Мнения Daily - Само географията ли ще покръстваме
© Анелия Николова Патриотите да решат какво вършим с предметите – да вземем за пример с халвата. Още по тематиката
Мнения Daily - Московските миражи затулват борисовите
И още: Цената на съветския газ е градежът на АЕЦ " Белене " ; Москва не има вяра на сълзи
31 май 2018
Мнения Daily - Винаги с Европейски Съюз, а пък в Русия с едно мислено
И още: Държавата може да бъде съдена за интервенция по договорката за ЧЕЗ; За Светлин Русев като за Харви Уейнстийн
30 май 2018 Възродителен развой 2.0
Само географията ли ще покръстваме
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Политиката на преименуването е антична като света. Този, който владее словото, основава действителност. Като смениш името, унищожаваш остарялото и раждаш ново от нищото. Последният родолюбив акт на преименуване у нас беше осъществен в Старозагорско, където бяха заменени 838 турско-арабски имена с български.
При превода за жалост постоянно има загуба на смисъл: едно е Калпазан хълм, друго е Ялов хълм. С такава замяна за историята ще остане мистерия дали на този хълм са се събирали селските калпазани или просто на него нищо в никакъв случай не е виреело. Също по този начин от време на време се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като " господар " на мястото на " бей ". Патриотичният резултат от сходна замяна е непретенциозен, само че остава положителното желание.
Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско постоянно е било водач. Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 година След толкоз всеобщо покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и " звенарите " са изчерпали патриотичния капацитет на политиката на географско преименуване. Затова комунистическият режим през 80-те години на предишния век стартира да преименува не географията, а напряко хора, което докара до нещастието с така наречен възродителен развой.Дано днешните патриоти да са си взели поука от тези събития!
Политиката на преименуването обаче би трябвало да бъде систематизирана и правилата ѝ да се изчистят. Затова следните въпроси би трябвало се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:
1. Само география или и веществен свят?
По времето на " възродителния развой " преименуването на хора върви редом с опити за преименуване на предмети. Думата " сарми " да вземем за пример е с несъмнено непатриотичен генезис и предложенията са били да бъде заместена с родните думи " гушки " или " свитки ". Аз персонално бих предпочел " гушки ", само че рискът да изядеш сериозен пестник от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е доста огромен. Трудностите настрани, патриотите би трябвало да решат какво вършим с предметите – да вземем за пример с халвата.
2. Големият въпрос - България
Тук поражда рискът от изхвърляне и на името България, тъй като има възможност то да е с тюркси генезис и да отбелязва " разбъркан народ ". Тюркският генезис на българите беше това, което всички учихме в учебно заведение през 80-те години на предишния век, въпреки че етимологията на България от " булгамак " – разбърквам – несъмнено е противоречива (а пък си е и напряко обидна). Днес по-модерна е теорията за иранския генезис на името, само че това беше преди изострянето на връзките ни с тази страна по нуклеарното съглашение и обстановката в Сирия по-общо.
3. Другият огромен въпрос - Балканите
Ако патриотичната политика по географско преименуване остане единствено на национално равнище, тя ще е несъмнено незавършена. Бихме могли да сложим промяната на името на Балканите като изискване за приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз. Но можем да срещнем и съпротива от страна на Гърция. Компромис може да се реализира с тях посредством название на района от рода на Бивша Византия или Европейска Византия.
4. Партиите
И най-после, пред политиката на преименуването стои и един метафизичен проблем. Дори и да е правилно, че Бог е основал света посредством словото, от това не следва, че и индивидът може да основава свят по този метод. Да предположим, че подобен креационизъм е вероятен – сменяйки името, сменяте и нещото. Например, кръщавате партия " Обединени патриоти " и тя става патриотична партия. Ако това е допустимо, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии " патриотични ", с цел да сме сигурни, че са патриоти?
------------- Реформата на административното правосъдие ще се прави на сляпо.
Трета власт
Работещ административен съд би поставил завършек на корупционните касички
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Фотограф: Надежда Чипева
След като стана срамно да се признае формалното привършване на така наречен правосъдна промяна от политиците, наподобява остава да се пречупят обособените нейни детайли. Така, с изключение на отхвърли по водещите въпроси за независимостта на съда и безотчетния статут на прокуратурата, следим оттегляне и по голям брой други въпроси.
На първо място, една от комисиите във Висш съдебен съвет разиска решение за отменяне на настоящата система за премерване натовареността на магистратите. Вместо да бъде доразвита, системата за натовареността е на път да бъде изоставена и на нейно място да бъде реставриран предходният модел, при който единствен индикатор бе кой какъв брой каузи взема решение, без да е ясно каква е сложността им и какъв спомагателен запас изискват.
На второ място, Министерският съвет удостовери дейностите на Висш съдебен съвет, като публично отдръпна настояването до Европейската комисия за разбор на положението на административното правораздаване в България. Така, с тези два хода, единствено за седмица се попречва и различен значителен детайл от правосъдната промяна – обективното преначертаване на правосъдната карта на страната. След като няма да знаем положението на административните съдилища, надлежно няма да знаем кои от тях работят при отпаднала нужда. При понижаване на популацията, обезлюдяване на региони и по-ниска обществена и икономическа интензивност в най-засегнатите елементи от страната е явна потребността съдилища и структури на прокуратурата да бъдат закривани. А каквото и да се прави в тази посока, ще се прави на сляпо.
Откъде идва съпротивата за промяна на административното правораздаване? Пред административните съдилища, най-общо казано, подлежат на обжалване актовете на властта, с които се засягат правата и законните ползи на жителите. Така, в случай че имаме без значение и добре проведено административно правосъдие, пострадали от това ще бъдат незаконосъобразните решения на изпълнителната власт и подчинената ѝ администрация.
Втори, не по-малко забавен миг, е статутът на Върховния административен съд (ВАС). Освен че се явява последна инстанция за административните съдилища в страната, Върховен административен съд държи последната дума и по делата за публични поръчки, картелни съглашения, строителни въпроси и други Работещ Върховен административен съд би поставил завършек на корупционните касички в голям брой области.
След съгласувания отвод за разбор на административното правораздаване страната се лишава от търсене на съответни решения. Едно от тях е връщане на административните каузи в границите на независими отделения при окръжните съдилища. Така действително административното правораздаване няма да се отдалечи от хората в града, в който се намира и сега. В същото време правосъдната система ще се разтовари от ненужна администрация и разходване на средства за независими здания. Изглежда, обаче, че и този път властовият интерес надви над публичния.
------------ След промяната на властта в Италия и Испания, Берлин може да разчита най-много на Макрон.
Европейски съюз
Германия остана съвсем без съдружници
От коментар на Николас Бусе за Frankfurter Allgemeine Zeitung. Преводът е на " Дойче Веле ".
[Reuters]
Страните в южната част на Европа постоянно биват хвърляни в един общ кюп – в това число и от финансовите пазари. Напълно целесъобразно това не е било в никакъв случай, тъкмо както и в двата настоящи случая в този момент, тъй като Италия не е Испания – нито в политическо, нито в икономическо отношение. Ако успее да се задържи известно време на власт, новото държавно управление в Рим ще сътвори на останалите европейци още много главоболия.
Фактът, че най-малко първоначално няма да има нови избори, въобще не значи, че двете популистки партии, които подписаха коалиция, ще се разнежат за Европейски Съюз. Те укрепнаха като партии с помощта на рецензиите си против Европейски Съюз и Германия и към момента следват стратегии, които могат да доведат до цялостна съсипия държавните финанси на Италия. На всичкото от горната страна и двете обединения поддържат близки връзки с Русия, а това може да се окаже решаващо за доста неща – в това число и във връзка с глобите против Москва. Само фактът, че огромното болшинство от италианците е изрично за запазването на еврото, може да окаже известно смекчаващо влияние над Ди Майо и Салвини.
В Испания към този момент също царува неопределеност, защото новият министър-председател няма лично болшинство в Народното събрание. Все отново Санчес е по-скоро обичаен социалдемократ, в сравнение с евроскептик. През миналите години Испания означи много по-висок икономически растеж от Италия и държавните ѝ задължения са доста по-ниски. Бившият министър председател Рахой може и да е допускал неточности - да вземем за пример по въпроса за Каталуния - само че той съумя да изведе страната си от финансовата рецесия и рецесията в еврозоната доста по-добре, в сравнение с одобрените политически сили в Италия. Фактът, че Рахой падна от власт след голям корупционен скандал, е в действителност част от професионалния риск на всеки партиен водач в изискванията на една народна власт.
Германия губи в лицето на Испания един правилен собствен съдружник, а в тази ситуация с Италия е изправена пред съществено предизвикателство. Ако към всичко това прибавим Брекзита и националистическите трендове на Изток, ще забележим една Европа, напълно друга от онази, която съществуваше единствено допреди няколко години.
Германското държавно управление в този момент може да се осланя най-много на Макрон. То, естествено, е длъжно да пази немските ползи, само че не трябва и да изпуска из очи цялостната обстановка: В един свят, в който към този момент не може да се разчита даже и на Америка, от време на време са нужни и взаимни отстъпки, с цел да остане Европа едно цяло.
Мнения Daily - Московските миражи затулват борисовите
И още: Цената на съветския газ е градежът на АЕЦ " Белене " ; Москва не има вяра на сълзи
31 май 2018
Мнения Daily - Винаги с Европейски Съюз, а пък в Русия с едно мислено
И още: Държавата може да бъде съдена за интервенция по договорката за ЧЕЗ; За Светлин Русев като за Харви Уейнстийн
30 май 2018 Възродителен развой 2.0
Само географията ли ще покръстваме
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Политиката на преименуването е антична като света. Този, който владее словото, основава действителност. Като смениш името, унищожаваш остарялото и раждаш ново от нищото. Последният родолюбив акт на преименуване у нас беше осъществен в Старозагорско, където бяха заменени 838 турско-арабски имена с български.
При превода за жалост постоянно има загуба на смисъл: едно е Калпазан хълм, друго е Ялов хълм. С такава замяна за историята ще остане мистерия дали на този хълм са се събирали селските калпазани или просто на него нищо в никакъв случай не е виреело. Също по този начин от време на време се стига до парадокси – заменя се една турска дума с друга турска дума: като " господар " на мястото на " бей ". Патриотичният резултат от сходна замяна е непретенциозен, само че остава положителното желание.
Географски преименувания са ставали в България и преди, и Старозагорско постоянно е било водач. Най-голямото преименуване е национално и се случва през 1934 година След толкоз всеобщо покръстване на околната среда човек би помислил, че Кимон Георгиев и " звенарите " са изчерпали патриотичния капацитет на политиката на географско преименуване. Затова комунистическият режим през 80-те години на предишния век стартира да преименува не географията, а напряко хора, което докара до нещастието с така наречен възродителен развой.Дано днешните патриоти да са си взели поука от тези събития!
Политиката на преименуването обаче би трябвало да бъде систематизирана и правилата ѝ да се изчистят. Затова следните въпроси би трябвало се обмислят и патриотите да излязат с решение по тях:
1. Само география или и веществен свят?
По времето на " възродителния развой " преименуването на хора върви редом с опити за преименуване на предмети. Думата " сарми " да вземем за пример е с несъмнено непатриотичен генезис и предложенията са били да бъде заместена с родните думи " гушки " или " свитки ". Аз персонално бих предпочел " гушки ", само че рискът да изядеш сериозен пестник от сервитьорката, когато си ги поръчаш, е доста огромен. Трудностите настрани, патриотите би трябвало да решат какво вършим с предметите – да вземем за пример с халвата.
2. Големият въпрос - България
Тук поражда рискът от изхвърляне и на името България, тъй като има възможност то да е с тюркси генезис и да отбелязва " разбъркан народ ". Тюркският генезис на българите беше това, което всички учихме в учебно заведение през 80-те години на предишния век, въпреки че етимологията на България от " булгамак " – разбърквам – несъмнено е противоречива (а пък си е и напряко обидна). Днес по-модерна е теорията за иранския генезис на името, само че това беше преди изострянето на връзките ни с тази страна по нуклеарното съглашение и обстановката в Сирия по-общо.
3. Другият огромен въпрос - Балканите
Ако патриотичната политика по географско преименуване остане единствено на национално равнище, тя ще е несъмнено незавършена. Бихме могли да сложим промяната на името на Балканите като изискване за приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз. Но можем да срещнем и съпротива от страна на Гърция. Компромис може да се реализира с тях посредством название на района от рода на Бивша Византия или Европейска Византия.
4. Партиите
И най-после, пред политиката на преименуването стои и един метафизичен проблем. Дори и да е правилно, че Бог е основал света посредством словото, от това не следва, че и индивидът може да основава свят по този метод. Да предположим, че подобен креационизъм е вероятен – сменяйки името, сменяте и нещото. Например, кръщавате партия " Обединени патриоти " и тя става патриотична партия. Ако това е допустимо, не е ли редно да кръстим по закон всичките български партии " патриотични ", с цел да сме сигурни, че са патриоти?
------------- Реформата на административното правосъдие ще се прави на сляпо.
Трета власт
Работещ административен съд би поставил завършек на корупционните касички
От коментар на Иван Брегов за седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Фотограф: Надежда Чипева
След като стана срамно да се признае формалното привършване на така наречен правосъдна промяна от политиците, наподобява остава да се пречупят обособените нейни детайли. Така, с изключение на отхвърли по водещите въпроси за независимостта на съда и безотчетния статут на прокуратурата, следим оттегляне и по голям брой други въпроси.
На първо място, една от комисиите във Висш съдебен съвет разиска решение за отменяне на настоящата система за премерване натовареността на магистратите. Вместо да бъде доразвита, системата за натовареността е на път да бъде изоставена и на нейно място да бъде реставриран предходният модел, при който единствен индикатор бе кой какъв брой каузи взема решение, без да е ясно каква е сложността им и какъв спомагателен запас изискват.
На второ място, Министерският съвет удостовери дейностите на Висш съдебен съвет, като публично отдръпна настояването до Европейската комисия за разбор на положението на административното правораздаване в България. Така, с тези два хода, единствено за седмица се попречва и различен значителен детайл от правосъдната промяна – обективното преначертаване на правосъдната карта на страната. След като няма да знаем положението на административните съдилища, надлежно няма да знаем кои от тях работят при отпаднала нужда. При понижаване на популацията, обезлюдяване на региони и по-ниска обществена и икономическа интензивност в най-засегнатите елементи от страната е явна потребността съдилища и структури на прокуратурата да бъдат закривани. А каквото и да се прави в тази посока, ще се прави на сляпо.
Откъде идва съпротивата за промяна на административното правораздаване? Пред административните съдилища, най-общо казано, подлежат на обжалване актовете на властта, с които се засягат правата и законните ползи на жителите. Така, в случай че имаме без значение и добре проведено административно правосъдие, пострадали от това ще бъдат незаконосъобразните решения на изпълнителната власт и подчинената ѝ администрация.
Втори, не по-малко забавен миг, е статутът на Върховния административен съд (ВАС). Освен че се явява последна инстанция за административните съдилища в страната, Върховен административен съд държи последната дума и по делата за публични поръчки, картелни съглашения, строителни въпроси и други Работещ Върховен административен съд би поставил завършек на корупционните касички в голям брой области.
След съгласувания отвод за разбор на административното правораздаване страната се лишава от търсене на съответни решения. Едно от тях е връщане на административните каузи в границите на независими отделения при окръжните съдилища. Така действително административното правораздаване няма да се отдалечи от хората в града, в който се намира и сега. В същото време правосъдната система ще се разтовари от ненужна администрация и разходване на средства за независими здания. Изглежда, обаче, че и този път властовият интерес надви над публичния.
------------ След промяната на властта в Италия и Испания, Берлин може да разчита най-много на Макрон.
Европейски съюз
Германия остана съвсем без съдружници
От коментар на Николас Бусе за Frankfurter Allgemeine Zeitung. Преводът е на " Дойче Веле ".
[Reuters]
Страните в южната част на Европа постоянно биват хвърляни в един общ кюп – в това число и от финансовите пазари. Напълно целесъобразно това не е било в никакъв случай, тъкмо както и в двата настоящи случая в този момент, тъй като Италия не е Испания – нито в политическо, нито в икономическо отношение. Ако успее да се задържи известно време на власт, новото държавно управление в Рим ще сътвори на останалите европейци още много главоболия.
Фактът, че най-малко първоначално няма да има нови избори, въобще не значи, че двете популистки партии, които подписаха коалиция, ще се разнежат за Европейски Съюз. Те укрепнаха като партии с помощта на рецензиите си против Европейски Съюз и Германия и към момента следват стратегии, които могат да доведат до цялостна съсипия държавните финанси на Италия. На всичкото от горната страна и двете обединения поддържат близки връзки с Русия, а това може да се окаже решаващо за доста неща – в това число и във връзка с глобите против Москва. Само фактът, че огромното болшинство от италианците е изрично за запазването на еврото, може да окаже известно смекчаващо влияние над Ди Майо и Салвини.
В Испания към този момент също царува неопределеност, защото новият министър-председател няма лично болшинство в Народното събрание. Все отново Санчес е по-скоро обичаен социалдемократ, в сравнение с евроскептик. През миналите години Испания означи много по-висок икономически растеж от Италия и държавните ѝ задължения са доста по-ниски. Бившият министър председател Рахой може и да е допускал неточности - да вземем за пример по въпроса за Каталуния - само че той съумя да изведе страната си от финансовата рецесия и рецесията в еврозоната доста по-добре, в сравнение с одобрените политически сили в Италия. Фактът, че Рахой падна от власт след голям корупционен скандал, е в действителност част от професионалния риск на всеки партиен водач в изискванията на една народна власт.
Германия губи в лицето на Испания един правилен собствен съдружник, а в тази ситуация с Италия е изправена пред съществено предизвикателство. Ако към всичко това прибавим Брекзита и националистическите трендове на Изток, ще забележим една Европа, напълно друга от онази, която съществуваше единствено допреди няколко години.
Германското държавно управление в този момент може да се осланя най-много на Макрон. То, естествено, е длъжно да пази немските ползи, само че не трябва и да изпуска из очи цялостната обстановка: В един свят, в който към този момент не може да се разчита даже и на Америка, от време на време са нужни и взаимни отстъпки, с цел да остане Европа едно цяло.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ