Съдът на ЕС: трябват законови критерии за размера на адвокатските хонарари
© curia Още по тематиката
Съдът на Европейски Съюз: Минималните хонорари на юристите нарушават европейското право
23 ное 2017
Защо юристите желаят покачване на минималните цени тъкмо в този момент?
Дела за адвокатските цени висят и пред Върховен административен съд и пред Съда в Люксембург
12 окт 2016
Адвокати опазиха предлагането си да имат повече права
Представители на гилдията настояват, че измененията в закона ще донесат качество, а не монопол
17 фев 2015 Редът, по който в България се дефинира цената за минималните адвокатски хонорари – от самата адвокатска колегия, без да има законово избрани критерии и без опция за ефикасен надзор от страна на страната в отбрана на публичния интерес, опонира на европейското право. Това разгласи Съдът на Европейски Съюз през днешния ден по преюдициално питане от български арбитър – дали невъзможността да се падне под минималните адвокатски възнаграждения по цената не нарушава разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренцията.
Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз (СЕС) одобри, че редът, по който Висшият адвокатски съвет приема Наредбата за минималните адвокатски хонорари, може да докара до ограничение на конкуренцията и да опонира на Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС).
Решението на Съда на Европейски Съюз дава отговор на един дълголетен спор измежду българските адвокати за естеството на минималните адвокатски възнаграждения, метода на определянето им и съотношенията сред адвокатските и юрисконсултските хонорари. Това решение на процедура задава упования България да промени метода, по който се дефинират адвокатските минимуми, като вкара законови критерии, тъй че да се балансират ползите на цялото общество.
Делото в Съд на Европейския съюз е формирано по преюдициално питане на арбитър Иван Георгиев от Софийския областен съд по отношение на две цивилен каузи, обсъждани от него. Става дума за така наречен заповедни производства — ускорена процедура, използвана за безспорни вземания (в случая за комунални услуги и обвързване към колекторска фирма), по която съдът е сезиран от кредитора и ревизира само за съществуването на няколко официални предпоставки, с цел да издаде акт, който в някои страни е прочут като заповед за заплащане.
" Ставаше дума дребни отговорности, дружно с които се искаше и заплащането - в единия случай на адвокатски хонорар, а в другия на юрисконсултско заплащане - които бяха под минимума, само че отново бяха съвсем какъв брой самите отговорности ", разяснява Иван Георгиев, който напусна правосъдната система малко откакто насочва запитването и през днешния ден практикува като юрист.
Въпросите, които Иван Георгиев задава до Съд на Европейския съюз, са седем:
1. Дали текстът от Закона за адвокатурата, който дава право на Висшия адвокатски съвет авансово да дефинира минималните размери на адвокатските хонорари, опонира на Договора за действие на Европейски Съюз, който не разрешава предотвратяването, ограничението или нарушаването на конкуренцията?
2. Ако такова несъгласие е налице, опонира ли на правото на Европейски Съюз възбраната в Гражданско- процесуалния кодекс адвокатското заплащане да бъде редуцирано от съда под минимума?
3. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз текстът от Закона за адвокатурата, съгласно който уговаряне на адвокатско заплащане, по-ниско от плануваното в наредбата на Висшия адвокатски съвет, е дисциплинарно нарушаване?
4. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз текстът от Закона за адвокатурата, който споделя, че няма по какъв начин в контракта сред клиента и юриста да се уточни заплащане под минимума в цената?
5 и 6. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз наредбата на Гражданско-процесуалния кодекс, която не разрешава да се приравнява юрисконсултското заплащане на адвокатското?
7. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз текстът от наредбата за възнагражденията на юристите, който позволява Данък добавена стойност да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при реализиране на свободна специалност (относно включването на Данък добавена стойност като част от дължимия адвокатски хонорар)?
Съдът приема за неприемлив единствено един от отправените въпроси — четвъртият.
По първите три въпроса Съд на Европейския съюз отбелязва, че страните са задължени да не одобряват ограничения от законов или подзаконов темперамент, които " могат да отстранен потребното деяние на разпоредбите на конкуренцията. " А с цел да няма такова ограничаване на конкуренцията, цените би трябвало да се дефинират по критерии, открити със закон в публичен интерес, а обществените органи не трябва да " делегират пълномощията си за одобрение или установяване на цените на частни стопански оператори, даже и представителите на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия тези цени комитет. "
Съдът отбелязва, че няма проблем от позиция на правото на Европейски Съюз професионална организация да дефинира цена, само че за задачата би трябвало членовете на тази организация да са специалисти, които са " самостоятелни от съответните стопански оператори " и когато извършват законовото си обвързване да дефинират цените, те би трябвало да вземат поради освен ползите на съответния бранш, само че и тези на други браншове, в това число и на потребителите на тези услуги.
" Висшият адвокатски съвет се състои единствено от юристи, определени от други свои сътрудници юристи ", отбелязва Съд на Европейския съюз, т.е. цената се дефинира от организация, чиито членове имат имат директен интерес от размерите на възнагражденията, заложени в нея. За да се подсигурява, че общият интерес ще бъде зачетен, " критериите за този интерес би трябвало да бъдат избрани със закон задоволително тъкмо ", а страната би трябвало да има ефикасен надзор и пълномощия да взема решение като последна инстанция.
Случаят в България не е подобен. Действащото законодателство у нас " не съдържа какъвто и да било прецизен аршин, който би могъл да подсигурява, че избраните от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските хонорари са обективни и обосновани при ценене на общия интерес. "
Съдът цитира решение на Върховния административен съд, което слага въпроса за " достъпа на жителите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и нуждата от попречване на всевъзможен риск от утежняване на качеството на предоставяните услуги. "
Съдът на Европейски Съюз отбелязва, че от материалите, с които разполага, не може да реши дали българското законодателство, ограничаването за юриста и неговият клиент да договорят заплащане в по-нисък от минималния размер, избран с цената на Висшия адвокатски съвет, може да се смята като преследващо законна цел. Ето за какво това би трябвало да реши българския съд, който " следва да реши предвид на общия подтекст дали рестриктивните мерки, " могат да се смятат за нужни за обезпечаване на осъществяването на тази цел. "
Решението на Съда на Европейски Съюз за юрисконсултските хонорари няма практическо значение, тъй като с промени в Граждански процесуален кодекс, признати при започване на годината, те бяха приравнени с възнагражденията по Закона за правната помощ.
Последния въпрос е ориентиран към наредбата от Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари, съгласно която " за нерегистрираните по Закона за Данък добавена стойност юристи размерът на възнагражденията по тази разпоредба е без включен в тях налог върху добавената стойност, а за записаните дължимият налог върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази разпоредба и се смята за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско заплащане, като се дължи съгласно наредбите на ЗДДС. "
Съдът на Европейски Съюз дава отговор, че според практиката му " правилото на данъчен неутралитет, характерен на общата система на Данък добавена стойност, не позволява облагането на икономическата активност на данъчнозадължено лице да води до двойно данъчно облагане " и от тази позиция българската правна уредба " води до двойно облагане с Данък добавена стойност на адвокатските хонорари ", а сходно законодателство опонира на правото на Европейски Съюз.
" Прочетено напълно независимо това решение значи, че би трябвало да се промени самата система, даваща дискреция на орган като Висш адвокатски съвет да си дефинира минималните цени ", разяснява Иван Георгиев. Според него е нужна смяна на Закона за адвокатурата, която да постави ясни критерии за отчитане на публичния интерес при определянето на цената.
" Капитал " изпрати питане за позицията на Висшия адвокатски съвет по решението, която ще публикуваме щом получим.
Това решение няма отношение към цените на други свободни специалности, защото те се поределят по различен метод.
Съдът на Европейски Съюз: Минималните хонорари на юристите нарушават европейското право
23 ное 2017
Защо юристите желаят покачване на минималните цени тъкмо в този момент?
Дела за адвокатските цени висят и пред Върховен административен съд и пред Съда в Люксембург
12 окт 2016
Адвокати опазиха предлагането си да имат повече права
Представители на гилдията настояват, че измененията в закона ще донесат качество, а не монопол
17 фев 2015 Редът, по който в България се дефинира цената за минималните адвокатски хонорари – от самата адвокатска колегия, без да има законово избрани критерии и без опция за ефикасен надзор от страна на страната в отбрана на публичния интерес, опонира на европейското право. Това разгласи Съдът на Европейски Съюз през днешния ден по преюдициално питане от български арбитър – дали невъзможността да се падне под минималните адвокатски възнаграждения по цената не нарушава разпоредбите на Европейски Съюз за конкуренцията.
Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз (СЕС) одобри, че редът, по който Висшият адвокатски съвет приема Наредбата за минималните адвокатски хонорари, може да докара до ограничение на конкуренцията и да опонира на Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС).
Решението на Съда на Европейски Съюз дава отговор на един дълголетен спор измежду българските адвокати за естеството на минималните адвокатски възнаграждения, метода на определянето им и съотношенията сред адвокатските и юрисконсултските хонорари. Това решение на процедура задава упования България да промени метода, по който се дефинират адвокатските минимуми, като вкара законови критерии, тъй че да се балансират ползите на цялото общество.
Делото в Съд на Европейския съюз е формирано по преюдициално питане на арбитър Иван Георгиев от Софийския областен съд по отношение на две цивилен каузи, обсъждани от него. Става дума за така наречен заповедни производства — ускорена процедура, използвана за безспорни вземания (в случая за комунални услуги и обвързване към колекторска фирма), по която съдът е сезиран от кредитора и ревизира само за съществуването на няколко официални предпоставки, с цел да издаде акт, който в някои страни е прочут като заповед за заплащане.
" Ставаше дума дребни отговорности, дружно с които се искаше и заплащането - в единия случай на адвокатски хонорар, а в другия на юрисконсултско заплащане - които бяха под минимума, само че отново бяха съвсем какъв брой самите отговорности ", разяснява Иван Георгиев, който напусна правосъдната система малко откакто насочва запитването и през днешния ден практикува като юрист.
Въпросите, които Иван Георгиев задава до Съд на Европейския съюз, са седем:
1. Дали текстът от Закона за адвокатурата, който дава право на Висшия адвокатски съвет авансово да дефинира минималните размери на адвокатските хонорари, опонира на Договора за действие на Европейски Съюз, който не разрешава предотвратяването, ограничението или нарушаването на конкуренцията?
2. Ако такова несъгласие е налице, опонира ли на правото на Европейски Съюз възбраната в Гражданско- процесуалния кодекс адвокатското заплащане да бъде редуцирано от съда под минимума?
3. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз текстът от Закона за адвокатурата, съгласно който уговаряне на адвокатско заплащане, по-ниско от плануваното в наредбата на Висшия адвокатски съвет, е дисциплинарно нарушаване?
4. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз текстът от Закона за адвокатурата, който споделя, че няма по какъв начин в контракта сред клиента и юриста да се уточни заплащане под минимума в цената?
5 и 6. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз наредбата на Гражданско-процесуалния кодекс, която не разрешава да се приравнява юрисконсултското заплащане на адвокатското?
7. Противоречи ли на правото на Европейски Съюз текстът от наредбата за възнагражденията на юристите, който позволява Данък добавена стойност да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при реализиране на свободна специалност (относно включването на Данък добавена стойност като част от дължимия адвокатски хонорар)?
Съдът приема за неприемлив единствено един от отправените въпроси — четвъртият.
По първите три въпроса Съд на Европейския съюз отбелязва, че страните са задължени да не одобряват ограничения от законов или подзаконов темперамент, които " могат да отстранен потребното деяние на разпоредбите на конкуренцията. " А с цел да няма такова ограничаване на конкуренцията, цените би трябвало да се дефинират по критерии, открити със закон в публичен интерес, а обществените органи не трябва да " делегират пълномощията си за одобрение или установяване на цените на частни стопански оператори, даже и представителите на икономическите оператори да не са малцинство в предлагащия тези цени комитет. "
Съдът отбелязва, че няма проблем от позиция на правото на Европейски Съюз професионална организация да дефинира цена, само че за задачата би трябвало членовете на тази организация да са специалисти, които са " самостоятелни от съответните стопански оператори " и когато извършват законовото си обвързване да дефинират цените, те би трябвало да вземат поради освен ползите на съответния бранш, само че и тези на други браншове, в това число и на потребителите на тези услуги.
" Висшият адвокатски съвет се състои единствено от юристи, определени от други свои сътрудници юристи ", отбелязва Съд на Европейския съюз, т.е. цената се дефинира от организация, чиито членове имат имат директен интерес от размерите на възнагражденията, заложени в нея. За да се подсигурява, че общият интерес ще бъде зачетен, " критериите за този интерес би трябвало да бъдат избрани със закон задоволително тъкмо ", а страната би трябвало да има ефикасен надзор и пълномощия да взема решение като последна инстанция.
Случаят в България не е подобен. Действащото законодателство у нас " не съдържа какъвто и да било прецизен аршин, който би могъл да подсигурява, че избраните от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските хонорари са обективни и обосновани при ценене на общия интерес. "
Съдът цитира решение на Върховния административен съд, което слага въпроса за " достъпа на жителите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и нуждата от попречване на всевъзможен риск от утежняване на качеството на предоставяните услуги. "
Съдът на Европейски Съюз отбелязва, че от материалите, с които разполага, не може да реши дали българското законодателство, ограничаването за юриста и неговият клиент да договорят заплащане в по-нисък от минималния размер, избран с цената на Висшия адвокатски съвет, може да се смята като преследващо законна цел. Ето за какво това би трябвало да реши българския съд, който " следва да реши предвид на общия подтекст дали рестриктивните мерки, " могат да се смятат за нужни за обезпечаване на осъществяването на тази цел. "
Решението на Съда на Европейски Съюз за юрисконсултските хонорари няма практическо значение, тъй като с промени в Граждански процесуален кодекс, признати при започване на годината, те бяха приравнени с възнагражденията по Закона за правната помощ.
Последния въпрос е ориентиран към наредбата от Наредбата за минималните размери на адвокатските хонорари, съгласно която " за нерегистрираните по Закона за Данък добавена стойност юристи размерът на възнагражденията по тази разпоредба е без включен в тях налог върху добавената стойност, а за записаните дължимият налог върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази разпоредба и се смята за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско заплащане, като се дължи съгласно наредбите на ЗДДС. "
Съдът на Европейски Съюз дава отговор, че според практиката му " правилото на данъчен неутралитет, характерен на общата система на Данък добавена стойност, не позволява облагането на икономическата активност на данъчнозадължено лице да води до двойно данъчно облагане " и от тази позиция българската правна уредба " води до двойно облагане с Данък добавена стойност на адвокатските хонорари ", а сходно законодателство опонира на правото на Европейски Съюз.
" Прочетено напълно независимо това решение значи, че би трябвало да се промени самата система, даваща дискреция на орган като Висш адвокатски съвет да си дефинира минималните цени ", разяснява Иван Георгиев. Според него е нужна смяна на Закона за адвокатурата, която да постави ясни критерии за отчитане на публичния интерес при определянето на цената.
" Капитал " изпрати питане за позицията на Висшия адвокатски съвет по решението, която ще публикуваме щом получим.
Това решение няма отношение към цените на други свободни специалности, защото те се поределят по различен метод.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ