Пет минути София: Цариградският архив
class= " first-letter-big " > П рез лятото на 1931 година в България идват вагони, натоварени с тонове остаряла хартия от Цариград за претопяване във фабриката в Костенец.
Балите с книжа са разчистени и продадени за преработване след почналите в Турция промени, с които Ататюрк цели да даде актуален образ на републиката, скъсвайки с османското минало.
Но хартията в чувалите се оказва същинско богатство от скъпи документи. Една сякаш елементарна комерсиална договорка се трансформира в избавителна интервенция, която деветдесет години по-късно още е обгърната в тайнственост.
Вместо да бъдат унищожени, старите документи слагат началото на именития Цариградски списък на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
"Два са главните източника, от които се образува, тукашният османски списък. Едно е с документи, които са останали, по българските земи, откакто се изтегля османската войска и османската администрация след Руско-турската война. А вторият масив е документите, които идват с прословутите вагони ", разяснява за доцент доктор Християн Атанасов от отдел "Ориенталски сбирки ".
През годините са разказвани разнообразни версии за това кой и по какъв начин е избавил документите. Дали е щастлива случайност или преднамерено проведена интервенция на българската страна в сърцето на турската република?
Оскъдната публична информация и спорните сведения са трансформирали всичко в градска легенда. Отвъд митовете остават няколко неоспорими обстоятелството.
Османистът Панчо Дорев – по това време чиновник на българското посолство в Цариград - незабавно рапортува на управляващите в София за опцията, която се отваря.
Правителството изпраща екип от учени, които още на гарата да прегледат какво има в чувалите, пристигнали от Цариград. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната наша писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева.
Според нейния роман швейцарският притежател на концесията на фабриката за хартия в Костенец Шнеебергер купува от Турция няколко вагона остарели книжа.
Балите бракувана хартия са част от архива на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Султански фермани, берати, бележници с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички елементи на вековната империя…
По предложение на учените тогава управляващите в София изплащат пристигналите от Цариград бали от швейцарската компания и вместо да отидат за претопяване, те са избавени.
Междувременно в Турция проумяват каква голяма неточност са позволили водени от вълната на революцията и упорстват по формален път архивите да им бъдат върнати. Властите в София са уклончиви.
Документите би трябвало да бъдат прегледани небрежно и от тях да бъдат заделени няколко десетки чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че единствено това е било избавено, а всичко останало за жалост е унищожено. В реалност България резервира близо 700 чувала, които през днешния ден са благосъстоятелност на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
"Третият по величина османски списък в света е тука в София. На процедура ние имаме документи за целия арабски свят, общо взето цялата територия на някогашната османска империя ", показва доцент доктор Християн Атанасов.
Това изяснява и огромния интерес на разнообразни арабски страни към османските фондове на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
"Османският фонд е едно от благосъстоянията, които България има. Повод за горделивост е това, че имаме подобен списък и би трябвало да създадем всичко допустимо да го съхраним и да го създадем наличен за откриватели ", споделя още той.
Българската страна стартира да поставя целенасочени старания за търсене, изследване и предпазване на остарели османотурски документи съвсем незабавно след Освобождението. С времето това се трансформира в сериозна цел и тактика на няколко български държавни управления.
А историята за спасяването на Цариградския списък е още едно доказателство за това.
Още забавни видеа можете да намерите в канала на Vbox7
Балите с книжа са разчистени и продадени за преработване след почналите в Турция промени, с които Ататюрк цели да даде актуален образ на републиката, скъсвайки с османското минало.
Но хартията в чувалите се оказва същинско богатство от скъпи документи. Една сякаш елементарна комерсиална договорка се трансформира в избавителна интервенция, която деветдесет години по-късно още е обгърната в тайнственост.
Вместо да бъдат унищожени, старите документи слагат началото на именития Цариградски списък на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
"Два са главните източника, от които се образува, тукашният османски списък. Едно е с документи, които са останали, по българските земи, откакто се изтегля османската войска и османската администрация след Руско-турската война. А вторият масив е документите, които идват с прословутите вагони ", разяснява за доцент доктор Християн Атанасов от отдел "Ориенталски сбирки ".
През годините са разказвани разнообразни версии за това кой и по какъв начин е избавил документите. Дали е щастлива случайност или преднамерено проведена интервенция на българската страна в сърцето на турската република?
Оскъдната публична информация и спорните сведения са трансформирали всичко в градска легенда. Отвъд митовете остават няколко неоспорими обстоятелството.
Османистът Панчо Дорев – по това време чиновник на българското посолство в Цариград - незабавно рапортува на управляващите в София за опцията, която се отваря.
Правителството изпраща екип от учени, които още на гарата да прегледат какво има в чувалите, пристигнали от Цариград. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната наша писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева.
Според нейния роман швейцарският притежател на концесията на фабриката за хартия в Костенец Шнеебергер купува от Турция няколко вагона остарели книжа.
Балите бракувана хартия са част от архива на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Султански фермани, берати, бележници с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички елементи на вековната империя…
По предложение на учените тогава управляващите в София изплащат пристигналите от Цариград бали от швейцарската компания и вместо да отидат за претопяване, те са избавени.
Междувременно в Турция проумяват каква голяма неточност са позволили водени от вълната на революцията и упорстват по формален път архивите да им бъдат върнати. Властите в София са уклончиви.
Документите би трябвало да бъдат прегледани небрежно и от тях да бъдат заделени няколко десетки чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че единствено това е било избавено, а всичко останало за жалост е унищожено. В реалност България резервира близо 700 чувала, които през днешния ден са благосъстоятелност на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
"Третият по величина османски списък в света е тука в София. На процедура ние имаме документи за целия арабски свят, общо взето цялата територия на някогашната османска империя ", показва доцент доктор Християн Атанасов.
Това изяснява и огромния интерес на разнообразни арабски страни към османските фондове на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий ".
"Османският фонд е едно от благосъстоянията, които България има. Повод за горделивост е това, че имаме подобен списък и би трябвало да създадем всичко допустимо да го съхраним и да го създадем наличен за откриватели ", споделя още той.
Българската страна стартира да поставя целенасочени старания за търсене, изследване и предпазване на остарели османотурски документи съвсем незабавно след Освобождението. С времето това се трансформира в сериозна цел и тактика на няколко български държавни управления.
А историята за спасяването на Цариградския списък е още едно доказателство за това.
Още забавни видеа можете да намерите в канала на Vbox7
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ