Чумната епидемия от втората половина на ХІV век със сигурност

Чумната зараза от втората половина на ХІV век сигурно е най-мощната и смъртоносна в човешката история. Това заяви археологът проф. Николай Овчаров. Той уточни, че съгласно авторитетния историк Улиям МакНийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай.

По " Пътя на коприната “ епидемията доближава Кафа – огромна цитадела в Крим, издигната от Генуезката република, с цел да отбранява тяхната фактория в този регион. Оттам към този момент е елементарно посредством комерсиалните кораби болестта да се придвижи в Европа.

" Както и през днешния ден първичната вълна блъснала Китай, където през 1331 година изключително потърпевша провинцията Хебей – измрели близо 90% от нейните поданици. Арабският историк Такиюддин ал-Макризи написа: “Тогава Китай напълно обезлюдя ". Ибн ал-Варди пък написа, че първите към 15 години чумата свирепствала на Изток и едвам по-късно достигнала Европа “, уточни Овчаров.

" Още през 40-те години на ХІV в. епидемията обгръща и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Умрял даже Андроник – най-младият наследник на императора. Друг историк - Никифор Григора написа по какъв начин " в множеството домове всички умирали дружно ". Според сведения от венециански летописи, починало към 90 % от популацията на Константинопол. Това явно е пресилено, само че въпреки всичко броят мъртви безспорно бил огромен “, сподели още той.

По думите му вълните на епидемията не престават и през есента на 1347 година засягат и България.

" Последвали няколко талази, като третата избухнала през 1369 година и върлувала цели 8 години. Известно е откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра, където в два гроба от края на ХІV в. е намерено безусловно необикновеното за християнството кремиране – явно в опит за ограничение на болестта. Известен е и всеобщият гроб в подземието на една черква на хълма Трапезица. Там безсистемно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се прави единствено при заравяне на починали от всеобщи епидемии и болести, които заплашват живота на огромни групи от хора “, уточни Овчаров.

" Върлуващата болест евентуално е една от аргументите цар Иван Александър да провежда няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа тогава в Търновград се разпростаняват разнообразни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А мощното обезлюдяване на градовете спомогнало прииждащите от Азия турци да превземат относително елементарно градове и замъци. Косвено за това приказва и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки рухването на столицата Търновград – " И най-сетне завладя града (турският пълководец – Н. О.), само че не със своята мощ, а като замлъкна Божието предназначение. “ Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума “, сподели още той.

По думите му известният български историк проф. Христо Матанов е безапелационен, че китайската зараза е една от основните аргументи за рухването на България под османска власт.

" В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - споделя той, - демонстрира едно съвсем тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби разумно изясняват и цялата политическа, икономическа и верска рецесия по това време. И евентуално първото нахлуване на османците. “ Историкът от Великотърновския университет доцент Ивелин Попов приказва за 6 талази, минали у нас до края на ХІV в.

" Тези отзиви по-интересен метод се поддържат и от археологическите разкопки, които организирам аз. Още през 2008 година проучвахме забавния късноносредновековен некропол край с. Нисово, Русенско. Хората там още описват за изчезналото населено място Галица, чието население измряло напълно от последната вълна на чумата в края на ХVIII – началото на XIX в. И в действителност – в гробовете намирахме вар, хвърлена явно с цел да обеззарази погребваните трупове “, добави Овчаров пред " Фокус ".

" Най-трогателен бе гробът на майка с невръстно дете, положени в поза, изумително наподобяваща на Богородица с Младенеца от иконите. По-късно попаднах на етнографски паралели, в които се споделя за сходен бит на изцяло отчаялите се от ужасния мор хора. Става дума за нещо като образна молитва към Господ. Мъртвата жена и нейното също умряло дете са били положени в тази молитвена позаq с цел да изпросят от Бог избавление за останалите! “, уточни той

" Но каква бе нашата изненада, когато през 2012 година открихме идентични погребения в скалния град Перперикон. Но там погребенията бяха от втората половина на XIV век. Тогава към този момент знаехме, че значимият град пада в ръцете на турците след тежка и продължителна блокада към 1361 година Нямаше подозрение, че става дума за същия бит, както в датирания епохи по-късно некропол от Нисово.

Впрочем исторически е известно, че още чумната зараза от 1347 година обезлюдява намиращите се наоколо до Перперикон беломорски градове. Така да вземем за пример в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват против османските пълчища. В Серес дори умрял от чума Вселенският патриарх Калист. Но археологическите разкопки на Перперикон демонстрират, че той се е отбранявал до последно с малцината останали живи бранители “, добави археологът.