Чудо нечувано и невиждано в ловешкото село Дерманци! Гвардейският представителен

Чудо нечувано и невиждано в ловешкото село Дерманци! Гвардейският внушителен духов оркестър към Националната гвардейска част минава с маршова стъпка под звуците на "Шуми Марица " по основната улица "Васил Левски ". Хората от останалите към момента обитаеми къщи излизат пред портите, гледат и не могат да повярват. Напети млади музиканти в парадни униформи и бели ръкавици свирят и набиват пети, опъват крайници като струни под съпровода на марша. Толкова е тържествено! Повели са празнично шествие от площада по покритата с асфалтови кръпки основна улица. Дерманци чества 150-годишнината от рождението на Христо Чернопеев - славния македонски челник и герой за освобождението на поробените българи в Македонско-Одринския край. Най-видният дерманчанин в 800-годишната история на това огромно българско село.
Прекрасен ден, топло, слънцето грее, същинско "циганско лято ". Най-накрая след месеци на организация, придружена до последно с спънки и тествания, фантазията на кмета-социалист Николай Зашев се сбъдва. Преди края на втория и финален мандат като кмет той желае да остави на дерманчани едно впечатляващо прекарване - почтено за паметта на Чернопеев. Затова персонално ревизира всеки подробност - сцената на площада, подготовката на учениците в програмата, озвучителната техника на естрадата и при паметника на Чернопеев, където формалните посетители ще изнасят речи, пакетите с храна за участниците, приготвени от фамилията му, тъй като в селото към този момент няма ресторант. За негов смут, а евентуално и преднамерено, тъкмо този ден от ЧЕЗ са решили да вършат профилактика на системите, да режат дървета и да му обтегнат нервите. Накрая час преди празника благоволяват да пуснат тока в селото.

Шествието върви...

При величествената панорама на свирещите и припяващи гвардейци, повели след себе си стотици щастливи и празнично облечени хора с венци и цветя за войводата, набрани от дворовете им, отрудените дерманчани не помнят и всекидневните грижи, и недоимъка, и селската работа, и болежките. След гвардейците незабавно вървят формалните посетители. Малко са - щеше му се на кмета да докара в Дерманци и президента Румен Радев, само че от президентството не дадоха отговор на поканата. Интерес към празника на своя популярен предходник в родното му село не демонстрираха и наследниците на Чернопеев. Не пристигна и министър, въпреки до последно Зашев да се надяваше на вицепремиера и боен министър Красимир Каракачанов. Нали е водач на Вътрешна македонска революционна организация, та не би пропуснал да уважи македонския комита. Партията му се смята правоприемник на тогавашната Вътрешна македонска революционна организация, в чието управление е бил и Чернопеев. През годините Каракачанов постоянно е идвал на годишнините от раждането или от героичната гибел на Чернопеев през 1916 година в Първата международна война. Сега обаче като боен министър е доста ангажиран с търговете за модернизацията на армията, изясни депутатът от Вътрешна македонска революционна организация (Обединени патриоти) Юлиан Ангелов, който бе на честването дружно със зам.-председателя на Вътрешна македонска революционна организация Милен Михов. Честването на дерманчани почете националният представител от Българска социалистическа партия Милко Недялков. Сред формалните лица бе и кметът на Луковит Иван Грънчаров. Не са се отзовали на поканата нито кметицата, нито регионалният шеф на Ловеч. Едва ли някой е очаквал да пристигна и министър председателят Бойко Борисов в случай, че няма ни с какво да се похвали, ни някоя лента да пререже. Много въпроси тук не са уредени - улиците не са ремонтирани от социализма, ВиК инсталациите са калпави, лятото постоянно са на режим, а водата е некачествена, ЧЕЗ непрекъснато им стопира тока... Но

в този момент е празник и всички проблеми са забравени

За следващ път община Луковит и Вътрешна македонска революционна организация оказват помощ на Дерманци да провежда уместно честване на войводата, признава Зашев. Благодарение на това хората в селото следиха с екстаз тържествените фойерверки в нощното небе, любуваха се и на концерта на отбор "Гоце Делчев ", с чиито танцьори извиха хоро на площада. А и гвардейците "без връзки в МО " надали щяха да маршируват и свирят из селото.
Всеобщият възторг завладя и локалните участници в програмата. По ноти мина възстановката на борбата на Чернопеевата чета с турците край село Баярци. Вълнуващо се показа и женската певческа група към локалния пенсионерски клуб "Христо Чернопеев ", която е горделивост за селото с голям брой национални награди. Справиха се и детските танцови и певчески сформира към главното учебно заведение. Празникът в центъра на селото продължи над шест часа. Дерманчани ще запечатат в паметта си този прелестен ден в възхвала на Христо Чернопеев, направил нещо нечувано за времето си - да жертва фамилията си, изоставяйки жена и четири невръстни деца, с цел да хукне да освобождава братята българи на стотици километри от родното село.



Кметът на Луковит Иван Грънчаров:
Наричаме го "Дерманският Левски "

На 16 юли, тъкмо преди 150 години, в Дерманци се ражда Христо Чернопеев, останал в историята с делата и подвизите си като именит челник, капитан от Българската войска и деятел на Националноосвободителното придвижване в Македония и Одринско, началник на Струмишки окръг на Вътрешна македонска революционна организация. Неслучайно е именуван от доста летописци "най-романтичният деятел на народоосвободителното придвижване ".
За жителите на община Луковит той е народен воин, уважаван и от българи, и от македонци. Дори го съпоставяме с Апостола и го назоваваме "Дерманският Левски ". Личности като Чернопеев ни вдъхват усеща на горделивост и благодарност. Това са герои, които децата и внуците ни би трябвало да познават. Затова тържественото честване по случай 150-годишнината му се провежда през есента, с цел да могат в него да вземат участие повече деца и възпитаници.
Христо Чернопеев живя и почина в името на българските национални ползи, в името на свободата и на обединена България. Нека неговият образец участва в мозъците и сърцата. Чернопеев се е сражавал паралелно до Гоце Делчев и Яне Сандански и на тях през днешния ден има кръстени градове. Дерманци заслужава да се назовава Чернопеево и това да остане за поколенията като почитание към огромния герой за независимост.





Милен Михов, зам.-председател на Вътрешна македонска революционна организация:
Днес малко на брой биха разбрали саможертвата му за България

Днес биографията на Христо Чернопеев не може да бъде разбрана. Трудно бихме си показали човек да напусне фамилията и положителната си работа и да отиде да се бори за свободата на другите. Трудно разбираемо е през днешния ден да се докоснеш до хиляди организационни пари и да не вземеш нищичко за себе си и за фамилията си. Трудно е за схващане по какъв начин един народен представител напуща комфортното си кресло в София и без да е заставен от никого - да поведе своята рота на война, с цел да загине. Трудно разбираемо е за тези, които са лишени от чест, родолюбие и достолепие. Но за всички нас той е образец и воин. Той поставя своите кости и кръв в далечната македонска земя не за македонска нация и страна, а за българския народ. Днес неговият дух може би някъде витае сред Щип и Ново село - Дерманци и Плевен. Това е значимо да се повтаря и да се знае, тъй като неговото дело не е довършено. Да помним неговия образец за живот и всеотдайност за България.



А попът бързаше за женитба...
Варвари заличиха гроба на войводата в Щип

Чували сме за поругани гробове в Македония на български бойци. Но когато го видиш с очите си, ужасно боли. Гробът на Христо Чернопеев в Ново село - квартал на Щип, не е просто опозорен. Той е премахнат, въобще го няма. Сега има еднакъв площад с плочки на мястото, където през 1916 година е положено тялото на капитан Чернопеев, надупчено от френски патрони в борбата при Криволак. Редом до него са заровени и 18 души от полка му. Героите са изпратени с почести в последния им път от локалното българско население на Ново село, на които даже и не е хрумвало, че наследниците им след 100 години ще се тупат в гърдите, че са македонци.
За тържествеността на погребалната гала и уважението на новоселци към падналите във войната герои свидетелстват остарели фотоси, увековечили момента. На тях се виждат 19 ковчега с телата на падналите за Отечеството воини. Те са от разнообразни краища на тогавашна България, в това число и от македонския. Друга фотография от погребението и евентуално от същия фотограф демонстрира, че 19-те военни гроба са един до различен. Погребани са на гърба на новопостроената тогава черква "Покров Богородичен ", а името на всеки от тях е било написано над кръста на стената. На един от тях е и името на капитан Христо Чернопеев.
Казват, че допреди двайсетина години гробовете на българските военни в църквата в Ново село към момента са съществували. Какво обаче заварихме, когато посетихме преди два месеца гроба, с цел да поднесем венец на Чернопеев по случай 150-та му годишнина? Сега там няма нищо, а деца от околните къщи играят и карат колелета безусловно върху бетонираните кости на починалите герои от войната. Никой обаче не знае сигурно дали тленните остатъци още са там или македонските шовинисти, направили това пъклено дело, са ги изровили и захвърлили някъде.
Чувството пред този отблъскващ факт е необяснимо. Мълчим онемели, без думи. Правим фотоси за съпоставяне със старите снимки. По спомагателната мазилка на каменната основа на храма търсим знаци от издълбаните преди 102 години имена на заровените. Откриваме вдлъбнати останки от дребни кръстове и чертички от букви. Не знаем олеква ли ни от това или още повече боли. Невероятно какъв брой старания е положила измислената македонска страна, с цел да заличи от лицето на земята падналите в пердах български бойци и офицери. Брутално светотатство! Как въобще човек би дръзнал да извърши това!
А най-отвратителното е, че "заличеният " в Щипско български челник е посветил 16 години от живота си, жертвайки семейство и деца в Северна България, с цел да освободи прадедите на същите тези скопски вандали, лишили го след век от гроб.
Групата от Дерманци не остава незабелязана. Негодуваме, спорим на площада със старите фотоси в ръце, разпалени сме. Чудим се къде да поднесем венеца. Ако го поставим на мястото на хипотетичния му гроб, рискуваме шовинисти незабавно да го изхвърлят. Палим свещи в памет на 19-те герои в параклис до църквата, изброяваме ги поименно. Отнякъде се появява клисарят - тъмен и безмълвен, пита ни какво желаеме. След като му обясняваме, става по-враждебен. Обяснява ни сбито, че храмът е затворен и работи единствено в събота и неделя. Съветва ни да питаме свещеника, в случай че пристигна, но и той надали щял да знае нещо за гробовете. Малко по-късно попът изникна от някъде, само че и той не е от приказливите. Казва ни, че нямал време и бърза за женитба. Събираме му пари, с цел да спомене Чернопеев и починалите му приятели от полка в съботната литургия. Обещава ни.
На потегляне минаваме около издигнатия от другата страна на храма възвишен монумент на Гоце Делчев - тогавашния сподвижник на Чернопеев във Вътрешна македонска революционна организация. Нелепо е, че Република Македония е отдала респект към националния си воин - техният "Левски ", единствено на метри от заличения гроб на българския челник Христо Чернопеев.
Бизнесменът от Дерманци Марин Гаврилов описа, че от няколко години договаря с управляващите в Щип за слагане на паметна плоча на Чернопеев на стената на църквата, където е бил гробът му. За миг даже е щял да успее, откакто преди година Общинският съвет в Щип взема решение за паметната плоча. Когато обаче надписът е подготвен, Общинският съвет възразява и анулира решението си. Ако България е страна, би трябвало да повдигне въпроса пред управляващите в Скопие.