Чуйте ме, аз съм България!
"Чувате ли? Аз съм България. Една шепа земя в могъщата сянка на Балкана, сред мързеливия Дунав и майчината мекост на Родопа, закриляна от Пирин и Рила, люляна от ласкавото синьо море, което гърците в един рисков плевел час нарекоха Черно. Чуйте ме, аз съм България. На кръстопътя сред Изтока и Запада, на границата сред Европа и Азия. Много нации минаха през земите ми. Някои продължаваха пътя си, други - оставаха. Но от всички има диря. "
Няма българско сърце, което да не затрепти при този глас, тъй като това е гласът на България - нашата обща майка, нашето Отечество, нашата Родина! Това е и гласът на ЙОНКА ХРИСТОВА - една българка, оперна певица и поетеса, която повече от две десетилетия показва България пред хиляди чужденци, с цел да научат къде е това райско кътче - каква е многовековната му история, какво е дало на Европа и света, какви огромни чада е родило!
Коя е Йонка Христова?
Името й е познато на всички, които обичат музиката, поезията и хубостта. Родена е на 4 септември 1954 година в София. Израсла е в красивата жилищна кооперация "Св. София " - на ъгъла на "Раковски " и "Московска ", строена от надарения български проектант Лазар Парашкеванов. За първи път тук, в сърцето на столицата, Йонка чува музиката на камбаните на катедралата "Св. Александър Невски " и като че ли тя предопределя вечно пътя в живота й. Всекидневно вижда красивата гледка от теменужената Витоша, античната базилика "Света София ", паметника и гроба на националния стихотворец Иван Вазов, Операта и другите знакови забележителности на столицата: университета "Св. Климент Охридски ", Художествената академия, паметника на Левски, Националната библиотека...
Камбанната музика и сакралната картина са скътани в душата на Йонка, тя ги чува и вижда и в сънищата си, когато е надалеч от България. Отглеждана е с любов от огромното си лекарско семейство, в което наред с медицината се цени проучването на езици и обичта към изкуствата: литература, лирика, музика, изобразяване, танци.
Музиката живее в сърцето й от детството и тя се посвещава на оперното пеене. От 1982 година работи като оперна певица във Федерална република Германия. И до през днешния ден пее в Операта на Националния спектакъл в Манхайм. Почти 36 години Йонка Христова живее на две места - дели се, раздира се сред България и Германия. Но не може да се каже, че е емигрантка. Тя е българка, която работи надалеч от Родината, обаче страда и се радва на всичко, което става у нас, в София, в родния й дом!
Поезията е другата пристрастеност на Йонка, тя е нейният храм и олтар, в който душата й намира изповед и покой. От 15-годишна написа стихове. Стихосбирките й са 15!
Ето някои от заглавията им: "Носталгия ", "Българка ", "Изповеди ", "Нестинарски танци ", "Пепел от рози ", "Контрапункти ", "Импресии ", "Сезони ".
Стиховете на Йонка са нейните безсъници. В тях любов, обич, наслада, страдалчество и тъга се преплитат, изливат се и намират нравствен и креативен мир. За стиховете й умело се изричат поети и литературни критици. Благовеста Касабова написа:
"Поетиката на Йонка Христова е наситена с размисъл и разбор на времето, в което живеем - комплицирано, трагично, сурово, само че и красиво, когато има обич и религия. Стиховете й са бели, само че нейният стих носи музика. "
Елена Алекова отбелязва:
"Две са основните думи към поезията на Йонка Христова: "носталгия " и "изповеди ". "
А Елка Няголова споделя, че поезията на Йонка припомня за българската шевица, за ария на дудук, незабравима мелодия, молитва, изречена на глас или подслушана: "Накъде постоянно бързаш, душа? "
Знаково за патриотичните усеща на Йонка е стихотворението наследство към нейния наследник и към всичките чада български, пръснати по света:
Какво да ти завещая, сине?
Нищо на този свят нямам,
с изключение на неистовата ми любов
към тази шепа България -
опустошена, ограбена,
продадена и предадена.
Сънищата ще ти дам, сине,
да те спохождат през нощите:
Кръстова гора и връх Вола,
Батак и кървавото кладенче.
Какъв завет да ти оставя, сине?
Не вярвай, като ти споделят,
че ще си по европеец,
в случай че се отречеш от буквите,
от корена си и от вярата.
Не вярвай, че "Аз съм българче "
ще те препъне по пътя ти,
тъй като било началото
на някакъв си шовинизъм.
Но най-много не вярвай, сине,
почнат ли да ти разправят
за нечие непознато наличие.
Защото съм те заклела -
не знам за положително ли, за зло ли -
на Самуил в слепите воини,
в бесилото на Апостола,
в първата пушка в Копривщица
и в знамето на Княгинята.
Орисах те, сине, с носталгия.
Цял живот болен да вървиш
по тази шепа България
и да не млъква в душата ти
песента на родопските чанове!
Сред книгите на Йонка Христова като бисер измежду скъпоценности се подрежда творбата й "Песента на България " с чудесните фотографии на Йост-Йохен Вакер. Текстът в книгата е реверанс към Отечеството, венец на предаността й към Родината, израз на любовта й към България. Това е поетичният рецитал на Йонка, с който тя показва нашата страна, среща хиляди чужденци със страната ни, с историята й, с нейните синове и дъщери. Изнася го пред немци по цяла Германия, пред българи и американци в Чикаго, пред цялостни зали в Осло, Лондон...
Как се е родил текстът на тази "Песен на България "?
Йонка признава:
"Писала съм го на 2000 км и на 20 години надалеч от България. Писала съм го не с разсъдъка, а със сърцето си. "
А за какво?
Ето го отговора:
"Двадесет години работа тук ме бяха научили, че познанията на множеството германци за България се изчерпват с "евтината отмора на море " и "добрите оперни артисти ". Палитрата на незнанието започваше с "Ама и вие ли пишете с съветската писменост? ", минаваше през "България - страната на комунизма, корупцията и чесъна " и стигаше до "столицата ви Букурещ ".
Йонка написва текста на "Песента " първо на немски, след това - на български. Тя наблюдава нашата история, като стартира от основаването на страната до през днешния ден - от наследството на траките, от песните на Орфей, от историята на Спартак. Води фенове и читатели по историческите влакна, споделя за гърците, римляните и славяните по нашите земи:
"По същото време в Кавказ съществуваше Велико българско ханство. Войнствено племе (за чийто генезис и до ден сегашен се спори), прабългарите живееха на седлото. Под ударите на нападащите хазари те потеглиха да търсят нова татковина. Аспарух, третият наследник на великия хан Кубрат, мина Дунава с многочислено войнство. Славяни и прабългари се бориха дружно против Византия. През 681 година победеният византийски император бе заставен да признае основаването на новата страна и се задължи да й заплаща налог. Мигът на моето раждане. Аспарух ме назова България - в памет на напуснатата татковина - и стана моят пръв хан. "
Следва разказът за налагането на славянския език като формален, общ език, за войни с Византия, за наследниците на Аспарух, които превземат нови земи, за единствения ранносредновековен колосален релеф в Европа - Мадарския конник с надписа:
"В памет на това, че през 705 година Тервел бе в императорския град Византия, където Юстиниан Безносия му наметна пурпурната тога и го коронова за император. "
Идва законодателят Крум, сетне синът му Омуртаг - огромен строител и мъдрец, който писа:
"Човек даже и добре да живее, умира и различен се ражда. "
После е изключителният общественик княз Борис, който схваща, че е нужно сливане на религиите, и през 863 година се покръства, приема православното християнство от Константинопол.
В тези майски дни, когато честваме светите братя Кирил и Методий - основателите на нашата писменост и книжовност, когато славим първите си учители, "Песента на България ", изпята с думи, и стиховете на нашите най-големи поети, е изключително вълнуваща! Ключов е разказът за двамата братя Кирил и Методий и тяхната задача за разпространението на християнството измежду славянските нации, за основаването на глаголическата писменост, превода на Библията, на книгите за църковната работа. България става люлка на славянската просвета!
Песента на България продължава с короноването на Симеон и Златния век, разцъфтяването на литературата и изкуствата, богомилството, Самуил и ослепените му бойци, залеза на Първото българско царство, тримата братя Асеновци и битките против завоевателя, Второто българско царство.
Следва Българският Ренесанс, Боянският занаятчия в Боянската църква, всичките ни културни достижения: Манасиевата хроника, Евангелието на Иван Александър, скалните ни манастири... Но "опасността идва от югоизток. Къс по пай турците превзеха земята ми. Слънцето залезе и мрак се спусна над мене - за 500 години!
С огън и меч завоевателят искаше да наложи непознатата религия. Унищожи всичко, което народът ми бе основал. През 18 век се роди Паисий Хилендарски, който разбуди националното схващане на моя народ... "
Йонка реди песента на България за пробуждането на българите, за Рилския манастир, за Захарий Зограф, за Петър Берон, за Българската черква, Иларион Макариополски и първия български екзарх Антим Първи, за Дякона, Априлското въстание, Ботев, за Освободителната руско-турска война, наблюдава цялата ни история до наши дни.
"Чуйте ме, аз съм България! Съсипана от робства, от безсмислена политика и стопанска система. От всички забравена на кръстопътя сред Европа и Азия. Пея, когато сълзи стягат гърлото ми. Танцувам в огъня - по античен езически бит - с цел да изстине болката. Децата ми търсят шанса си по чужбина. Чуйте ме, аз съм България! Столицата ми носи гръцкото име за мъдрост - София. Долините ми ухаят на рози. Песните ми летят в Космоса. Аз съм България и съм жива! "
Пътят на Йонка като артистка и родолюбка е белязан с креативен триумфи и доста почетни оценки. Най-новата й премия е от фондация ВИГОРИЯ - за безрезервно служене в интерес на българската общественост в Германия, за присъединяване й в културния живот на България!
"Златната детелина " на ВИГОРИЯ е признателност към Йонка Христова за доброволната й и доста плодотворна посланическа задача!
Биографична информация
Йонка Петрова Христова е с доста солидно филологическо и музикално обучение. Две години работи като преводачка към Комитета за просвета, Съюза на българските художници (СБХ), Съюза на българските писатели (СБП) и други От 1982 до 1987 година е ангажирана в операта на град Хоф, Федерална Република Германия (ФРГ). От 1987 година до през днешния ден пее в операта на Националния спектакъл в град Манхайм, Германия. През тези години певицата извършва редица оперни партии, солистка е в доста църковни концерти, само че ползата й е ориентиран на първо място към камерното пеене. Изнася многочислени камерни концерти както в операта в Манхайм, по този начин и на концертните подиуми в София и Варна.
Превежда от испански и от немски език.
Пише стихове още като ученичка, издава и преиздава стихосбирки в хартиен и електронен тип.
Нейни стихове са преведени и оповестени в полски и американски поетични антологии. Културно-историческото есе "Песента на България " Йонка Христова изнася към този момент 15 години като моноспектакъл в редица немски градове, по Европа и в България.
За певческата и поетичната активност на Йонка Христова са писани доста мнения и рецензии и в Германия, и в България. В авторитетни издания, от авторитетни създатели.
Нашата сънародничка още в първите години на пребиваването си в Манхайм се включва интензивно в активността на Българо-немското културно сдружение "Рейн - Некар ". Като негов културен референт провежда тържествени концерти по случай 3 март и 24 май. След политическите промени у нас благодарение на кмета по културните въпроси на Манхайм урежда благотворителни концерти за събиране на парични помощи за България. Парични и предметни помощи са дарявани и за Дома за деца с белодробни болести в Трявна, и за дом "Майка и дете " в Лозенец.
Йонка Христова е член на културното сдружение "Култура косо ", единственото многонационално културно сдружение в Манхайм (с членове от 22 страни). С нейното интензивно организационно подпомагане в Манхайм от 23.10. до 20.11.2015 година е извършен културният фестивал "Напряко на Дунава ", отдаден на България и Румъния и включващ 20 разнообразни изяви.
Член е на Съюза на българските писатели (СБП), на Славянската литературна и артистична академия в Манхайм.
За нейния незабравим принос за популяризирането на българската просвета и историческо завещание в Германия Агенцията за българите в чужбина награждава Йонка Христова с почетен орден "Иван Вазов ". Носителка е на почетни грамоти и на оценката "Златната игла " на Славянската литературна и артистична академия.
Мадарският конник
Рилският манастир
Ктиторите на Боянската църква Десислава и Калоян
Таван на черквата "Св. Богородица " в Иваново
Св. св. Кирил и Методий - стенна живопис в храм-паметника "Ал. Невски "
Няма българско сърце, което да не затрепти при този глас, тъй като това е гласът на България - нашата обща майка, нашето Отечество, нашата Родина! Това е и гласът на ЙОНКА ХРИСТОВА - една българка, оперна певица и поетеса, която повече от две десетилетия показва България пред хиляди чужденци, с цел да научат къде е това райско кътче - каква е многовековната му история, какво е дало на Европа и света, какви огромни чада е родило!
Коя е Йонка Христова?
Името й е познато на всички, които обичат музиката, поезията и хубостта. Родена е на 4 септември 1954 година в София. Израсла е в красивата жилищна кооперация "Св. София " - на ъгъла на "Раковски " и "Московска ", строена от надарения български проектант Лазар Парашкеванов. За първи път тук, в сърцето на столицата, Йонка чува музиката на камбаните на катедралата "Св. Александър Невски " и като че ли тя предопределя вечно пътя в живота й. Всекидневно вижда красивата гледка от теменужената Витоша, античната базилика "Света София ", паметника и гроба на националния стихотворец Иван Вазов, Операта и другите знакови забележителности на столицата: университета "Св. Климент Охридски ", Художествената академия, паметника на Левски, Националната библиотека...
Камбанната музика и сакралната картина са скътани в душата на Йонка, тя ги чува и вижда и в сънищата си, когато е надалеч от България. Отглеждана е с любов от огромното си лекарско семейство, в което наред с медицината се цени проучването на езици и обичта към изкуствата: литература, лирика, музика, изобразяване, танци.
Музиката живее в сърцето й от детството и тя се посвещава на оперното пеене. От 1982 година работи като оперна певица във Федерална република Германия. И до през днешния ден пее в Операта на Националния спектакъл в Манхайм. Почти 36 години Йонка Христова живее на две места - дели се, раздира се сред България и Германия. Но не може да се каже, че е емигрантка. Тя е българка, която работи надалеч от Родината, обаче страда и се радва на всичко, което става у нас, в София, в родния й дом!
Поезията е другата пристрастеност на Йонка, тя е нейният храм и олтар, в който душата й намира изповед и покой. От 15-годишна написа стихове. Стихосбирките й са 15!
Ето някои от заглавията им: "Носталгия ", "Българка ", "Изповеди ", "Нестинарски танци ", "Пепел от рози ", "Контрапункти ", "Импресии ", "Сезони ".
Стиховете на Йонка са нейните безсъници. В тях любов, обич, наслада, страдалчество и тъга се преплитат, изливат се и намират нравствен и креативен мир. За стиховете й умело се изричат поети и литературни критици. Благовеста Касабова написа:
"Поетиката на Йонка Христова е наситена с размисъл и разбор на времето, в което живеем - комплицирано, трагично, сурово, само че и красиво, когато има обич и религия. Стиховете й са бели, само че нейният стих носи музика. "
Елена Алекова отбелязва:
"Две са основните думи към поезията на Йонка Христова: "носталгия " и "изповеди ". "
А Елка Няголова споделя, че поезията на Йонка припомня за българската шевица, за ария на дудук, незабравима мелодия, молитва, изречена на глас или подслушана: "Накъде постоянно бързаш, душа? "
Знаково за патриотичните усеща на Йонка е стихотворението наследство към нейния наследник и към всичките чада български, пръснати по света:
Какво да ти завещая, сине?
Нищо на този свят нямам,
с изключение на неистовата ми любов
към тази шепа България -
опустошена, ограбена,
продадена и предадена.
Сънищата ще ти дам, сине,
да те спохождат през нощите:
Кръстова гора и връх Вола,
Батак и кървавото кладенче.
Какъв завет да ти оставя, сине?
Не вярвай, като ти споделят,
че ще си по европеец,
в случай че се отречеш от буквите,
от корена си и от вярата.
Не вярвай, че "Аз съм българче "
ще те препъне по пътя ти,
тъй като било началото
на някакъв си шовинизъм.
Но най-много не вярвай, сине,
почнат ли да ти разправят
за нечие непознато наличие.
Защото съм те заклела -
не знам за положително ли, за зло ли -
на Самуил в слепите воини,
в бесилото на Апостола,
в първата пушка в Копривщица
и в знамето на Княгинята.
Орисах те, сине, с носталгия.
Цял живот болен да вървиш
по тази шепа България
и да не млъква в душата ти
песента на родопските чанове!
Сред книгите на Йонка Христова като бисер измежду скъпоценности се подрежда творбата й "Песента на България " с чудесните фотографии на Йост-Йохен Вакер. Текстът в книгата е реверанс към Отечеството, венец на предаността й към Родината, израз на любовта й към България. Това е поетичният рецитал на Йонка, с който тя показва нашата страна, среща хиляди чужденци със страната ни, с историята й, с нейните синове и дъщери. Изнася го пред немци по цяла Германия, пред българи и американци в Чикаго, пред цялостни зали в Осло, Лондон...
Как се е родил текстът на тази "Песен на България "?
Йонка признава:
"Писала съм го на 2000 км и на 20 години надалеч от България. Писала съм го не с разсъдъка, а със сърцето си. "
А за какво?
Ето го отговора:
"Двадесет години работа тук ме бяха научили, че познанията на множеството германци за България се изчерпват с "евтината отмора на море " и "добрите оперни артисти ". Палитрата на незнанието започваше с "Ама и вие ли пишете с съветската писменост? ", минаваше през "България - страната на комунизма, корупцията и чесъна " и стигаше до "столицата ви Букурещ ".
Йонка написва текста на "Песента " първо на немски, след това - на български. Тя наблюдава нашата история, като стартира от основаването на страната до през днешния ден - от наследството на траките, от песните на Орфей, от историята на Спартак. Води фенове и читатели по историческите влакна, споделя за гърците, римляните и славяните по нашите земи:
"По същото време в Кавказ съществуваше Велико българско ханство. Войнствено племе (за чийто генезис и до ден сегашен се спори), прабългарите живееха на седлото. Под ударите на нападащите хазари те потеглиха да търсят нова татковина. Аспарух, третият наследник на великия хан Кубрат, мина Дунава с многочислено войнство. Славяни и прабългари се бориха дружно против Византия. През 681 година победеният византийски император бе заставен да признае основаването на новата страна и се задължи да й заплаща налог. Мигът на моето раждане. Аспарух ме назова България - в памет на напуснатата татковина - и стана моят пръв хан. "
Следва разказът за налагането на славянския език като формален, общ език, за войни с Византия, за наследниците на Аспарух, които превземат нови земи, за единствения ранносредновековен колосален релеф в Европа - Мадарския конник с надписа:
"В памет на това, че през 705 година Тервел бе в императорския град Византия, където Юстиниан Безносия му наметна пурпурната тога и го коронова за император. "
Идва законодателят Крум, сетне синът му Омуртаг - огромен строител и мъдрец, който писа:
"Човек даже и добре да живее, умира и различен се ражда. "
После е изключителният общественик княз Борис, който схваща, че е нужно сливане на религиите, и през 863 година се покръства, приема православното християнство от Константинопол.
В тези майски дни, когато честваме светите братя Кирил и Методий - основателите на нашата писменост и книжовност, когато славим първите си учители, "Песента на България ", изпята с думи, и стиховете на нашите най-големи поети, е изключително вълнуваща! Ключов е разказът за двамата братя Кирил и Методий и тяхната задача за разпространението на християнството измежду славянските нации, за основаването на глаголическата писменост, превода на Библията, на книгите за църковната работа. България става люлка на славянската просвета!
Песента на България продължава с короноването на Симеон и Златния век, разцъфтяването на литературата и изкуствата, богомилството, Самуил и ослепените му бойци, залеза на Първото българско царство, тримата братя Асеновци и битките против завоевателя, Второто българско царство.
Следва Българският Ренесанс, Боянският занаятчия в Боянската църква, всичките ни културни достижения: Манасиевата хроника, Евангелието на Иван Александър, скалните ни манастири... Но "опасността идва от югоизток. Къс по пай турците превзеха земята ми. Слънцето залезе и мрак се спусна над мене - за 500 години!
С огън и меч завоевателят искаше да наложи непознатата религия. Унищожи всичко, което народът ми бе основал. През 18 век се роди Паисий Хилендарски, който разбуди националното схващане на моя народ... "
Йонка реди песента на България за пробуждането на българите, за Рилския манастир, за Захарий Зограф, за Петър Берон, за Българската черква, Иларион Макариополски и първия български екзарх Антим Първи, за Дякона, Априлското въстание, Ботев, за Освободителната руско-турска война, наблюдава цялата ни история до наши дни.
"Чуйте ме, аз съм България! Съсипана от робства, от безсмислена политика и стопанска система. От всички забравена на кръстопътя сред Европа и Азия. Пея, когато сълзи стягат гърлото ми. Танцувам в огъня - по античен езически бит - с цел да изстине болката. Децата ми търсят шанса си по чужбина. Чуйте ме, аз съм България! Столицата ми носи гръцкото име за мъдрост - София. Долините ми ухаят на рози. Песните ми летят в Космоса. Аз съм България и съм жива! "
Пътят на Йонка като артистка и родолюбка е белязан с креативен триумфи и доста почетни оценки. Най-новата й премия е от фондация ВИГОРИЯ - за безрезервно служене в интерес на българската общественост в Германия, за присъединяване й в културния живот на България!
"Златната детелина " на ВИГОРИЯ е признателност към Йонка Христова за доброволната й и доста плодотворна посланическа задача!
Биографична информация
Йонка Петрова Христова е с доста солидно филологическо и музикално обучение. Две години работи като преводачка към Комитета за просвета, Съюза на българските художници (СБХ), Съюза на българските писатели (СБП) и други От 1982 до 1987 година е ангажирана в операта на град Хоф, Федерална Република Германия (ФРГ). От 1987 година до през днешния ден пее в операта на Националния спектакъл в град Манхайм, Германия. През тези години певицата извършва редица оперни партии, солистка е в доста църковни концерти, само че ползата й е ориентиран на първо място към камерното пеене. Изнася многочислени камерни концерти както в операта в Манхайм, по този начин и на концертните подиуми в София и Варна.
Превежда от испански и от немски език.
Пише стихове още като ученичка, издава и преиздава стихосбирки в хартиен и електронен тип.
Нейни стихове са преведени и оповестени в полски и американски поетични антологии. Културно-историческото есе "Песента на България " Йонка Христова изнася към този момент 15 години като моноспектакъл в редица немски градове, по Европа и в България.
За певческата и поетичната активност на Йонка Христова са писани доста мнения и рецензии и в Германия, и в България. В авторитетни издания, от авторитетни създатели.
Нашата сънародничка още в първите години на пребиваването си в Манхайм се включва интензивно в активността на Българо-немското културно сдружение "Рейн - Некар ". Като негов културен референт провежда тържествени концерти по случай 3 март и 24 май. След политическите промени у нас благодарение на кмета по културните въпроси на Манхайм урежда благотворителни концерти за събиране на парични помощи за България. Парични и предметни помощи са дарявани и за Дома за деца с белодробни болести в Трявна, и за дом "Майка и дете " в Лозенец.
Йонка Христова е член на културното сдружение "Култура косо ", единственото многонационално културно сдружение в Манхайм (с членове от 22 страни). С нейното интензивно организационно подпомагане в Манхайм от 23.10. до 20.11.2015 година е извършен културният фестивал "Напряко на Дунава ", отдаден на България и Румъния и включващ 20 разнообразни изяви.
Член е на Съюза на българските писатели (СБП), на Славянската литературна и артистична академия в Манхайм.
За нейния незабравим принос за популяризирането на българската просвета и историческо завещание в Германия Агенцията за българите в чужбина награждава Йонка Христова с почетен орден "Иван Вазов ". Носителка е на почетни грамоти и на оценката "Златната игла " на Славянската литературна и артистична академия.
Мадарският конник
Рилският манастир
Ктиторите на Боянската църква Десислава и Калоян
Таван на черквата "Св. Богородица " в Иваново
Св. св. Кирил и Методий - стенна живопис в храм-паметника "Ал. Невски "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ