
– Къде е Левски?
– Заляха го с компот – отвърна бай Григор, без очевидно терзание. Пък и кой ли би се тормозил в неговото положение на духа. Кметът даже не посмя да попита къде е Живков. А може би просто знаеше къде е – в личния му кабинет.
...
Но не щеш ли в този момент градът влезе в излъчванията, и то не с нормалната вест за битово закононарушение, не с цените на зелената салата (макар да наближаваше Великден), нито даже с гордостта на локална баба, че е отгледала рекордно огромна краставица (напролет, през есента новината нормално е за тиква), а с изгубването на млада жена, освен това, хм, продажница.
– Мамо – момиченцето беше към десетинагодишно, увито в пълен шал, да не настине в първоаприлската утрин – мамо, какво значи курва и за какво вуйна Цонка сподели, че не ѝ пукало къде се е запиляла курвата?
– Защото тя продава тялото си, миличко, и не заслужава нашето внимание. Това работи.
– Мамо, а какво значи някой да работи? – дребната имитираше отлично комбинацията от пренебрежение и отчуждение, което прозвуча в гласа на майка ѝ, – ти за какво не работиш?
– Ами миличко, това значи... – не беше елементарно да се изясни, в случай че не ти се е случвало, – значи да продаваш тялото си на някого – изтърси, без сама да знае какъв брой е права.
– Мамо, значи всички, дето работят, са курви?
– –
А на открито паниката продължаваше. Едни се чудеха къде се е запиляла курвата, други – кой я е умъртвил, трети – къде е липсващ създателят на " Критика на човечността ". И – може би – къде държи парите
...
Решението, както и решенията на множеството несъгласия на прехода от комунизъм към народна власт, беше открито чак в славните години на Историческия компромис. Тогава страната ни построи още по-нови секрети служби, които се занимаваха само с " партньорство " и напълно публично получаваха луди пари, с цел да не вършат нищо. А новите служби, към този момент публично приети за единосъщни със старите служби, минаха на директно послушание на Светия синод (но, несъмнено – финансирани от бюджета), където по този начин и по този начин обитаваха най-висшите им към момента живи ръководители. Тяхната публична функционалност беше опазването на " православната еднаквост " на нацията, ще рече – опълчване на заплахата от неконтролирано избуяване на западни пороци като върховенството на закона, конкурентната пазарна стопанска система и демократичната промяна на ръководството.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ