Пленена държава чества независимост с оковани нозе
Чухте ли!? Пристига! Най-сетне! След толкоз години?! Как кой!? Путин! Владимир Владимирович! „ Що стоиш? Скоро чадо посрещни го! ”, би възкликнал националният стихотворец Иван Вазов в първия интервал от творчеството си, отдадено на матушката.
Във втория интервал би написал нещо друго.
И по този начин, следващ Ден на Независимостта. Но не ми е празнично. Не ми е без значение.
Повече от 30 % от стопанската система ни е следена от непознати капитали, бизнес и политически ръководители. Което значи икономическа взаимозависимост.
Повече от 90 % от енергийните потоци към този момент 30 години след началото на „ прехода” идват от един единствен източник. Което значи енергийно робство.
Повече от 90 % от старичкото оръжие на българската армия все по този начин си е руско произвеждане и бодрите рапорти за нови самолети ще трансформират съотношението (вероятно) след три години. Което значи оръжейна взаимозависимост от друга страна.
А когато тази друга страна е една и съща и към този момент 75 години държи с желязната си хватка индустрия, енергетика, армия, специфични служби, партии и неправителствени организации, висши и не толкоз висши образователни заведения, Свети Синод и горски стопанства, по какъв начин да ми е без значение? Как да ми е празнично?
Хибриден изстрел откъм Кремъл вгорчи празничната ми закуска: тъкмо за 3 март 2020 година, в чест на националния празник на Републиката, у нас присига Н. Прев. подполковник мултимилиардер В. В. Путин.
През последните три години Н. Прев. съветският дипломат неколкократно предизвести подчинените си организации и човеци, че вождът на Москва и всея Руси ще пристигна единствено в случай че „ има да подпише значими стопански споразумения”.
В навечерието на празника на Независимостта споразуменията са подготвени. Партия и водач, съдружни паразити, съдружници, прислужници, патриоти и патриотари, шпиони и аватари, парламентарна и извънпарламентарна паплач, директни и далечни наследници на Кириак Стефчов и на Иванчо Хаджипенчович, на Радко Димитриев и на ген. Иван Маринов се погрижиха за Н-ти път да бъдат рестартирани планът за АЕЦ „ Белене” и „ Южен/Турски поток”.
Ликуй,народе! „ Нашето дело е право! Победата ще бъде наша!”, рекъл още през юли 1941 година бащицата Сталин.
И удържал на думата си. Обърнал на 90 градуса настъплението на цялостен Трети украински фронт (около 300 000 щика), с цел да го прати в „ братска” България. Още му благодарим и на 1 февруари, и на 9 септември, и на други дати, в които поставяме венци пред мраморни и безименни гробове на читави българи.
Да честваме казвате?
Струва си. Тогава, през 1908-а, отново е била златна есен. С високи индикатори на икономическо развиване и с възходящ БВП. Народът и тогава вярвал на държавното управление и обичал царя. Срещал ги с „ Ура!” и „ Да живей!” Далеч преди смелия държавнически акт, траял святото дело на четници, опълченци и съединисти, българският жанр от дълго време живеел с Независимостта в душата си. Бил подготвен да гине за нея. Както щял да го потвърди през 1912-а, през 1915-1918-а и по-късно.
Пришпорена от яката десница на Стефан Стамболов и на другите строители селска България хвърлила потурите и феса и градяла съвременна, правова, работлива и европейски насочена държавица. Е, не тъкмо като Швейцария, само че след още двайсетина мирни години не се знаело...
Никой не ни отпуснал толкова доста мирни дни.
Знаем кой и за какво отново ни „ освобождава”.
Затова може би си коства тъкмо през днешния ден да се замислим за нов, същински народен празник. Трети март към този момент се оцвети с черно-жълтия байрак на Руската империя. С трицвета на Руската федерация, която не пропуща всеки Божи празник да подсети какъв брой доста й изискуем. И какви неблагодарни сволочи са били предците ни, бащите ни, какви предатели на „ славянското единство” сме самите ние.
Повече от сигурен съм, че 6 септември, 22 септември или 24 май са надалеч по-подходящи, по-неконфликни и по-обединяващи от деня, в който се възкачва на престола император Александър II и по-късно подписва указа за анулация на крепостното право.
Трети март е превъзходен празник за свободните и за мечтаещите за избавление мужици, само че има прекомерно малко общо с българските жертви, очаквания и тежнения, с българската тъга и с същинската ни, задържана и откарана в Москва история.
Та то история ли бе, „ да я опишеш”, както би възкликнал поетът-терорист.
Не история, а лоботомия.
Затова дано по-скоро да се поздравим с нов, чисто български празник! Незареден с хибридни мини. Незадължаващ министри, почтени патриоти и аполитично население да се чупят в кръста и да целуват мазните ръчища на следващия чекистки поп-полковник.
Лично аз ще гласоподавам за 24 май. За „ Върви, народе възродени!”. Там няма по какъв начин да ни питат за какво не им благодарим. Тогава ние ще бъде в правото си да ги питаме: „ Абе вие за какво не ни вдигате монументи?! Защо не ни пращате благодарствени телеграми, болшевишки езичници безверни!”
Е, към този момент ми е празнично. Независимо. Като нерешителен пролетен лъч фантазията на мнозина просветени българи стопли старите ми кокали.
Затова цветущ празник, скъпи сънародници!
Не приемайте троянски коне и лъжовни дарове освен от митичните данайци!
Васил Данов
Във втория интервал би написал нещо друго.
И по този начин, следващ Ден на Независимостта. Но не ми е празнично. Не ми е без значение.
Повече от 30 % от стопанската система ни е следена от непознати капитали, бизнес и политически ръководители. Което значи икономическа взаимозависимост.
Повече от 90 % от енергийните потоци към този момент 30 години след началото на „ прехода” идват от един единствен източник. Което значи енергийно робство.
Повече от 90 % от старичкото оръжие на българската армия все по този начин си е руско произвеждане и бодрите рапорти за нови самолети ще трансформират съотношението (вероятно) след три години. Което значи оръжейна взаимозависимост от друга страна.
А когато тази друга страна е една и съща и към този момент 75 години държи с желязната си хватка индустрия, енергетика, армия, специфични служби, партии и неправителствени организации, висши и не толкоз висши образователни заведения, Свети Синод и горски стопанства, по какъв начин да ми е без значение? Как да ми е празнично?
Хибриден изстрел откъм Кремъл вгорчи празничната ми закуска: тъкмо за 3 март 2020 година, в чест на националния празник на Републиката, у нас присига Н. Прев. подполковник мултимилиардер В. В. Путин.
През последните три години Н. Прев. съветският дипломат неколкократно предизвести подчинените си организации и човеци, че вождът на Москва и всея Руси ще пристигна единствено в случай че „ има да подпише значими стопански споразумения”.
В навечерието на празника на Независимостта споразуменията са подготвени. Партия и водач, съдружни паразити, съдружници, прислужници, патриоти и патриотари, шпиони и аватари, парламентарна и извънпарламентарна паплач, директни и далечни наследници на Кириак Стефчов и на Иванчо Хаджипенчович, на Радко Димитриев и на ген. Иван Маринов се погрижиха за Н-ти път да бъдат рестартирани планът за АЕЦ „ Белене” и „ Южен/Турски поток”.
Ликуй,народе! „ Нашето дело е право! Победата ще бъде наша!”, рекъл още през юли 1941 година бащицата Сталин.
И удържал на думата си. Обърнал на 90 градуса настъплението на цялостен Трети украински фронт (около 300 000 щика), с цел да го прати в „ братска” България. Още му благодарим и на 1 февруари, и на 9 септември, и на други дати, в които поставяме венци пред мраморни и безименни гробове на читави българи.
Да честваме казвате?
Струва си. Тогава, през 1908-а, отново е била златна есен. С високи индикатори на икономическо развиване и с възходящ БВП. Народът и тогава вярвал на държавното управление и обичал царя. Срещал ги с „ Ура!” и „ Да живей!” Далеч преди смелия държавнически акт, траял святото дело на четници, опълченци и съединисти, българският жанр от дълго време живеел с Независимостта в душата си. Бил подготвен да гине за нея. Както щял да го потвърди през 1912-а, през 1915-1918-а и по-късно.
Пришпорена от яката десница на Стефан Стамболов и на другите строители селска България хвърлила потурите и феса и градяла съвременна, правова, работлива и европейски насочена държавица. Е, не тъкмо като Швейцария, само че след още двайсетина мирни години не се знаело...
Никой не ни отпуснал толкова доста мирни дни.
Знаем кой и за какво отново ни „ освобождава”.
Затова може би си коства тъкмо през днешния ден да се замислим за нов, същински народен празник. Трети март към този момент се оцвети с черно-жълтия байрак на Руската империя. С трицвета на Руската федерация, която не пропуща всеки Божи празник да подсети какъв брой доста й изискуем. И какви неблагодарни сволочи са били предците ни, бащите ни, какви предатели на „ славянското единство” сме самите ние.
Повече от сигурен съм, че 6 септември, 22 септември или 24 май са надалеч по-подходящи, по-неконфликни и по-обединяващи от деня, в който се възкачва на престола император Александър II и по-късно подписва указа за анулация на крепостното право.
Трети март е превъзходен празник за свободните и за мечтаещите за избавление мужици, само че има прекомерно малко общо с българските жертви, очаквания и тежнения, с българската тъга и с същинската ни, задържана и откарана в Москва история.
Та то история ли бе, „ да я опишеш”, както би възкликнал поетът-терорист.
Не история, а лоботомия.
Затова дано по-скоро да се поздравим с нов, чисто български празник! Незареден с хибридни мини. Незадължаващ министри, почтени патриоти и аполитично население да се чупят в кръста и да целуват мазните ръчища на следващия чекистки поп-полковник.
Лично аз ще гласоподавам за 24 май. За „ Върви, народе възродени!”. Там няма по какъв начин да ни питат за какво не им благодарим. Тогава ние ще бъде в правото си да ги питаме: „ Абе вие за какво не ни вдигате монументи?! Защо не ни пращате благодарствени телеграми, болшевишки езичници безверни!”
Е, към този момент ми е празнично. Независимо. Като нерешителен пролетен лъч фантазията на мнозина просветени българи стопли старите ми кокали.
Затова цветущ празник, скъпи сънародници!
Не приемайте троянски коне и лъжовни дарове освен от митичните данайци!
Васил Данов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ