Тайни от 100 милиона години: Пещерата на ледените гиганти Айсрийзенвелт
Чували ли сте за Айсрийзенвелт? Удивителната ледена пещера в Австрийските Алпи е същинска магия и обаяние за окото! На немски името й значи Свят на ледените колоси и в действителност доста й подхожда, написа obekti.bg Известна е като най-голямата ледена пещера в света. Ще останете запленени от студената хубост на стотиците отражения на кристалите и от мащабите на ледените фигури, в основата на които човек се усеща като джудже. Сякаш в действителност гигантска ръка е ваяла всичко това, след това основателят е липсващ нанякъде.
Пещерата е ситуирана на 40 км южно от Залцбург, в частта Тененгебирге на Алпите. 20-метровият й вход основава чувството, че е врата към различен свят. И фактически е по този начин.
Преди стотици милиони години реката Залцах минавала през тези планини, като последователно дълбаела лабиринт от варовикови тунели и проходи. Те не престават във вътрешността в планината на разстояние 42 километра. Ледът обаче се простира единствено на километър от устата на пещерата.
Преди да бъде открита в края на 19. век, пещерата била известна единствено на локалните ловци. Те обаче отказвали да влизат вътре, тъй като вярвали, че това е вратата на пъкъла. Ледът, който незабавно те придвижва в една друга действителност, в действителност основава чувството за свят, доста отдалечен от човешкия. Ледената подплата при започване на пещерата се е формирала в течение на епохи от непрекъснатото размекване, размразяване и наново заледяване на снега в нея през другите сезони.
През студената алпийска зима пещерата вътре остава по-топла от въздуха на открито. Мразовитият въздух обаче си пробива път във вътрешността в пещерата и намалява до под нулата температурата в по-долните галерии. През по-топлите месеци снегът на повърхността стартира да се топи и се процежда през пукнатините вътре в пещерата. Там обаче водните капки бързо замръзват на студения въздух и образуват запленяващи въображението причудливи фигури.
В пещерата има непрестанно течение. През зимата въздухът навлиза от входа към вътрешността, а през лятото студеното течение се обръща от вътрешността на открито, като не разрешава на снега да се стопи.
И по този начин, представете си не просто пещера с красиви ледени фигури. Около вас се издигат големи грамади лед, който стига до самите скалисти сводове на пещерата. Като че ли сте попаднали в ледена приказка, мразовит замък или даже в търбуха на ледено страшилище.
Асоциациите са безкрайни, защото светът подземен е толкоз чудноват и чужд. Пред вас изникват всевъзможни ледени фигури – сталактити, сталагмити, сводове, замръзнали водопади. Гледката е заслепяваща и справедливо получава 5 звезди в скалата на най-хубавите туристически атракции в света. Всички, посетили това удивително място, описват, че си е заслужавала всяка секунда от подземната разходка.
Интересно е, че в пещерата няма прокарано електричество. На входа всеки клиент получава карбидна лампа и би трябвало да си свети самичък.
Ще се почувствате като същински откривател с точната екипировка на точното място.
Трябва единствено да внимавате лампата да не изгасне от студеното течение, което ще ви лъхне в лицето тъкмо при влизането вътре. И пътуването в този различен свят стартира – чакат ви 75 минути на незабравими гледки. Ще се провирате през тунели, ще се катерите по стъпала, като ще преодолеете разлика във височината от 135 метра. На няколко пъти по време на тура вашият гид ще изчезва зад някоя ледена фигура и ще възпламенява магнезиев пламък. Ефектът от ярката синкаво-бяла светлина върху леда е шокиращ и обрисува в ослепителен контрастност фигурите към вас.
Айсрийзенвелт е естествена варовикова пещера, издълбана от водата в течение на хилядолетия в скалите на планината Тененгебирге, най-голямото карстово плато в тази част на Алпите. Макар че била известна от дълго време на локалните хора, първото й публично разкриване за науката направил през 1879 година природоизпитателят от Залцбург Антон Поселт.
Той съумял да влезе единствено 200 м във вътрешността в пещерата.
Публикувал публикация за откритието си, само че скоро то било забравено от съгражданите му. Един от дребното, които показали интерес и го запомнили, бил спелеологът от Залцбург Александер декор Мьорк. От 1912 година нататък той провел няколко експедиции в пещерата, като образецът му бил последван и от други природолюбители. Фон Мьорк умрял през 1914 година в боевете през Първата международна война. Урната с праха му се съхранява и до през днешния ден в една ниша на обичаната му пещера.
През 1920 година били направени първите пътеки в планината към пещерата, както и дребна хижа за откривателите. Малко по-късно се появили и първите туристи, привлечени от неочакваната популярност на естественото знамение. През 1955 година бил издигнат кабинков въжен превоз, който съкратил изкачването пешком от 90 на 3 минути.
Когато влезете в пещерата, се насочвате право към залата Поселт. Там има голям сталагмит, наименуван Кулата на Поселт. След това стигате до знак във формата на кръст. Това е мястото, до което е стигнал първият изобретател на пещерата по време на своето изследване. Оттук нататък стартират големите ледени фигури. Мястото, където ледът е най-дебел, се назовава Голямата ледена дига. Там тук-там той доближава височина до 25 метра.
След това е Крепостта Химир, кръстена на колоса Химир от скандинавската митология. Тук сталактитите образуват фигура, наречена Воала на Фрига. По пътя ви следва Катедралата на Александер декор Мьорк, където е сложена урната с праха на откривателя. Това е голяма, естествено завършена зала, която е напълно покрита с лед. Открита е от Фон Мьорк и това е най-подходящото място да почива прахът му.
Последната спирка от обиколката е Леденият замък, който се намира на километър във вътрешността в пещерата и на 400 м подземен. Оттук туристите се обръщат и по противоположния път излизат на открито.
Мнозина си задават въпроса какъв брой остарял е ледът в пещерата. Геоложките проучвания на проби, взети от леда, демонстрират, че най-старите пластове в ледените пещери в този регион са на към 1000 години. Може да ви се вижда доста, само че в действителност ледът е напълно млад, като се има поради, че историята на тези пещери се простира сред 50 и 100 млн. години обратно.
През годините ледените фигури се появяват и изчезват.
Обикновено една фигура напълно постепенно се трансформира в друга при размекването на леда, като по този начин се появяват и нови занимателни истории, които водачите на групите описват. Така да вземем за пример кракът на една от ледените бели мечки се стопил и тя последователно се трансформирала в слон!
В края на краищата човешкото въображение дава имена на фигурите, родени от играта на природата. А пещерата се трансформира непрестанно, тъй че ще откриете нещо ново и запленяващо всякога, когато я посещавате.
Пещерата е ситуирана на 40 км южно от Залцбург, в частта Тененгебирге на Алпите. 20-метровият й вход основава чувството, че е врата към различен свят. И фактически е по този начин.
Преди стотици милиони години реката Залцах минавала през тези планини, като последователно дълбаела лабиринт от варовикови тунели и проходи. Те не престават във вътрешността в планината на разстояние 42 километра. Ледът обаче се простира единствено на километър от устата на пещерата.
Преди да бъде открита в края на 19. век, пещерата била известна единствено на локалните ловци. Те обаче отказвали да влизат вътре, тъй като вярвали, че това е вратата на пъкъла. Ледът, който незабавно те придвижва в една друга действителност, в действителност основава чувството за свят, доста отдалечен от човешкия. Ледената подплата при започване на пещерата се е формирала в течение на епохи от непрекъснатото размекване, размразяване и наново заледяване на снега в нея през другите сезони.
През студената алпийска зима пещерата вътре остава по-топла от въздуха на открито. Мразовитият въздух обаче си пробива път във вътрешността в пещерата и намалява до под нулата температурата в по-долните галерии. През по-топлите месеци снегът на повърхността стартира да се топи и се процежда през пукнатините вътре в пещерата. Там обаче водните капки бързо замръзват на студения въздух и образуват запленяващи въображението причудливи фигури.
В пещерата има непрестанно течение. През зимата въздухът навлиза от входа към вътрешността, а през лятото студеното течение се обръща от вътрешността на открито, като не разрешава на снега да се стопи.
И по този начин, представете си не просто пещера с красиви ледени фигури. Около вас се издигат големи грамади лед, който стига до самите скалисти сводове на пещерата. Като че ли сте попаднали в ледена приказка, мразовит замък или даже в търбуха на ледено страшилище.
Асоциациите са безкрайни, защото светът подземен е толкоз чудноват и чужд. Пред вас изникват всевъзможни ледени фигури – сталактити, сталагмити, сводове, замръзнали водопади. Гледката е заслепяваща и справедливо получава 5 звезди в скалата на най-хубавите туристически атракции в света. Всички, посетили това удивително място, описват, че си е заслужавала всяка секунда от подземната разходка.
Интересно е, че в пещерата няма прокарано електричество. На входа всеки клиент получава карбидна лампа и би трябвало да си свети самичък.
Ще се почувствате като същински откривател с точната екипировка на точното място.
Трябва единствено да внимавате лампата да не изгасне от студеното течение, което ще ви лъхне в лицето тъкмо при влизането вътре. И пътуването в този различен свят стартира – чакат ви 75 минути на незабравими гледки. Ще се провирате през тунели, ще се катерите по стъпала, като ще преодолеете разлика във височината от 135 метра. На няколко пъти по време на тура вашият гид ще изчезва зад някоя ледена фигура и ще възпламенява магнезиев пламък. Ефектът от ярката синкаво-бяла светлина върху леда е шокиращ и обрисува в ослепителен контрастност фигурите към вас.
Айсрийзенвелт е естествена варовикова пещера, издълбана от водата в течение на хилядолетия в скалите на планината Тененгебирге, най-голямото карстово плато в тази част на Алпите. Макар че била известна от дълго време на локалните хора, първото й публично разкриване за науката направил през 1879 година природоизпитателят от Залцбург Антон Поселт.
Той съумял да влезе единствено 200 м във вътрешността в пещерата.
Публикувал публикация за откритието си, само че скоро то било забравено от съгражданите му. Един от дребното, които показали интерес и го запомнили, бил спелеологът от Залцбург Александер декор Мьорк. От 1912 година нататък той провел няколко експедиции в пещерата, като образецът му бил последван и от други природолюбители. Фон Мьорк умрял през 1914 година в боевете през Първата международна война. Урната с праха му се съхранява и до през днешния ден в една ниша на обичаната му пещера.
През 1920 година били направени първите пътеки в планината към пещерата, както и дребна хижа за откривателите. Малко по-късно се появили и първите туристи, привлечени от неочакваната популярност на естественото знамение. През 1955 година бил издигнат кабинков въжен превоз, който съкратил изкачването пешком от 90 на 3 минути.
Когато влезете в пещерата, се насочвате право към залата Поселт. Там има голям сталагмит, наименуван Кулата на Поселт. След това стигате до знак във формата на кръст. Това е мястото, до което е стигнал първият изобретател на пещерата по време на своето изследване. Оттук нататък стартират големите ледени фигури. Мястото, където ледът е най-дебел, се назовава Голямата ледена дига. Там тук-там той доближава височина до 25 метра.
След това е Крепостта Химир, кръстена на колоса Химир от скандинавската митология. Тук сталактитите образуват фигура, наречена Воала на Фрига. По пътя ви следва Катедралата на Александер декор Мьорк, където е сложена урната с праха на откривателя. Това е голяма, естествено завършена зала, която е напълно покрита с лед. Открита е от Фон Мьорк и това е най-подходящото място да почива прахът му.
Последната спирка от обиколката е Леденият замък, който се намира на километър във вътрешността в пещерата и на 400 м подземен. Оттук туристите се обръщат и по противоположния път излизат на открито.
Мнозина си задават въпроса какъв брой остарял е ледът в пещерата. Геоложките проучвания на проби, взети от леда, демонстрират, че най-старите пластове в ледените пещери в този регион са на към 1000 години. Може да ви се вижда доста, само че в действителност ледът е напълно млад, като се има поради, че историята на тези пещери се простира сред 50 и 100 млн. години обратно.
През годините ледените фигури се появяват и изчезват.
Обикновено една фигура напълно постепенно се трансформира в друга при размекването на леда, като по този начин се появяват и нови занимателни истории, които водачите на групите описват. Така да вземем за пример кракът на една от ледените бели мечки се стопил и тя последователно се трансформирала в слон!
В края на краищата човешкото въображение дава имена на фигурите, родени от играта на природата. А пещерата се трансформира непрестанно, тъй че ще откриете нещо ново и запленяващо всякога, когато я посещавате.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ