Откриха тайнствена черна дупка с чудовищни размери от зората на времето
"Чудовище ", "Голиат ", "Реликва ", "Древна ", "Озадачаващо ", "Учудващо ", "Невероятно " — това са все думи, които учените употребяват, с цел да опишат най-далечната супермасивна черна дупка, откривана в миналото във Вселената.
Мистериозната черна дупка, датираща още от ранните години на нашата Вселена е била открита от проучвателен екип от НАСА, Масачузетския софтуерен институт, Института за просвета "Карнеги " и Института за астрономия "Макс Планк ".
Това звяр, поглъщащ материя, е с маса 800 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което е изумително огромно за своята млада възраст.
Чудовищната черната дупка се намира в центъра на вселена от вида квазер — астрономически звездни обекти, за които се счита, че са най-отдалечените във Вселената. НАСА разказва квазерите като "най-ярките обекти във Вселената ", поради необикновено количество сила, което излъчват. Учените допускат, че източник на тази сила са солидни черни дупки, намиращи се в самия център на галактиките, захранвани от газове.
Подробно изложение на невероятното изобретение бе оповестено тази седмица в списание Nature.
На каква възраст е даден галактически обект и на какъв стадий от развиването на Вселената е бил образуван, учените дефинират от времето, което е нужно на светлината, да доближи до Земята.
"Тази черна дупка е доста по-голяма в сравнение с чакахме, имайки поради, че става дума за 690 милиона години след Големия гърмеж. Откритието ни слага под подозрение досегашните теории за произхода на черните дупки ", разяснява един от създателите на проучването Даниел Стърн от лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния.
"Тя има извънредно огромна маса и като се има поради какъв брой млада е нашата Вселена, такова чудовищно нещо не би трябвало да съществува. Вселената просто не е задоволително огромна, с цел да направи толкоз огромна черна дупка. Съществуването ѝ е доста озадачаващо ", изяснява на собствен ред Робърт Симко, професор по физика в Масачузетския софтуерен институт.
От НАСА настояват, че учените размишляват над теорията, че са били нужни характерни условия, които да разрешават на черната дупка да нарасне толкоз бързо до такива чудовищни размери. Причината за възникването на този феномен обаче, към момента си остава мистерия.
За да доближат до своето изобретение, астрономите комбинирали данни от орбиталния телескоп на НАСА Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) и наземна инсталация за проучване на далечни обекти, в това число телескопите "Магелан " на обсерваториите "Карнеги ", които се намират в Чили.
Астрономът Едуардо Банадос от Обсерваторията към Института за просвета "Карнеги ", който е и началник на екипа, е бил претрупан със задачата да разпознава най-достойните претенденти, от стотиците милиони обекти, открити благодарение на WISE, които да бъдат почтени за идващия стадий от проучването — този, включващ телескопите "Магелан ".
Новооткритата черна дупка е провокирала интереса на учените, поради възрастта на квазера, в който се намира. Според астрономите той датира още от времето, когато Вселената таман е излизала от времето на цялостен мрак и е започвала да свети. Откритието ще даде фундаментална информация за ранната история на Вселената, когато тя е била на едвам 5% от сегашната си възраст.
"Квазарите са измежду най-ярките и най-отдалечени небесни обекти и са от решаващо значение за разбирането на ранната Вселена ", разяснява различен създател на актуалното проучване — Брам Венеманс от института "Макс Планк " в Германия.
В центъра на всеки квазер се намира черна дупка. Това са най-загадъчните и унищожителни обекти в Космоса. Те са остатъците от избухнали звезди, в които е съсредоточена голяма маса в дребни размери и чудовищно мощна гравитация. Притегателната им мощ е толкоз огромна, че са способни да гълтам цели планетарни системи и звезди. Астрономите ги употребяват, с цел да научат повече за ранната история на Вселената, изключително за времето, известно като фаза на рейонизация.
"Рейонизацията е последният главен преход на Вселената и е една от актуалните граници в астрофизиката. Това е развой, почнал 150–800 млн. години след Големия гърмеж, когато радиацията е могла да йонизира неутралния до тогава водород, привеждайки галактическата среда в настоящия ѝ тип ", изяснява Банадос.
По-голямата част от първичния газ към новооткрития квазар е в неутрално (не йонизирано) положение, което значи, че този квазар освен е най-отдалеченият от нас, а е единственото удостоверение за оня мрачен интервал, преди Вселената да стартира да свети.
Мистериозната черна дупка, датираща още от ранните години на нашата Вселена е била открита от проучвателен екип от НАСА, Масачузетския софтуерен институт, Института за просвета "Карнеги " и Института за астрономия "Макс Планк ".
Това звяр, поглъщащ материя, е с маса 800 милиона пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което е изумително огромно за своята млада възраст.
Чудовищната черната дупка се намира в центъра на вселена от вида квазер — астрономически звездни обекти, за които се счита, че са най-отдалечените във Вселената. НАСА разказва квазерите като "най-ярките обекти във Вселената ", поради необикновено количество сила, което излъчват. Учените допускат, че източник на тази сила са солидни черни дупки, намиращи се в самия център на галактиките, захранвани от газове.
Подробно изложение на невероятното изобретение бе оповестено тази седмица в списание Nature.
На каква възраст е даден галактически обект и на какъв стадий от развиването на Вселената е бил образуван, учените дефинират от времето, което е нужно на светлината, да доближи до Земята.
"Тази черна дупка е доста по-голяма в сравнение с чакахме, имайки поради, че става дума за 690 милиона години след Големия гърмеж. Откритието ни слага под подозрение досегашните теории за произхода на черните дупки ", разяснява един от създателите на проучването Даниел Стърн от лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена, Калифорния.
"Тя има извънредно огромна маса и като се има поради какъв брой млада е нашата Вселена, такова чудовищно нещо не би трябвало да съществува. Вселената просто не е задоволително огромна, с цел да направи толкоз огромна черна дупка. Съществуването ѝ е доста озадачаващо ", изяснява на собствен ред Робърт Симко, професор по физика в Масачузетския софтуерен институт.
От НАСА настояват, че учените размишляват над теорията, че са били нужни характерни условия, които да разрешават на черната дупка да нарасне толкоз бързо до такива чудовищни размери. Причината за възникването на този феномен обаче, към момента си остава мистерия.
За да доближат до своето изобретение, астрономите комбинирали данни от орбиталния телескоп на НАСА Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) и наземна инсталация за проучване на далечни обекти, в това число телескопите "Магелан " на обсерваториите "Карнеги ", които се намират в Чили.
Астрономът Едуардо Банадос от Обсерваторията към Института за просвета "Карнеги ", който е и началник на екипа, е бил претрупан със задачата да разпознава най-достойните претенденти, от стотиците милиони обекти, открити благодарение на WISE, които да бъдат почтени за идващия стадий от проучването — този, включващ телескопите "Магелан ".
Новооткритата черна дупка е провокирала интереса на учените, поради възрастта на квазера, в който се намира. Според астрономите той датира още от времето, когато Вселената таман е излизала от времето на цялостен мрак и е започвала да свети. Откритието ще даде фундаментална информация за ранната история на Вселената, когато тя е била на едвам 5% от сегашната си възраст.
"Квазарите са измежду най-ярките и най-отдалечени небесни обекти и са от решаващо значение за разбирането на ранната Вселена ", разяснява различен създател на актуалното проучване — Брам Венеманс от института "Макс Планк " в Германия.
В центъра на всеки квазер се намира черна дупка. Това са най-загадъчните и унищожителни обекти в Космоса. Те са остатъците от избухнали звезди, в които е съсредоточена голяма маса в дребни размери и чудовищно мощна гравитация. Притегателната им мощ е толкоз огромна, че са способни да гълтам цели планетарни системи и звезди. Астрономите ги употребяват, с цел да научат повече за ранната история на Вселената, изключително за времето, известно като фаза на рейонизация.
"Рейонизацията е последният главен преход на Вселената и е една от актуалните граници в астрофизиката. Това е развой, почнал 150–800 млн. години след Големия гърмеж, когато радиацията е могла да йонизира неутралния до тогава водород, привеждайки галактическата среда в настоящия ѝ тип ", изяснява Банадос.
По-голямата част от първичния газ към новооткрития квазар е в неутрално (не йонизирано) положение, което значи, че този квазар освен е най-отдалеченият от нас, а е единственото удостоверение за оня мрачен интервал, преди Вселената да стартира да свети.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ