Чували ли сте историята за Уинстън Чърчил, който, като министър-председател

...
Чували ли сте историята за Уинстън Чърчил, който, като министър-председател
Коментари Харесай

Изкуството да преподаваш изкуство

Чували ли сте историята за Уинстън Чърчил, който, като министър-председател на Англия бива помолен да понижи субсидирането на изкуствата, с цел да се влагат нови средства във войната? Не одобрявам Чърчил поради пагубното му отношение към България, само че в случай че има нещо, с което печели част от благосклонностите ми, са думите му в оня ден: " Ако понижим от средствата за изкуство, защо тогава водим тази война? "
Провокирани от тези думи, а и от обстоятелството, че у нас образованието по изкуства постоянно се е приемало за несъществено и някак просто " разтоварващо " от сериозната стратегия, взехме решение да обсъдим тематиката за учебното обучение по изкуства с тези, които го преподават. Така от първа ръка можем да разберем дали страната ни има същото благосклонно отношение към възпитаването на хубостта в учебно заведение като това на Уинстън Чърчил, или Министерството на образованието е оповестило военно състояние. И в случай че е по този начин, има ли излаз от него. Преподавателите, с които беседваме, имат опит в държавното обучение, само че по разнообразни (или пък не съвсем) аргументи към сегашния миг преподават в частни учебни заведения.
Георги Москов

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Георги Москов е учител по изобразяване в частно учебно заведение за непознати езици и изкуства " Артис ". Работи там от 10 години, тъй като му харесва чувството да предава своята пристрастеност към изкуството на учениците си. Когато го попитахме каква е повода да се занимава с това, отговори: " Беше " златното " време на чалгата. Реших, че би трябвало да се направи нещо. "

Как приемате своята роля като учител по изкуства?
- Човек би трябвало внимателно да оказва помощ на децата да навлязат в техниките на изобразяване, да овладеят занаята и най-после да ги накараш да не помнят наученото и просто да се показват посредством образния облик.

Коя част от работата ви е най-голямото предизвикателство?
- Трудността е, когато ги учиш да не изгубят себе си. И когато овладеят натурното изобразяване, да ги накараш да рискуват – да излязат от зоната си на комфорт и да се показват експериментирайки. Не бих желал да одобряват часовете по изкуство като обвързване, а като опция...

Вече има учебни заведения, в които децата получават образованието си посредством изкуството. Какви са преимуществата на ученето през призмата на изкуството?
- Емоцията... Конфуций е споделил: " Чух и забравих,
видях и запомних,
претърпях и разбрах... "

Защо ученето на изкуства е значима част от образованието?
- Проблемът на доста хора е, че израстват интелектуално, само че са прочувствено незрели. Срещата с изкуството и опита да можеш да изразиш себе си води до креативност и освобождава духа. Когато се прави откровено и със пристрастеност, това е нещо, което развива интуицията.

Какво би се трансформирало, в случай че се промени отношението на просветителната система към ученето на изкуства – концепцията, че рисуването, танците и музиката са " развлекателни " предмети, които се употребяват за отдих сред " сериозните "?
- Много е значимо изкуството да е забавление (теорията за изкуството като игра). Но с цел да не се вкопчат в занаята и да схванат децата, че натурното изобразяване е единствено пътят, а крайната дестинация е свободата - за тази цел би трябвало самият учител да е актьор и свободен. И е доста значимо да не ги занимава със себе си, а да оказва помощ за тяхното израстване.

С какво бихте желали вашите възпитаници да запомнят заниманията с вас?
- С възприятието на независимост. Цвета Петрова

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Цвета Петрова работи в няколко просветителни центъра, където преподава " Графика ", " Стъклопис ", " Рисуване ", " История на изкуството " на деца и на възрастни. Започва да преподава около докторантурата си в областта на изкуството и художественото обучение. Приема ролята си на преподавател като задача за преборване на стандартите, с които хората са израснали, само че работата постоянно й се отблагодарява със солидно дози ентусиазъм, което след това се връща към нея.

Как приемате своята роля като учител по изкуства?
- Да преподаваш изкуство е нещо особено, също по този начин извънредно отговорно. Да изградиш естетически нюх у някого е огромно предизвикателство, също както и да пребориш стандартите, с които той пораства или към този момент е израснал. Трудно е да окажеш помощ на някого да разбере " странната " галерия или да го убедиш да посети изложба в единствения си свободен ден.

Коя част от работата ви ви харесва?
- Харесвам това, че вдъхновението е двустранно. Самата аз се въодушевявам, наблюдавайки целия този развой, и трансформирам вдъхновението в някаква форма на изкуство. Да събудиш у някого желанието да твори работи в действителност мотивиращо.

А кое е най-голямото предизвикателство?
- Да успееш да убедиш децата или възрастните, че има смисъл в това да развиват художествените си заложби, че творчеството оказва помощ в доста обстановки, както и да им окажеш помощ да схванат, че като всяко друго занятие изкуството също по този начин изисква неизменност и работа.

Има ли разлика в отношението към изкуството като учебен предмет по отношение на останалите? Това единствено в България ли е?
- Разбира се, че има. Маргиналната позиция на художника в българското общество дефинира и отношението към изкуството в българското учебно заведение. Часовете по изкуство изначално са извънредно незадоволителни, а новият закон за предучилищното и учебното обучение от август 2016 година ги направи още по-оскъдни. Резултатите към този момент са налице.

Часовете по изкуство би трябвало да построяват естетически нюх у подрастващите, тъй че в края на образованието си те да познават главните процеси в изкуството, само че на процедура това не се случва. Часовете се смятат за второстепенни, маловажни. Повечето възпитаници приключват междинното си обучение, пропускайки даже обстоятелството, че има учебници по изобразително изкуство. Наложило се е визията, че часовете по изкуствата са единствено за даровитите деца, че те построяват бъдещи художници, а не е по този начин. Целта е децата да изградят привички, които да им оказват помощ да ценят изкуството. Часовете по изкуство би трябвало да им оказват помощ да развият творчеството си, която ще им е от изгода в която и да е специалност. Естествено, изкуството може да им помогне да изградят в себе си мисленето, а и свободомислието, от което всеки има изгода.

Има ли добър образец в преподаването на изкуства в България или отвън нея, който бихте желали да видите осъществен в нашите учебни заведения? Разкажете за него?
- Добри образци има, несъмнено. Има и в България, има и на открито. Липсата на изкуство в учебно заведение дава поле за изява на значително центрове и ателиета от частния бранш, които ползват положителните образци и стратегии от чужбина.
Аз считам за добър образец от чужбина, който към този момент навлезе и в България, визитата на галерии за запознаване с творчеството на даден художник и изобразяване на копие/реплика на негова картина, която е включена в изложбата. Също по този начин одобрявам проучването на история на изкуството от деца – т.е. рисувайки, прерисувайки, правейки реплики на известни творби, те биват осведомени с някой художник, ера или жанр, въпреки и фрагментарно. Някои от репликите, които те основават, са извънредно истински и идейни и те карат да се замислиш, да погледнеш творчеството на даден художник и от различен ъгъл. Златина Владимирова-Йовчева

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Златина е артист-балетист и балетмайстор-педагог, което значи, че има опит от всички страни – на възпитаник на изкуството, на професионален актьор и на учител. Това, с което се занимава сега, е балетна школа " Финес ", която основава дружно със брачна половинка си Александър Йовчев преди 11 години и преподава типичен балет и съвременен танц на деца от 3 до 18 година и възрастни. Има зад тила си опита на учител в държавно учебно заведение, само че защото уроците по балет не са част от класическата образователна стратегия на Министерството на образованието, Злати намира поле за изява в областта на частното обучение. Ето по какъв начин стартира работа едно от най-посещаваните балетни учебни заведения в София, където десетки дребни бъдещи балерини тичат за уроците си всеки ден. Срещаме се и със Злати, с цел да разберем по какъв начин вижда опциите за образованието по балет да навлезе по балетни палци в учебните заведения у нас.

Как приемате своята роля като учител по изкуства?
- Израснах с изкуството и то е неразделна част от мен. То ми оказва помощ да пребивавам пълноценно, с отворени сетива към заобикалящия ме свят. Изкуството е обич. Изкуството е независимост. Изкуството е всичко това, което ми липсва в действителността. То ме избавя от време на време и от мен самата. С изкуството можеш да полетиш нависоко или да се гмурнеш дълбоко. Ролята на педагога е мисионерска. Той подава ръка на ученика и го повежда по правилния път, а по-късно го пуска да продължи пред него напред.

Коя част от работата ви е най-голямото предизвикателство?
- Проявата на тактичност, схващане и толеранс по отношение на хората, които натрапчиво демонстрират надменност и ниска ценностна система.

Вече има учебни заведения, в които децата получават образованието си посредством изкуството. Какви са преимуществата на ученето през призмата на изкуството?
- Призмата на изкуството е един блян към съвършенството, по пътя на който се развива правилен естетически усет за красиво и грозно, положително и зло и прочие Обогатявайки палитрата на своята психика и прочувствена просветеност, ние водим по-пълноценен, по-осъзнат метод на живот. Откриваме по-лесно салдото и хармонията вътре в нас. Изкуството подтиква фантазията ни и ни кара да гоним фантазиите си, да преследваме щастието си.

Защо ученето на изкуства е значима част от образованието?
- Светът на изкуството е прелестен. Контактът с него е доста съкровен. Няма правила и граници за фантазията и всеки дръзнал да влезе в него е самоуверен създател със свое въображение. Даването на това авторско право увлича децата и ги прави дейни, прочувствено възбудими. Посредством изкуството се оцветява материята на науката и тя става по-достъпна и осезаема за схващане и запомняне от децата. В изкуството няма бариери и доста елементарно се доближава науката към света на детето.

Какво би се трансформирало, в случай че се промени отношението на просветителната система към ученето на изкуства – концепцията, че рисуването, танците и музиката са " развлекателни " предмети, които се употребяват за отдих сред " сериозните "?
- Изкуството е нужда, храна за душата. Независимо от етикета и мястото което му отрежда просветителната система, то е на всички места към нас, а проявлението му е опция да " отворим " очи и да му се насладим. Досегът с изкуството ни вълнува и трансформира. Неусетно то ни облагородява, провокирайки закърнялата ни сензитивност.

С какво бихте желали вашите възпитаници да запомнят заниманията с вас?
- В работа си като възпитател имам вяра, че стремежът към красивото и положителното ни прави по-човечни и същински хора. Бих желала учениците ми да отворят необятно очите си, да не стопират да мечтаят и да запазят любовта в сърцата си.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР