Чувствах, че не заслужавам да бъда тук и сега, да

...
Чувствах, че не заслужавам да бъда тук и сега, да
Коментари Харесай

Дивна с емоционални признания за катастрофата с Кристин: Мислих за самоубийство

Чувствах, че не заслужавам да бъда тук и в този момент, да съм жива.

Това разкри в предаването "Събуди се " по Нова телевизия певицата Дивна в първото си изявление след жестоката злополука преди 9 месеца, при която съществено пострада нейната другарка – манекенката Кристин. Дивна призна, че е правила опит за самоубийство от възприятие за виновност. "Бях на път да си дам на най-тежката присъда. Опитах да се самоубия, имаше моменти, в които това е толкоз огромно, че чувстваш по какъв начин целия свят тежи на плещите ти. Въпросът е, че имаше прекомерно доста моменти, в които мисълта да се самоубиеш е всичко, за което мислиш. Аз бях на края на света, дори в един миг се усещах отвън този свят, единствено мрачен тунел ", съобщи певицата.

"Нямаше ограничаване на скоростта, имаше видимост. Помня удара, помня моментите по-късно. Запитах се: Това ли е? Така ли ще завърши всичко? Видях, че колана на Кристин се е увил, първо я попитах - добре ли си, пробвах се да го махна. Мантинелата се беше врязала в нея, вратата беше притисната във вътрешността, тя не можеше да излезе. Обадих се на тел. 112. После тя стартира да пищи – болеше я доста. Чакахме към час на пътя колата за спешна помощ. В главата ми зазвуча песента на Орлин Горанов "Светът е за двама”. Започнах да ѝ пея: Не заспивай, когато умират звезди, не заспивай, светът е за двама. Когато я качиха на колата за спешна помощ, рухнах”, показа още Дивна.

"Имах възприятието, че се разграждам, все едно съм във вакуум, в който загивам, всеки миг чаках вест какво се случва. Чух се със фамилията ѝ, споделиха ми, че се е наложило да я реалокират във ВМА. Следващите дни това продължи, не ми дадоха да отида там. Всички те ми споделяха, че не мога да отида, че няма смисъл и тя не е подготвена за това. Много ме заболя, когато прочетох, че не съм желала да отида там, желаех даже да бъда отдушник, на който тя да крещи. Някъде към 10 дни след злополуката ѝ писах, тя ми сподели, че има потребност от време. По-късно ми отвърна - за какво не си тук до мен, доста ми е тежко. В момента, в който влязох при нея, двете се разплакахме. Прекарах доста време, в което търсех урока. Дадох си сметка, че хората доста първосигнално обичаме да съдим. Успях да позволи да допускам, че съм най-големия изверг в една обстановка, в която изстрадах безпределно доста ", добави тя.

"Не знам дали оцеля другарството ни, към този момент сме на стадий, в който приказваме с усмивка за това, което следва, само че нищо повече. Моята обич няма в никакъв случай да бъде друга за нея от това, което беше преди, тъй като ние искахме да бъдем дружно. Цялото ми семейство страдаше, баба получи инфаркт от това, което се изписа за мен, може би бях комфортна цел, това ме раздруса, тъй като в един миг ти започваш да вярваш на тези неща, аз имах вяра, че съм страшилище. Не можех да излизам от къщи, тъй като си мислех, че даже с наличието ще нараня хората към себе си. Искам да кажа на другите, че не трябва да съдим, прощавайте на себе си, това е може би най-трудното. Искам и да благодаря и на тези, които ме поддържаха, без значение, че не бяха толкоз доста ", приключи Дивна.

Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР