Фразата, която вбесява
ЧУХ ТЕ
Тази фраза чупи всички върхове във връзка с рейтинга на гняв, в която вкарва получателите. Бяс от най-голям стандарт, с смес на изтощение, оскърбление и предпочитание да отвърнат гадно, като в шегата за „ лечение на нервите “.
Нека да забележим за какво се възприема като конфликтогенен и какво можете да извършите с цел да не докара до спор.
Чух те
Кой я споделя?
Обикновено този, от който нещо зависи. Обикновено мъж. Шеф, брачен партньор, гадже, татко, някой по-високо в йерархията.
Какво чува получателят?
– Ти си нищо, а аз съм значим.
„ Каквото и да кажеш, нищо няма да се промени. “
“ Освен да те чуя, няма да направя нищо за теб.
„ Махай се. “
-Остави ме на мира с нелепостите си.
„ Фактът, че те чух, към този момент е задоволителен, с цел да те направи благополучен. “
За какво в действителност става дума?
За да разберете това, би трябвало да знаете, че обстановката, в която се произнася тази фраза, постоянно е една и съща: вашият събеседник не е подготвен за неотложен отговор.
В нашето общество културният код е да се мълчи по неуместен въпрос. През последните години този код се трансформира в посока на появяването на противоположна връзка, даже в тези обстановки, в които е отсъствал преди.
„ Чух те “ е пълноценна противоположна връзка, която не включва неотложен резултат от връзката.
ЧУХ ТЕ
Кога се произнася?
Когато събеседникът няма неотложно решение на казуса ви.
Той не знае за точните си проекти и по тази причина не е подготвен да ви включи там.
Той знае за точните си проекти, а и не е подготвен да ви включи в тях.
Той знае за точните си проекти, подготвен е да ви включи там, само че би трябвало да намерения при какви условия.
За първи път (за него) чува за някакъв проблем, само че към този момент няма разновидности за решаването му.
Всички тези обстановки имат единствено едно общо нещо – времето. Вашият събеседник споделя тази фраза единствено когато има потребност от в допълнение време за отговор.
„ Чух те, нуждая се от време да помисля “ – звучи по-меко.
Ще спрем да се травмираме от това, когато премахнем унизителния нюанс от тази фраза и сложим там непривично за нас почитание.
Нека разтеглим това до дъно:
„ Чух те. В момента съм доста ангажиран, тъй че не мога да отговоря пълноценно на този въпрос. Но връзката с теб е значима за мен и по тази причина ще взема поради всичко, което сподели, ще помисля по какъв начин да се оправя и ще ти отговоря по-късно “.
„ Чух те. Не ми харесва това, което ми казваш. Не съм подготвен да те пазя, да извинявам или да се карам с теб поради това. Ще ти отговоря по-късно, откакто помисля. “
„ Чух те. Не знам дали мога да направя нещо за теб, не желая да давам обещание нищо. Но ти си задоволително значим за мен, тъй че няма да се преструвам, че не те слушам. Чух те и ще взема поради в бъдеще. “
Може би даже трансформация в „ Аз те слушам “ ще смекчи смисъла.
Основният генератор на спор тук не е смисъла на фразата, а вертикалата в връзките, които тя построява. Вертикална взаимозависимост, неравенства. От тази фраза може да се наблюдава по какъв начин ни плаши всяка обстановка, където зависимостта ни от различен е явна.
Защо се случва? Защото съвсем никой от нас няма опит за безвредна взаимозависимост, в която значим и основен човек почита потребностите ти и можеш да приказваш на глас за тях, без да се страхуваш от нищо. Според мен по тази причина изразът „ чух те “ е претрупан с толкоз отрицателна конотация.
Макар и в първичната си функционалност, може би е трябвало да направи връзката ни по-мека, уважителна и другарска.
