Чуждите инвестиции в българската индустрия са 217 млн. евро към март
Чуждите капиталовложения в страната остават на минус от 254.4 млн. евро към края на март, само че това се дължи не толкоз на отлив на вложения, колкото на интервенцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското отделение на унгарската OTP
[Pixabay] Преките задгранични вложения в българската промишленост доближават 217.2 млн. евро през първото тримесечие, демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ). Сумата е по-висока от регистрираната през същия интервал на 2018 година - 124.5 млн. лева
Числата както от предходната, по този начин и от тази година ще се ревизират с годишните данни на Национален статистически институт и в допълнение постъпили доклади на предприятията с задгранично присъединяване, като нормално измененията са в посока нагоре. Добра вест е, че предварителните данни за първото тримесечие на годината демонстрират по-голям интерес към инвестиции в промишлеността по отношение на към този момент ревизирани нагоре цифри от 2018 година Най-популярна измежду непознатите вложители още веднъж е преработващата индустрия (139 млн. евро), където са ориентирани близо две трети от сумата.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Като цяло сумата на непознатите капиталовложения в страната остава на минус от 254.4 млн. евро към края на март. Отрицателната стойност обаче не идва толкоз от отлив на вложения, колкото от интервенцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското отделение на унгарската OTP. Финализирането на договорката през януари 2019 година докара до изплащането на близо 600 млн. евро (под формата на дялов капитал) от българското отделение на френската Societe Generale.
Какво стои зад числата
Ако се извади финансовият бранш от общата сметка, непознатите вложения в страната възлизат на 320.3 млн. евро нето през първото тримесечие на тази година, което е съвсем двойно над равнището от същия интервал на 2018 година Капиталовложенията са главно под формата на дългови принадлежности, до момента в който реинвестираната облага излиза на минус.
Дълговите принадлежности нормално се асоциират с кратковременен инвеститорски интерес или към този момент открити в страната клонове на непознати компании, до момента в който реинвестираната облага демонстрира каква част от чистия финансов резултат на българските подразделения оставят в страната външните инвеститори, вместо да изтеглят дял.
Тук би трябвало да се имат поради две неща - огромният минус при вложенията под формата на дялов капитал идва от договорката за Експресбанк. Операцията изкривява данните за дяловия капитал и мъчно може да се изолира от наличните цифри. Второ, данните са предварителни и ще бъдат ревизирани през идващите две години, като измененията са главно позитивни.
Холандия още веднъж заема лидерското място като източник на непознати вложения в България с 256.3 млн. евро през първото тримесечие. Страната е известна дестинация за компании, зад които постоянно се крият български капитали или от други страни отвън съюза поради по-либералния си данъчен режим. Ирландия, която през март водеше класацията, в този момент остава на второ място със 70 млн. евро.
Индустрията води
Чуждите вложения в българската промишленост, в която влизат преработващата и добивната индустрия, ВиК, енергетика и строителство, са 217.2 млн. евро по предварителни данни към края на първото тримесечие на тази година. За съпоставяне - миналогодишната сума е 124.5 млн. евро, като нарастването идва главно от повече капиталовложения в енергетиката. Принос има и нарастване на вложенията в добивната индустрия, строителството и ВиК услугите.
Най-голяма е сумата в преработващата индустрия, само че вложенията в бранша към този момент са под миналогодишните. На второ място застава търговията с близо 100 млн. евро, а на трето са интервенциите с недвижими парцели с 64.9 млн. евро. Текущата сметка остава позитивна
Стойността на износа на артикули през първите три месеца на годината доближава 7 милиарда евро, което е с над 680 млн. евро по-голяма сума от година по-рано. От друга страна, вносът също пораства и доближава 7.2 милиарда евро към март, само че нарастването тук е по-малко - с 290 млн. евро. Така комерсиалното салдо остава негативно, само че се свива по отношение на регистрирания недостиг от 681 млн. евро през първото тримесечие на 2018 година Междувременно позитивното салдо по услугите нараства с близо 20 млн. евро към март 2019 година на годишна база. Увеличение е очевидно и при чистите приходи от приходи. Така настоящата сметка като цяло към март остава позитивна в размер на 654.3 млн. евро, до момента в който година по-рано беше едвам 5.7 млн. евро.
[Pixabay] Преките задгранични вложения в българската промишленост доближават 217.2 млн. евро през първото тримесечие, демонстрират предварителните данни на Българската национална банка (БНБ). Сумата е по-висока от регистрираната през същия интервал на 2018 година - 124.5 млн. лева
Числата както от предходната, по този начин и от тази година ще се ревизират с годишните данни на Национален статистически институт и в допълнение постъпили доклади на предприятията с задгранично присъединяване, като нормално измененията са в посока нагоре. Добра вест е, че предварителните данни за първото тримесечие на годината демонстрират по-голям интерес към инвестиции в промишлеността по отношение на към този момент ревизирани нагоре цифри от 2018 година Най-популярна измежду непознатите вложители още веднъж е преработващата индустрия (139 млн. евро), където са ориентирани близо две трети от сумата.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Като цяло сумата на непознатите капиталовложения в страната остава на минус от 254.4 млн. евро към края на март. Отрицателната стойност обаче не идва толкоз от отлив на вложения, колкото от интервенцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското отделение на унгарската OTP. Финализирането на договорката през януари 2019 година докара до изплащането на близо 600 млн. евро (под формата на дялов капитал) от българското отделение на френската Societe Generale.
Какво стои зад числата
Ако се извади финансовият бранш от общата сметка, непознатите вложения в страната възлизат на 320.3 млн. евро нето през първото тримесечие на тази година, което е съвсем двойно над равнището от същия интервал на 2018 година Капиталовложенията са главно под формата на дългови принадлежности, до момента в който реинвестираната облага излиза на минус.
Дълговите принадлежности нормално се асоциират с кратковременен инвеститорски интерес или към този момент открити в страната клонове на непознати компании, до момента в който реинвестираната облага демонстрира каква част от чистия финансов резултат на българските подразделения оставят в страната външните инвеститори, вместо да изтеглят дял.
Тук би трябвало да се имат поради две неща - огромният минус при вложенията под формата на дялов капитал идва от договорката за Експресбанк. Операцията изкривява данните за дяловия капитал и мъчно може да се изолира от наличните цифри. Второ, данните са предварителни и ще бъдат ревизирани през идващите две години, като измененията са главно позитивни.
Холандия още веднъж заема лидерското място като източник на непознати вложения в България с 256.3 млн. евро през първото тримесечие. Страната е известна дестинация за компании, зад които постоянно се крият български капитали или от други страни отвън съюза поради по-либералния си данъчен режим. Ирландия, която през март водеше класацията, в този момент остава на второ място със 70 млн. евро.
Индустрията води
Чуждите вложения в българската промишленост, в която влизат преработващата и добивната индустрия, ВиК, енергетика и строителство, са 217.2 млн. евро по предварителни данни към края на първото тримесечие на тази година. За съпоставяне - миналогодишната сума е 124.5 млн. евро, като нарастването идва главно от повече капиталовложения в енергетиката. Принос има и нарастване на вложенията в добивната индустрия, строителството и ВиК услугите.
Най-голяма е сумата в преработващата индустрия, само че вложенията в бранша към този момент са под миналогодишните. На второ място застава търговията с близо 100 млн. евро, а на трето са интервенциите с недвижими парцели с 64.9 млн. евро. Текущата сметка остава позитивна
Стойността на износа на артикули през първите три месеца на годината доближава 7 милиарда евро, което е с над 680 млн. евро по-голяма сума от година по-рано. От друга страна, вносът също пораства и доближава 7.2 милиарда евро към март, само че нарастването тук е по-малко - с 290 млн. евро. Така комерсиалното салдо остава негативно, само че се свива по отношение на регистрирания недостиг от 681 млн. евро през първото тримесечие на 2018 година Междувременно позитивното салдо по услугите нараства с близо 20 млн. евро към март 2019 година на годишна база. Увеличение е очевидно и при чистите приходи от приходи. Така настоящата сметка като цяло към март остава позитивна в размер на 654.3 млн. евро, до момента в който година по-рано беше едвам 5.7 млн. евро.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ