Матевц Пездирч: Клип в Youtube доведе до доживотна присъда на военнопрестъпник
© Eurojust Матевц Пездирч е юрист, специализирал в интернационално наказателно право. Роден е в Любляна, Словения.
Работил е в словенското Министерство на правораздаването, Конституционния съд и Международният углавен съд за Бивша Югославия. От 2011 година е секретар на Международната мрежа за противопоставяне на геноцида към Евроджъст, институцията за правосъдно съдействие на Европейска комисия.
Мрежата е организация, която сплотява контактни точки във всички страни членки на Европейски Съюз, занимаващи се на национално равнище с противопоставяне на геноцида, закононарушенията против човечеството и военните закононарушения. В Секретариата на Мрежата, основан в Хага, с изключение на Пездирч, работят още двама командировани експерти от държави-членки на Европейски Съюз. Идеята на мрежата е страните да обменят положителни практики и информация по настоящи следствия.
Потърсихме господин Пездрич поради десетките сполучливи следствия за военни закононарушения, които някои страни от Европейски Съюз организират през последните години. Още по тематиката
Вечерни вести: " Ембарго " за нови медикаменти и лечебни заведения догодина; Движение за права и свободи и ГЕРБ попречиха на Българска народна банка да следи банките за свързани лица
И още: Англия отстъпи пред Брюксел за финансовите си задължения при Brexit
29 ное 2017
Ратко Младич получи доживотна присъда за закононарушения против човечеството
22 ное 2017
От Ню Йорк, с паника
Надникване в малко известното творчество на емигриралия в Съединени американски щати български художник Рафи Шехирян
31 авг 2017
Защо се постанова в наши дни да се напомня на страните, че е техен ангажимент да проверяват закононарушения като геноцид, военни закононарушения и закононарушения против човечеството?
-Националните юрисдикции имат водеща роля в битката с тези закононарушения съгласно интернационалното наказателно право и са задължени да проверяват причинителите на тези закононарушения. Тази концепция идва още с нюрнбергските процеси, когато се приема, че за тях не би трябвало да има несъмнено леговище или място, на което да се скрият.
Когато става дума за битката с безнаказаността на тези действия на национално равнище, би трябвало да си дадем сметка, че Международният углавен съд се занимава само със обстановки и страни, при които има отвращение или неспособност за осъществяване на следствие.
Каква е ролята на секретариата, който оглавявате, в този развой?
-Опитваме се да улесним взаимоотношението сред държавите-члнеки, да дадем публичност на положителните практики в другите страни, да осигурим елементарен достъп до информация за тези, които се борят с тези закононарушение.
Два пъти в годината организираме срещи, на които с изключение на контактните точки (всяка страна в Европейски Съюз е излъчила собствен представител - прокурор, следователи и т.н.) от всяка страна вземат участие и интернационалните организации и Неправителствени организации. През първия ден срещите се организират при открити порти, а на втория ден, когато се разясняват висящи следствия, ситуацията е конфиденциална и вземат участие единствено контактните точки.
Тези среща са значими, тъй като очевидците на едно военно закононарушение може да са във Франция, потърпевшите от него — в Швеция, а пък причинителите да са в Германия. Ако не си сътрудничим, в никакъв случай няма да можем да сглобим частите от пъзела. Точно по този начин се случва със Сирия.
Различни ли са въпросите в другите страни?
-Държавите от Европейски Съюз се сблъскват с закононарушения от целия свят - Африка, Латинска Америка, Азия. По-новите случаи са от Босна, Бивша Югославия, Руанда, а сега - от Сирия и Северен Ирак.
Когато става дума за работата на другите страни би трябвало да си дадем сметка, че има разлики в историята им. Например Балтийските страни, Полша, Румъния и Унгария към момента организират следствия за закононарушенията, осъществени от комунистическите режими.
Западноевропейските страни, които са дестинация на мигрантите, бягащи от споровете в Сирия и Северен Ирак, се сблъскват със очевидци, потърпевши и причинители на закононарушения, осъществявани по време на спора там. Видяхме същия модел след споровете в Бивша Югославия и Руанда.
Не е ли мъчно да се проверяват закононарушения, осъществени на хиляди километри?
-През последните 18 месеца виждаме по какъв начин интензивно се употребяват обществените медии от тези страни, които организират следствия. Наричаме го разузнаване на отворени източници на информация.
Наскоро показах два такива случая. В единия случай в Швеция стартира следствие по качено в Youtube видео, на което се вижда по какъв начин се стреля по невъоръжени хора. Един от стрелците беше разпознат като търсещ леговище в Швеция. Разследването събра доказателства от Youtube и Фейсбук и беше потвърдено, че той е причинителят. Получи доживотна присъда.
Друго развиване на правосъдната процедура е обвързвано с клиповете, които така наречен задгранични бойци качват на профилите си. На тях се вижда по какъв начин държат отрязани глави, елементи от тялото на умрели хора и така нататък
Извършителите ги качват в интернет, с цел да се похвалят и за агитация. Това е военно закононарушение — нечовешко отношение към тялото на починал човек.
Ако откриеш сходно видео в профила на обвинения, можеш да започнеш следствие, без да вървиш на място. Във Финландия, Швеция и Германия има десетина такива присъди. Те варират от 1 до 2 години, тъй като са за самия акт на унижението, а не за убийството, което не може да се потвърди единствено въз основата на тези клипове.
Колко обратно във времето се връщат тези следствия?
-В момента в Холандия тече развой по случай от 1978 година, от времето на военната хунта в Етиопия. Извършителят е командвал военни и съгласно прокуратурата той е отговорен за разстрела на 70 души.
В Швеция тече развой против руандски жител, получил шведско поданство преди 20 години. Той не може да бъде екстрадиран, само че може да бъде предаден на съд.
Кои страни са " първенци " в сходни следствия?
-Тези, които имат профилирани звена за такива следствия, както в полицията, по този начин и в прокуратурата. За мен първенци са Германия, Швеция, Холандия, Белгия, Франция, Финландия и Норвегия. В тези страни има профилирани звена и най-вече сходни каузи. Тези звена имат поддръжка на политическо равнище и в тях се влага запас — финансов и човешки. Посланието, което излъчват, е ясно: " Не толерираме причинителите на сходни закононарушения на нашата територия и ще ги преследваме. "
Нашата цел е сходни звена да има във всяка страна от Европейски Съюз, само че си даваме сметка, че не на всички места има сходни проблеми или интерес към тях. Ето за какво се борим с тези закононарушения да се занимават звена, които работят и по други комплицирани проблеми, като интернационалната проведена престъпност да вземем за пример.
Специализираните звена ли са единственото належащо средство за битка с тези закононарушения?
-На първо място е належащо съответно законодателство. Например Италия даже не е заложила в Наказателния си кодекс военните закононарушения и закононарушенията против човечеството. Подписали са Римския статут за основаването на Международния углавен съд, само че на процедура не го ползват.
Другото основно събитие е съществуването на благонадежден институционален потенциал, само че освен в прокуратурата и полицията, а също по този начин и в миграционните управляващи, които първи посрещат търсещите протекция. Например в Холандия има профилирано звено за противопоставяне на тези закононарушения точно в институциите, занимаващи се с бежанци.
Това е доста значимо, тъй като, когато посрещаш тези, които желаят да получат бежански статут, в случай че им зададеш точните въпроси, можеш да отсееш жертвите, очевидците и причинителите на такива закононарушения. Разбира се, няма по какъв начин да ги принудиш да свидетелстват, само че можеш да ги насочиш, да им обясниш, че полицията в страната, в която се намират сега, не е като полицията и армията в страната, от която бягат. Защото доста постоянно там точно полицията и армията правят престъпения.
От друга страна, в случай че интервюираният е евентуален причинител на закононарушение, миграционните управляващи имат обвързване по Женевската спогодба да му откажат протекция, а също така могат да го предадат на профилираните звена за по-нататъшно следствие.
Повече по тематиката може да видите в петъчния брой на в. " Капитал "
Работил е в словенското Министерство на правораздаването, Конституционния съд и Международният углавен съд за Бивша Югославия. От 2011 година е секретар на Международната мрежа за противопоставяне на геноцида към Евроджъст, институцията за правосъдно съдействие на Европейска комисия.
Мрежата е организация, която сплотява контактни точки във всички страни членки на Европейски Съюз, занимаващи се на национално равнище с противопоставяне на геноцида, закононарушенията против човечеството и военните закононарушения. В Секретариата на Мрежата, основан в Хага, с изключение на Пездирч, работят още двама командировани експерти от държави-членки на Европейски Съюз. Идеята на мрежата е страните да обменят положителни практики и информация по настоящи следствия.
Потърсихме господин Пездрич поради десетките сполучливи следствия за военни закононарушения, които някои страни от Европейски Съюз организират през последните години. Още по тематиката
Вечерни вести: " Ембарго " за нови медикаменти и лечебни заведения догодина; Движение за права и свободи и ГЕРБ попречиха на Българска народна банка да следи банките за свързани лица
И още: Англия отстъпи пред Брюксел за финансовите си задължения при Brexit
29 ное 2017
Ратко Младич получи доживотна присъда за закононарушения против човечеството
22 ное 2017
От Ню Йорк, с паника
Надникване в малко известното творчество на емигриралия в Съединени американски щати български художник Рафи Шехирян
31 авг 2017
Защо се постанова в наши дни да се напомня на страните, че е техен ангажимент да проверяват закононарушения като геноцид, военни закононарушения и закононарушения против човечеството?
-Националните юрисдикции имат водеща роля в битката с тези закононарушения съгласно интернационалното наказателно право и са задължени да проверяват причинителите на тези закононарушения. Тази концепция идва още с нюрнбергските процеси, когато се приема, че за тях не би трябвало да има несъмнено леговище или място, на което да се скрият.
Когато става дума за битката с безнаказаността на тези действия на национално равнище, би трябвало да си дадем сметка, че Международният углавен съд се занимава само със обстановки и страни, при които има отвращение или неспособност за осъществяване на следствие.
Каква е ролята на секретариата, който оглавявате, в този развой?
-Опитваме се да улесним взаимоотношението сред държавите-члнеки, да дадем публичност на положителните практики в другите страни, да осигурим елементарен достъп до информация за тези, които се борят с тези закононарушение.
Два пъти в годината организираме срещи, на които с изключение на контактните точки (всяка страна в Европейски Съюз е излъчила собствен представител - прокурор, следователи и т.н.) от всяка страна вземат участие и интернационалните организации и Неправителствени организации. През първия ден срещите се организират при открити порти, а на втория ден, когато се разясняват висящи следствия, ситуацията е конфиденциална и вземат участие единствено контактните точки.
Тези среща са значими, тъй като очевидците на едно военно закононарушение може да са във Франция, потърпевшите от него — в Швеция, а пък причинителите да са в Германия. Ако не си сътрудничим, в никакъв случай няма да можем да сглобим частите от пъзела. Точно по този начин се случва със Сирия.
Различни ли са въпросите в другите страни?
-Държавите от Европейски Съюз се сблъскват с закононарушения от целия свят - Африка, Латинска Америка, Азия. По-новите случаи са от Босна, Бивша Югославия, Руанда, а сега - от Сирия и Северен Ирак.
Когато става дума за работата на другите страни би трябвало да си дадем сметка, че има разлики в историята им. Например Балтийските страни, Полша, Румъния и Унгария към момента организират следствия за закононарушенията, осъществени от комунистическите режими.
Западноевропейските страни, които са дестинация на мигрантите, бягащи от споровете в Сирия и Северен Ирак, се сблъскват със очевидци, потърпевши и причинители на закононарушения, осъществявани по време на спора там. Видяхме същия модел след споровете в Бивша Югославия и Руанда.
Не е ли мъчно да се проверяват закононарушения, осъществени на хиляди километри?
-През последните 18 месеца виждаме по какъв начин интензивно се употребяват обществените медии от тези страни, които организират следствия. Наричаме го разузнаване на отворени източници на информация.
Наскоро показах два такива случая. В единия случай в Швеция стартира следствие по качено в Youtube видео, на което се вижда по какъв начин се стреля по невъоръжени хора. Един от стрелците беше разпознат като търсещ леговище в Швеция. Разследването събра доказателства от Youtube и Фейсбук и беше потвърдено, че той е причинителят. Получи доживотна присъда.
Друго развиване на правосъдната процедура е обвързвано с клиповете, които така наречен задгранични бойци качват на профилите си. На тях се вижда по какъв начин държат отрязани глави, елементи от тялото на умрели хора и така нататък
Извършителите ги качват в интернет, с цел да се похвалят и за агитация. Това е военно закононарушение — нечовешко отношение към тялото на починал човек.
Ако откриеш сходно видео в профила на обвинения, можеш да започнеш следствие, без да вървиш на място. Във Финландия, Швеция и Германия има десетина такива присъди. Те варират от 1 до 2 години, тъй като са за самия акт на унижението, а не за убийството, което не може да се потвърди единствено въз основата на тези клипове.
Колко обратно във времето се връщат тези следствия?
-В момента в Холандия тече развой по случай от 1978 година, от времето на военната хунта в Етиопия. Извършителят е командвал военни и съгласно прокуратурата той е отговорен за разстрела на 70 души.
В Швеция тече развой против руандски жител, получил шведско поданство преди 20 години. Той не може да бъде екстрадиран, само че може да бъде предаден на съд.
Кои страни са " първенци " в сходни следствия?
-Тези, които имат профилирани звена за такива следствия, както в полицията, по този начин и в прокуратурата. За мен първенци са Германия, Швеция, Холандия, Белгия, Франция, Финландия и Норвегия. В тези страни има профилирани звена и най-вече сходни каузи. Тези звена имат поддръжка на политическо равнище и в тях се влага запас — финансов и човешки. Посланието, което излъчват, е ясно: " Не толерираме причинителите на сходни закононарушения на нашата територия и ще ги преследваме. "
Нашата цел е сходни звена да има във всяка страна от Европейски Съюз, само че си даваме сметка, че не на всички места има сходни проблеми или интерес към тях. Ето за какво се борим с тези закононарушения да се занимават звена, които работят и по други комплицирани проблеми, като интернационалната проведена престъпност да вземем за пример.
Специализираните звена ли са единственото належащо средство за битка с тези закононарушения?
-На първо място е належащо съответно законодателство. Например Италия даже не е заложила в Наказателния си кодекс военните закононарушения и закононарушенията против човечеството. Подписали са Римския статут за основаването на Международния углавен съд, само че на процедура не го ползват.
Другото основно събитие е съществуването на благонадежден институционален потенциал, само че освен в прокуратурата и полицията, а също по този начин и в миграционните управляващи, които първи посрещат търсещите протекция. Например в Холандия има профилирано звено за противопоставяне на тези закононарушения точно в институциите, занимаващи се с бежанци.
Това е доста значимо, тъй като, когато посрещаш тези, които желаят да получат бежански статут, в случай че им зададеш точните въпроси, можеш да отсееш жертвите, очевидците и причинителите на такива закононарушения. Разбира се, няма по какъв начин да ги принудиш да свидетелстват, само че можеш да ги насочиш, да им обясниш, че полицията в страната, в която се намират сега, не е като полицията и армията в страната, от която бягат. Защото доста постоянно там точно полицията и армията правят престъпения.
От друга страна, в случай че интервюираният е евентуален причинител на закононарушение, миграционните управляващи имат обвързване по Женевската спогодба да му откажат протекция, а също така могат да го предадат на профилираните звена за по-нататъшно следствие.
Повече по тематиката може да видите в петъчния брой на в. " Капитал "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ