Мнения Daily - Без доверие диктатурата неизбежно ще дойде
© Георги Кожухаров Липсата на социална поддръжка е в основата на всеки прелом. Още по тематиката
Мнения Daily - Посегателство върху свободата на словото има
И още: Не се сърди, човече; От тази заран Борисов е в лагера на Орбан
10 окт 2018
Вечерни вести: В очакване на разкрития за убийството в Русе, България е срещу екоцелите на Европейски Съюз
И още: МВФ сви прогнозата си за растежа на икономиката; Вторият " турист " от Солсбъри се оказа лекар от съветското разузнаване; София е втора в Европа по растеж на туристите съгласно Mastercard
9 окт 2018 Игра на тронове
Без доверие диктатурата неизбежно ще пристигна
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Мащабната ерозия на публичното доверие във властта може да докара до два вида промени в модела на политическо ръководство на страната. От една страна, разтърсената и останала без сериозна социална поддръжка власт се оказва извънредно лесна плячка на всеки добре проведен опит за политически прелом, откъдето и да идва той.
През 2013 година кабинетът Борисов-1 бе свален от коалиция на раздразнени съветски енергийни/ стратегически ползи и локални олигархични групи, сдавили се като псета към към момента могъщата КТБ. През далечната 2001 година ръководството на Съюз на демократичните сили бе подкопано от гневна - и сполучлива акция на посткомунистическата мафия против държавното управление на Иван Костов, която разчисти пътя на далаверата Национална движение „Симеон Втори". Примери – доста.
Вместо да демонстрира засегнатост и мъка и да назидава свои и непознати, Бойко Борисов ще направи добре да види в какъв вакуум на доверие се е оказало неговото ръководство - дружно с съвсем всички останали държавни институции в страната. Докато не преизгради това доверие към властта, той може да чака единствено все по-неприятни прекарвания от този вид.
От друга страна, съществува и различна опция за справяне с неналичието на публично доверие. Доверието е належащо при демократично ръководство. Ако извадиш сопата - ще се оправиш някак и без него. В Унгария не се усеща липса на доверие към Орбан. Но слушам, че мнозина унгарци били неохотни да приказват за него пред непознати хора - изключително в случай че са сериозни. Путин не усеща липса на доверие - тези, които не му се доверяват, или мълчат, или отпътуват за по-хладните места в необятната Русия. Авторитарното ръководство - даже и в " мек " вид - е " лекарство " против неналичието на публично доверие. Но даже и то не може да бъде наложено внезапно - обществото и страната се " свличат " към авторитаризъм и тирания в продължение на дълъг интервал от време.
Обратим ли е процесът на съмнение към властта в България? Не съм сигурен, не съм... Не споделям, че тъкмо Бойко Борисов може да " обърне дебелия край " и да " орбанизира " или " путинизира " пълноценно България. Но в случай че не се оправи с рецесията на легитимността, която се задълбочава в изискванията на днешното ръководство, диктатурата - все едно чия - неизбежно ще пристигна. А претенденти за диктатори има - я вижте единствено какъв брой " националисти " и " русофили " гневно се разхождат по сцената...
--------
Народът е елементарен, викат. Ами просвещавайте го.
Хладнокръвно
Те желаят Той да им даде свободата
От коментар на Веселин Желев за " Клуб Z "
Фотограф: Георги Кожухаров
Има независимост на словото в България, споделя им Той. Не, няма, отвръщат му те. И ти си отговорен за това.
Защо е отговорен? Защото е оставил множеството медии и разпространяването на печата заедно, директно или индиректно, в ръцете на един различен. И тъй като медиите на този другия четкат Него от изгрев до здрач, че и по-късно. А имаше време, когато го плюеха.
Защото Той утвърждава бюджетите и управленията на държавните медии, които за съзвучие се назовават обществени, и разпределя евросредства сред частните.
Това е историята в резюме. Предъвкваме я от 10 години. Бях един от първите, които я описаха в елементи. Бях един от първите, които я подлагаха на критика. И си платих.
Като я прелиствам през днешния ден обаче, се запитвам: какво в действителност желаят те? Искат Той да им даде свободата. Да я вземе от оня, другия, дето го четка, и да я даде на тях. Т.е. те желаят мястото на оня другия. Той да им го даде, така както раздава постове и пари.
Или, може би, не съм прав. Може би желаят просто да вземе от оня другия преимуществата му и да не ги дава на никого. И всички да са равни.
Ама това значи ли, че по-късно внезапно ще изгрее независимост на медиите и независимост въобще? Не съм напълно сигурен.
Имам дълга памет. И помня по какъв начин в самото начало на първия Му мандат, всички Му се слагаха, всички Го цитираха, всички Го славословеха и дума не отваряха за независимост.
Те към този момент 10 години викат за независимост. По едно време се надяваха, в случай че Той не рачи да им я даде, Европа да го принуди. Но Европа си го харесва. Освен това няма право да му се меси тъкмо в тази работа. И те отново са нещастни. Няма кой да ги освободи. Търсят си избавител. Може и да не е цар.
Народът е елементарен, викат. Ами просвещавайте го. Мълчат. Това е мъчно. Иска работа. Иска четене. Което да предшества писането. Иска обстоятелства. Които да са преди мненията. Иска професионални стандарти. А не умения на кандидатстудентско равнище. Иска самообладание и разсъдък. А не нервност.
-------
Политизацията не е неприятно нещо, в случай че е в Народното събрание, само че тъкмо той е... деполитизиран.
Власт
Защо непрекъснато надяваме партийни очила?
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
Защо всеки случай в България - било то грубо ликвидиране на публицист, злополука с рейс или несполучливо подбрани плочки за площад - се написа непосредствено на сметката на ръководещата партия и премиера? Защо проблеми, които би трябвало да получат отговор от професионални и самостоятелни институции, биват неизбежно политизирани? Трагедията с убийството в Русе беше последната илюстрация на тази наклонност: до момента в който опозицията се опитваше да показа случая като общоприет неуспех на ръководството, Борисов го опакова като " безродна " и безпочвена офанзива против България. И двете тълкования с учудваща лекост политизираха казуса и уверено се откъснаха от трезвата действителност.
Откъде идва тази податливост към надяване на политически, партийни очила? Дори отговорите на този въпрос нормално са политизирани. За държавното управление повода е неналичието на политическа просвета у опозицията, която непочтено се пробва да се възползва от всяка обстановка. За опозицията това е единственият ефикасен метод за битка против власт, която сама постоянно манипулира публичното мнение и не съблюдава непоколебим етически кодекс.
Зад тези повърхностни отговори има обаче и един по-голям: политизацията на произшествия е разследване от структурно деформиране на обществената сфера, при което вместо самостоятелни институции, ръководещите основават организации за слугинаж, обгрижващи тях и приятелите им. Тези агенции/органи/комисии не се стремят да свършат дилемите, за които публично съществуват, а се занимават с лъскане на имиджа на патроните си (управляващите) и громене на техните съперници.
Борбата против корупцията би трябвало да бъде сфера, в която няма значение дали някой е на власт или не - ръководещите даже би трябвало да са по-уязвими. В България обаче е противоположното: както е добре известно, няма основен ръководещ, заловен в съществено провинение. Всички обвинени и съдени са или от опозицията, или от партии, отпаднали от ръководството.
По принцип парламентарните комисии са една от опциите за без значение следствие на кавги. Комисията за КТБ обаче беше основана, с цел да оневини по случая прокуратурата и КФН. Както и с цел да не се упоменат избрани имена.
Размиването на границата сред самостоятелна агенция/комисия/орган и пиар конструкция води до размиване на границата сред истина и агитация. Пост-истината е в действителност засилена форма на политизация на обществената сфера. Крайният резултат е, че съвсем всичко се трансформира в " скандал " и съвсем никой скандал не приключва с някакво еднопосочно решение: те просто в един миг затихват.
По принцип политизацията не е нещо неприятно, когато се случва в Народното събрание и в електоралното съревнование сред партиите. Но става нездравословна, когато визира сфери като правосъдна власт, антикорупционни структури и медии. Проблемът в България е, че в Народното събрание имаме деполитизация - всички партии се " патриотизираха " и започнаха да приказват едно и също по множеството значими въпроси. А медиите и правосъдната власт са политизирани.
Това са и дълбоките аргументи за не изключително положителната известност на страната в Европа.
Мнения Daily - Посегателство върху свободата на словото има
И още: Не се сърди, човече; От тази заран Борисов е в лагера на Орбан
10 окт 2018
Вечерни вести: В очакване на разкрития за убийството в Русе, България е срещу екоцелите на Европейски Съюз
И още: МВФ сви прогнозата си за растежа на икономиката; Вторият " турист " от Солсбъри се оказа лекар от съветското разузнаване; София е втора в Европа по растеж на туристите съгласно Mastercard
9 окт 2018 Игра на тронове
Без доверие диктатурата неизбежно ще пристигна
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Мащабната ерозия на публичното доверие във властта може да докара до два вида промени в модела на политическо ръководство на страната. От една страна, разтърсената и останала без сериозна социална поддръжка власт се оказва извънредно лесна плячка на всеки добре проведен опит за политически прелом, откъдето и да идва той.
През 2013 година кабинетът Борисов-1 бе свален от коалиция на раздразнени съветски енергийни/ стратегически ползи и локални олигархични групи, сдавили се като псета към към момента могъщата КТБ. През далечната 2001 година ръководството на Съюз на демократичните сили бе подкопано от гневна - и сполучлива акция на посткомунистическата мафия против държавното управление на Иван Костов, която разчисти пътя на далаверата Национална движение „Симеон Втори". Примери – доста.
Вместо да демонстрира засегнатост и мъка и да назидава свои и непознати, Бойко Борисов ще направи добре да види в какъв вакуум на доверие се е оказало неговото ръководство - дружно с съвсем всички останали държавни институции в страната. Докато не преизгради това доверие към властта, той може да чака единствено все по-неприятни прекарвания от този вид.
От друга страна, съществува и различна опция за справяне с неналичието на публично доверие. Доверието е належащо при демократично ръководство. Ако извадиш сопата - ще се оправиш някак и без него. В Унгария не се усеща липса на доверие към Орбан. Но слушам, че мнозина унгарци били неохотни да приказват за него пред непознати хора - изключително в случай че са сериозни. Путин не усеща липса на доверие - тези, които не му се доверяват, или мълчат, или отпътуват за по-хладните места в необятната Русия. Авторитарното ръководство - даже и в " мек " вид - е " лекарство " против неналичието на публично доверие. Но даже и то не може да бъде наложено внезапно - обществото и страната се " свличат " към авторитаризъм и тирания в продължение на дълъг интервал от време.
Обратим ли е процесът на съмнение към властта в България? Не съм сигурен, не съм... Не споделям, че тъкмо Бойко Борисов може да " обърне дебелия край " и да " орбанизира " или " путинизира " пълноценно България. Но в случай че не се оправи с рецесията на легитимността, която се задълбочава в изискванията на днешното ръководство, диктатурата - все едно чия - неизбежно ще пристигна. А претенденти за диктатори има - я вижте единствено какъв брой " националисти " и " русофили " гневно се разхождат по сцената...
--------
Народът е елементарен, викат. Ами просвещавайте го.
Хладнокръвно
Те желаят Той да им даде свободата
От коментар на Веселин Желев за " Клуб Z "
Фотограф: Георги Кожухаров
Има независимост на словото в България, споделя им Той. Не, няма, отвръщат му те. И ти си отговорен за това.
Защо е отговорен? Защото е оставил множеството медии и разпространяването на печата заедно, директно или индиректно, в ръцете на един различен. И тъй като медиите на този другия четкат Него от изгрев до здрач, че и по-късно. А имаше време, когато го плюеха.
Защото Той утвърждава бюджетите и управленията на държавните медии, които за съзвучие се назовават обществени, и разпределя евросредства сред частните.
Това е историята в резюме. Предъвкваме я от 10 години. Бях един от първите, които я описаха в елементи. Бях един от първите, които я подлагаха на критика. И си платих.
Като я прелиствам през днешния ден обаче, се запитвам: какво в действителност желаят те? Искат Той да им даде свободата. Да я вземе от оня, другия, дето го четка, и да я даде на тях. Т.е. те желаят мястото на оня другия. Той да им го даде, така както раздава постове и пари.
Или, може би, не съм прав. Може би желаят просто да вземе от оня другия преимуществата му и да не ги дава на никого. И всички да са равни.
Ама това значи ли, че по-късно внезапно ще изгрее независимост на медиите и независимост въобще? Не съм напълно сигурен.
Имам дълга памет. И помня по какъв начин в самото начало на първия Му мандат, всички Му се слагаха, всички Го цитираха, всички Го славословеха и дума не отваряха за независимост.
Те към този момент 10 години викат за независимост. По едно време се надяваха, в случай че Той не рачи да им я даде, Европа да го принуди. Но Европа си го харесва. Освен това няма право да му се меси тъкмо в тази работа. И те отново са нещастни. Няма кой да ги освободи. Търсят си избавител. Може и да не е цар.
Народът е елементарен, викат. Ами просвещавайте го. Мълчат. Това е мъчно. Иска работа. Иска четене. Което да предшества писането. Иска обстоятелства. Които да са преди мненията. Иска професионални стандарти. А не умения на кандидатстудентско равнище. Иска самообладание и разсъдък. А не нервност.
-------
Политизацията не е неприятно нещо, в случай че е в Народното събрание, само че тъкмо той е... деполитизиран.
Власт
Защо непрекъснато надяваме партийни очила?
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
Защо всеки случай в България - било то грубо ликвидиране на публицист, злополука с рейс или несполучливо подбрани плочки за площад - се написа непосредствено на сметката на ръководещата партия и премиера? Защо проблеми, които би трябвало да получат отговор от професионални и самостоятелни институции, биват неизбежно политизирани? Трагедията с убийството в Русе беше последната илюстрация на тази наклонност: до момента в който опозицията се опитваше да показа случая като общоприет неуспех на ръководството, Борисов го опакова като " безродна " и безпочвена офанзива против България. И двете тълкования с учудваща лекост политизираха казуса и уверено се откъснаха от трезвата действителност.
Откъде идва тази податливост към надяване на политически, партийни очила? Дори отговорите на този въпрос нормално са политизирани. За държавното управление повода е неналичието на политическа просвета у опозицията, която непочтено се пробва да се възползва от всяка обстановка. За опозицията това е единственият ефикасен метод за битка против власт, която сама постоянно манипулира публичното мнение и не съблюдава непоколебим етически кодекс.
Зад тези повърхностни отговори има обаче и един по-голям: политизацията на произшествия е разследване от структурно деформиране на обществената сфера, при което вместо самостоятелни институции, ръководещите основават организации за слугинаж, обгрижващи тях и приятелите им. Тези агенции/органи/комисии не се стремят да свършат дилемите, за които публично съществуват, а се занимават с лъскане на имиджа на патроните си (управляващите) и громене на техните съперници.
Борбата против корупцията би трябвало да бъде сфера, в която няма значение дали някой е на власт или не - ръководещите даже би трябвало да са по-уязвими. В България обаче е противоположното: както е добре известно, няма основен ръководещ, заловен в съществено провинение. Всички обвинени и съдени са или от опозицията, или от партии, отпаднали от ръководството.
По принцип парламентарните комисии са една от опциите за без значение следствие на кавги. Комисията за КТБ обаче беше основана, с цел да оневини по случая прокуратурата и КФН. Както и с цел да не се упоменат избрани имена.
Размиването на границата сред самостоятелна агенция/комисия/орган и пиар конструкция води до размиване на границата сред истина и агитация. Пост-истината е в действителност засилена форма на политизация на обществената сфера. Крайният резултат е, че съвсем всичко се трансформира в " скандал " и съвсем никой скандал не приключва с някакво еднопосочно решение: те просто в един миг затихват.
По принцип политизацията не е нещо неприятно, когато се случва в Народното събрание и в електоралното съревнование сред партиите. Но става нездравословна, когато визира сфери като правосъдна власт, антикорупционни структури и медии. Проблемът в България е, че в Народното събрание имаме деполитизация - всички партии се " патриотизираха " и започнаха да приказват едно и също по множеството значими въпроси. А медиите и правосъдната власт са политизирани.
Това са и дълбоките аргументи за не изключително положителната известност на страната в Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ