Да влязат борещите се и затворете вратата, моля!
Чухте ли? Майките на деца с увреждания... Стоп! Борещите се родители завоюваха огромната премия “Човек на годината” в класацията на Българския хелзинкски комитет. И освен те, а още доста антисистемни играчи, воюващи за правила и правдивост, бяха отличени. Разбира се, признанието е персонално, само че стоящите зад него дела и високи цели са за цялото ни общество. И неговото страхливо порастване.
Уважаеми читатели, да влязат борещите се ! Техните дребни и огромни, съкровени и открити образци за несломима воля са парченцата от онази сила, която ни би трябвало, с цел да вдигнем главата от пясъка. Да влязат съумелите с стоманени нерви и протъркани длани, работещи без искра от прожектори, без непознати индулгенции. Елате и вие, които всеки ден поставяте пред решенията персоналния си морал и героизъм , до момента в който се сграбчвате с компликациите, родени и от безгръбначието на някой непознат.
Точно по този начин, тихите будители , къде сте? Минете по-напред! Никой не ви е не запомнил, просто се пробват да ни заблудят, че можем и без вас. А без светлина никой не може ! Дори и те! Да влизат бързо и тези, които спорят . Тези, чийто глас се чува оттатък подправения хор . Тези, дето мислят за другите съвсем толкоз, колкото и за себе си . Тези, на които идентичните им викат “различни” . Тези с плоското ходило, само че с ширеща се навсякъде мисъл . Тези, които разчитат на вас , и тези, които дават от себе си за другите. А, нямало такива ли? Не, има просто хлопнали кепенци.
Влизайте бързо всички, които вършиме от ударите по вас пътища за непознати . И вие, трансформирали страха си в цел . И вие, да! Вие, които имате единствено себе !
Има още, има и място в нашия общ Ноев ковчег, чиято врата незабавно би трябвало да затворим, защото напълно скоро ще се изсипе пороят. И не, това не е химера за едно съвършено време. Това е вероятното ни настояще през днешния ден, в което е добре да стартираме да се вслушваме повече в борещите се за живота, в сравнение с в мислещите се за негови господари.
Уважаеми читатели, да влязат борещите се ! Техните дребни и огромни, съкровени и открити образци за несломима воля са парченцата от онази сила, която ни би трябвало, с цел да вдигнем главата от пясъка. Да влязат съумелите с стоманени нерви и протъркани длани, работещи без искра от прожектори, без непознати индулгенции. Елате и вие, които всеки ден поставяте пред решенията персоналния си морал и героизъм , до момента в който се сграбчвате с компликациите, родени и от безгръбначието на някой непознат.
Точно по този начин, тихите будители , къде сте? Минете по-напред! Никой не ви е не запомнил, просто се пробват да ни заблудят, че можем и без вас. А без светлина никой не може ! Дори и те! Да влизат бързо и тези, които спорят . Тези, чийто глас се чува оттатък подправения хор . Тези, дето мислят за другите съвсем толкоз, колкото и за себе си . Тези, на които идентичните им викат “различни” . Тези с плоското ходило, само че с ширеща се навсякъде мисъл . Тези, които разчитат на вас , и тези, които дават от себе си за другите. А, нямало такива ли? Не, има просто хлопнали кепенци.
Влизайте бързо всички, които вършиме от ударите по вас пътища за непознати . И вие, трансформирали страха си в цел . И вие, да! Вие, които имате единствено себе !
Има още, има и място в нашия общ Ноев ковчег, чиято врата незабавно би трябвало да затворим, защото напълно скоро ще се изсипе пороят. И не, това не е химера за едно съвършено време. Това е вероятното ни настояще през днешния ден, в което е добре да стартираме да се вслушваме повече в борещите се за живота, в сравнение с в мислещите се за негови господари.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ