Нийл Фалън, Clutch: Да правя едно и също нещо 30 години звучи като ад
Clutch са американска стоунър рок тайфа с съвсем тридесетгодишна история, която се простира от пънкрок през фънк метъл до блус. Последният им албум - Book of Bad Decisions, излезе през септември, а неотдавна оповестиха, че се захващат с издаването на серията от сингли Weathermaker Vault Series, почнала стремително с кавър на Evil на Уили Диксън, до момента в който в това време са на турне в Европа. " Дневник " се срещна с фронтмена на Clutch, Нийл Фалън, преди концерта им в Солун, с цел да поговорим за това какво да правиш, в случай че завариш юристи в обора, по какъв начин четирима на тип най-обикновени мъже вършат рокенрол вълшебства и какъв брой незавършени романи човек може да държи в бюрото си.
- Наскоро обявихте, че стартирате да издавате The Weathermaker Vault Series и първата от тях бе кавърът на Evil. Можеш ли да ни разкажеш малко по-подробно за това?
- Надяваме се да реализираме две неща – първо, Book of Bad Decisions таман излезе, още няма и година от този момент, тъй че не сме подготвени да мислим за нов албум. Но имахме малко време вкъщи да напишем и да запишем нещо. Освен това изпробваме какво би станало, в случай че издаваме в цифров формат. Не че се отхвърляме от винилите и всичко останало. Но методът, по който хората употребяват музика и я слушат, се трансформира. Повечето рок банди са заклещени в по-старото мислене – просто да издават физически албуми на всеки две-три години. Това, което вършим в този момент, е по-флуидно. Издаваме тези неща и в случай че създадем дузина, можем да ги създадем и на албум. Намираме си работа.
- През юли следва и третото издание на вашия фестивал The Earth Rocker. Как ви пристигна концепцията и по какъв начин го организирате?
- Искаме да създадем нещо локално, сами. Не с желанието да стане огромен фестивал, като " Донингтън ". Обикновено са 3-4 банди, в една плантация в Западна Вирджиния. Може да се обтегнат палатки, няма въртележки като в увеселителните паркове, само че в случай че идваш за музиката, ще ти хареса.
- Започнахте като елементарна тайфа, само че към този момент имате собствен лейбъл, издавате други музиканти, в този момент и фестивала... Дали тези ви действия като предприемачи и уредници стават по-важни, или са просто непряк резултат от музиката?
- Музиката постоянно е преди всичко. Без това няма нищо друго. Интернет промени разпоредбите на играта, тъй като преди този момент човек разчиташе на милостта на представителите на музикалните компании в Лос Анджелис и Ню Йорк, които вземат решение кой какво да слуша. Сега всеки може да си слуша каквото желае.
Гърция е страховит образец за това – споделяха ни " Защо ще идвате тук, не сте продали никакви записи? ". Когато дойдохме за пръв път, събрахме 3000 души. Така че – ето!
Но бизнес страната на всичко това си желае и развой на учене. Аз не съм предприемач, само че имаме лейбъл управител, има го нашият управител, ние четиримата от групата. Можем да си поделим работата, само че за мен креативният развой е първият и най-важният. Все още имаме време за него и да не се тормозим за числа и таблици.
- Какво промени работата под ваш персонален лейбъл спрямо работата с огромните компании? Повече независимост?
- Сега можем да решим какво да създадем и по кое време да го създадем. С огромните лейбъли постоянно влизахме в спор по кое време да бъде изработен идващия албум – да вземем за пример, ние сме подготвени, само че те – не. Това към този момент го няма. Честно казано, не си мислим, че като имаме собствен лейбъл, ще създадем платинени албуми. Знаем, че можем да стигнем до верния брой хора. Мисля, че и хората отвръщат на това, тъй като знаят, че купуват непосредствено от бандата, а не минават през медиатор. А и в случай че създадем неточност, ще си знаем кой е отговорен.
- Заедно сте към този момент четвърт век. Поправи ме, в случай че бъркам, само че в музиката, в текстовете, във видеата ви се усещат от ден на ден блус и комизъм.
- За 25 години всеки би се трансформирал, уповавам се. Независимо какво прави. Когато започнахме, бяхме доста повече в хардкора, в хевиметъла, в пънкрока. Докато растеш, откриваш и доста други типове музика и това няма по какъв начин да не ти повлияе. Корените ни към момента са там, само че не мога да си показва да върша едно и също нещо в продължение на 30 години. Това ми звучи като пъкъл! Предпочитам да поема риск и да се проваля, в сравнение с да върша едно и също нещо отново!
- Съдейки по фенската ви маса, към вас има характерна атмосфера - че не сте огромни звезди, а просто готини хора, които харесват това, което правят, и го вършат по техен си метод. Как наподобяват нещата от ваша позиция?
- При нас постоянно става въпрос за шоу – 75 минути на сцена. И когато свърши, към този момент не си на сцената. Познавам доста актьори, които ВИНАГИ са на сцена. Много е дразнещо. И наподобява като че ли желае доста сила. Няма потребност да го удължаваш. В последна сметка, всеки си обува гащите първо на единия крайник, след това на другия. И мисля, че това е добре, добър урок е да се посмириш отвреме-навреме.
- А какво се случва с The Bakerton Group? (Това е непряк план на четиримата от Clutch - Нийл, Тим Султ, Дан Мейнс и Жан-Пол Гастер, чиито части обаче са единствено инструментали. Тя има издадени два албума, последният - през 2009 г.)
- В момента – не доста. Толкова сме заети с Clutch, че няма доста опция да се занимаваме и с нея. Когато си кажем, че след година би трябвало да издадем албум, първата ни мисъл е за Clutch. Не споделям, че The Bakerton Group е изчезнала, само че би трябвало да поседи на края на опашката.
- Когато решихте, да я създадете, каква беше движещата ви мощ? Същите хора сте, тъй че за какво ви беше нужен непряк план с друго име?
- Музикално е друга... Мисля, че главната причина беше, че Жан-Пол, Тим и Дан пишат повече музика, в сравнение с текстове аз съм кадърен да напиша. За всяка ария в албум на Clutch, има 20, които си седят. Понякога ги чувам и си споделям " Не знам по какъв начин да вкарам текст в това ". Но музиката е хубава. Мисля, че беше положително упражнение за мен. В първия албум не участвах, само че от втория свирихме на няколко концерта и беше доста необичайно да изсвирвам на китара и да си държа устата затворена. Беше хубаво, че го направихме, просто с цел да видя какво е. Но ми харесва да пиша текстове, просто съм пъклен муден.
- Текстовете ти са толкоз богати - мислил ли си в миналото да напишеш и книга?
- Мислил съм... само че не съм го направил.
- И несъмнено имаш незавършен разказ в бюрото си?
- Десетки! Винаги съм се възхищавал на писателите – човек има празна страница и може да направи каквото си изиска с нея. Но я виждам и се чудя от кое място да стартира. В музиката имаш скица на римите, имаш движение, припев и половината ария към този момент е подготвена. Това е нещо, което желая да направя, и се пробвам да се накарам, само че съм учуден и от това какъв брой дисциплинираност се изисква – да пишеш всеки ден по Х часа, или най-малко по този начин би трябвало. Всички писатели, които познавам, вършат по този начин. Аз още не съм стигнал до там да се накарам. Почти като с физическите извършения.
- Може би би трябвало да опиташ с лирика.
- Знаеш ли, обичам тези неща, само че в последна сметка постоянно просто стартирам да си надрасквам по листа.
- Какво четеш в този момент? Имаш ли време да четеш, до момента в който сте на турне?
- Да, чета много. Какво довърших таман? Всъщност ненавиждам да се отхвърлям от книги. Опитах се да чета " Сатанинските строфи " на Салман Рушди, само че не можах, беше прекомерна. Давах изявление за списание " Трашър " и се оказа, че индивидът, който правеше изявлението, също по този начин оглавява Департамента по креативно писане в Тексаския университет и има разказ, наименуван Remember Me Like This. Изумителен е. Обикновено чета научна фантастика и фентъзи, само че това не е такова. То е просто нереалност, основана на реалноста. Много покъртителен разказ, красиво написан.
- Говорейки за истории, песните ви X-Ray Visions, Firebirds и In Walks Barbarella са трите елементи от историята на един воин. Barbarella щастливия край ли беше, или ще има още?
- Мисля, че е сладко-горчив край. Винаги съм харесвал текстове, които препращат едни към други. Осъзнах, че няма предписание, което да не разрешава да се върнеш към воин от предходна ария, тъй че за какво не? Не знам дали ще има и четвърта глава, само че като пристигна времето за нов албум, ще си задам този въпрос.
- Четиримата сте дружно от доста време. Мисля си, че това е даже малко повече от брак, тъй като между тях имате още и бизнес, и ентусиазъм. Каква е рецептата четирима души да са сполучливо дружно толкоз дълго?
- Мисля, че би трябвало да имаш групова работна нравственос. Не може да накараш някой да прави цялата работа. Тази тайфа постоянно е била демократична, не е имало човек, който подрежда какво да се прави. Необходимо е и възприятие за комизъм. Трябва да можеш да смееш на себе си, да си кажеш " Идиот бях " и да продължиш напред. Всички осъзнахме, изключително с напредването на времето, че да си изкарваш прехраната с изкуството си е нещо мъчно и рядко срещащо се. Така че го пазиме гневно, без значение дали става въпрос за това да се грижиш за себе си, или за другите в групата. Познавам доста банди или актьори, които се отдават на пристрастеността си през уикенда, откакто свършат работа. Това е гадно. Аз знам какъв брой са умели, само че по някаква причина не са получили късмет. Ние го получихме и си го пазим, внимаваме да не се издъним.
- Този късмет – въпрос на шанс, на условия, на това да срещнеш верния управител ли е?
- Така мисля. Имаме страховит управител, той е с нас от съвсем 20 години. Преди това сме имали и неприятни мениджъри. Работили сме с в действителност положителни хора, и с неприятни. Екипът ни в този момент е напълно от положителни хора. Трудна работа е и има % шанс. Защото събитията, ориста... в никакъв случай не знаеш кой раздава тази ръка. Много банди нямат специфични изключения във връзка с ориста, на събитията. И двете играят роля, само че най-вече хубавичко работа.
- В предходно изявление казваш, че " животът в предградията " ти оказва помощ да мечтаеш и да пишеш по-интересни неща. До каква степен елементарните, скучни занимания оказват помощ на вдъхновението?
- Две неща – едно, в случай че е животът е монотонен и отегчителен, искаш да избягаш от това. Повечето хора го вършат посредством музика, лирика, филми. Ако имам отегчителен ден, желая да си мисля за нещо вълнуващо.
Хубаво е да е безшумно. Ако седна с бележника и си кажа " Ето, в този момент ще пиша текстове ", в никакъв случай не се получава. Но в случай че примерно мия чиниите, нещо ми изскача в главата, и с помощта на телефоните, мога да си запиша нещо небрежно и да се върна към него по-късно.
- Без да спираш да миеш чиниите?
- Да, човек би трябвало да си довършва работата!
- Сигурна съм, че брачната половинка ти е щастлива.
- Да, имаме си спогодба.
- Какво би направил, в случай че откриеш юристи в обора си, както пееш в Ghoul Wrangler?
- Смешно е... Това е едно от нещата, които обичам в езика. В началото думата беше " алигатори " (alligators). Запитах се коя друга дума звучи по този начин, и се сетих за litigators (вид адвокат). " Окей, юрист... Това е даже по-страшно от алигатора. Я да сложа юристи в обора! "
Вероятно бих ги помолил учтиво да си тръгнат и в случай че не го създадат, ще би трябвало да постъпя, както във видеото.
- В How To Shake Hands обещаваш, станеш ли президент, да сложиш Джими Хендрикс на банкотата от 20 $. Напълно утвърждавам това. Но какво би желал ти от идващия президент?
- Имаш ли шест часа за ликвидиране? Някаква учтивост, обучение, нормалност - това би било добре. Не да се будиш всяка заран и да се чудиш в какво въодушевление е.
Да си кажа почтено, Съединени американски щати най-сетне щяха да сложат Хариет Тъбман на банкнотата от 20 $ и, несъмнено, преди към месец, оня пич се отхвърли. Ако може да направи това, ще е хубаво. Тя е американска героиня. Гледаме тези лица от стотици години, тъй че... (Бел. ред. Хариет Тъбман е известна аболиционистка и суфражетка, взела участие в Гражданската война.)
- Ако можеш да отидеш на непознат концерт, кой би бил той?
- Има доста банди, които бих желал да видя, само че към този момент ги няма. The Clash и по този начин нататък. Никога не съм гледал Black Sabbath. Гледал съм Heaven and Hell, гледал съм Ози Озбърн, синът ми, който е хлапе, е гледал Black Sabbath! Те имат такова огромно въздействие върху бандата, че би било хубаво да ги забележим в истинския им състав. Но постоянно сме били на турне или сме били на фестивали, на които и те са били предходния или идващия ден. Това би било прелестно.
- Наскоро обявихте, че стартирате да издавате The Weathermaker Vault Series и първата от тях бе кавърът на Evil. Можеш ли да ни разкажеш малко по-подробно за това?
- Надяваме се да реализираме две неща – първо, Book of Bad Decisions таман излезе, още няма и година от този момент, тъй че не сме подготвени да мислим за нов албум. Но имахме малко време вкъщи да напишем и да запишем нещо. Освен това изпробваме какво би станало, в случай че издаваме в цифров формат. Не че се отхвърляме от винилите и всичко останало. Но методът, по който хората употребяват музика и я слушат, се трансформира. Повечето рок банди са заклещени в по-старото мислене – просто да издават физически албуми на всеки две-три години. Това, което вършим в този момент, е по-флуидно. Издаваме тези неща и в случай че създадем дузина, можем да ги създадем и на албум. Намираме си работа.
- През юли следва и третото издание на вашия фестивал The Earth Rocker. Как ви пристигна концепцията и по какъв начин го организирате?
- Искаме да създадем нещо локално, сами. Не с желанието да стане огромен фестивал, като " Донингтън ". Обикновено са 3-4 банди, в една плантация в Западна Вирджиния. Може да се обтегнат палатки, няма въртележки като в увеселителните паркове, само че в случай че идваш за музиката, ще ти хареса.
- Започнахте като елементарна тайфа, само че към този момент имате собствен лейбъл, издавате други музиканти, в този момент и фестивала... Дали тези ви действия като предприемачи и уредници стават по-важни, или са просто непряк резултат от музиката?
- Музиката постоянно е преди всичко. Без това няма нищо друго. Интернет промени разпоредбите на играта, тъй като преди този момент човек разчиташе на милостта на представителите на музикалните компании в Лос Анджелис и Ню Йорк, които вземат решение кой какво да слуша. Сега всеки може да си слуша каквото желае.
Гърция е страховит образец за това – споделяха ни " Защо ще идвате тук, не сте продали никакви записи? ". Когато дойдохме за пръв път, събрахме 3000 души. Така че – ето!
Но бизнес страната на всичко това си желае и развой на учене. Аз не съм предприемач, само че имаме лейбъл управител, има го нашият управител, ние четиримата от групата. Можем да си поделим работата, само че за мен креативният развой е първият и най-важният. Все още имаме време за него и да не се тормозим за числа и таблици.
- Какво промени работата под ваш персонален лейбъл спрямо работата с огромните компании? Повече независимост?
- Сега можем да решим какво да създадем и по кое време да го създадем. С огромните лейбъли постоянно влизахме в спор по кое време да бъде изработен идващия албум – да вземем за пример, ние сме подготвени, само че те – не. Това към този момент го няма. Честно казано, не си мислим, че като имаме собствен лейбъл, ще създадем платинени албуми. Знаем, че можем да стигнем до верния брой хора. Мисля, че и хората отвръщат на това, тъй като знаят, че купуват непосредствено от бандата, а не минават през медиатор. А и в случай че създадем неточност, ще си знаем кой е отговорен.
- Заедно сте към този момент четвърт век. Поправи ме, в случай че бъркам, само че в музиката, в текстовете, във видеата ви се усещат от ден на ден блус и комизъм.
- За 25 години всеки би се трансформирал, уповавам се. Независимо какво прави. Когато започнахме, бяхме доста повече в хардкора, в хевиметъла, в пънкрока. Докато растеш, откриваш и доста други типове музика и това няма по какъв начин да не ти повлияе. Корените ни към момента са там, само че не мога да си показва да върша едно и също нещо в продължение на 30 години. Това ми звучи като пъкъл! Предпочитам да поема риск и да се проваля, в сравнение с да върша едно и също нещо отново!
- Съдейки по фенската ви маса, към вас има характерна атмосфера - че не сте огромни звезди, а просто готини хора, които харесват това, което правят, и го вършат по техен си метод. Как наподобяват нещата от ваша позиция?
- При нас постоянно става въпрос за шоу – 75 минути на сцена. И когато свърши, към този момент не си на сцената. Познавам доста актьори, които ВИНАГИ са на сцена. Много е дразнещо. И наподобява като че ли желае доста сила. Няма потребност да го удължаваш. В последна сметка, всеки си обува гащите първо на единия крайник, след това на другия. И мисля, че това е добре, добър урок е да се посмириш отвреме-навреме.
- А какво се случва с The Bakerton Group? (Това е непряк план на четиримата от Clutch - Нийл, Тим Султ, Дан Мейнс и Жан-Пол Гастер, чиито части обаче са единствено инструментали. Тя има издадени два албума, последният - през 2009 г.)
- В момента – не доста. Толкова сме заети с Clutch, че няма доста опция да се занимаваме и с нея. Когато си кажем, че след година би трябвало да издадем албум, първата ни мисъл е за Clutch. Не споделям, че The Bakerton Group е изчезнала, само че би трябвало да поседи на края на опашката.
- Когато решихте, да я създадете, каква беше движещата ви мощ? Същите хора сте, тъй че за какво ви беше нужен непряк план с друго име?
- Музикално е друга... Мисля, че главната причина беше, че Жан-Пол, Тим и Дан пишат повече музика, в сравнение с текстове аз съм кадърен да напиша. За всяка ария в албум на Clutch, има 20, които си седят. Понякога ги чувам и си споделям " Не знам по какъв начин да вкарам текст в това ". Но музиката е хубава. Мисля, че беше положително упражнение за мен. В първия албум не участвах, само че от втория свирихме на няколко концерта и беше доста необичайно да изсвирвам на китара и да си държа устата затворена. Беше хубаво, че го направихме, просто с цел да видя какво е. Но ми харесва да пиша текстове, просто съм пъклен муден.
- Текстовете ти са толкоз богати - мислил ли си в миналото да напишеш и книга?
- Мислил съм... само че не съм го направил.
- И несъмнено имаш незавършен разказ в бюрото си?
- Десетки! Винаги съм се възхищавал на писателите – човек има празна страница и може да направи каквото си изиска с нея. Но я виждам и се чудя от кое място да стартира. В музиката имаш скица на римите, имаш движение, припев и половината ария към този момент е подготвена. Това е нещо, което желая да направя, и се пробвам да се накарам, само че съм учуден и от това какъв брой дисциплинираност се изисква – да пишеш всеки ден по Х часа, или най-малко по този начин би трябвало. Всички писатели, които познавам, вършат по този начин. Аз още не съм стигнал до там да се накарам. Почти като с физическите извършения.
- Може би би трябвало да опиташ с лирика.
- Знаеш ли, обичам тези неща, само че в последна сметка постоянно просто стартирам да си надрасквам по листа.
- Какво четеш в този момент? Имаш ли време да четеш, до момента в който сте на турне?
- Да, чета много. Какво довърших таман? Всъщност ненавиждам да се отхвърлям от книги. Опитах се да чета " Сатанинските строфи " на Салман Рушди, само че не можах, беше прекомерна. Давах изявление за списание " Трашър " и се оказа, че индивидът, който правеше изявлението, също по този начин оглавява Департамента по креативно писане в Тексаския университет и има разказ, наименуван Remember Me Like This. Изумителен е. Обикновено чета научна фантастика и фентъзи, само че това не е такова. То е просто нереалност, основана на реалноста. Много покъртителен разказ, красиво написан.
- Говорейки за истории, песните ви X-Ray Visions, Firebirds и In Walks Barbarella са трите елементи от историята на един воин. Barbarella щастливия край ли беше, или ще има още?
- Мисля, че е сладко-горчив край. Винаги съм харесвал текстове, които препращат едни към други. Осъзнах, че няма предписание, което да не разрешава да се върнеш към воин от предходна ария, тъй че за какво не? Не знам дали ще има и четвърта глава, само че като пристигна времето за нов албум, ще си задам този въпрос.
- Четиримата сте дружно от доста време. Мисля си, че това е даже малко повече от брак, тъй като между тях имате още и бизнес, и ентусиазъм. Каква е рецептата четирима души да са сполучливо дружно толкоз дълго?
- Мисля, че би трябвало да имаш групова работна нравственос. Не може да накараш някой да прави цялата работа. Тази тайфа постоянно е била демократична, не е имало човек, който подрежда какво да се прави. Необходимо е и възприятие за комизъм. Трябва да можеш да смееш на себе си, да си кажеш " Идиот бях " и да продължиш напред. Всички осъзнахме, изключително с напредването на времето, че да си изкарваш прехраната с изкуството си е нещо мъчно и рядко срещащо се. Така че го пазиме гневно, без значение дали става въпрос за това да се грижиш за себе си, или за другите в групата. Познавам доста банди или актьори, които се отдават на пристрастеността си през уикенда, откакто свършат работа. Това е гадно. Аз знам какъв брой са умели, само че по някаква причина не са получили късмет. Ние го получихме и си го пазим, внимаваме да не се издъним.
- Този късмет – въпрос на шанс, на условия, на това да срещнеш верния управител ли е?
- Така мисля. Имаме страховит управител, той е с нас от съвсем 20 години. Преди това сме имали и неприятни мениджъри. Работили сме с в действителност положителни хора, и с неприятни. Екипът ни в този момент е напълно от положителни хора. Трудна работа е и има % шанс. Защото събитията, ориста... в никакъв случай не знаеш кой раздава тази ръка. Много банди нямат специфични изключения във връзка с ориста, на събитията. И двете играят роля, само че най-вече хубавичко работа.
- В предходно изявление казваш, че " животът в предградията " ти оказва помощ да мечтаеш и да пишеш по-интересни неща. До каква степен елементарните, скучни занимания оказват помощ на вдъхновението?
- Две неща – едно, в случай че е животът е монотонен и отегчителен, искаш да избягаш от това. Повечето хора го вършат посредством музика, лирика, филми. Ако имам отегчителен ден, желая да си мисля за нещо вълнуващо.
Хубаво е да е безшумно. Ако седна с бележника и си кажа " Ето, в този момент ще пиша текстове ", в никакъв случай не се получава. Но в случай че примерно мия чиниите, нещо ми изскача в главата, и с помощта на телефоните, мога да си запиша нещо небрежно и да се върна към него по-късно.
- Без да спираш да миеш чиниите?
- Да, човек би трябвало да си довършва работата!
- Сигурна съм, че брачната половинка ти е щастлива.
- Да, имаме си спогодба.
- Какво би направил, в случай че откриеш юристи в обора си, както пееш в Ghoul Wrangler?
- Смешно е... Това е едно от нещата, които обичам в езика. В началото думата беше " алигатори " (alligators). Запитах се коя друга дума звучи по този начин, и се сетих за litigators (вид адвокат). " Окей, юрист... Това е даже по-страшно от алигатора. Я да сложа юристи в обора! "
Вероятно бих ги помолил учтиво да си тръгнат и в случай че не го създадат, ще би трябвало да постъпя, както във видеото.
- В How To Shake Hands обещаваш, станеш ли президент, да сложиш Джими Хендрикс на банкотата от 20 $. Напълно утвърждавам това. Но какво би желал ти от идващия президент?
- Имаш ли шест часа за ликвидиране? Някаква учтивост, обучение, нормалност - това би било добре. Не да се будиш всяка заран и да се чудиш в какво въодушевление е.
Да си кажа почтено, Съединени американски щати най-сетне щяха да сложат Хариет Тъбман на банкнотата от 20 $ и, несъмнено, преди към месец, оня пич се отхвърли. Ако може да направи това, ще е хубаво. Тя е американска героиня. Гледаме тези лица от стотици години, тъй че... (Бел. ред. Хариет Тъбман е известна аболиционистка и суфражетка, взела участие в Гражданската война.)
- Ако можеш да отидеш на непознат концерт, кой би бил той?
- Има доста банди, които бих желал да видя, само че към този момент ги няма. The Clash и по този начин нататък. Никога не съм гледал Black Sabbath. Гледал съм Heaven and Hell, гледал съм Ози Озбърн, синът ми, който е хлапе, е гледал Black Sabbath! Те имат такова огромно въздействие върху бандата, че би било хубаво да ги забележим в истинския им състав. Но постоянно сме били на турне или сме били на фестивали, на които и те са били предходния или идващия ден. Това би било прелестно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ