Адвокатрата сезира Конституционния съд за промените в наказателния процес
© Анелия Николова Още по тематиката
Върховен касационен съд: Специализираният съд се трансформира в ексклузивен
Върховните съдии сезираха Конституционния съд за преместването на делата за корупция
17 ное 2017
Парламентът най-критикуван в отчета на Европейска комисия, Висш съдебен съвет - нова вяра
Европейската комисия счита, че България и Румъния могат да създадат съдбоносен напредък до края на 2018 година, с цел да изпълнят рекомендациите за промени
15 ное 2017
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не вижда причина да надува щата на спецсъда
Щатът на спецпрокуратурата бе повишен без спор и аргументация
14 ное 2017 Две години откакто Висшият адвокатски съвет получи пълномощие да сезира Конституционния съд (КС), през днешния ден адвокатурата дебютира с две претенции по едно и също време. Едното е за последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), признати със скандал в края на предходната парламентарна сесия през лятото.
С тях бяха фрапантно лимитирани правата на отбрана в наказателния развой, а делата за корупция против висшия ешелон на властта бяха преместени в профилирания съд, който се трансформира в ексклузивен.
Другото искане е за оповестяване на противоконституционност на текстове от измененията в Закона за собствеността и използването на земеделските земи от 2015 година, с които бяха въведени с противоположна мощ нови условия за отдаване чартърен и аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския аграрен фонд, а точно - единствено за животновъди, които могат да подсигуряват несъмнено равнище на плътност на животни в съответните пасища.
И двете каузи към този момент са формирани, по земеделското дело докладчик е ръководителят на Конституционен съд Борис Велчев, професор по наказателно право и някогашен основен прокурор, а делото наказателния развой е при професорката по фамилно право Цанка Цанкова.
Безспорно, и от политическа, и от юридическа позиция, необикновен интерес провокира настояването по измененията в Наказателно-процесуален кодекс поради отчетливо отрицателните трендове в ограничение правата на отбрана, които той показва, ограничение на съда за сметка на прокуратурата и ясния блян за основаване на ексклузивен съд на властта.
Над 50 страници е настояването на адвокатурата по Наказателно-процесуален кодекс, атакуваните текстове са повече от 20, като за всеки текст се цитира относимата процедура на Конституционния съд и интернационалното право. Основната част от атакуваните текстове са отдадени на нови разпореждания в Наказателно-процесуален кодекс, които непосредствено нарушават базови гаранции за ефикасното осъществяване на правото на отбрана в наказателния развой, на явно неразбираеми за използване текстове, които основават условия за произвол, както и на текстове, които залагат нерешими вътрешни несъгласия и са на практика неприложими.
На последно място – превръщането на Специализирания углавен съд в ексклузивен с прехвърлянето в него на делата за корупция против висшите етажи на властта, дружно с гласуваните му привилегии и специфичен ред за кадруване с последвали промени в Закона за правосъдната власт. Тези текстове бяха атакувани и от Върховен касационен съд предходната седмица и най-вероятно двете каузи ще бъдат обединени.
Кога се подава просба - преди или след преустановяване на производството
Още първите две оспорени разпореждания са характерен образец за заложени в закона две взаимно изключващи се разпореждания, което нарушава конституционния принцип на правовата страна , обърква потърпевшия по какъв начин да отбрани правата си, и блокира съда и прокуратурата. От една страна, когато в досъдебното произвеждане се откри, че закононарушението се преследва по просба на потърпевшия, наказателното произвеждане не се приключва, а прокурорът уведомява потърпевшия, че може да подаде просба в едномесечен период. В различен нов текст обаче се споделя, че едномесечният период за подаване на просба тече от деня, в който потърпевшият е получил известие за преустановяване на досъдебното произвеждане с мотив, че това действие се преследва единствено в случай че той подаде просба. В резултат на това, никой от участниците в наказателното произвеждане не е наясно би трябвало ли да се приключва то и от кой миг тече срокът за подаване на тъжбата. В настояването се цитира процедура на Конституционен съд, че правилото на правовата страна може да бъде спазен единствено в случай че законовите разпореждания са ясни, точни и непротиворечиви, другояче те не могат да бъдат публичен регулатор.
Задържането под стража не може да е наложително и при неявяване на обвинения
Оспорва се и нововъведеното предписание, съгласно което налагането на мярка " задържане под стража " е наложително постоянно, когато обвиняването е повдигнато в неявяване на обвинения. Преценката дали някой да бъде упрекнат задочно принадлежи напълно на прокурора и проверяващия. Задочно обвиняване се повдига както в случаите, когато лицето не е открито на посочения от него адрес в страната, по този начин и когато то обитава зад граница изцяло законно, освен това без да подозира, че му е повдигнато обвиняване. В тези случаи обаче, задържането се постанова автоматизирано в нарушаване на презумпцията за невиновност, в нарушаване на правилото, че задържането под стража се постанова по изключение единствено когато има справедливи обстоятелства, които сочат за действителна заплаха от укриване или осъществяване на ново закононарушение - предходно държание, предишна съдимост, естество на повдигнатото обвиняване и други На обвинения не могат да се постановат ограничавания, които надвишават потребностите на правораздаването, този принцип в член 31, алинея 4 от главния закон е конституционна гаранция против правосъден произвол. Задържането под стража би трябвало да се употребява единствено когато е строго належащо и като последна мярка; то не би трябвало да се употребява като наказване, се сочи в настояването.
Паричната гаранция обезпечава мярката за неотклонение, не и имуществени отговорности Атакува се новият текст, който планува върху паричната гаранция да се постанова поръчителство за направените правосъдни разходи по делото, в това число и по заварени случаи. Това обаче не държи сметка, че гаранцията може да е импортирана от трето лице, което по този начин е поело обвързване само да обезпечи мярката за неотклонение, а не и осъществяване на възможни имуществени отговорности на обвинения или подсъдимия.
Без юрист може, без прокурор - не
На последващо място – законът планува, че разпоредителното съвещание (това е първото съвещание по делото, по което се вземат решение основни въпроси за това по какъв начин ще се гледа делото) не се отсрочва, когато не се яви бранител, в случай че по това дело присъединяване му не е наложително по закон. Няма значение дали неявяването за юриста е по уважителни аргументи или не. Същевременно, в случай че не се яви прокурорът, даже без да има уважителни аргументи, разпоредителното съвещание се отсрочва. Това е очевидна неравнопоставеност на страните в производството, се споделя в настояването. Същественото е, че на разпоредителното съвещание един път вечно се разискват въпроси от извънредно правно естество, предопределящи целия ход на делото отсега нататък по всички инстанции: подсъдно ли е делото на съда; има ли съображение за преустановяване или прекъсване на наказателното производство; позволено ли е на досъдебното произвеждане процесуално нарушаване, довело до ограничение на процесуални права; има ли учредения за разглеждане на делото по особените правила; разглеждането на делото при закрити порти, взетите ограничения за процесуална принуда; претенции за събиране на нови доказателства и други По тези въпроси може да вземе отношение единствено правист. Ако на това съвещание не се създадат възражения за позволени на досъдебното произвеждане основни нарушавания, те не могат да се създадат до края на процеса и делото ще бъде решено, без значение от тежките пороци при следствието. Съдилищата са длъжни да обезпечат тъждество и състезателност в процеса, само че те не могат да сторят това, в случай че самият закон основава неравноправие на страните, се споделя в настояването.
Оспорват се и наредбите, които изключват опцията в хода на правосъдното произвеждане страните по наказателни каузи да повдигат възражения за позволени в досъдебното произвеждане основни нарушавания на процесуалните правила, в случай, че не са ги изложили в разпоредителното съвещание или пък тогава съдът ги е приел за несъществени.
Очевидни в действителност неточности, които се откриват най-после
Според новия текст на член 248а, алинея 1 " когато съдът откри явни в действителност неточности в обвинителния акт, дефинира 7-дневен период, в който прокурорът следва да ги в профил ". Този текст е нонсенс, съгласно адвокатурата. На първо място, няма легална формулировка що е то явна фактическа неточност. Същевременно, отстраняването на " явни в действителност неточности " се прави след разпоредителното съвещание, когато съдът към този момент е изслушал мненията на страните и не е установил " очевидните " неточности. " Това единствено по себе си е оксиморон, защото семантически прилагателното " явно " значи " нещо, което не може да не бъде видяно ", написа в мнението до съда.
Всъщност в тази ситуация става дума за очевидно несъблюдение на служебните (процесуалните) отговорности на прокурора, който е внесъл циничен обвинителен акт, и на съда, който не е забелязал " очевидното ". Но от неизпълнението на тези свои отговорности прокурорът и съдът черпят правото с взаимни старания да внасят промени в обвинителния акт без период - до постановяването на присъдата, и то без присъединяване на подсъдимия и неговия бранител. Това основава опция за правосъден произвол, защото подсъдимият няма никаква гаранция, че обвинителният акт няма да бъде изменен, откакто отбраната към този момент е изложила мнението си по обвинителния акт във типа, в който е бил импортиран в съда.
Как се узаконява превъзходството на прокурора над съда
Законът планува, че когато е позволено отстранимо значително нарушаване на процесуалните правила, довело до ограничение на процесуалните права на обвинения, съдът приключва правосъдното произвеждане и връща делото на прокурора. Занапред обаче в границите на бързото произвеждане това ще може да стане единствено един път, тъй като съгласно новите правила делото не може да върне наново на същото съображение.
От това следва, че в случай че съдът върне делото на прокурора, само че той не поправи позволените основни процесуални нарушавания и го внесе назад, съдът ще бъде задължен да прегледа и реши делото макар незаконното протичане на досъдебното произвеждане. " Забраната за съда да върне делото на прокурора на същото съображение значи, че дадените на прокурора инструкции за коригиране на позволените основни процесуални нарушавания губят наложителния си темперамент. Съдът не може да принуди прокурора да поправи позволените основни процесуални нарушавания, само че прокурорът може да принуди съда да гледа и реши делото в нарушаване на правото на отбрана. Така се узаконява преобладаващата роля на прокурора над съда, което опонира на правилото на правовата страна ", написа в настояването. Другояче казано, съдът ще е задължен да прегледа делото без значение, че в досъдебното произвеждане обвиненият не е научил защо закононарушение е притеглен, бил е лишен от правото да дава пояснения, да взе участие в производството, да има бранител и да получи писмен превод на понятен за него език, в случай че не владее български, и други
Тези пороци на досъдебното произвеждане не могат да се поправят на нито една инстанция, по този начин подсъдимият по така наречен " бързо произвеждане " е изцяло лишен от конституционното си право да получи от съда отбрана. Прокурорът може да задължи съда да прегледа и реши делото макар накърнените права на обвинения, само че обвиненият не може да изиска правосъдна отбрана на правата си от нито една правосъдна инстанция, написа в настояването.
Когато действието не е закононарушение, а административно нарушаване
Оспорено е новите редакции на член 301, алинея 4 и член 305, алинея 6 Наказателно-процесуален кодекс, съгласно които законодателят вменява на първоинстанционния съд две взаимно изключващи се пълномощия – от една страна, той е задължен да приключи наказателното произвеждане, когато описаното в обвинителния акт действие съставлява административно нарушаване, а, въпреки това, е задължен да наложи на подсъдимия наказване, когато действието съставлява " административно нарушаване, планувано в закон или декрет ".
Как Специализираният съд става ексклузивен
С последните промени в Наказателно-процесуален кодекс бе разширена подсъдността на Специализирания углавен съд (СпНС), като към него бяха трансферирани каузи за избран тип предстъпления, когато те са осъществявани от лица във висшия ешелон на властта – депутати, министри, шефове на организации, регионални шефове, магистрати и други Това към този момент не е специализация по предмет, а специализация по лица и длъжности, което придава на СпНС характерността на ексклузивен съд.
Понятието " профилиран съд " значи специализация по предмет, специализация по длъжности не е допустима, написа в претекстовете на настояването. Като се прибавят към това и измененията в Закона за правосъдното власт – изключителни бонуси на спецсъдиите, кадруване с командировки и други, спецсъдът се трансформира в ексклузивен - подчинява се на нетипична лична подсъдност, обоснована с длъжностно качество, въведени са специфични правила за по-кратки периоди за насрочване на делата, затова - по-кратък период за подготовка и образуване на защитата; съдиите могат да бъдат командировани от различен правосъден орган, без да са преместени след конкурс и са подтиквани с спомагателни възнаграждения; те може да бъдат отстранени от гледане на делото посредством покачване на обвиняване за каквато и да е съзнателно закононарушение от общ темперамент, без даже да бъдат изслушани. А в претекстовете на законопоректа се твърди, че неговата цел е " да бъдат реализирани упованията на обществото за своевременни и обективни санкции " – т.е. задачата не са спарведливи присъди, а угаждане на публичните упования, се сочи в претекстовете на Висшия адвокатски съвет.
Върховен касационен съд: Специализираният съд се трансформира в ексклузивен
Върховните съдии сезираха Конституционния съд за преместването на делата за корупция
17 ное 2017
Парламентът най-критикуван в отчета на Европейска комисия, Висш съдебен съвет - нова вяра
Европейската комисия счита, че България и Румъния могат да създадат съдбоносен напредък до края на 2018 година, с цел да изпълнят рекомендациите за промени
15 ное 2017
Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет не вижда причина да надува щата на спецсъда
Щатът на спецпрокуратурата бе повишен без спор и аргументация
14 ное 2017 Две години откакто Висшият адвокатски съвет получи пълномощие да сезира Конституционния съд (КС), през днешния ден адвокатурата дебютира с две претенции по едно и също време. Едното е за последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), признати със скандал в края на предходната парламентарна сесия през лятото.
С тях бяха фрапантно лимитирани правата на отбрана в наказателния развой, а делата за корупция против висшия ешелон на властта бяха преместени в профилирания съд, който се трансформира в ексклузивен.
Другото искане е за оповестяване на противоконституционност на текстове от измененията в Закона за собствеността и използването на земеделските земи от 2015 година, с които бяха въведени с противоположна мощ нови условия за отдаване чартърен и аренда на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския аграрен фонд, а точно - единствено за животновъди, които могат да подсигуряват несъмнено равнище на плътност на животни в съответните пасища.
И двете каузи към този момент са формирани, по земеделското дело докладчик е ръководителят на Конституционен съд Борис Велчев, професор по наказателно право и някогашен основен прокурор, а делото наказателния развой е при професорката по фамилно право Цанка Цанкова.
Безспорно, и от политическа, и от юридическа позиция, необикновен интерес провокира настояването по измененията в Наказателно-процесуален кодекс поради отчетливо отрицателните трендове в ограничение правата на отбрана, които той показва, ограничение на съда за сметка на прокуратурата и ясния блян за основаване на ексклузивен съд на властта.
Над 50 страници е настояването на адвокатурата по Наказателно-процесуален кодекс, атакуваните текстове са повече от 20, като за всеки текст се цитира относимата процедура на Конституционния съд и интернационалното право. Основната част от атакуваните текстове са отдадени на нови разпореждания в Наказателно-процесуален кодекс, които непосредствено нарушават базови гаранции за ефикасното осъществяване на правото на отбрана в наказателния развой, на явно неразбираеми за използване текстове, които основават условия за произвол, както и на текстове, които залагат нерешими вътрешни несъгласия и са на практика неприложими.
На последно място – превръщането на Специализирания углавен съд в ексклузивен с прехвърлянето в него на делата за корупция против висшите етажи на властта, дружно с гласуваните му привилегии и специфичен ред за кадруване с последвали промени в Закона за правосъдната власт. Тези текстове бяха атакувани и от Върховен касационен съд предходната седмица и най-вероятно двете каузи ще бъдат обединени.
Кога се подава просба - преди или след преустановяване на производството
Още първите две оспорени разпореждания са характерен образец за заложени в закона две взаимно изключващи се разпореждания, което нарушава конституционния принцип на правовата страна , обърква потърпевшия по какъв начин да отбрани правата си, и блокира съда и прокуратурата. От една страна, когато в досъдебното произвеждане се откри, че закононарушението се преследва по просба на потърпевшия, наказателното произвеждане не се приключва, а прокурорът уведомява потърпевшия, че може да подаде просба в едномесечен период. В различен нов текст обаче се споделя, че едномесечният период за подаване на просба тече от деня, в който потърпевшият е получил известие за преустановяване на досъдебното произвеждане с мотив, че това действие се преследва единствено в случай че той подаде просба. В резултат на това, никой от участниците в наказателното произвеждане не е наясно би трябвало ли да се приключва то и от кой миг тече срокът за подаване на тъжбата. В настояването се цитира процедура на Конституционен съд, че правилото на правовата страна може да бъде спазен единствено в случай че законовите разпореждания са ясни, точни и непротиворечиви, другояче те не могат да бъдат публичен регулатор.
Задържането под стража не може да е наложително и при неявяване на обвинения
Оспорва се и нововъведеното предписание, съгласно което налагането на мярка " задържане под стража " е наложително постоянно, когато обвиняването е повдигнато в неявяване на обвинения. Преценката дали някой да бъде упрекнат задочно принадлежи напълно на прокурора и проверяващия. Задочно обвиняване се повдига както в случаите, когато лицето не е открито на посочения от него адрес в страната, по този начин и когато то обитава зад граница изцяло законно, освен това без да подозира, че му е повдигнато обвиняване. В тези случаи обаче, задържането се постанова автоматизирано в нарушаване на презумпцията за невиновност, в нарушаване на правилото, че задържането под стража се постанова по изключение единствено когато има справедливи обстоятелства, които сочат за действителна заплаха от укриване или осъществяване на ново закононарушение - предходно държание, предишна съдимост, естество на повдигнатото обвиняване и други На обвинения не могат да се постановат ограничавания, които надвишават потребностите на правораздаването, този принцип в член 31, алинея 4 от главния закон е конституционна гаранция против правосъден произвол. Задържането под стража би трябвало да се употребява единствено когато е строго належащо и като последна мярка; то не би трябвало да се употребява като наказване, се сочи в настояването.
Паричната гаранция обезпечава мярката за неотклонение, не и имуществени отговорности Атакува се новият текст, който планува върху паричната гаранция да се постанова поръчителство за направените правосъдни разходи по делото, в това число и по заварени случаи. Това обаче не държи сметка, че гаранцията може да е импортирана от трето лице, което по този начин е поело обвързване само да обезпечи мярката за неотклонение, а не и осъществяване на възможни имуществени отговорности на обвинения или подсъдимия.
Без юрист може, без прокурор - не
На последващо място – законът планува, че разпоредителното съвещание (това е първото съвещание по делото, по което се вземат решение основни въпроси за това по какъв начин ще се гледа делото) не се отсрочва, когато не се яви бранител, в случай че по това дело присъединяване му не е наложително по закон. Няма значение дали неявяването за юриста е по уважителни аргументи или не. Същевременно, в случай че не се яви прокурорът, даже без да има уважителни аргументи, разпоредителното съвещание се отсрочва. Това е очевидна неравнопоставеност на страните в производството, се споделя в настояването. Същественото е, че на разпоредителното съвещание един път вечно се разискват въпроси от извънредно правно естество, предопределящи целия ход на делото отсега нататък по всички инстанции: подсъдно ли е делото на съда; има ли съображение за преустановяване или прекъсване на наказателното производство; позволено ли е на досъдебното произвеждане процесуално нарушаване, довело до ограничение на процесуални права; има ли учредения за разглеждане на делото по особените правила; разглеждането на делото при закрити порти, взетите ограничения за процесуална принуда; претенции за събиране на нови доказателства и други По тези въпроси може да вземе отношение единствено правист. Ако на това съвещание не се създадат възражения за позволени на досъдебното произвеждане основни нарушавания, те не могат да се създадат до края на процеса и делото ще бъде решено, без значение от тежките пороци при следствието. Съдилищата са длъжни да обезпечат тъждество и състезателност в процеса, само че те не могат да сторят това, в случай че самият закон основава неравноправие на страните, се споделя в настояването.
Оспорват се и наредбите, които изключват опцията в хода на правосъдното произвеждане страните по наказателни каузи да повдигат възражения за позволени в досъдебното произвеждане основни нарушавания на процесуалните правила, в случай, че не са ги изложили в разпоредителното съвещание или пък тогава съдът ги е приел за несъществени.
Очевидни в действителност неточности, които се откриват най-после
Според новия текст на член 248а, алинея 1 " когато съдът откри явни в действителност неточности в обвинителния акт, дефинира 7-дневен период, в който прокурорът следва да ги в профил ". Този текст е нонсенс, съгласно адвокатурата. На първо място, няма легална формулировка що е то явна фактическа неточност. Същевременно, отстраняването на " явни в действителност неточности " се прави след разпоредителното съвещание, когато съдът към този момент е изслушал мненията на страните и не е установил " очевидните " неточности. " Това единствено по себе си е оксиморон, защото семантически прилагателното " явно " значи " нещо, което не може да не бъде видяно ", написа в мнението до съда.
Всъщност в тази ситуация става дума за очевидно несъблюдение на служебните (процесуалните) отговорности на прокурора, който е внесъл циничен обвинителен акт, и на съда, който не е забелязал " очевидното ". Но от неизпълнението на тези свои отговорности прокурорът и съдът черпят правото с взаимни старания да внасят промени в обвинителния акт без период - до постановяването на присъдата, и то без присъединяване на подсъдимия и неговия бранител. Това основава опция за правосъден произвол, защото подсъдимият няма никаква гаранция, че обвинителният акт няма да бъде изменен, откакто отбраната към този момент е изложила мнението си по обвинителния акт във типа, в който е бил импортиран в съда.
Как се узаконява превъзходството на прокурора над съда
Законът планува, че когато е позволено отстранимо значително нарушаване на процесуалните правила, довело до ограничение на процесуалните права на обвинения, съдът приключва правосъдното произвеждане и връща делото на прокурора. Занапред обаче в границите на бързото произвеждане това ще може да стане единствено един път, тъй като съгласно новите правила делото не може да върне наново на същото съображение.
От това следва, че в случай че съдът върне делото на прокурора, само че той не поправи позволените основни процесуални нарушавания и го внесе назад, съдът ще бъде задължен да прегледа и реши делото макар незаконното протичане на досъдебното произвеждане. " Забраната за съда да върне делото на прокурора на същото съображение значи, че дадените на прокурора инструкции за коригиране на позволените основни процесуални нарушавания губят наложителния си темперамент. Съдът не може да принуди прокурора да поправи позволените основни процесуални нарушавания, само че прокурорът може да принуди съда да гледа и реши делото в нарушаване на правото на отбрана. Така се узаконява преобладаващата роля на прокурора над съда, което опонира на правилото на правовата страна ", написа в настояването. Другояче казано, съдът ще е задължен да прегледа делото без значение, че в досъдебното произвеждане обвиненият не е научил защо закононарушение е притеглен, бил е лишен от правото да дава пояснения, да взе участие в производството, да има бранител и да получи писмен превод на понятен за него език, в случай че не владее български, и други
Тези пороци на досъдебното произвеждане не могат да се поправят на нито една инстанция, по този начин подсъдимият по така наречен " бързо произвеждане " е изцяло лишен от конституционното си право да получи от съда отбрана. Прокурорът може да задължи съда да прегледа и реши делото макар накърнените права на обвинения, само че обвиненият не може да изиска правосъдна отбрана на правата си от нито една правосъдна инстанция, написа в настояването.
Когато действието не е закононарушение, а административно нарушаване
Оспорено е новите редакции на член 301, алинея 4 и член 305, алинея 6 Наказателно-процесуален кодекс, съгласно които законодателят вменява на първоинстанционния съд две взаимно изключващи се пълномощия – от една страна, той е задължен да приключи наказателното произвеждане, когато описаното в обвинителния акт действие съставлява административно нарушаване, а, въпреки това, е задължен да наложи на подсъдимия наказване, когато действието съставлява " административно нарушаване, планувано в закон или декрет ".
Как Специализираният съд става ексклузивен
С последните промени в Наказателно-процесуален кодекс бе разширена подсъдността на Специализирания углавен съд (СпНС), като към него бяха трансферирани каузи за избран тип предстъпления, когато те са осъществявани от лица във висшия ешелон на властта – депутати, министри, шефове на организации, регионални шефове, магистрати и други Това към този момент не е специализация по предмет, а специализация по лица и длъжности, което придава на СпНС характерността на ексклузивен съд.
Понятието " профилиран съд " значи специализация по предмет, специализация по длъжности не е допустима, написа в претекстовете на настояването. Като се прибавят към това и измененията в Закона за правосъдното власт – изключителни бонуси на спецсъдиите, кадруване с командировки и други, спецсъдът се трансформира в ексклузивен - подчинява се на нетипична лична подсъдност, обоснована с длъжностно качество, въведени са специфични правила за по-кратки периоди за насрочване на делата, затова - по-кратък период за подготовка и образуване на защитата; съдиите могат да бъдат командировани от различен правосъден орган, без да са преместени след конкурс и са подтиквани с спомагателни възнаграждения; те може да бъдат отстранени от гледане на делото посредством покачване на обвиняване за каквато и да е съзнателно закононарушение от общ темперамент, без даже да бъдат изслушани. А в претекстовете на законопоректа се твърди, че неговата цел е " да бъдат реализирани упованията на обществото за своевременни и обективни санкции " – т.е. задачата не са спарведливи присъди, а угаждане на публичните упования, се сочи в претекстовете на Висшия адвокатски съвет.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ