Хората обичат да се страхуват. Майсторът на ужасите Стивън Кинг на 75
" Чудовищата са същински и призраците също са същински. Те живеят вътре в нас и от време на време печелят ", споделя той.
Наричат го Краля на ужасите . Защото е написал най-страшните книги, избирайки измислените, а не действителните чудовища и призраци.
Казва, че книгата е портативна магия. И когато четеш всяка от неговите, в действителност си като обаян, мъчно можеш да спреш преди да стигнеш до края. Той е Стивън Кинг , който на 21 септември става на 75 години.
В биографията си „ За писането: Мемоари на занаята “ Кинг признава, че в никакъв случай не знае по какъв начин ще приключи книгата, която стартира да написа. Твърди, че положителните истории не могат да се замислят умишлено и не би трябвало да се възнамеряват авансово, по-добре е да се оставиш те да те водят.
„ Ще ми се, до момента в който четете роман, да ви накарам да се смеете или да плачете, или и двете по едно и също време. С други думи – искам сърцата ви ", обръща се огромният публицист към читателите си.
А когато го питат от кое място черпи концепциите за историите си, той дава отговор злокобно като същински занаятчия на ужасиите: „ Хората мислят, че съм ужасяващ човек. Това не е правилно, имам сърце на малко момче... и го държа в буркан на бюрото си. “
" Не стоиш настрани, до момента в който огромното дете бие дребното "
Винаги с социална позиция, Стивън Кинг беше една от първите световноизвестни персони, които осъдиха войната на Русия в Украйна .
Още на 24 февруари, когато съветските войски нападнаха, той разгласява пост в Туитър.
„ Това, което множеството от нас научиха като деца на детската площадка, е: Не стоиш настрани, до момента в който огромното дете бие малко дете “.
Само след няколко дни - на 28 февруари, американският публицист пусна своя фотография в профила си, където има над 6,5 млн. почитатели. Облечен с тениска с надпис „ Подкрепям Украйна “, на която е изобразен пестник в цветовете на украинското знаме, Кинг написа: „ Обикновено не обявявам свои фотоси, само че през днешния ден е изключение “.
Кадърът събра половин милион лайкове единствено за няколко часа, едно от които пристигна от формалния профил на Украйна в Туитър.
Месец по-късно сътрудникът на писателя заяви пред съветското издателство AST, че книгите му повече няма да бъдат оповестени в Русия . Стивън Кинг публично приключи всички свои контракти в страната. По подигравка на ориста той е най-популярният публицист в Русия - три години оглавяваше листата на Руската книжна камара за създателите, чиито книги се издават най-вече.
Кинг продължи да разгласява апели като " Украйна в този момент и Украйна вечно! " и моли за заличаване на дезинформационната " стена ", пропагандирана от Владимир Путин.
През юли писателят написа: " Руските удари по цивилни цели в Украйна са терористични офанзиви. Слава на Украйна! ".
А украинското Министерство на защитата му отговори: „ Стивън, руснаците са по-ужасяващи от чудовищата в твоите книги “.
Всеки край е просто различен метод да кажеш „ довиждане “
Стивън Едуин Кинг е роден на 21 септември 1947 година в Портланд, щата Мейн (често сюжетите в романите му се развива точно там), в фамилията на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. Когато е единствено на две години, татко му отива да си купи цигари и повече не се връща. Изоставена, майката на Стивън отглежда него и по-големия му брат Дейвид мъчно и в беднотия.
Още когато е 7-годишен, Стивън стартира да съчинява първите си истории. Дори стартира да продава разказите си на свои съученици. Скоро обаче е оголен от учителите и заставен да върне парите. Тогава стартира да печата разказите си на циклостилната машина на брат си, който издава малко списание.
На 13 години Стивън намира кашон със остарели книги на татко си, главно хорър и научна фантастика и това му отваря вратите към жанра, в който след време ще сътворява бестселъри.
„ Хората обичат да се опасяват “, споделя години по-късно Кинг, осъзнал за какво има подобен триумф.
В университета Кинг учи британска лингвистика. Докато е студент има своя колонка в университетското списание, озаглавена King`s Garbage Truck („ Боклукчийският камион на Кинг “). За да се устоя, работи каквото откри - пазач, бензинджия, чиновник в индустриална пералня и даже като гробокопач. Не инцидентно първият му оповестен роман през 1966 година се споделя „ Аз бях младеж обирджия на гробове “.
В университетската бибилотека Кинг се среща с Табита Спрюс - неговата огромна обич. През 1971 година двамата се женят. Толкова са небогати, че си купуват най-евтините халки - за общо 15 $. Стивън носи костюма на нейния брат, който му е огромен, а Табита е в сватбената рокля на другарка.
Кинг се дипломира като учител по британски език, само че до момента в който си откри работа, изкарва колкото може от разкази, оповестени в мъжки списания. С жена му и първото им дете им живеят в каравана и постоянно им стопират телефона поради неплатени сметки. По това време той се пристрастява към алкохола и години се бори с този проблем.
Самата Табита, която също е писателка и има оповестени девет книги, безусловно избавя първия му по-значим разказ. Алкохолизиран и обезверен, Кинг изхвърля на боклука ръкописа на " Кери " , само че тя го вади от кофата и го кара да го довърши. През 1973 година книгата е изплатена за едвам 2500 $, само че година по-късно правата върху нея са продадени за 400 000 $, от които половината взема издателят.
Така Кинг се отхвърля да бъде преподавател и се отдава единствено на книгите. Но продължава да пие. По-късно признава, че му се губят спомените по какъв начин е написал „ Куджо “ в края на 70-те. В този интервал той основава и още от най-хубавите си произведения - „ Сиянието “, „ Сблъсък “, първата част на „ Тъмната кула “.
Смъртта на майка му, която умира от рак през 1973 година, го вкарва в тежка меланхолия, поради която стига и до кокаин. Това продължава дълго, чак до 1986 година, когато съумява да напише „ То “ . Поставен пред опцията да загуби фамилията си обаче, той стартира да се лекува и в края на 80-те се отхвърля от алкохола и дрогата.
През 1999 година Кинг едвам оцелява в жестока злополука, блъснат от микробус. Той е в извънредно тежко положение, даже в началото го считат за мъртъв, само че оцелява след пет интервенции. Лекарите съумяват да спасят краката му, откакто в началото обмислят ампутация. 43-годишният водач, предизвикал случая, се самоубива година след злополуката.
Кинг не стопира да твори. Той е един от най-продуктивните писатели с най-бързо движение.
„ Чети и пиши сред четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър публицист “, е формулата му за триумфа на публицист.
Милиони са почитатели на още от неговите книги - „ Мъртвата зона “, „ Мизъри “, „ Проклятието “, „ Гробище за домашни любимци “, „ Изкуплението Шоушенк “, „ Зеленият път “, „ Мъглата ", „ Особени сезони “, „ Долорес Клейборн “ и така нататък Много от тях са екранизирани.
„ Няма такова нещо като благополучен край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „ Имало едно време “. Всеки край е нечовечен. Всеки край е просто различен метод да кажеш „ довиждане “, споделя виртуозът на страшните истории.
Днес Стивън Кинг е един от най-продаваните модерни писатели, чието персонално положение се прави оценка на над 400 млн. $ . И не не помни какъв брой безпаричен е бил. Със брачната половинка му подаряват огромни суми за щедрост - за литературни планове в Мейн, за плувния тим на щатския университет, за юношески и женски организации. Всяка година отпускат и стипендии за гимназисти и студенти.
Кинг и брачната половинка му са притежатели на The Zone Corporation – група от три радистанции в Мейн - спортната WZON, осведомителната WZON-FM и рокрадиото WKIT-FM, чийто слоган е „ Рокеднрол станцията на Стивън Кинг “.
Със брачната половинка си Табита имат общо три деца - щерка Наоми и две момчета – Джоузеф Хилстром и Оуен.
Наричат го Краля на ужасите . Защото е написал най-страшните книги, избирайки измислените, а не действителните чудовища и призраци.
Казва, че книгата е портативна магия. И когато четеш всяка от неговите, в действителност си като обаян, мъчно можеш да спреш преди да стигнеш до края. Той е Стивън Кинг , който на 21 септември става на 75 години.
В биографията си „ За писането: Мемоари на занаята “ Кинг признава, че в никакъв случай не знае по какъв начин ще приключи книгата, която стартира да написа. Твърди, че положителните истории не могат да се замислят умишлено и не би трябвало да се възнамеряват авансово, по-добре е да се оставиш те да те водят.
„ Ще ми се, до момента в който четете роман, да ви накарам да се смеете или да плачете, или и двете по едно и също време. С други думи – искам сърцата ви ", обръща се огромният публицист към читателите си.
А когато го питат от кое място черпи концепциите за историите си, той дава отговор злокобно като същински занаятчия на ужасиите: „ Хората мислят, че съм ужасяващ човек. Това не е правилно, имам сърце на малко момче... и го държа в буркан на бюрото си. “
" Не стоиш настрани, до момента в който огромното дете бие дребното "
Винаги с социална позиция, Стивън Кинг беше една от първите световноизвестни персони, които осъдиха войната на Русия в Украйна .
Още на 24 февруари, когато съветските войски нападнаха, той разгласява пост в Туитър.
„ Това, което множеството от нас научиха като деца на детската площадка, е: Не стоиш настрани, до момента в който огромното дете бие малко дете “.
Само след няколко дни - на 28 февруари, американският публицист пусна своя фотография в профила си, където има над 6,5 млн. почитатели. Облечен с тениска с надпис „ Подкрепям Украйна “, на която е изобразен пестник в цветовете на украинското знаме, Кинг написа: „ Обикновено не обявявам свои фотоси, само че през днешния ден е изключение “.
Кадърът събра половин милион лайкове единствено за няколко часа, едно от които пристигна от формалния профил на Украйна в Туитър.
Месец по-късно сътрудникът на писателя заяви пред съветското издателство AST, че книгите му повече няма да бъдат оповестени в Русия . Стивън Кинг публично приключи всички свои контракти в страната. По подигравка на ориста той е най-популярният публицист в Русия - три години оглавяваше листата на Руската книжна камара за създателите, чиито книги се издават най-вече.
Кинг продължи да разгласява апели като " Украйна в този момент и Украйна вечно! " и моли за заличаване на дезинформационната " стена ", пропагандирана от Владимир Путин.
През юли писателят написа: " Руските удари по цивилни цели в Украйна са терористични офанзиви. Слава на Украйна! ".
А украинското Министерство на защитата му отговори: „ Стивън, руснаците са по-ужасяващи от чудовищата в твоите книги “.
Всеки край е просто различен метод да кажеш „ довиждане “
Стивън Едуин Кинг е роден на 21 септември 1947 година в Портланд, щата Мейн (често сюжетите в романите му се развива точно там), в фамилията на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. Когато е единствено на две години, татко му отива да си купи цигари и повече не се връща. Изоставена, майката на Стивън отглежда него и по-големия му брат Дейвид мъчно и в беднотия.
Още когато е 7-годишен, Стивън стартира да съчинява първите си истории. Дори стартира да продава разказите си на свои съученици. Скоро обаче е оголен от учителите и заставен да върне парите. Тогава стартира да печата разказите си на циклостилната машина на брат си, който издава малко списание.
На 13 години Стивън намира кашон със остарели книги на татко си, главно хорър и научна фантастика и това му отваря вратите към жанра, в който след време ще сътворява бестселъри.
„ Хората обичат да се опасяват “, споделя години по-късно Кинг, осъзнал за какво има подобен триумф.
В университета Кинг учи британска лингвистика. Докато е студент има своя колонка в университетското списание, озаглавена King`s Garbage Truck („ Боклукчийският камион на Кинг “). За да се устоя, работи каквото откри - пазач, бензинджия, чиновник в индустриална пералня и даже като гробокопач. Не инцидентно първият му оповестен роман през 1966 година се споделя „ Аз бях младеж обирджия на гробове “.
В университетската бибилотека Кинг се среща с Табита Спрюс - неговата огромна обич. През 1971 година двамата се женят. Толкова са небогати, че си купуват най-евтините халки - за общо 15 $. Стивън носи костюма на нейния брат, който му е огромен, а Табита е в сватбената рокля на другарка.
Кинг се дипломира като учител по британски език, само че до момента в който си откри работа, изкарва колкото може от разкази, оповестени в мъжки списания. С жена му и първото им дете им живеят в каравана и постоянно им стопират телефона поради неплатени сметки. По това време той се пристрастява към алкохола и години се бори с този проблем.
Самата Табита, която също е писателка и има оповестени девет книги, безусловно избавя първия му по-значим разказ. Алкохолизиран и обезверен, Кинг изхвърля на боклука ръкописа на " Кери " , само че тя го вади от кофата и го кара да го довърши. През 1973 година книгата е изплатена за едвам 2500 $, само че година по-късно правата върху нея са продадени за 400 000 $, от които половината взема издателят.
Така Кинг се отхвърля да бъде преподавател и се отдава единствено на книгите. Но продължава да пие. По-късно признава, че му се губят спомените по какъв начин е написал „ Куджо “ в края на 70-те. В този интервал той основава и още от най-хубавите си произведения - „ Сиянието “, „ Сблъсък “, първата част на „ Тъмната кула “.
Смъртта на майка му, която умира от рак през 1973 година, го вкарва в тежка меланхолия, поради която стига и до кокаин. Това продължава дълго, чак до 1986 година, когато съумява да напише „ То “ . Поставен пред опцията да загуби фамилията си обаче, той стартира да се лекува и в края на 80-те се отхвърля от алкохола и дрогата.
През 1999 година Кинг едвам оцелява в жестока злополука, блъснат от микробус. Той е в извънредно тежко положение, даже в началото го считат за мъртъв, само че оцелява след пет интервенции. Лекарите съумяват да спасят краката му, откакто в началото обмислят ампутация. 43-годишният водач, предизвикал случая, се самоубива година след злополуката.
Кинг не стопира да твори. Той е един от най-продуктивните писатели с най-бързо движение.
„ Чети и пиши сред четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър публицист “, е формулата му за триумфа на публицист.
Милиони са почитатели на още от неговите книги - „ Мъртвата зона “, „ Мизъри “, „ Проклятието “, „ Гробище за домашни любимци “, „ Изкуплението Шоушенк “, „ Зеленият път “, „ Мъглата ", „ Особени сезони “, „ Долорес Клейборн “ и така нататък Много от тях са екранизирани.
„ Няма такова нещо като благополучен край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с „ Имало едно време “. Всеки край е нечовечен. Всеки край е просто различен метод да кажеш „ довиждане “, споделя виртуозът на страшните истории.
Днес Стивън Кинг е един от най-продаваните модерни писатели, чието персонално положение се прави оценка на над 400 млн. $ . И не не помни какъв брой безпаричен е бил. Със брачната половинка му подаряват огромни суми за щедрост - за литературни планове в Мейн, за плувния тим на щатския университет, за юношески и женски организации. Всяка година отпускат и стипендии за гимназисти и студенти.
Кинг и брачната половинка му са притежатели на The Zone Corporation – група от три радистанции в Мейн - спортната WZON, осведомителната WZON-FM и рокрадиото WKIT-FM, чийто слоган е „ Рокеднрол станцията на Стивън Кинг “.
Със брачната половинка си Табита имат общо три деца - щерка Наоми и две момчета – Джоузеф Хилстром и Оуен.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ