Как да повишим нивото на инвестиции?
Чуждестранни компании сполучливо уголемяват своя бизнес
В изискванията на общ напредък на европейската стопанска система през последните години и употребявайки прираста на потенциала, основан след рецесията, българската стопанска система излезе сполучливо от депресията преди четири години. Растежът бе нормализиран при 3.7 % средногодишен ритъм през 2015 – 2017 година
При съпоставяне, обаче с другите страни-членки на Европейски Съюз от Източна Европа, България още веднъж е в опашката по ритъм на напредък. Това поражда огромни проблеми – страната с най-ниско равнище на Брутният вътрешен продукт на човек в Европейски Съюз най-бавно съкратява дистанцията по средноевропейските индикатори.
Могат да бъдат посочени редица условия и фактори за това придобиващо дълготраен темперамент закъснение на България от множеството страни в групата. Има обаче един главен фактор, който би трябвало да бъде във фокуса на внимание при опитите за създаване на политики, съдействащи за реализиране на устойчиво висок напредък. Този фактор са вложенията и обвързваните с тях софтуерни нововъведения и развиване на браншове с по-висока добавена стойност.
Не е нужно да се влиза в теорията, практиката го потвърждава по безапелационен метод. Предлаганото съпоставяне по индикаторите за норма на вложения (към БВП) и междинния ритъм на Брутният вътрешен продукт в групата на страните, признати в Европейски Съюз в 2004 – 2007 година, задоволително безапелационно удостоверява казаното нагоре.
За осем години след рецесията българската стопанска система има средногодишен напредък от 2 на 100 и поделя последното място с Унгария по този индикатор, само че тя има с 37 % по-висок Брутният вътрешен продукт на човек и доста по-конкурентна стопанска система. Останалите страни в групата имат с 50 – 70 % по-висок ритъм от България. Напълно разумно страната ни е в тройката страни с най-ниска средногодишна норма на вложенията – към и под 20 %. Полша и Литва са в тази група, при тях обаче компенсиращ мотор на растежа през този интервал са износът и потреблението. Това са факторите, които направиха допустимо Полша да избегне рецесията. За съпоставяне ще напомним, че в продължение на три години България беше рекордьор в Европейски Съюз по спад на продажбите в търговията на дребно (дефлиране).
Съвсем закономерно страните, имащи едни от най-високите правила на вложения и след рецесията (около 25 %), имат най-високи резултати в догонването на средноевропейските индикатори.
Вместо хъс за вложения и нововъведения, следим натрупването на забележителна част от осъществената облага в депозитни сметки и растеж на първокласното ползване. Тъкмо заради това над 90 % от растежа на средствата по тези депозити се генерира единствено от 5 – 6 % от вложителите.
При състояние, че данъчно облаганата облага през последните години е 21 – 24 % от Брутният вътрешен продукт, приблизително единствено към 1/3 от нея се употребява за вложения. Отчитаният през последните две години прочут растеж в частните инвестиции в главен капитал не трансформира главната характерност – слаба капиталова интензивност на компаниите.
Несъстоятелни са и оценките, че бързият растеж на работните заплати лимитира капиталовите благоприятни условия на компаниите. Числата приказват за друго. Приемайки данните за корпоративния налог от Бюджет 2018 и допускайки растеж на заплатите в частния бранш през 2018 година със средногодишния им ритъм за 2010 – 2017 година, получаваме следната картина: за девет години средногодишният растеж на работните заплати е 7.3 %, а на облагата – 8.6 %. Заплатите изоставаха фрапантно и това основава опция за ускореното им увеличение без нездравословни въздействия за стопанската система. Това е и заслужено, и стимулиращо личния състав.
В същото време и страната не демонстрира по-висока капиталова интензивност, която да компенсира значително спада в частния бранш. Разчита се основно на парите от Европейски Съюз. И още – докладите за осъществяването на бюджетите през годините след рецесията демонстрират редовно несъблюдение на плануваните така и така неголеми разноски за капитални инвестиции. Именно от тях се икономисва, с цел да се регистрира по-нисък недостиг или дори остатък. Порочна процедура, която следим и през последните три години.
Инвестиционният мотор на стопанската система отслабна и заради доста понижените директни задгранични вложения – те са под 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. На фона на тази негативна наклонност се откроява една позитивна структурна смяна – възходящ дял от средствата се осъществят в създаване на високотехнологични производства.
Очевидно бизнессредата играе роля при взимане на решения от външните вложители. Вътре в страната доминират негативните оценки във връзка с изискванията за бизнес. Но и при сегашните условия стотици задгранични компании сполучливо уголемяват своя бизнес в страната, а нови, въпреки и по-малък брой международно известни производители, вършат обилни по мярка вложения. Оплакванията са основно за компликациите при набиране на личен състав. Може би мнозина ще одобряват с запаса оценката на двама италиански вложители у нас, които през 2017 година обявиха на страниците на седмично издание, че бизнессредата в България е не по-лоша в сравнение с в Италия.
Какво би трябвало и може да се направи, с цел да се реализира с 30 – 40 % повишение равнището на вложения – докъм 25 – 28 % към Брутният вътрешен продукт? Необходима е внезапна смяна в държанието на страната към осъществяване на дейна политика за поддръжка на икономическия напредък.
Първо, в този момент и в обозрима вероятност доста по-голямо присъединяване на страната с вложения. Ускореното създаване на развита инфраструктура, като едно от изискванията за устойчиво икономическо развиване, зависи главно от страната. Това постанова безотлагателно увеличение на обществените вложения, включително и със заемен запас в границите на търпимо увеличение на държавния дълг. Парадираме с обстоятелството, че сме в тройката на страните с най-нисък дълг – и какво от това? Пълен примитивизъм е клишето, че „ не би трябвало да натоварваме идващите генерации “. Но нали против тези вложения ще им оставим по-развита и ефикасна стопанска система.
Безспорна е оценката, че за огромното закъснение в развиването на Северозапада една от главните аргументи е точно инфраструктурата. Северът на страната като цяло би получил съществено ускоряване в развиването си, в случай че бъдат решени дейно пътно-транспортните му връзки с Южна България. Отлаганото десетки години създаване на тунела под Шипка, да вземем за пример, коства на България загубата на немалка скорост на напредък. Това е мнението на специалистите по районна стопанска система.
Ще си разреша да посоча за образец Унгария. Въпреки рецензиите на евроинституциите, през последните години задграничните вложения не понижават, достигайки 3 – 4 милиарда $ годишно. Инвеститорите сочат като едно от главните прерогативи на страната точно обширната и развита инфраструктура на Унгария.
Второ, сериозен тласък за увеличение на реинвестираната облага би представлявало освобождението й от корпоративен налог. Компенсацията на обвързваното с това понижение на бюджетните доходи ще се получи от ускоряването на растежа – увеличение на работните места, на приходите и потреблението ще са базата за спомагателни данъчни доходи.
Тази политика би могла да включва известно повишение на ставката на налога за разпределяната към притежателите облага. Единственият претекст за това – да се реализира дестимулиращ резултат във връзка с първокласното ползване.
Трето, за привличане на задгранични вложители, изключително на огромни високотехнологични компании, би трябвало да се организира дейна политика. Ето главните моменти на такава политика:
– Провеждане на политика на целеустремено търсене с съответни предложения за предпочитани браншове на международно известни компании (решение за сходна политика бе признато, само че не последваха действителни дейстивия);
– При огромната конкуренция в района за привличане на стратегически вложители, постанова се и България да предлага максимума от преференции, вероятни в границите на европейското законодателство. Практиката демонстрира, че тези вложители нормално слагат като първи въпрос какви преференции предлага страната. Досега всички страни в района са по-атрактивни от нас в това отношение;
– Предвид положението на пазара на труда, страната би трябвало да поема ангажимент за взаимни с огромните вложители ограничения по подготовка и обезпечаване на нужния личен състав. Вече има сполучливи практики в това отношение, които би трябвало да се развият в система.
Четвърто, възходящият недостиг от квалифицирана работна мощ се трансформира в сериозен възпиращ фактор, както за огромните външни вложители, по този начин и за огромна част от българските компании. Това постанова без загуба на време да се обезпечи адаптиране на просветителната система към подготовката на нужните квалифицирани фрагменти със приблизително и висше обучение.
В изискванията на общ напредък на европейската стопанска система през последните години и употребявайки прираста на потенциала, основан след рецесията, българската стопанска система излезе сполучливо от депресията преди четири години. Растежът бе нормализиран при 3.7 % средногодишен ритъм през 2015 – 2017 година
При съпоставяне, обаче с другите страни-членки на Европейски Съюз от Източна Европа, България още веднъж е в опашката по ритъм на напредък. Това поражда огромни проблеми – страната с най-ниско равнище на Брутният вътрешен продукт на човек в Европейски Съюз най-бавно съкратява дистанцията по средноевропейските индикатори.
Могат да бъдат посочени редица условия и фактори за това придобиващо дълготраен темперамент закъснение на България от множеството страни в групата. Има обаче един главен фактор, който би трябвало да бъде във фокуса на внимание при опитите за създаване на политики, съдействащи за реализиране на устойчиво висок напредък. Този фактор са вложенията и обвързваните с тях софтуерни нововъведения и развиване на браншове с по-висока добавена стойност.
Не е нужно да се влиза в теорията, практиката го потвърждава по безапелационен метод. Предлаганото съпоставяне по индикаторите за норма на вложения (към БВП) и междинния ритъм на Брутният вътрешен продукт в групата на страните, признати в Европейски Съюз в 2004 – 2007 година, задоволително безапелационно удостоверява казаното нагоре.
За осем години след рецесията българската стопанска система има средногодишен напредък от 2 на 100 и поделя последното място с Унгария по този индикатор, само че тя има с 37 % по-висок Брутният вътрешен продукт на човек и доста по-конкурентна стопанска система. Останалите страни в групата имат с 50 – 70 % по-висок ритъм от България. Напълно разумно страната ни е в тройката страни с най-ниска средногодишна норма на вложенията – към и под 20 %. Полша и Литва са в тази група, при тях обаче компенсиращ мотор на растежа през този интервал са износът и потреблението. Това са факторите, които направиха допустимо Полша да избегне рецесията. За съпоставяне ще напомним, че в продължение на три години България беше рекордьор в Европейски Съюз по спад на продажбите в търговията на дребно (дефлиране).
Съвсем закономерно страните, имащи едни от най-високите правила на вложения и след рецесията (около 25 %), имат най-високи резултати в догонването на средноевропейските индикатори.
Вместо хъс за вложения и нововъведения, следим натрупването на забележителна част от осъществената облага в депозитни сметки и растеж на първокласното ползване. Тъкмо заради това над 90 % от растежа на средствата по тези депозити се генерира единствено от 5 – 6 % от вложителите.
При състояние, че данъчно облаганата облага през последните години е 21 – 24 % от Брутният вътрешен продукт, приблизително единствено към 1/3 от нея се употребява за вложения. Отчитаният през последните две години прочут растеж в частните инвестиции в главен капитал не трансформира главната характерност – слаба капиталова интензивност на компаниите.
Несъстоятелни са и оценките, че бързият растеж на работните заплати лимитира капиталовите благоприятни условия на компаниите. Числата приказват за друго. Приемайки данните за корпоративния налог от Бюджет 2018 и допускайки растеж на заплатите в частния бранш през 2018 година със средногодишния им ритъм за 2010 – 2017 година, получаваме следната картина: за девет години средногодишният растеж на работните заплати е 7.3 %, а на облагата – 8.6 %. Заплатите изоставаха фрапантно и това основава опция за ускореното им увеличение без нездравословни въздействия за стопанската система. Това е и заслужено, и стимулиращо личния състав.
В същото време и страната не демонстрира по-висока капиталова интензивност, която да компенсира значително спада в частния бранш. Разчита се основно на парите от Европейски Съюз. И още – докладите за осъществяването на бюджетите през годините след рецесията демонстрират редовно несъблюдение на плануваните така и така неголеми разноски за капитални инвестиции. Именно от тях се икономисва, с цел да се регистрира по-нисък недостиг или дори остатък. Порочна процедура, която следим и през последните три години.
Инвестиционният мотор на стопанската система отслабна и заради доста понижените директни задгранични вложения – те са под 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт. На фона на тази негативна наклонност се откроява една позитивна структурна смяна – възходящ дял от средствата се осъществят в създаване на високотехнологични производства.
Очевидно бизнессредата играе роля при взимане на решения от външните вложители. Вътре в страната доминират негативните оценки във връзка с изискванията за бизнес. Но и при сегашните условия стотици задгранични компании сполучливо уголемяват своя бизнес в страната, а нови, въпреки и по-малък брой международно известни производители, вършат обилни по мярка вложения. Оплакванията са основно за компликациите при набиране на личен състав. Може би мнозина ще одобряват с запаса оценката на двама италиански вложители у нас, които през 2017 година обявиха на страниците на седмично издание, че бизнессредата в България е не по-лоша в сравнение с в Италия.
Какво би трябвало и може да се направи, с цел да се реализира с 30 – 40 % повишение равнището на вложения – докъм 25 – 28 % към Брутният вътрешен продукт? Необходима е внезапна смяна в държанието на страната към осъществяване на дейна политика за поддръжка на икономическия напредък.
Първо, в този момент и в обозрима вероятност доста по-голямо присъединяване на страната с вложения. Ускореното създаване на развита инфраструктура, като едно от изискванията за устойчиво икономическо развиване, зависи главно от страната. Това постанова безотлагателно увеличение на обществените вложения, включително и със заемен запас в границите на търпимо увеличение на държавния дълг. Парадираме с обстоятелството, че сме в тройката на страните с най-нисък дълг – и какво от това? Пълен примитивизъм е клишето, че „ не би трябвало да натоварваме идващите генерации “. Но нали против тези вложения ще им оставим по-развита и ефикасна стопанска система.
Безспорна е оценката, че за огромното закъснение в развиването на Северозапада една от главните аргументи е точно инфраструктурата. Северът на страната като цяло би получил съществено ускоряване в развиването си, в случай че бъдат решени дейно пътно-транспортните му връзки с Южна България. Отлаганото десетки години създаване на тунела под Шипка, да вземем за пример, коства на България загубата на немалка скорост на напредък. Това е мнението на специалистите по районна стопанска система.
Ще си разреша да посоча за образец Унгария. Въпреки рецензиите на евроинституциите, през последните години задграничните вложения не понижават, достигайки 3 – 4 милиарда $ годишно. Инвеститорите сочат като едно от главните прерогативи на страната точно обширната и развита инфраструктура на Унгария.
Второ, сериозен тласък за увеличение на реинвестираната облага би представлявало освобождението й от корпоративен налог. Компенсацията на обвързваното с това понижение на бюджетните доходи ще се получи от ускоряването на растежа – увеличение на работните места, на приходите и потреблението ще са базата за спомагателни данъчни доходи.
Тази политика би могла да включва известно повишение на ставката на налога за разпределяната към притежателите облага. Единственият претекст за това – да се реализира дестимулиращ резултат във връзка с първокласното ползване.
Трето, за привличане на задгранични вложители, изключително на огромни високотехнологични компании, би трябвало да се организира дейна политика. Ето главните моменти на такава политика:
– Провеждане на политика на целеустремено търсене с съответни предложения за предпочитани браншове на международно известни компании (решение за сходна политика бе признато, само че не последваха действителни дейстивия);
– При огромната конкуренция в района за привличане на стратегически вложители, постанова се и България да предлага максимума от преференции, вероятни в границите на европейското законодателство. Практиката демонстрира, че тези вложители нормално слагат като първи въпрос какви преференции предлага страната. Досега всички страни в района са по-атрактивни от нас в това отношение;
– Предвид положението на пазара на труда, страната би трябвало да поема ангажимент за взаимни с огромните вложители ограничения по подготовка и обезпечаване на нужния личен състав. Вече има сполучливи практики в това отношение, които би трябвало да се развият в система.
Четвърто, възходящият недостиг от квалифицирана работна мощ се трансформира в сериозен възпиращ фактор, както за огромните външни вложители, по този начин и за огромна част от българските компании. Това постанова без загуба на време да се обезпечи адаптиране на просветителната система към подготовката на нужните квалифицирани фрагменти със приблизително и висше обучение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ